О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 15.11.2019
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 419 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 88, ал. 3
от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по частна жалба на И.М.М. против Решение № 120/24.09.2019 г. на Директора на ТД на
НАП Бургас, с което е счетена жалба с вх. № 11952/11.09.2019 г. по описа на ТД
на НАП Бургас, Офис Сливен, подадена от И.М.М. срещу
Разпореждане № С-190020 - 035-0293045/30.08.2019 г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, за недопустима поради това, че по оспорването
има влязло в сила решение на административният орган по обжалваното разпореждане.
В частната жалба са изложени
доводи, че такова Решение 106/16.07.2019 г. не му е било връчвано. Единственият
документ, който му бил връчен е Разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудителното изпълнение по ИД №20030002436/2003 г.,
съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С190020-35-0293045/30.08.2019 г. В това
разпореждане било споменато Решение № 106/16.07.2019 г., но такова решение
никога не му било връчвано. Жалбоподателят не бил уведомяван, за образуването
на изпълнително дело № 20030002436/2003 г., за събирането на публични задължения,
по което се твърдяло, че е извършено присъединяване на задълженията, за които е
поискано погасяването им по давност. Не бил уведомяван и за извършването на
такова присъединяване и извършване на изпълнителни действия по делото. Не му
била връчвана покана за доброволно изпълнение, каквото било изискването на
нормата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК. Нямало данни какви задължения са били
предмет на събиране по изпълнително дело № 20030002436/2003 г., но видно от
датата на образуването му, всички задължения по него е следвало да бъдат
погасени, с изтичането на 10-годишния абсолютен давностен срок, независимо от
спирането или прекъсването на давността, на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Моли съда за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП Бургас, както
и да постанови съдебно решение за прекратяване събирането на задължения по ИД
№20030002436/2003 г., поради изтекла погасителна давност и за отмяна на наложения с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки №С190020-022-04042448/30.05.2019 г. запор върху
наличните и постъпващи суми по банковите ми сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, съдържание в касети, както и сумите предоставени за доверително
управление в П. и. б. АД.
Съдът е изпълнил процедурата по
чл. 232 от АПК, като е дал възможност на Директора на ТД на НАП Бургас в
3-дневен срок от получаване на частната жалба, да представи възражение и да
посочи писмени доказателства, които да приложи към възражението си. Такива не
са представени.
Съдът, след като разгледа
доводите на жалбоподателя, мотивите, изложени в оспорения административен акт и
въз основа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е връчено на
жалбоподателя на 16.10.2019 г., жалбата е подадена на 23.10.2019 г., в срока по
чл. 88, ал. 3 от АПК, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният административен акт е
издаден във връзка с жалба с вх. № 11952/11.09.2019г. по описа на ТД на НАП
Бургас, Офис Сливен, подадена от И.М.М., срещу
Разпореждане № С-190020 - 035-0293045/30.08.2019г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен. Административният орган е приел, че жалбата е
подадена от легитимиран субект, имащ правен интерес от оспорването в
предвидения срок, но от самата жалба не ставало ясно какво точно се оспорва и
кой точно административен акт издаден от публичен изпълнител се обжалва. Посочено
било възражение вх. № 7412, до Директора на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с
което било поискано на основание чл. 171 от ДОПК да бъдат погасени по давност,
задължения в общ размер на 3 673,61 лв., представляващи — осигурителни
задължения за периода от 2008 г. до 2014 г. Също така се искало отмяна на
издаденото постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, както и за прекратяване на събирането на
задължения по ИД №20030002436/2003 г., поради изтекла погасителна давност и да
се постанови погасяването на всички задължения посочени във Възражение вх. № 7412.
Също така да бъде отменен наложения с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С 190020-022-04042448/30.05.2019 г. запор върху наличните
и постъпващи суми по банковите сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържание в касети, както и сумите предоставени за доверително управление в П.
и. б. АД.
Директорът на ТД на НАП Бургас е
приел, че за сочените по горе в жалба №11952/11.09.2019г. основания, молби и
искания е имало образувано административно производство. С друга жалба вх. №
9016/02.07.2019 г. от И.М.М. са направени същите
искания както в жалба с вх. № 11952/11.09.2019 г., образувано е административно
производство и решаващият орган се е произнесъл с Решение № 106/16.07.2019 г.
съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК. Решението не било обжалвано по съдебен ред и
влязло в сила.
