гр. Пловдив,
13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр.с., в открито съдебно заседание на
21.11.2019 г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Марияна Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1104 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от В.Е.П., ЕГН **********, с адрес: *** против С.Г.Р.,
ЕГН ********** и Ц.К.Р., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 195 във вр. с чл. 193 ЗЗД за
признаване на установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от 4000 евро,
представляваща намаляване на продажната цена на имота поради недостатъци на
същия, предмет на договор за покупко – продажба от 13.08.2018 г., за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №16319/ 2018 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че през пролетта на 2018 г. със ***ата му решили да закупят къща в
населено място, близко до ***, като след множество огледи харесали имот,
находящ се в ***, като същият отговарял по вид, локация, функционалност и
ценови семент. В обявите и при разговорите с ответника С.Р. къщата, находяща се
в имота, била рекламирана като тухлена, като при огледа се установило, че
къщата е добре измазана отвътре и отвън.
На 13.08.2018 г. ищецът сключил с ответниците договор за покупко –
продажба на имота за цената от 33 000 евро, като при срещата с тях при ***а
отново ищецът и *** му били уверени от ответниците, че къщата е тухлена. Ищецът
сочи, че здравината и дълготрайността на конструкцията на постройката е от
съществено значение за тях, като купувачи, тъй като се влагат немалко средства,
изплаща се кредит във връзка с покупката, като те имат малко дете и това е
дългосрочна инвестиция. След закупуване на имота започнали ремонтни работи,
като при изкъртване на една от стените се установила, че същата е изградено от
кирпич. Ищецът свалил мазилката и от другите стени и установил, че и те са
керпичени, като керпичът се сочи, че е с по – малка експлоатационна годност от
тухлите. Веднага след констатирането на това обстоятелство ищецът се опитал да
се свърже с ответника С.Р., но последният не отговарял, поради и което му била
изпратена покана чрез съдебен изпълнител и бил определен 7 дневен срок, в който
да уредят взаимоотношенията си и да бъде намалена цената. Поканата била връчена
на 21.09.2018 г. Твърди се, че в случая е налице недостатък на закупената вещ,
който съществено намалява нейната цена. Излагат се подробни доводи, касаещи
въвеждането им в заблуждение от ответниците и съответно такива, касаещи цените
и експлоатационната годност на керпичените и тухлените сгради. По време на
огледа на имота и изготвяне на оценка на същия, предвид обстоятелството, че
средствата за закупуването са чрез банков кредит, С.Р. присъствал и декларирал,
че сградата е тухлена. В оценката на сградата се сочило и разликата в цената на
керпичените и тухлените сгради. Твърди се недобросъвестно поведение от страна
на ответниците и се моли искът да бъде уважен. Претендират се разноски в
настоящото исково производство и в заповедното производство.
В
законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали
отговори на исковата молба.
Ответникът
С.Р. оспорва изцяло предявения иск, както и изложените в исковата молба
обстоятелства. Твърди, че не е бил недобросъвестен и не е уверявал ищеца, че
къщата е тухлена, както при огледа, така и при сключване на договора за покупко
– продажба. Оспорва твърдението, че фактът, че сградата е керпичена не е могъл
да се установи при обикновен оглед на
имота. Не оспорва, че на 13.08.2018 г. е
сключен договор за покупко – продажба, по силата на който ответникът С.Р. и ***
му Ц.Р. са прехвърлили на ищеца и *** му собствеността върху дворно място с
площ от 2000 кв.м., находящо се в ***, ведно с цялата двуетажна паянтова
жилищна сграда с площ от 60 кв.м., западна от две сгради на калкан. Посочва се,
че в хода на преговорите са предоставяни от ответника всички находящи се у него
документи, касаещи имота, като същите отнели около 2 месеца, в който период е
следвало да се установи, като не се е прикривало от ответниците, че сградата не
е масивна и тухлена, а паянтова. Твърди се, че в приложенията към направената
на имота оценка изрично е посочено, че сградата е „гредоред/кирпич“. Оспорва от
оценителя да са му задавани въпроси по изготвяне на оценката на имота, като
сочи, че същият лично е възприел състоянието на имота. Оспорва да е въвеждал в
заблуждение ищците, като сочи, че от предоставения им нотариален акт за
сградата е видно, че същата е паянтова.
Посочва, че сградата е строена 1959 г., като от родителите си знае, че същата
е изградена от каменен зид в основата й, който е с височина около половин
метър, като външните стени са изцяло от кирпич, като тухли има вложени
единствено по крайните ъглови стени и в комините на сградата. Основата между
етажите и покривната конструкция на сградата се сочи, че е гредоред, а не
масивна бетонна плоча. Посочва се и
легална дефиниция на паянтова постройка. Твърди се, че е налице пълно
съответствие между закупената паянтова постройка и установения впоследствие
материал, от който са изградени външните стени, а именно: кирпич. Оспорва се да
са налице скрити недостатъци, като се сочи, че купувачите са получили именно
описаната в нотариалния акт паянтова сграда. Относно твърденията, че не е могло
да се установи при обикновен преглед, че сградата е паянтова се сочи, че на
тавана на втория етаж имало дупка, от която се виждало с просто око, че таванът
е от гредоред, както и част от кирпича на стената. Освен това се сочи, че
зидарията от кирпич се виждала и с просто око под первазите на прозорците на
цялата къща, тъй като замазката под тях не била добра. Дупките не били замазани
от ответниците, за да се види действителното състояние на сградата и нейната
конструкция. В тази връзка се оспорва твърдението за скрит недостатък, за който
ответниците да отговорят. С оглед на изложеното се моли предявеният иск да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът Ц.К.Р., също
оспорва изцяло предявения иск, като излага същите съображения, като другия
ответник –нейн ***, поради и което съдът не счита необходимо да ги докладва
изрично. Моли искът да се отхвърли.
Претендират се разноски в заповедното и
исковото производство.
В
отговорите на исковата молба ответниците са поискали да се конституира *** на
ищеца, като задължителен другар по делото. Ищецът не възразява.
Въпреки, че ищецът не възразява неговата ***а да бъде
конституирана по делото като съищец, то липсва правна възможност за това и
искането следва да се остави без уважение. Трайно установено становище в
практиката на съдилищата е, че в отношенията между съпрузите завеждането на иск
се счита за действие на управление. Разпоредбата на чл. 24, ал.2 СК
постановява, че всеки от съпрузите може да управлява общото имущество. Ето защо
принципно завеждането на иск, независимо дали касае вещно или облигационно
право, съществуващо под режима на СИО, не изисква под страх от недействителност
действието да е предприето съвместно от двамата съпрузи. Когато имат
процесуално качество на ищци, те не са задължителни
– необходими другари.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и от приетия по делото като доказателство
нотариален акт се установява, че на 13.08.2018 г. между ищеца и неговата *** и
ответниците е сключен договор за покупко-продажба, оформен в Нотариален акт № ***.
В описанието на имота в нотариалния акт се посочва, че се прехвърля
собствеността върху двуетажна паянтова сграда с площ от 60 кв.м., западната от
двете сгради на калкан. Собствеността върху недвижимия имот е прехвърлена за
сумата от 33 000 евро.
По делото е приет като доказателство доклад за оценка на
недвижим имот, изготвен на 27.06.2018 г. въз основа на извършен на 26.06.2018
г. оглед от оценител. В доклада е отразено, че оценката се изготвя, за да
послужи пред *** АД. В характеристики на процесната сграда е отразено, че
същата е с предназначение – жилищна сграда, тип конструкция – масивна, гредоред,
външни стени – тухла, вътрешни стени – тухла, година на завършване – 1963 г.,
качество на строителство – много добро, довършителни работи – скатен покрив с
дървена конструкция, покрит с керемиди, поддръжка – много добра, функционалност
– добра, общо впечатление – лошо. В описанието оценителят е посочил, че
сградата е двуетажна, като всеки етаж има собствен вход. За втория етаж
достъпът е по външно стоманенобетоново стълбище, което е остъклено със стъклена
дограма и метален профил. Конструкцията на сградата е гредоред и каменна
зидария в основата. Преградни и оградни тухлени зидове. Покрив дървена
конструкция, покрит с керемиди. Фасадата е измазана с варова мазилка. Сградата
е на калкан с друга жилищна такава. Стопанската постройка в южната част на
парцела е монолитна с дървена покривна конструкция, като в нея има изграден
санитарен възел и електричество. В добро състояние. Отразено е като крайна
пазарна стойност на къщата 36 300 евро в това число и земя на стойност
4131 евро.
На 21.09.2018 г. е връчена на ответника С.Р. покана от
ищеца, в която посочва, че от съседи е разбрал, че стените на къщата са от
кирпич, а не както е било обявено от продавача – от тухла. Ищецът твърди наличието на скрити недостатъци
и кани ответника в 7 дневен срок от получаване на поканата да върне сумата от
4000 евро, представляваща отбив от цената поради наличието на скрит недостатък
на продадения имот, който съществено намалява неговата пазарна стойност.
Приета е като доказателство молба от *** АД за вписване
на законна ипотека върху процесния имот, като в нея описанието на сградата
съвпада с това по нотариалния акт.
От приетия по делото Нотариален акт № *** се установява,
че описанието на имота е идентична с описанието по нотариален акт от 2018 г.
т.е. „двуетажна паянтова сграда“. Същото описание е отразено и в приетия
Нотариален акт от 11.09.2014 г. (л.52)
На 07.10.2016 г. С.Р. в качеството на
доверител е сключил със *** ЕООД (Агенция ***) в качеството на довереник
договор за поръчка, по силата на който е възложил на *** ЕООД да предлага за
продажба собствения му недвижим имот, описан в Предложението за продажба,
неразделна част от договора, което не е представено като доказателство по
делото. На 14.08.2018 г. договорът е прекратен, като е заплатена сума в размер
на 1900 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпити
на свидетели на ищеца и на ответниците. От разпита на св. ***, която работи в
агенция за недвижими имоти „***“ се установява, че същата познава ищеца, като клиент
на агенцията. Посочва, че ищецът търсил двуетажна къща – монолит до около
40 000 евро. Първоначално свидетелката завела ищеца в *** да гледа
двуетажна къща – 24-25 000 евро, а впоследствие го упътила към ***, тъй
като повече съответствало на изискванията му. Завела го да гледа процесния
имот, който се водил по обява на стойност 35 – 36000 евро – двуетажна
обзаведена къща, монолит и гредоред. Свидетелката посочва, че информацията за
къщата я има от собствениците. На тази къща свидетелката посочва, че е имала
поне 20 огледа, като не разполагала с документи за къщата, тъй като такива се
искали при реален купувач. Посочва, че към датите на огледите, къщата е била
измазана, даже първият етаж е бил готов за живеене, като с просто око не можело
да се установи материалът, от който са изградени стените. Вторият етаж бил за
ремонт, като в едната стая имало дупка и се виждало, че е гредоред. На втория
етаж имало сменени дограми, имало нужда от боя и шпакловка. Свидетелката посочва, че е предлагала имота
повече от година, като информацията за имота е дадена по телефона. След като
излезе обява за имот, се свързва с продавача и пита къде се намира, каква е
къщата, подобрения има ли, колко е двора, повече информация за имота.
Собственикът бил удостоверен по телефона. На имота направили два огледа и една
среща. Собственикът предоставил всички необходими документи за продажбата и тъй
като цената се заплащала въз основа на отпуснат на купувача кредит, то оценител
също посетил имота, като на самия оглед от оценител тя и купувача не са
присъствали. Свидетелката посочва, че е присъствала на сделката по закупуване
на имота пред ***, като знае, че в описанието на къщата пише „паянтова
постройка“, което според нея би могло да означава, както тухла и гредоред, така
и кирпич и гредоред. Първоначално снимки били предоставени от продавач, но след
това свидетелката направила още снимки, като на дупката на тавана не била
заснета. Свидетелката посочва, че както В.П.,
така и С.Р. са нейни клиенти.
От разпита на св.***, който се познава с ответника Р.,***,
се установява, че миналата година пролетта е търсил да закупи къща, като един
негов познат му дал телефона на С.Р.. Направили среща при къщата, тъй като Р. ***.
Свидетелят огледал къщата, като първият етаж бил напълно оправен и много му
харесал, но горе трябвало да се прави плоча, тъй като имало дупка в тавана.
Освен това стените били олющени, а мазилката опадала. Била сменена дограмата с
алуминиева, като около прозорците се виждало, че стените са от кирпич. Първият
етаж посочва, че е от камък и бил направен и хубав. Дупката на втория етаж във
втората стая вляво била голяма 50-60 см., което се потвърждава и от показанията
на св. ***, като се виждали летвички. Свидетелят бил с жена си, като не
харесали горния етаж, дюшемето скърцало и щяло да излезе скъпо ремонта и затова
се отказали. Не им харесал и двора, защото бил тесен и дълъг, но пък бил
подреден, като от лявата страна имало бараки.
Свидетелят не си спомня каква е била обявената цена.
В приетото по
делото заключение на съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира
изцяло, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, вещото лице посочва какви могат да бъдат
сградите според конструкцията си. Посочва, че паянтова сграда е такава с дървен
носещ скелет на външни и вътрешни носещи стени, която е със зидария от тухли
или кирпич на варов или глинен разтвор, като подовите настилки са от дървен
гредоред. Сочи, че подобно жилищно строителство се е използвало в миналото, а
днес така се изграждат предимно стопански и второстепенни сгради. Отразени са
характеристиките и на полумасивните и масивните сгради, като се сочи, че
полумасивни сгради са такива, чиито носещи стени са от тухлена или каменна
зидария с дебелина 25 см или тухлени колони със същата дебелина и зидария между
тях с дебелина половин тухла. При тях вътрешните преградни стени могат да бъдат
изпълнени както при паянтовите сгради, като подовете са от дървен гредоред.
Масивните постройки сочи, че това са градите с външни носещи стени от тухлена
или каменна зидария с дебелина най – малко 25 см. Подовите конструкции са
дървен гредоред, стоманено бетонни плочи или сглобяеми елементи (железни греди
или ферми). Разграничени са и различните видове монолитно строителство, като
скелетно – зидария с тухли, като носещата контсрукция е скелет от
стаменобетонни колони, греди, шайби и плочи, едроплощен кофраж и пълзящ кофраж – характерен за големите
блокове и пакето – повдигащи плочи – тухлена зидария и носеща конструкция от
стоманобетонни плочи и стоманобетонови колони и шайби. При огледа е изготвен снимков материал,
приложен към заключението. При огледа на място е констатирано, че при направени
разкрития на различни места по стени на жилищния етаж, всички стени са
изпълнени от кирпич – правоъгълно блокче, направено от глина, слама и вода и
изпечено на слънце, без термична обработка (без изпичане), което в миналото е
служело за строителен материал. Сградата е с каменни основи, частично каменни
стени в сутерена (първия етаж) над
каменните основи, дървен гредоред между първи и втори етажи, както и над втория
етаж към покрива, дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Вещото
лице посочва, че по своите характеристики е налице жилищна сграда с паянтова
носеща конструкция. Процесната сграда е разположена на уличната регулация, като
е изградена като къща близнак със съседната сграда - същите са с обща стена и
обща покривна конструкция (дървена, покрита с керемиди), като заема западната
част. Същата се състои от сутерен и етаж, като към момента и двете нива се
ползват за жилищни цели. Видимо между етажите и над жилищния етаж е изпълнен
дървен гредоред, като при етажа е покрит с дюшеме, а над същия е изпълнен
„каратаван“ (летвена обшивка с мазилка). Външно към улицата обектът е измазан с
праскана мазилка и цокъл с бучарда (без да е видима конструкцията на сградата и
материала на основите и стените), към двора сградата е измазана с вароциментова
мазилка и цокъл с бучарда (без да е видима конструкцията на сградата и
материала на основите и стените). Дограмата е подменена с нова с PVC профили и
стъклопакет, като страниците са подмазани. Вътрешно сградата е измазана и
боядисана, като на места е положена облицовка с гипсокартон по стени и тавани.
Няма неизмазани и небоядисани елементи от стените, включително и около
прозорците. Външните стени в сутерена и на етажа са с дебелина 40-45см, а
преградните стени на етажа са с дебелина 12-15см. Вещото лице посочва, че при огледа на място, в
състоянието на сградата, описано подробно по т. 1, т.е. с изпълнени фасадни и
вътрешни мазилки и облицовки, без направа на разкрития, не е възможно да се
констатира от какъв материал е изпълнена зидарията на сградата - дали от кирпич
или от тухла, както и да се установи носещата конструкция - има ли носещи
стоманобетонови, стоманени или дървени елементи, тяхното точно местоположение и
други техни характеристики. Може да се види на място дървения гредоред при
падналата мазилка по таван на втория етаж и под дюшемето на същия етаж. Относно разликата в експлоатационната
годност на сгради, изградени от кирпич и на такива от тухли, вещото лице
посочва, че носещата способност, т.е способността да се поемат различни
натоварвания върху отделните елементи на сградата и отвеждането им в земната
основа, на постройки със стени от зидария с печени тухли е по-голяма от тази на
сгради с изпълнени стени от кирпич. Също така под въздействието на влага и
директно на вода, елементите изпълнени с кирпич се разрушават много по-бързо от
тези реализирани с изпечени керамични тухли. Това води до много по-големи
изисквания за водоустойчивост и полагане на грижи за стените от кирпич, в
сравнение с тези от тухла. Посочва, че следва да се направи и разграничение на
сградите с оглед сеизмичните натоварвания и изискванията, на които трябва да
отговарят същите съгласно Наредба № 2 от 23 юли 2007 г. за проектиране на
сгради и съоръжения в земетръсни райони, като тези изпълнени с кирпич са с по-
лоши характеристики, от тези с тухлени стени. От всичко до тук и от още някои
характеристики на кирпича, се рефлектира върху тяхната експлоатационна годност
- при паянтовите сгради, изпълнени със стени от кирпич тя е по-малка (средно
около 50-60 години), за разлика от тази на масивните сгради с тухлени стени
(средно около 70-80 години). Вещото лице посочва, че пазарната стойност на даден обект е най-вероятната
продажна цена, срещу която дадена собственост може да се прехвърли в пряка
сделка между дадени купувач и продавач, които се водят от собствените си
интереси, без влияние на външни фактори.По БСО -2018 г. - Пазарната стойност
отразява данни и обстоятелства, свързани с възможната пазарна реализация на
оценявания обект/ актив. Пазарната стойност не отчита характеристики и/или
предимства на даден обект/ актив, които имат стойност за конкретен собственик
или конкретен купувач, а отразява характеристики и/или предимства, отнасящи се
до физически, технически, технологични, географски, икономически, юридически и
други съществени обстоятелства за оценявания обект/ актив. При определяне на
пазарна стойност водещи следва да бъдат единствено условията на свободен пазар.
В тази връзка посочва, че стойността на конкретна сграда зависи пряко от
годините на експлоатационна годност на обекта, вида на конструкция, вложените
материали при строителството и други фактори (като местоположение, функционална
пригодност, възможности за бъдеща реализация и други). Сочи, че следва да се
направи и разграничение на сградите с оглед сеизмичните натоварвания и
изискванията, на които трябва да отговарят същите съгласно Наредба № 2 от 23
юли 2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, като
тези изпълнени с кирпич са с по- лоши характеристики, от тези с тухлени стени.
От всичко до тук и от още някои характериситики на керпича, се рефлектира върху
тяхната експлоатационна годност - при паянтовите сгради, изпълнени със стени от
кирпич тя е по-малка (средно около 50-60 години), за разлика от тази на
масивните сгради с тухлени стени (средно около 70-80 години). Това всичко оказва
влияние и върху стойността на самата сграда.
Средно на пазара на недвижими имоти, при еднакви други
показатели, и при еднакво полагане на грижи за постройката, в нормално
експлоатационна състояние на елементите на същата, които не са обявени за
паметници на културата и не са с историческа или друга културна стойност, без
наличие на дефекти, пукнатини, деформации и други, то сгради изпълнени със
зидове от кирпич (паянтови постройки) са с 10-15% по-ниска стойност от тези сгради
със зидове от тухла и с масивна конструкция. Разликата може да нарасне и до
25-30% при сгради с монолитна (стоманобетонова) конструкция.
При разпита в съдебно заседание вещото лице посочва, че от
кирпич е направено там, където има разкритие, като основите са от камък. Не
може да се направи извод дали целите стени на първия етаж са само от камък или
от камък и от кирпич. Вторият етаж посочва, че няма как да е с каменна зидария,
като същият е основно кирпич. Вещото лице посочва, че обикновено северните
стени се изпълняват от каменна зидария, но в този случай не е така, защото
къщата е близнак.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
За да се уважи
предявеният иск, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице сочените от
него недостатъци на вещта, тези недостатъци съществено намаляват нейната цена
или нейната годност за обикновено или предвиденото в договора потребление
и че не са му били известни при продажбата, както и че незабавно при констатирането им е
уведомил продавачите за тези недостатъци, освен ако не се установи, че
продавачите са знаели за тези недостатъци, като знанието не се презюмира и
подлежи на доказване. Ищецът следва да
установи и останалите си твърдения в исковата молба в т.ч. и твърдението, че е
соченият недостатък е скрит и съответно не е могъл да бъде установен при
обикновен преглед. Ответниците следва да установят твърдените от тях факти и
обстоятелства в отговорите на исковата молба в т. ч., че е налице пълно
съответствие между закупената постройка и установения впоследствие материал,
както и че е налице явен, а не скрит недостатък на продадената вещ, както се
твърди от ищеца. При установяване на
твърденията на ищеца, ответниците следва да докажат, че са погасили
претендираното от тях задължение.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че закупената от ищеца
къща е била описана в нотариалния акт за покупка на имота, като „паянтова
постройка“, което според заключението на вещото лице представлява сграда, с
дървен носещ скелет на външни и вътрешни носещи стени, която е със зидария от
тухли или кирпич на варов или глинен разтвор, като подовите настилки са от
дървен гредоред. Сочи, че подобно жилищно строителство се е използвало в
миналото, а днес така се изграждат предимно стопански и второстепенни сгради.
Свидетелката ***, представляваща купувача и продавача при огледа на имота,
посочва при разпита си, че къщата е била обявена, като монолитна с гредоред,
като при огледа от съществуващата и към настоящия момент дупка на тавана на
втория етаж е било видно, че тавана е гредоред. Посочва, че с просто око не
може да се види какви са стените, като на втория етаж е имало сменена дограма,
която е имало нужда от шпакловка и боя. Свидетелят на ответника – ***
потвърждава обстоятелството, че от дупката на втория етаж е било видимо, че
къщата е с гредоред, като допълва, че около сменените прозорци, за които
свидетелката *** сочи, че имали нужда от шпакловка се виждало, че стените са от
кирпич. Вещото лице при огледа на имота е констатирало, че страниците на
сменената дограма са подмазани, като освен от направените за целта разкрития за
стените, няма друго място, от което да се констатира материалът, от който са
направени стените.
От събраните по делото гласни доказателства, включително
и разпита на св. ***, която сочи, че е била при изповядването на сделката, не
се установяват с категоричност твърденията на ищеца, че в нотариалната кантора С.Р.
и *** му Ц.Р. са уверили купувача – ищец по делото, че къщата е тухлена. Вещото
лице посочва в приетото по делото заключение, че паянтовата постройка може да е
както сграда с гредоред и тухли, така и сграда с гредоред и кирпич. В случая е
налице сграда с гредоред, каменни основи и кирпич. Разпитаният свидетел на
ищеца посочва, че е присъствала на
сделката при ***, но не установява, че ответниците са уверявали ищеца, че
стените на къщата са тухлени. Свидетелката посочва, че не е видяла състоянието
на стените около сменените прозорци и материала, от който са изработени.
От дадените от вещото лице характеристики на монолитните
сгради е видимо, че същите са със стоманоненобетонни носещи конструкции,
доколкото паянтовите са с дървен носещ скелет на вътрешни и външни стени,
поради и което не само, че не се доказва при условията на пълно и главно
доказване, че продавачите са заблудили купувача, че сградата е монолитна, но и
същият след получаване на нотариалния акт за сградата, в който тя е описана,
като паянтова постройка е бил наясно, че не купува монолитна сграда. След като купувачът е поставил изискване
къщата да е монолитна, той е бил наясно какво представлява монолитна сграда.
В доклада за оценка на имота е отразено, че стените,
както външните, така и вътрешните са тухлени, като не става ясно откъде
оценителят е получил тази информация – от купувача или от продавачите на имота
или го е констатирал сам, поради което тази негова констатация не може да
ангажира отговорността на продавачите.
На основание гореизложеното съдът счита, че ищецът не
установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице скрит
недостатък, който той не е могъл да установи при огледа на закупената вещ, а
доколкото се прехвърля недвижим имот и от описанието на същия в нотариалния
акт, съдържащо и характеристиките на постройката. Вещото лице установява, че е
налице разлика в експлоатационните свойства на кирпичена и тухлена сграда и
съответна в пазарната стойност, но доколкото липсва единият от кумулативно
изискуемите елементи на отговорността на продавача по чл. 195 ЗЗД, то искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Крайният извод на съда не
може да се основава на предположения, а на доказани факти по делото, които
обаче не се установиха от събраните по делото доказателства.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответниците следва да се
присъдят разноски, съгласно представените доказателства за направените такива.
Процесуалният представител на ответника С.Р. е представил списък с разноски и
доказателства за плащането им в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение
по ч.гр.д. № 16319/2018 г. по описа на ПРС и 850 лв.- за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. Процесуалният представител на ответницата Ц.Р. е представил
списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им в размер на
600 лв.- адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 16319/2018 г. и 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Процесуалният представител
на ищеца е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатените и на
двамата процесуални представители разноски в заповедното и в настоящото исково
производство. Съгласно чл. 7, ал. 2, т 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на иска
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 721,16 лв., поради и което
съдът счита, че претендираното от процесуалния представител на ответника С.Р.
възнаграждение в размер на 850 лв. не следва да се намалява, тъй като е близко
до минималния размер и напълно отговаря на усилията на процесуалния представител
по осъществяване на защитата по делото. Претендираното от процесуалния
представител на ответника Ц.Р. възнаграждение за процесуално представителство в
исковото производство следва да се намали до размера от 850 лв., като се вземе
предвид обстоятелството, че са проведени три заседания и съответно минималният
размер не отговаря на усилията на процесуалния представител, а претендираният е
прекомерен. Относно разноските претендирани за заплатено адвокатско
възнаграждение на всеки от процесуалните представители в заповедното
производство, съдът счита същото за прекомерно. Адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/2004 г. случаи, поради което то следва да бъде определено съгласно
§ 1 от допълнителните разпоредби, по аналогия.
В случая подадените от процесуалните представители на длъжниците
възражения са по утвърдения образец, т. е. бланкетни, поради което аналогични
хипотези са възнаграждения по чл. 6 - за съвет, справка и изготвяне на книжа и
конкретно по т. 3 /проучване на дело с даване на мнение/ и т. 5 /изготвяне на
други молби/, които действия са най-близки с тези по подаване на възражение по
чл. 414 ГПК. Подаването на възражение е една от възможностите да защита на
длъжника срещу заповедта и адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде
обусловено от материалния интерес. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК и дължимото за тях възнаграждение е общо в размер
на 110 лв., поради и което
претендираните от адвокатите на ответниците възнаграждения от по 600 лв. за
всеки от тях следва да бъдат намалени до размера от 110 лв.
На основание гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Е.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** против С.Г.Р., ЕГН ********** и Ц.К.Р., ЕГН **********
*** иск за признаване на установено, че
ответниците солидарно дължат на ищеца
сумата от 4000 евро, представляваща намаляване на продажната цена на имота
поради недостатъци на същия, предмет на договор за покупко – продажба от
13.08.2018 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16319/ 2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.Е.П., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.Р., ЕГН **********,*** сумата
от 850 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство по гр.д. №1104/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 110 лв. – намалено подари прекомерност адвокатско възнаграждение за
представителство по ч.гр.д. № 16319/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.Е.П., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.К.Р., ЕГН **********,***
сумата от 850 лв.- намалено поради
прекомерност адвокатско възнаграждение за представителство по гр.д. №1104/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 110 лв. – намалено подари прекомерност
адвокатско възнаграждение за представителство по ч.гр.д. № 16319/2018 г. по
описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