РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Силистра, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.а
при участието на секретаря Н.Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело №
20243420100362 по описа за 2024 година
Ищецът “З. д. Е.” АД твърди, че бил страна по договор за застраховка “гражданска
отговорност”, сключен по отношение на лек автомобил марка „Пежо 107“ с рег. № СС 1804
АН на основание застрахователна полица № 07121000120622 от 05.01.2021 г. На 21.01.2021
г. в района на републикански път II – 21, км. 92 + 585 ответникът, управлявайки посочения
автомобил, причинил ПТП като поради движение с несъобразена скорост и неспазване на
дистанция блъснал движещия се пред него лек автомобил Шкода Фабия с рег. № СВ 5924
РА. В резултат на произшествието по блъснатия автомобил възникнали повреди, за които
неговият собственик бил обезщетен чрез заплащане на обезщетение по сключен от него
договор за застраховка „Каско“ с „Д. з.“ АД, което дружество предявило регресна претенция
към ищеца. Ищецът възстановил на този застраховател заплатено обезщетение в размер на
12955,37 лв., която сума счита, че следва да му бъде възстановена от прекия извършител, тъй
като той напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи. Поради
изложените причини моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от
12955,37 лв. представляваща заплатено застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото МПС в резултат на ПТП от 21.01.2021 г., законна лихва върху тази сума за
периода от 21.12.2021 г. до 20.12.2023 г. в размер на 2913,80 лв., както и законната лихва
върху главницата от 28.12.2023 г. до окончателното плащане, за които суми се снабдил със
заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.д. 2253 по описа на СРС за 2023 г. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът В. П. М. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Признава, че е допуснал процесното ПТП поради неспазване на дистанция, но твърди, че
1
двамата водачи постигнали съгласие относно вината му и решили да не сигнализират
органите по контрол на движението, тъй като се намирали извън населено място и трябвало
да чакат продължително време; същевременно вторият участник решил да поправи щетите
по автомобила си, като се ползва от сключения от него договор за застраховка каско.
Очевидно впоследствие той променил намерението си, но ответникът не следвало да носи
отговорност за по – късното сезиране на органите на КАТ, още повече, че тяхното
посещение в конкретния случай не било задължително по закон. Отрича също така
твърденията, че е употребил алкохол, упойващи средства или че се е отклонил от проверка за
алкохол и наркотици и също така счита, че заплатеното застрахователно обезщетение е
силно завишено. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 378, ал. 6 КЗ
във вр. с чл.422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 28.12.2023 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 20 от 10.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2253 по
описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който те са посочени в исковата молба.
Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение на длъжника, в
резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково
производство.
Според констатациите на представен по делото протокол за ПТП от 21.01.2021 г. на
същата дата ответникът, управлявайки лек автомобил марка „Пежо 107“ с рег. № СС 1804
АН, реализирал ПТП в района на републикански път II – 21, км. 92 + 585, като поради
неспазване на дистанция блъснал движещия се пред него лек автомобил Шкода Фабия с рег.
№ СВ 5924 РА. Съобразявайки тези факти, които ответникът освен това признава, съдът
приема, че именно той е причинил виновно процесното ПТП, тъй като като водач на МПС е
нарушил задължението си по чл. 23, ал. 1 ЗДП да се движи на такова разС.ие от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. По отношение на управлявания от ответника лек автомобил бил
сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” с ищцовото дружество,
обективиран в застрахователна полица № BG/07/121000120622 със срок на действие от
05.01.2021 г. до 04.01.2022 г., в който период попада и датата на процесния пътен инцидент.
Същевременно увреденият при ПТП лек автомобил Шкода Фабия с рег. № СВ 5924 РА бил
застрахован по договор за застраховка „каско“, сключен между неговия собственик и „Д. з.“
АД; за извършването на ремонта бил ангажиран автосервиз на „Е. А.“ ООД, което дружество
остойностило осъществената ремонтна дейност на сумата от 12940,37 лв. с ДДС, като
обективирало това задължение във фактура № ********** от 01.04.2021 г. Застрахователят
„Д. з.“ АД заплатило на „Е. А.“ ООД сумата по фактурата с преводно нареждане от
23.04.2021 г. и на свой ред предявило претенцията си за нейното възстановяване спрямо
2
ищеца – застраховател по сключения с ответника договор за застраховка „гражданска
отговорност“. Ищцовото дружество възстановило на първия застраховател въпросната сума
чрез банков превод от 02.11.2021 г.