Липсвало обективното нарушаване
или застрашаване на права, от което да се поражда процесуалноправният интерес
от административна защита, а в случая, по оспорването имало влязло в сила
решение на административният орган. Съществуването на оспорения административен
акт било самостоятелно основание по чл.159, т.6 от АПК, вр.
§2 от ДР от ДОПК за прекратяване на
административното производство.
Съдът е изискал преписките във
връзка с издаването на Решение № 120/24.09.2019 г. на Директора на ТД на НАП
Бургас и Решение № 106 от 16.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП Бургас
С Решение № 106/16.07.2019г.
Директора на ТД на НАП Бургас е отменил Разпореждане № С-190020 -137-
0005691/17.06.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, ИРМ -
Сливен, по жалба с вх. № 9016/02.07.2019г. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, Офис
Сливен, подадена от И.М.М., в частта относно отказа
да се погасят по давност задължения по декларация обр.6
№ **********/02.05.2011г. за фонд ДЗПО в размер на 8,59лв.; за фонд ДОО в
размер на 33,22лв. и за фонд ЗО в размер на 6,94 лв., за периода 03.05.2011г. -
31.12.2011г. и е върнал преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП -
Бургас, ИРМ-Сливен, за ново произнасяне по възражението на И.М.М. за изтекла давност относно задълженията по декларация обр. 6 № **********/02.05.2011 г. за фонд ДЗПО в размер на
8,59лв.; за фонд ДОО в размер на 33,22лв. и за фонд ЗО в размер на 6,94лв., за
периода 03.05.2011г. - 31.12.2011г. и издаване на съответен акт, съобразно
мотивите посочени в решението. Оставил е без уважение жалба вх. № 9016/02.07.2019г.
по описа на ТД на НАП -гр. Бургас, Офис Сливен, в останалата част като
неоснователна.
Във връзка с това решение е
издадено Разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение № С190020-035-029345/30.08.2019 г.
По административната преписка
липсват данни, Решение № 106/16.07.2019 г. Директора на ТД на НАП Бургас да е
връчено на жалбоподателя. Действително същото му е изпратено с препоръчано
писмо с обратна разписка, но същото е върнато с отбелязване „непотърсено“. По
преписката липсват данни за изпълнение на процедурата по чл.32 от ДОПК за връчване на посоченото решение чрез
прилагане към досието. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че Решение
№ 106/16.07.2019 г. Директора на ТД на НАП Бургас е връчено на жалбоподателя и
е влязло в сила поради изтичане срока за обжалване.
Независимо от гореизложеното
обжалваното Решение № 120/24.09.2019 г. на Директора на ТД на НАП Бургас е
правилно като краен резултат.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т.
2 АПК, приложима при условията на § 2 от ДР на ДОПК забранява на
административния орган да издава индивидуален административен акт при наличие
на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или
оспорване. В случая е установено, че е налице висящо административно производство,
по жалба с вх. № 9016/02.07.2019 г. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, Офис
Сливен, подадена от И.М.М., по която е издадено Решение
№ 106/16.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП Бургас. Този административен акт
не е влязъл в сила, тъй като липсват данни да е бил връчен на неговия адресат,
поради което не е изтекъл и срока за неговото обжалване. В този смисъл е налице
висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна, което е пречка за разглеждане по същество на жалба
с вх. № 11952/11.09.2019 г. по описа на ТД на НАП Бургас, Офис Сливен, подадена
от И.М.М..
Дали процесните вземания са
погасени, в т.ч. по давност (каквото твърдение е направено с жалбата до съда),
респ. дали са налице основания за прекратяване на производството по
принудително събиране, са въпроси, които при висящо изпълнително производство
са от компетентността на публичния изпълнител, защитата срещу чиито действия се
осъществява по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК и от който жалбоподателят не се е
възползвал докрай, т.к. не е обжалвал решението на директора на ТД на НАП – Бургас,
с което е отхвърлена жалбата му срещу действията на публичния изпълнител. Само
в производство по реда на чл. 268 от ДОПК – след сезиране със жалба срещу
решението по чл. 267 от ДОПК, съдът може да упражни контрол на действията на
публичния изпълнител. Косвен контрол за законосъобразност на актовете/действията
и бездействията на публичния изпълнител и на решаващия орган по чл. 267 от ДОПК
е недопустим.
Предвид изложеното подадената
жалба против Решение № 120/24.09.2019 г. на Директора на ТД на НАП Бургас
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ръководен от гореизложеното и на основание
чл. 88, ал. 3 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ частна жалба на И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 120/24.09.2019
г. на Директора на ТД на НАП Бургас.
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
Определението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :