Присъда по дело №1114/2024 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 11 февруари 2025 г. |
| Съдия: | Светослава Иванова Алексиева |
| Дело: | 20241720201114 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 25 юли 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато
обвинение на М.С.М. за престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния
кодекс, за това, че на 09.03.2024г. в с. *****, общ. Перник, по ул. „****“, с
посока на движение към ул. „****“, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № *****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,78 на хиляда, установено по
надлежния ред – по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Перник
поддържа повдигнатото обвинение, излага доводи за несъмнена доказаност на
същото и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Предлага инидивидуализацията
на кумулативно предвидените за престъплението наказания лишаване от
свобода и глоба да се извърши при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, като му бъдат отмерени такива към средния размер. Предлага
изпълнението на наказанието лишаване от свобода да се отложи на основание
чл.66 от НК в рамките на законния срок. Пледира за прилагане разпоредбата
на чл.343б, ал.5, вр. ал.1 от НК като М. бъде осъден да заплати
равностойността на управлявания при инкриминираните обстоятелства лек
автомобил, собственост на друго лице. Прокурорът изразява становище по
вещественото доказателство и по разноските, направени в досъдебното
производство, като предлага да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият М.М. дава обяснения, в които категорично отрича
съпричастност към вмененото му престъпление. Макар да признава употреба
на алкохол преди осъществената спрямо него проверка от служители на Първо
РУ - ОДМВР – Перник на МВР, отрича да е бил водач на МПС, като твърди,
че проверката е предприета в момент, в който е разтоварвал инструменти от
автомобила пред дом, в който е извършвал ремонтни дейности, където го
закарал приятел. Упражнявайки правото си на последна дума отправя към
съда искане да бъде оправдан.
Защитникът му - адв. А.В. излага доводи за недоказаност на обективните
и субективни признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Тезата си обосновава с липсата на събрани годни и достатъчни по своята
убедителност доказателства и доказателствени средства за това при
изложените обстоятелства М. да е бил водач и да е управлявал визираното
МПС. Излага доводи, че вмененото на подсъдимия управление на МПС не е
доказано по несъмнен начин, тъй като събраните в тази насока гласни
доказателствени средства са противоречиви и не са надеждна основа за
формиране на несъмнен извод по чл.303, ал.2 НПК. Пледира същият да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият М.С.М. е роден на ***** в гр. *****. Живее в с. ****. Със
**** образование е. **** е. ***** е.
1
Осъждан е за друго престъпление по транспорта - по чл.345, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за което с Определение за одобряване на споразумение по нохд №
1159/2022г. по описа на РС – Перник, влязло в сила на 10.10.2022г. му е
определено наказание глоба в размер 500 лева, което не е изпълнено. За
събиране на съдебното вземане в СИС при РС – Перник на 06.12.2022г. е
образувано изпълнително дело № 590/2022г., но сумата не е събрана /писма,
от ДСИ, приложени на л. 59 и 61 от делото/.
От приетата справка, издадена от сектор ПП – ОД МВР /л.19 и 20 от ДП/
се установява, че към 09.03.2024г. М.М. не е притежавал правоспособност за
управление на МПС. Същият е имал издадено свидетелство за управление на
МПС, но на 11.02.2019г. е загубил придобитата правоспособност да управлява
моторно превозно средство на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, след като са
били отнети всички контролни точки за извършени множество различни
нарушения по ЗДвП. След тази дата не е придобил отново правоспособност по
реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП.
От фактическа страна:
На 09.03.2024 г., за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, свидетелите
В.С.С., М.В.Л. и Р.К.В. – мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения по контрол на
пътното движение на територията на Първо РУ – ОД МВР – Перник. Около
18:15 часа на 09.03.2024г. със зачисления им служебен автомобил извършвали
обход в с. ****, като се движели по ул. „****”, където се разминали с лек
автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № *****. Възприели, че в
автомобила се намира само водача и решили да извършат проверка, поради
което променили посоката си на движение и последвали автомобила без да
губят визуална връзка с него. Водачът продължил движението си по ул. „***“,
като на първото кръстовище завил наляво по ул. „****“ и след изминато
кратко разстояние спрял косо пред гараж на дом *** на същата улица. Свид.
В.С. – водач на патрулния автомобил, спрял непосредствено до него, след
което тримата служители на МВР веднага се приближили до вратата на
водача, който все още се намирал на шофьорската седалка. Уверили се, че
спреният за проверка водач е сам в превозното средство.
След като се представили служителите на МВР поискали личен
документ и документи за автомобила. М. не представил никакви документи.
Чрез служебната РСОД установили самоличността му – М.С.М., ЕГН
**********, адреса му, че не притежава правоспособност за управление на
МПС, както и че автомобилът, който управлявал е собственост на друго лице -
Б.Р.Т., ЕГН **********, от с. *****.
В хода на проверката контролните органи възприели ясни признаци за
употреба на алкохол от М. – специфичен мирис и нестабилна походка след
излизането му от превозното средство. Същият признал пред служителите на
МВР, че консумирал алкохол /водка/, но отрекъл да е управлявал превозното
средство.
Основавайки се на непосредствените си възприятия служителите на
МВР го приканили да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с №ARBB - 0017, което М.
приел. Пробата, извършена в 18.17 часа отчела концентрация на алкохол в
2
кръвта 2.78 промила.
С оглед отчетения резултат свидетелят М.Л., в присъствието на свид.
В.С. и Р.В., съставил против М.М. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA, №983196/09.03.2024г. за констатираното
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който предявил на нарушителя за
запознаване и подписване. Подъсдимият подписал акта и и приел връчения му
препис. В съдържанието на документа било отбелязано, че няма възражения.
Срещу М. бил съставен и АУАН серия GA, №983197/09.03.2024г. за
нарушения по чл.150а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
След като докладвали за случая на мястото била изпратена дежурна
оперативна група с разследващ полицай.
Междувременно, в 18.39 часа,от личния си телефон подсъдимият подал
сигнал на ЕЕН 112. Съобщил, че неоснователно служители на МВР искат да
му вземат колата и табелите с регистрационния номер. Обяснил, че не я е
управлявал, а се намирал в нея, за да вземе цигарите си, както и че в колата
няма ключове.
За времето от 18.50 до 19.20 часа бил извършен оглед на
местопроизшествие с предмет лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег.
№ *****, при което действие по разследването били установени
местоположението на автомобила, идентификационни данни – марка, модел,
рег. номер, номер на рама, цвят, описано било външното му състояние, в т.ч
липсваща ключалка на багажника. Контактен ключ за превозното средство не
бил установен при огледа.
С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство
положителна концентрация за алкохол, свидетелят В.С. попълнил талон за
изследване с №078113, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му
разяснил възможностите за алтернативно изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, при което М. заявил, че желае
извършване на медицинско и химическо изследване. Изборът му бил отразен в
талона и удостоверен с негов и на полицейския служител подпис. Предвид
установената с техническото средство концентрация на алкохол - над 1,2 на
хиляда, а именно 2,78 на хиляда, на основание задължението си по чл.7, ал.1
от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, полицейските органи съпроводили подсъдимия до СПО на МБАЛ „Р.
Ангелова“ АД, гр. Перник за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване, съобразно избора на водача.
В присъствието на придружаващите го полицейски служители
дежурният лекар в СПО при МБАЛ - Перник извършил медицинско
изследване на М. - относно състоянието му, поведенческите му реакции,
степента на съзнанието му. Лекарят отразил липса на субективни оплаквания,
отсъствие на абстинентни явления, липса на мирис на алкохол, запазена
координация и равновесие, ясно съзнание, адекватно поведение, активен
словесен контакт. Събрал и анамнестични данни за заболявания на лицето, за
употребени лекарствени продукти, за теглото му и за употреба на алкохол. М.
съобщил за налично заболяване и прието лекарствено средство, но отрекъл
употреба на алкохол .
3
Подсъдимият отказал да даде биологични проби за изследване.
Резултатът от изследването, събраните от лицето данни и отказа за даване на
биологични проби било удостоверено в съставен протокол /приложение №4
към чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози/, подписан от лекаря и от изследваното лице.
Извършената оценителна експертиза дава заключение, че стойността на
лек автомобил лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № ***** възлиза
на 1600,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като
подложи на анализ и оценка обясненията на подсъдимия; показанията на
свидетелите М.В.Л., В.С.С., Р.К.В., Е.К.К., С.М.М., дадени в съдебното
следствие, а за последните четирима и пред орган на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитане в отделни части при условията на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /за С., В. и К./ и чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1
и т.2 от НПК /за М. /; приетите писмени доказателства и доказателствени
средства, приложени по досъдебно производство №125/2024 по описа на
Първо РУ – ОДМВР – Перник: протокол за оглед на местопроизшествие и
албум към него, АУАН серия GA с бланков № 983196 от 09.03.2024 г., Талон за
изследване, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
удостоверения за семейни връзки, имущество и трудови договори, Справка -
картон на водач, издадена от КАТ – ОДМВР – Перник, справка за собственост
от ЦБД – КАТ, Протокол за периодична проверка на техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер № ARВВ-0017 от 17.11.2023г.,
разпечатка на резултати от извършени проби с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер № ARВВ-0017 за 09.03.2024г., писмо от
30.05.2024г. от началник РЦ112 към Дирекция „НС 112“, ведно със
звукозаписи и ел. картони, справка за съдимост, справка за движение на МПС
от АИС „Пътна карта“; събраните в съдебно следствие писмени
доказателства: писмо, изх. №С240022-178-0015442/25.07.2024г. от публичен
изпълнител в ТД НАП до РП – Перник, писма, рег. №1483/21.01.2025г. и №
3307/10.02.2005г. от ДСИ при СИС към РС – Перник, писмо, изх. № 115800-
698/24.01.2025г. от директор ОДМВР Перник с приложени ежедневна форма
на отчет за 09.03.2024г. и ежедневна ведомост; извършената оценителна
експертиза, както и вещественото доказателство по делото /оптичен носител/,
съдържащ звукозаписи и ел. картони, предявено на страните по реда на чл.284
от НПК в съдебното следствие.
Извършвайки съвкупен анализ и подлагайки на оценка доказателствения
материал по делото, съдът приема обвинението срещу подсъдимия за доказано
по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, тъй като
установените фактически положения по-горе изпълват всички обективни и
субективни признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Част от фактическите обстоятелства, относими към предмета на
доказване са безспорни по делото и се свеждат до следното:
Между страните не е спорно, че на 09.03.2024г., около 18.15 часа, в с.
****, подсъдимият М.М. е станал обект на проверка от служители на Сектор
4
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник – свидетелите М.В. Л., В.С.С. и
Р.К.В., които изпълнявали служебните си задължения като АП – 151,
осъществявайки контрол на пътното движение на територията на Първо РУ -
Перник.
Изяснено е чрез изискана от ОДМВР информация, че при проверката
служителите на МВР не са разполагали с персонални полицейски камери,
поради което проверката не е била записана, както и че автомобилът, с който
са изпълнявали служебните си задължения не е бил оборудван със система за
аудио и видео запис.
Не е спорно, че при започване на проверката подсъдимият е бил
единственото лице при автомобила, спрян до къща на ул. **, с. *****.
Безспорни са и обстоятелствата, че на това място на М.М. е
извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което
отчело положителен резултат 2,78 промила. Достоверността на реузултата не е
оспорена .
Приетият по делото протокол №3286р-58282/17.11.2023г. за сервизна
проверка на анализатори на алкохол в дъха, сред които и „Алкотест Дрегер
7510 с фабр. № ARВВ-0017, установява, че техническото средство е
преминало успешно периодична проверка, като същата е със срок на
валидност 6 месеца. В приетата разпечатка от техническото средство,
извършената на подсъдимия проба за употреба на алкохол е обективирана под
№8444 от 09.03.2024 г., 18:17:52 часа, като от гледна точка означеното време
на проверката и отразените в разпечатката други проби за деня, всяко
съмнение относно относимостта на документа към процесната проверка и
обективността на констатациите, закрепени в съставените във връзка с нея
документи, е изключено.
Безспорни са и обстоятелствата, че предвид установената с техническото
средство употреба на алкохол и отчетената концентрация, полицейските
органи са предприели действията, регламентирани в разпоредбата чл.3, ал.2 и
чл.7, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози, като са попълнили и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1, съставили са АУАН, вписвайки обстоятелствата по чл.6, ал.2
от Наредбата, след което са съпроводили подсъдимия до МБАЛ – Перник,
Спешно приемно отделение, за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.
Възможността за алтернативно изследване е разяснена на подсъдимия,
предвид записа в съдържанието на талона за изследване, удостоверен с негов
и на свид. В.С. подпис.
Не е спорно по делото, че в лечебното заведение е извършено медицинско
изследване на М., но същият е отказал да даде биологични проби,
удостоверено по реда в чл.14, ал.1 и 2 от Наредбата - в протокол за
медицинско изследване и за вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
по образец съгласно приложение №4, подписан от дежурния лекар и от
подсъдимия. При така избраното от подсъдимия поведение и
волеизявлението за отказ за даване на проби за изследване, приложима е
5
разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата, предвиждаща, че концентрацията на
алкохол в кръвта се установява въз основа показанията на техническото
средство.
Така очертаните факти се установяват по достоверен начин от
съвкупния обем доказателства, намиращи взаимно потвърждение помежду си
– гласните доказателствени средства и писмените материали, документирали
отделните действия. Възражения по отношение доказателствената им
стойност и годност защитата не прави, поради което съдът ги кредитира
изцяло и приема, че отклонения от изискванията, установени в Наредба
№1/19.07.2017 г. не са допуснати, а оттук - че е спазен “надлежният ред“ за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта като обективен признак от
състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Възражения в тази насока не прави и защитата.
В същността си спорът между страните по делото се свежда до това бил
ли е водач на описаното моторно превозно средство подсъдимият при
изложените в обвинителния акт обстоятелства, т.е., осъществен ли е
обективния признак управление на МПС, включен в състава на наказателната
норма по чл.343б, ал.1 от НК.
За да бъде законосъобразно изведено престъпно поведение с
консумиран състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, то на първо място,
от обективна страна, следва да е доказано управление на МПС при
инкриминираните обстоятелства, който признак подсъдимият М.М. оспорва.
Версията му е, че не управлява МПС, тъй като е неправоспособен.
Потвърждава, че на 09.03.2024г., малко преди проверката, се е намирал в
питейно заведение в центъра на с. ***** и е консумирал алкохол. Твърди, че
същият ден имал да довършва ремонтни дейности на клиент в селото, поради
което помолил свид. С. М., с който се видели в заведението, да го закара до
имота на клиента с лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № *****,
собственост на *** му Б.Т., в който бил натоварил инструментите си. Заявява,
че именно свид. М. шофирал автомобила до дом *** на ул.**** в с. *****,
след което свидетелят се прибрал към дома си, отнасяйки със себе си
ключовете и документите за колата. Подсъдимият твърди, че около пет
минути по-късно, в момент, в който разтоварвал инструментите си от
багажника на превозното средство и ги внасял в дворното място, до колата му
спрял автомобил на МВР с трима полицейски служители, които предприели
спрямо него проверка, въпреки възражението му, че не е бил водач. Посочва,
че приел да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол след като бил заплашен, че при отказ
автомобилът ще бъде конфискуван. Отрича докато пътували със свид. С. М.
да е забелязал следващ ги автомобил на МВР.