Според чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато той е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина. В конкретния случай въпреки указанията на съда ищецът не представи разбираеми
доказателства, установяващи напускането на местопроизшествието от страна на ответника,
очевидно разчитайки на въображението на съда да съзре такава констатация в протокола за
ПТП, надраскана по невидим с просто око начин върху други реквизити на този документ.
Съдът счита, че подобно невидимо доказателство не е годно да установи никакви твърдения
на страната, но въпреки това в конкретния случай приема тяхната достоверност с оглед
признанието на ответника, че той е напуснал местопроизшествието преди да бъдат
сигнализирани органите по контрол на движението по пътищата, което според самия него се
случило със съгласието и на другия участник в инцидента, тъй като и двамата не желаели да
чакат контролните органи прекалено дълго време. В чл. 125, ал. 1 ЗДП са регламентирани
хипотезите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, като според едната
от тях, упомената в т. 7, посещението е задължително, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В конкретния
случай ответникът не ангажира доказателства за установяване на твърденията си, че
напускането на местопроизшествието от негова страна е осъществено именно поради
разбирателството му с другия участник в него, поради което съдът приема, че съгласието на
пострадалия невиновен водач не е било налице. Този извод по косвен начин се потвърждава
от липсата на съставен между участниците в ПТП двустранен протокол с описание на
фактическата обстановка, който именно представлява израз на съгласието на страните
относно обстоятелствата, свързани с произшествието, а също така и от съставянето на
протокола за ПТП непосредствено след инцидента съгласно данните от същия документ,
което не предполага процес, при който вторият участник първо се съгласил да освободи
ответника от всякаква отговорност, а после размислил и сигнализирал органите на КАТ.
В тази ситуация съдът намира, че тази хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
ангажиране на регресната отговорност на ответника се е осъществила, тъй като той е
напуснал местопроизшествието преди пристигането на органите на МВР, чието явяване
съдът приема за задължително на основание чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДП, като с поведението си
ответникът е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДП, според която разпоредба ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
3
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. В конкретния случай ответникът не е
постигнал съгласие със собственика на увреденото превозно средство относно
обстоятелствата, свързани с инцидента, доколкото това е необходимо за реализиране правото
му да получи застрахователно обезщетение, с което е предизвикал необходимост от
явяването на органите на МВР и тяхното изчакване на мястото на произшествието.
Изготвената по делото тройна съдебна автотехническа експертиза остойностява труда
и материалите, необходими за отремонтиране на повредите по лек автомобил Шкода Фабия
с рег. № СВ 5924 РА на сумата от 14076,60 лв. с включен ДДС, което сочи, че заплатените в
конкретния случай разходи не надхвърлят действителната стойност на ремонта и
заплатеното от първия застраховател обезщетение следва да се признае като вземане на
ищеца в пълния му размер, бидейки възстановено от него в качеството му на застраховател
на гражданската отговорност на лицето, управляващо лек автомобил марка „Пежо 107“ с
рег. № СС 1804 АН. Спорни по делото се оказват въпроси, свързани с наличието на
причинна връзка между произшествието и част от повредите на лек автомобил Шкода Фабия
с рег. № СВ 5924 РА, за чието отстраняване процесното обезщетение е било заплатено. В
тази насока съдът се доверява на специалните знания на вещите лица по тройната съдебна
автотехническа експертиза, които заключават, че уврежданията на автомобила Шкода могат
да възникнат при конкретния механизъм на произшествието, поради което приемат, че те са
причинно следствена връзка с него. При положение че ПТП действително е причинено от
ответника и неговият механизъм обосновава възникването на подобни на процесните вреди,
съдът приема като несъстоятелни възраженията на ответника, че предоставеният на вещите
лица снимков материал, касаещ именно автомобил с рег. № СВ 5924 РА, би могъл да е
изготвен за друго ПТП, състояло се със същото превозно средство, при това въпреки
наличието на данни за дата и час на заснемането на кадрите. Също така съдът не споделя и
становището на ответника, че стойността на ремонта следва да се определи по средни
пазарни цени, а не по цени на оторизирания сервиз, в който реално е извършен, тъй като
стана ясно, че увреденият автомобил се е намирал в гаранционен период и ремонтирането
му е следвало да бъде извършено именно в оторизиран сервиз с оглед запазване на правата
по гаранцията. Последното не произтича от правна норма, както счита ответникът, а е
въпрос на договорни отношения между продавача и купувача на увредения автомобил;
същевременно обезщетението за причинените имуществени вреди от произшествието следва
да се формира от реалната им стойност, т.е. от реалните разходи, които са предприети за
тяхното отстраняване, поради което то не може да се базира на хипотетични изчисления и
допускания, без съобразяване на обстоятелствата, имащи отношение към ремонта на
конкретното МПС.
