Определение по дело №6961/2018 на Районен съд - Бургас

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 8357                                             11.10.2019 г.                             град Бургас

Бургаският районен съд,                                  XXI – ви граждански състав

на единадесети октомври                      две хиляди и деветнадесета година  

в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                         Районен съдия: Моника Яханаджиян

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №6961 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано по повод исковата молба на П.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адресат:адв.В.С., с адрес ***, против „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.В. Вазов“ №3, представляван от Ганчо Йовчев Тенев, с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от 599,87 лева за „дела“.

                              Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответното дружество са били страни по гр.д.№8591/2015 г. по описа на РС-Бургас, решението по което е влязло в законна сила, а по силата му е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника, направените от него разноски. Твърди се още, че ищцата има създаден на сайта на ответника профил, в който фигурира като длъжник на сума в общ размер на 698,26 лева, от която 599,87 лева са за „дела“.

                              В съдебно заседание на исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата, който обосновава като правен интерес от предявяване на иска невъзможността на ищцата да погасява текущите си задължения поради отразяване в системата на ответника на стари задължения за дела.

                              В предоставения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество, в който се изразява становище на първо място за неговата недопустимост, а именно, че е налице влязло в законна сила съдебно решение по същия спор, поради което и този въпрос не следва да се пререшава. Твърди, че сумата от 599,87 лева не фигурира като дължима в програмния продукт на дружеството, поради което и ищцата няма правен интерес от водене на иска. При условията на евентуалност, заявява, че искът е неоснователен, тъй като законната главница, която ищцата дължи по силата на съдебното решение, възлиза на сумата от 31,73 лева към 20.11.2018 г., поради което и от съда се иска да отхвърли иска.

                              Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като същият е недопустим поради липсата на правен интерес за ищцата, а съображеният на съда:

                              Между страните в настоящето производство не се спори, че са били страни по гр.д.№8591/2015 г. по описа на РС-Бургас, приключило с влязло в законна сила съдебно решение №882/30.05.2016 г., потвърдено с решение №VI-87/14.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№1240/2016 г. по описа на БОС, с което по отношение на П.И.Д. е прието за установено, че в полза на „ВиК“ ЕАД съществува вземане в размер на общо 272,84 лева, представляваща незаплатен остатък от фактури за ползвани ВиК услуги, ведно със законната лихва считано от 06.10.2015 г. до окончателното изплащане, като за посоченото вземане е издадена Заповед №3603/07.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6434/2015 г. по описа на БРС, като за горницата до заявения размер от 501,77 лева, искът на „ВиК“ ЕАД срещу П.И.Д. е бил отхвърлен като неоснователен. Със същото решение, изпълнението за главница от 272,84 лева е било разсрочено на пет равни месечни вноски, платими след влизане на решението в сила по указания в него начин.

                              По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която става ясно, че сумата от 272,84 лева е окончателно платена от ищцата на 26.10.2016 г., а дължимата за нея законна лихва за периода от 06.10.2015 г. до датата на плащането й възлиза на сумата от 25,83 лева.

                              От представената интернет разпечатка от страницата на ответното дружество действително се установява твърдението на ищцата, че в системата на ответника по партидата й съществува задължение от 698,26 лева, от което 63,57 лева са стари задължения, 34,82 лева са лихви и 599,87 лева са за дела. Този факт обаче не обосновава правен интерес за нея от предявения иск при липса на твърдения и доказателства в насока, че сумата не само фигурира, но и се търси като задължение от нея. Напротив, твърденията на ответника, депозирани в отговора на исковата молба и поддържани от процесуалния му представител в проведеното на 25.01.2019 г. открито съдебно заседание, са че от ищцата се търси единствено законната лихва като остатък по гр.д.№8591/2015 г. по описа на БРС. В този смисъл е и изпратената до нея покана за доброволно плащане. Доколкото дължимостта на вземането за законна лихва е установена с влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д.№8591/2015 г. по описа на БРС, налице е забраната на чл.299 от ГПК.

                              Правен интерес от предявяване на настоящия иск не може да бъде изведен от твърдението на ищцата, че е в невъзможност да погасява текущите си задължения поради отразяване в системата на ответника на задължение „за дела“. Подобно поведение на кредитора представлява хипотеза на забава на кредитора, срещу последиците на което законът, в разпоредбите на чл.96 и следващите от ЗЗД дава достатъчно права на длъжника. Доколкото, в настоящия казус ответникът признава, че няма вземане срещу ищцата за сума в размер на 599,87 лева, а последната нито твърди, нито доказва, такава сума да е търсена от нея, то липсва правен спор, който да обосновава правен интерес от предявения установителен иск.

                              Предвид на изложеното производството по делото следва да се прекрати.

                              На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно обективирания в отговора на исковата молба списък разноски.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                              ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№6961/2018 г. по описа на РС-Бургас, образувано по искова молба на П.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адресат:адв.В.С., с адрес ***, против „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.В. Вазов“ №3, представляван от Ганчо Йовчев Тенев, за постановяване на решение, с което съдът да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от 599,87 лева за „дела“.

                              ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адресат:адв.В.С., с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.В. Вазов“ №3, представляван от Ганчо Йовчев Тенев,„ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100,00 лева (сто лева) за съдебно-деловодни разноски.

                              Определението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

В.О. : К.Е