№ 293
гр. Търговище, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500234 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Л. И., чрез адв. Г.Ц., ТАК, срещу
определение № 772/ 01.07.2022 г. по гр. д. № 1359/2021 г. на РС- Търговище, с
което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до
приключване с влязло в сила решение на гр. № 623/2022 г. по описа на РСТ.
Излагат се аргументи, сочещи липсата на връзка между двете граждански
производства по преюдициалност на спора, обуславяща постановено спиране,
като съответно се моли да бъде отменено обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба М. Х. К. и А. Г. Г., чрез адв. Ф., АК-
Русе, са подали отговор в срок, в който излагат съображение относно
правилността на атакуваното определение. Направено е възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на спора по гр. д. № 1359/2021 г. на Търговищки районен
съд е иск с претенция за разпределение право на ползване на съсобствен
между страните недвижим имот с идентификационен № 73626.506.531 по
КККР на гр. Търговище, а гр. дело № 623/2022 г. е образувано по иск с правно
основание чл. 109 ЗС, като ищците по гр. д. 1359/21 г., твърдят, че
1
ответниците по настоящото първоинстанционно производство им пречат да
упражняват в пълен обем собствеността си върху 2/3 идеални части от същия
имот и претендират премахване на покрита със скатен покрив пристройка към
гараж ид.№ 73626.506.531.2 и покрита със скатен покрив пристройка,
функционално свързана с жилищна сграда ид.№ 73626.506.531.1, построени в
недвижим имот с ид.№ 73626.506.531.
На страната на ищците и на ответниците и по двете дела са едни и
същи лица, като предмет на спора е един и същ имот.
Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК може да има, когато решението на
другия съд би формирало сила на пресъдено нещо по отношение на
преюдициално правоотношение на спорното по гражданското дело
субективно право.
Разпределяне на ползването на дворното място е производство по
спорна съдебна администрация. Характерът на производството по чл. 32, ал. 2
ЗС предполага съдът да съобрази фактическото състояние в момента, като
преценява най-подходящия и целесъобразен вариант за разпределение.
Когато не може да се образува мнозинство за използване и
управление на общата вещ или когато решението на мнозинството е вредно за
общата вещ, всеки от съсобствениците може да отнесе до съда спора за
използването и управлението на общия имот. Решението на съда по чл. 32, ал.
2 ЗС замества непостигнатото общо съгласие или решението на
мнозинството. Подобно на общото съгласие или на решението на
мнозинството решението на съда няма вещноправни последици и при
изменение на обстоятелствата може да се постанови ново решение.
Искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е иск за защита на собствеността. Той не е
във връзка с използването и управлението на общия имот, а във връзка с
обезпечаване на вещното право на собственост на отделния съсобственик.
Той може да бъде насочен не само към чуждо на съсобствеността лице, но и
към съсобственик, който с неоснователно свое действие създава пречка за
упражняване правото на друг съсобственик. Мнозинството от
съсобствениците не може да ограничи правото на който и да е съсобственик, а
ако то вземе такова решение и спорът бъде отнесен до съда, решението на
съда не замества решението на мнозинството, както е това при иска по чл. 32,
ал. 2 ЗС, а с него се признава, на първо място, правото на ограничения
2
съсобственик и на второ място, се постановява прекратяването на
неоснователното действие, което му пречи да упражнява своите права.
Следователно предметът на двата иска е различен, поради което
решението по единия иск не създава сила на присъдено нещо по предмета на
другия иск (Решение № 1132 от 14.IV.1982 г. на ВС по гр. д. № 581/82 г., I г.,
решение № 816/10 от 07.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 2028/2009 г., І г.о.).
Цитираното ТР № 13/10.04.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 13/2012 г.,
ОСГК е неотносимо към настоящия случай, доколкото касае съотношението
между производство по предявен иск по чл. 108 ЗС и по чл. 32, ал. 2 от ЗС – с
ТР е прието, че в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС могат да
бъдат разглеждани възраженията, респ. на преюдициалните въпроси,
свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването
обема на правата на страните в нея. Въпрос на лична преценка на всяка от
заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна
защита на правата си – чрез заявяване на такова възражение в рамките на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, чрез предявяване на инцидентен
установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 ГПК), чрез
предявяване на установителен иск за собственост като първоначално
обективно съединен (с една искова молба – чл. 210, ал. 1 ГПК) с иска по чл.
32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно
исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост. С
ТР е прието изрично, че в последния случай спорът за собственост между
същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково
производство, във всички случаи ще е преюдициален за разпределянето на
ползването между тях и ще обуслови спирането на производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС.
Съгласно мотивната част на ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2015 г. „за разлика от установителния иск за признаване или
отричане на право на собственост върху недвижим имот и ревандикационния
иск, нито правото на собственост върху имота на ищеца (засегнатия имот),
нито правото на собственост върху имота на ответника (пречещия имот) се
включва в предмета на делото при предявен негаторен иск“.
Съгласно изложените доводи и съображения обжалваното
определение, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и
3
постановено продължаване на процесуалните действия.
Въззивникът не е претендирал разноски, поради които такива не му се
следват.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 772/ 01.07.2022 г. по гр. д. № 1359/2021 г.
на РС- Търговище, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно
производството по делото до приключване с влязло в сила решение по гр. №
623/2022 г. по описа на РС - Търговище.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Търговище за продължаване на
процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4