Чл. 378, ал. 6 КЗ гласи, че при предявяване на регресни и суброгационни искове
застрахователят по застраховки "Гражданска отговорност" има право на законната лихва
върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата. В
конкретния случай ответникът е поканен да възстанови процесното обезщетение с покана,
4
връчена му на 13.12.2021 г., чрез която му е предоставил седемдневен срок за доброволно
изпълнение, поради което основателен се явява и искът за установяване вземането на ищеца
за законна лихва върху главницата за периода от 21.12.2021 г. до 20.12.2023 г. в размер на
2913,80 лв. (изчислена от съда чрез онлайн калкулатор), както и законната лихва върху
главницата от 28.12.2023 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените
по делото разноски в размер на 317,38 лв. за държавна такса, 550 лв. за експертиза и 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер
на 317,38 лв. за държавна такса, и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а поради
уважаването на предявените претенции искането на ответника за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение. Отделно от това ответникът следва да възстанови по
сметка на съда допълнителното възнаграждение на назначената тройна експертиза в размер
на 300 лв., което той не е заплатил доброволно в предоставения му срок, макар експертизата
да е извършена по негово искане. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. М. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл.
С., ул. „С.“ № .......дължи на “З. д. Е.” АД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.
К.“ № ...., представлявано от Й. Ц. и Р. Б., сумата от 12955,37 лв. (дванадесет хиляди
деветстотин петдесет и пет лв. и 37 ст.), представляваща застрахователно обезщетение, което
ищецът заплатил на „Д. з.“ АД за отстраняване на повредите по лек автомобил Шкода
Фабия с рег. № СВ 5924 РА, застрахован при този застраховател по договор за застраховка
„каско“, настъпили при ПТП, причинено от ответника на 21.01.2021 г. в района на
републикански път II – 21, км. 92 + 585, при управление на лек автомобил марка „Пежо 107“
с рег. № СС 1804 АН, по отношение на който действал договор за застраховка „гражданска
отговорност, сключен с ищцовото дружество, като ПТП настъпило, тъй като ответникът
блъснал движещия се пред него автомобил поради неспазване на дистанция, законна лихва
върху горната сума за периода от 21.12.2021 г. до 20.12.2023 г. в размер на 2913,80 лв. (две
хиляди деветстотин и тринадесет лв. и 80 ст.), както и законна лихва върху главницата от
28.12.2023 г. до окончателното плащане.
За посочените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 2253 по описа на СРС за 2023 г.
ОСЪЖДА В. П. М. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С., ул. „С.“ № ......да
заплати на “З. д. Е.” АД с ЕИК ......и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № .......,
представлявано от Й. Ц. и Р. Б., направените по делото разноски в размер на 317,38 лв.
(триста и седемнадесет лв. и 38 ст.) за държавна такса, 550 лв. (петстотин и петдесет лв.) за
експертиза и 300 лв. (триста лв.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по
заповедното производство в размер на 317,38 лв. (триста и седемнадесет лв. и 38 ст.) за
държавна такса, и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА В. П. М. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С., ул. „С.“ № ....... да
заплати по сметка на СРС допълнителното възнаграждение на назначената тройна
експертиза, заплатено от бюджета на съда, в размер на 300 лв. (триста лв.).
ОТХВЪРЛЯ искането на В. П. М. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С., ул. „С.“
№ ....... за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред С. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6