РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Перник, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500307 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 266/25.03.2024 г. по гр.д. № 5367/2023 г. на Районен съд - Перник е
признато за установено на осн.чл.422 ГПК, че П. Й. П. дължи на „Топлофикация-Перник”
АД с ЕИК *********, по обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 599,65 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., вкл. за топлофициран имот,
представляващ Апартамент № ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда /19.07.2023г./ до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 95,89 лева- обезщетение за забава за периода от
08.07.2021г. до 04.07.2023г., за които суми в производството по ч.гр.д. № 3417/2023г. по
описа на ПРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
като е отхвърлил предявените искове с правно осн. чл.422 ГПК вр.чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.422 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД за разликата до пълните им предявени размери,
като неоснователни и недоказани. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са
възложени разноските по делото.
1
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Топлофикация-Перник”
АД, чрез юрк. А.С., с която се твърди, че атакуваното решение, в частта с която са частично
уважени предявените искове е неправилно, необосновано и некореспондиращо със
събраните по делото доказателства. В жалбата се излагат твърдения, че по делото е
безспорно установено, че между страните е налице облигационна връзка. Допълва, че по
делото са представени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот по
силата на наследственото правоприемство. В тази връзка се излага, че с Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
10.10.1990г. наследодателят на ответника придобива правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Не споделя извода на съда, че П. Й. П. притежава 19/26 ид.ч. от
правото на собственост върху жилището. Счита същия за единствен наследник на майка си
Е.Н.Г. с ЕГН **********. В този смисъл е и Определение № 2130 от 04.07.2023 г. по ЧГД
3048/2023г., 9- ти състав, ГК: “...Наследодателката Е.Н.Г. е имала три деца - П. Й. П. - син, Д.
Й. С. - син, починал на *** и К. Й. С. - син, починал на ***. Починалите синове на Е.Г. не са
имали свои деца, поради което те се наследяват от своите братя, както и от еднокръвните си
братя, но братята не могат да заместят в наследяването починалия си брат, тъй като законът
не допуска в тяхна полза да възникне наследяване по право на заместване...” Въз основа на
изложените съображения се моли съда за отмяна на постановеното от първата инстанция
решение, като се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Прави се
искане за присъждане и на сторените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на
въззивната жалба и не изразява становище във въззивното производство.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
От приложените по първоинстанцинното дело писмени доказателства (Договор за
продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 10.10.1990г.,
Удостоверение за наследници с изх.№ *** на Е.Н.Г.) се установява, че Е.Н.Г. е придобила
правото на собственост върху процесния апартамент, като последната е починала на ***
/преди процесния период/ и е оставила наследници по закон ответника П. Й. П. - син, Д. Й.
С.– син и К. Й. С. – син, които са придобили по наследство собствеността върху имота при
квоти съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН – по 1/3. Д. Й. С. е починал на *** и К. Й. С. е починал на
*** /преди процесния период/, като и двамата са оставили единствени наследници по закон
ответникът П. Й. П. – роден брат, Е. Й. П. – еднокръвен брат и К. Й. П. – еднокръвен брат.
Въззивният съд приема, че в случая не е налице наследяване по реда на чл.10 ЗН,
доколкото в момента на откриване на наследството на общия наследодател Е.Н.Г. синовете й
Д. Й. С. и К. Й. С. са били живи. След като наследодателите Д. Й. С. и К. Й. С. са оставили
2
само братя,т.е. не са оставили и възходящи от втора или по-горна степен,братята наследяват
по равно,но еднокръвните и едноутробни братя и сестри получават половината от това,което
получават родните братя и сестри /чл.8,ал.3 ЗН/. Значението на това правило се изразява в
следното: Ако еднокръвните и едноутробни братя и сестри наследяват заедно с родни братя
и сестри,то частта на всеки един от еднокръвните и едноутробни братя и сестри е равна на
половината от частта на родните братя и сестри. В този случай наследството се разпределя
по правилата на чл.8,ал.3 ЗН-делът на еднокръвните и еднородни братя и сестри ще бъде
половината от частта,която се пада на родните братя и сестри,като съответният дял се
разпределя в рамките на коляното.
При така установеното въззивният съд приема, че ответникът П. Й. П. отговаря за
процесния период за 4/6 от претендираната сума в качеството на потребител/клиент на осн.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съобразно притежаваната от него през процесния период 4/6 ид.ч. от
собствеността върху имота /1/3 на собствено основание съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН като
наследник на Е.Н.Г. + 2/6 на осн. чл. чл.8,ал.3 ЗН - половината от общия дял от 2/3 на
починалите му родни братя Д. Й. С. и К. Й. С./, като за останалата 2/6 от претендираната
сума на осн. чл. чл.8,ал.3 ЗН отговарят другите наследници - еднокръвните братя на
починалите му родни братя Д. Й. С. и К. Й. С., които не са страни по делото.
Пред районния съд страните не са спорили относно факта, че в исковия период
ищецът е доставял в топлоснабдения имот ТЕ на стойност, равна на претендираната с
исковата молба сума 1 136,17 лева, както и за начислената мораторна лихва върху главницата
в размер на 1136,17 лева за процесния период е в размер на 181,69 лева. Това обстоятелство
се установява и от заключенията на изслушаните пред РС съдебно-техническата експертиза
и съдебно-счетоводната експертиза, поради което следва да се признае дължимостта им
съобразно притежаваните от ответника 4/6 идеални части от имота. Без значение в случая е
дали ответникът - „клиент“ на ТЕ по см. на чл. 153 ЗЕ е живял, пребивавал в процесния
имот, респ. дали лично е ползвал ТЕ за битови нужди през процесния период, респ. дали
през процесния период в процесния имот никой не е живял, тъй като съгласно чл. 153 ЗЕ за
качеството на клиент на ТЕ за битови нужди е от значение кой е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот, а не фактически ползвател. Исковете
по чл.422 ГПК са основателни за главницата в размер от 757,44 лв. и за лихва за забава в
размер от 121,12 лв. Исковете за главницата за разликата до пълния предявен размер от 1
136,17 лева и за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 181,69
лева, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
Страните не са навели други съответни и конкретни доводи и оплаквания относно
правилността на решението, поради което с оглед правомощията по чл. 269, изр. последно
ГПК въззивната инстанция не дължи служебна проверка и произнасяне на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
При тези изводи първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която исковете са отхвърлени за разликата над 599,65 лв. до 757,44 лв. - главница и за
разликата над 95,89 лв. до 121,12 лв. - обезщетение за забава, като вместо него се постанови
3
решение за уважаване на исковете и в посочените части. В останалата отхвърлителна част
решението следва да се потвърди. В уважителната част решението като необжалвано е
влязло в сила.
По разноските
Ищецът претендира и доказва разноски в исковото и заповедното производство в общ
размер на 722,72 лв., от които с настоящото решение следва да се присъди допълнително
сумата 100,36 лв. /съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 ГПК
съразмерно с уважената част от исковете разноски в размер на 481,80 лв. и присъдените с
първоинстанционното решение разноски от общо 381,44 лв./.
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която
са присъдени на ответника разноски в първоинстанционното производство /претендираните
и доказани от последния разноски в заповедното и исковото производство са общо 350,00
лв./, а именно за разликата между дължимите на основание чл.78, ал.3от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете разноски от 116,67 лв. и присъдените от РС разноски от
165,31 лв.
Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство 25 лв. – заплатена
такса по въззивната жалба, и претендира ю. к. възнаграждение, което с оглед правната и
фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, които с оглед резултата от обжалването му се дължат от
въззиваемия съразмерно с уважената част на въззивната жалба /183.02/ и целия обжалваем
интерес /622,32/, или 36.76 лв.
Въззиваемият не претендира и не доказва направени разноски по въззивното
производство, поради което такива не му се дължат и не се присъждат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 266/25.03.2024 г. по гр.д. № 5367/2023 г. по описа на Районен
съд – Перник в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация-Перник” АД с
ЕИК ********* срещу П. Й. П., с ЕГН: ********** искове по чл. 422 ГПК за разликата над
599,65 лв. до 757,44 лв. - главница и за разликата над 95,89 лв. до 121,12 лв. - обезщетение за
забава, както и в частта за осъждане на „Топлофикация - Перник” АД да заплати на П. Й. П.
разноски по производството пред РС над 116,67 лв. до 165,31 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че П. Й. П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Ч.К.С. -
4
Изпълнителен директор, по обективно, кумулативно съединени установителни искове, с
правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД и сумата 157,79 лв. /разликата между уважения с първоинстанционното решение размер
от 599,65 лв. до уважения с настоящото решение размер от 757,44 лв./ - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., вкл. за топлофициран имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се в
***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда /19.07.2023г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,23 лв.
/разликата между уважения с първоинстанционното решение размер от 95,89 лв. до
уважения с настоящото решение размер от 121,12 лв./ - обезщетение за забава за периода от
08.07.2021 г. до 04.07.2023г., за които суми в производството по ч.гр.д. № 3417/2023г. по
описа на ПРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА П. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Топлофикация-
Перник” АД с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник,
жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, допълнително сумата 100,36 лв. –разноски в исковото и
заповедното производство пред РС - Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266/25.03.2024 г. по гр.д. № 5367/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА П. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Топлофикация-
Перник” АД с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник,
жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата 36.76 лв. – разноски по въззивното производство
пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5