Следва да се посочи, че доказването на управление на МПС има
решаващо значение за извода относно осъществяването на изпълнителното
деяние на вмененото престъпление, тъй като самото установяване на
концентрация на алкохол в кръвта на едно лице над 1,2 на хиляда не е
съставомерно деяние. Съставът на престъплението по чл.343б, ал.1 НК ще
бъде осъществен при кумулативната даденост на управление на МПС и
установена употреба на алкохол над посочения стойностен праг.
6
Безспорно, обясненията на подсъдимия са годно доказателствено
средство в процеса, но те винаги следва да се преценяват внимателно и
критично, предвид двойнствената им функция и водещата такава като
средство за защита. В случая е вярно и че те не са съвсем изолирани,
доколкото в някои части се подкрепят от показанията на свидетелите – С. М. и
Е. К.. При разпит първият потвърждава версията на подсъдимия, като заявява,
че следобед лично го закарал с превозното средство до дома, в който М.
извършвал ремонт, след което си тръгнал, задържайки у себе си ключовете и
документите за автомобила. Пояснява, че сторил това „по инстинкт“, но и за
да е сигурен, че М.М. няма да управлява колата. Отрича да е видял в района
автомобил на МВР. Съобщава, че същата вечер пътувал извън с. ***** и
отсъствал един-два дни, като заявява, че не помни къде точно ходил и с кой от
двата си автомобила пътувал - „Хонда с рег. № ****… или „Сеат“ с рег. №
****. Твърди, че върнал ключовете от колата на М. едва след връщането си в с.
*****.
Във връзка с обстоятелствата, които свидетелят М. не помни
съответните части от показанията му в досъдебното производство са
приобщени по предвидения процесуален ред на основание чл.281, ал.4, вр
ал.1, т.2 от НПК. Видно е, че на този етап от производството в разпит,
проведен на 20.05.2024г. пред разследващ орган, свидетелят е заявил, че
същата вечер заминал за град Благоевград със своя лек автомобил „Сеат“, рег.
№****, откъдето се прибрал на следващия ден, като изобщо не споменава да е
задържал и ключовете от автомобила на М.. Не потвърждава прочетеното с
обяснение, че няма спомен за тези събития.
От своя страна свид. Е. К. твърди, че на 09.03.2024г. в късния следобед,
около 16.30 -17.00 часа, разхождал кучето си, когато в центъра на с. *****
видял белият Мерцедес на *** на М.М., с която са роднини. Съобщава, че
автомобилът се ползвал от нейния син /подсъдимият/ и от свид. С. М. във
връзка със съвместната им работа, както и че според наблюденията му винаги
М. го управлявал, тъй като първият нямал свидетелство за управление. К.
твърди, че на посочената дата автомобилът се движел в посока кв. ****, като
отново го управлявал свид. С. М., а до него се возел подсъдимият. За тези
обстоятелства пред съдебния състав свидетелят дава уклончиви, нееднозначни
показания, но след приобщаване на части от показанията му, дадени пред
орган на ДП за същите обстоятелства, категорично ги потвърждава. Според К.
около час и половина до три часа след като възприел автомобила и лицата в
него, връщайки се с кучето си по обратния път, видял Мерцедеса спрян пред
къща в кв. ****, като до него се намирали подсъдимият и трима полицейски
служители. Ден –два по-късно от М. разбрал, че в тази къща извършвал
ремонтни дейности и докато разтоварвал инструментите си, пристигнал
полицейски патрул и му била извършена проверка за употреба на алкохол.
Съдът не кредитира с доверие показанията на двамата свидетели поради
вътрешната им неубедителност, открояващите се между тях противоречия,
противоречията с други доказателствени източници /в това число обясненията
на подсъдимия/ по някои съществени пунктове, а и поради очевидната им
пристрастност, произтичаща от приятелските, а за свид. К. и роднински
отношения със семейството на подсъдимия.
Както вече се посочи, проверката спрямо М.М. от служителите на МВР
7
е извършена малко след 18.00 часа на инкриминираната дата, което
еднопосочно се установява от съставените във връзка с нея писмени
документи – АУАН, талон за изследване, разпечатката от техническото
средство, с което е извършена пробата за алкохол, приобщената отчетна
форма за работата на служителите от наряда по време на дежурството им на
09.03.2024г. Според свидетеля С. М. разстоянието от центъра на с. ***** до
мястото, на което е извършена проверката се изминава с автомобил за около
5-10 минути. За незначителното разстояние между двете точки свидетелства и
свид. М.Л..
При това положение, дори показанията на свид. К. да се кредитират като
достоверни в частта относно възприетото движение на „белия Мерцедес“,
лицата в него и водача му, то очевидно това е станало в значително по-ранен
момент спрямо момента, в който същият автомобил се е придвижил до дом
*** на ул. ****, където на подсъдимия е извършена проверка. Това е така,
защото, както се установи, разстоянието се изминава за минути, а според
обясненията на подсъдимия служителите на МВР са пристигнали до пет
минути след като свидетелят М. паркирал л.а. „Мерцедес“ пред гаража на
същия адрес.
Ето защо в тази част съдът не цени свидетелските показания на Е. К.,
тъй като чрез тях не се установяват релевантни за делото факти, допринасящи
за разкриване на обективната истина. Изявленията на свидетеля имат
значимост и се ценят относно друг факт - че минавайки покрай мястото по
обратния маршрут за разходка лично е възприел подсъдимия с трима
служители на МВР до спрения пред адреса автомобил, както и отсъствие на
други лица, в която част изявленията му кореспондират на останалите гласни
доказателствени източници /показанията на свид. С., Л. и В./.
Недостоверна е и версията, очертана в показанията на свид. С. М..
Открояващата се в тях на настоящия етап от производството градация,
свидетелствайки за факти от значение за делото, които не е съобщил в
предходната процесуална фаза /за задържането у себе си и на ключа за л.а
„Мерцедес“ с рег. №*****, който твърди, че управлявал при инкриминираните
обстоятелства, за това, че било възможно да е пътувал същата вечер извън
селото с друг свой автомобил, различен от посочения в ДП – „Сеат“, рег.
№****/, е неубедителен опит да обясни проявилите се в резултат на събрани
други доказателства слабости в така построената в услуга на подсъдимия
версия, респ. на същата да бъде придадена допълнителна тежест.
Така например, при огледа на местопроизшествие на стартера на л.а
„Мерцедес“, №*****, не е установен ключ, за липсата на такъв е съобщил и
подсъдимия в подадения по време на проверката сигнал на тел.112. Оттук
първоначалното твърдение на С. М., че след като закарал подсъдимия
документите за колата останали у него, в съдебното следствие се допълва и
със задържане на ключовете за автомобила, обяснявайки това нелогично от
житейска гледна точка действие, че имал притеснения М. да не реши да
управлява автомобила след като е пил, което път е в противоречие с
категорично заявеното от свидетеля по-напред, че никога не бил виждал М.М.
да управлява автомобил и не знае дали е шофьор.
На следващо място, при разследването е приобщена справка от АИС
8
„Пътен контрол“ /л.68 от ДП/ за движението на МПС с рег.№****, от която
се установява, че на 09.03.2024 г., за времето от 12.46ч. до 13.25ч., е засечено
движение на същия автомобил в няколко контролни точки по направление
Перник – София /ПВ Даскалово/ - Кулата. От справката е видно, че МПС е
напуснало град Перник около 12.46 часа, а в 13.25 часа се е намирало на АМ
Струма /Българчево/, в който час последно камери са регистрирали
движението му на тази дата. При разпит в ДП два месеца и половина след
случая свид. М. посочва, че помни датата на събитията за които свидетелства,
тъй като същата вечер заминал за Благоевград, като конкретно сочи, че
пътувал със своя „Сеат“ с рег.№**** и се върнал на следващия ден. Както се
вижда, твърдението му за времето на пътуването /вечерта на 09.03.2024г./ на
по-късен етап от разследването е опровергано от събраната информация за
движението на същото МПС, сочеща,че по времето, в което М. твърди, че е
транспортирал подсъдимия до адреса на ул. **** в с. *****, свидетелят
изобщо не е бил на територията на община Перник. Този факт обяснява
показанията му пред съда – изплуването на спомен, че на визираната дата
пътувал с друго свое превозно средство, твърдението, че предоставял
автомобилите си и на други лица.
Обсъдените нелогични моменти, непоследователност, вътрешните
противоречия и изменчивост в хода на производството в показанията на
свидетелите С. М. и Е. К. мотивират отхвърляне на достоверността на тези
доказателствени средства като необективи, пристрастни, а и откровено
неистинни. Тази им характеристика ги прави негодни да послужат за
изграждане на достоверна фактическа обстановка и съответни на нея правни
изводи, различни от приетите от съдебния състав. Свидетелите са в
приятелски отношения с подсъдимия, от което съдът извежда мотивацията им
да свидетелстват в негова полза, за да утвърдят изложената в обясненията му
защитна версия. Приема, че фактите, които всеки от двамата съобщава,
свързани с инкриминирания случай, не се основават на техни действителни
възприятия.
Версията на подсъдимия не намира подкрепа и в събраната информация
от Дирекция „НС 112“. От приетото като писмено доказателство писмо, както
и от приобщеното и предявено на страните веществено доказателство /диск
със звукозаписи и електронни картони на инцидента/, предоставени на
електронен носител, се установява че в 18.39 часа на 09.03.2024г. от телефон с
номер ***** подсъдимият е осъществил обаждане към ЕЕН 112 като е подал
оплакване, че „неоснователно искат да му вземат колата и номерата“. Видно е,
че в проведения с оператор към РЦ 112, а след това и с дежурен в Първо РУ –
Перник, М. е заявил, че патрул на Първо РУ – Перник е спрял до колата му в
момент, в който се намирал вътре в нея, за да си вземе цигари, че не е бил
водач, което подкрепил с твърдение, че няма ключове в колата. В проведените
разговори М. изобщо не е съобщил, че друго лице го е закарало пред този
адрес и че ключовете ги няма, защото са останали в това лице, както и че
служителите на МВР са пристигнали в момент, в който разтоварвал
инструменти от автомобила, каквато е версията му в съдебното следствие. Ако
обстоятелствата са били такива логично е било още в този най-ранен етап да
ги съобщи в подкрепа на оплакването си, че проверката се извършва
незаконосъобразно спрямо него, без да е водач на МПС, което не е сторено.
9
Напротив, доказателствата, събрани по делото установяват, че първоначално
подс. М.М. е съдействал на извършените от служителите на МВР действия
спрямо него като водач на моторното превозно средство, като е приел
извършване на проверка за употреба на алкохол, осъществена според
писмените доказателства в 18.17 минути, а впоследствие е подписал
съставените документи. Даденото на настоящия етап обяснение за причината,
поради която се е съгласил да бъде проверен с Дрегер /след заплаха от
служителите на МВР, че в противен случай ще конфискуват колата на *** му
и притесненията, които щял да й създаде с това/, е несъстоятелно.
Притеснения у подсъдимия са възникнали след пробата, предвид отчетената
концентрация от 2.78 на хиляда, а последвалото обаждане към ЕЕН 112 в
18.39 часа е мотивирано от оформената в съзнанието му непосредствено след
пробата защитна позиция, която неубедително доизгражда в хода на
наказателното производство с помощта на свидетелите К. и М..
В съвкупност обсъдените гласни доказателствени средства съдът
приема за недостоверни, дадени в желание да утвърдят версията, че
подсъдимият не е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. №
***** при инкриминираните обстоятелства. Този извод съдът формира не
само въз основа анализа и оценката им по-горе, но и след съпоставянето им с
всички други събрани доказателства, които за разлика от първите са
убедителни в съдържанието си и по несъмнен начин изясняват спорния
въпрос.
Показанията на свидетелите, служители на ОД МВР – Перник – В.С.С.,
М.В.Л. и Р.К.В. са пряко относими към решаването на така очертания спорен в
казуса въпрос, а именно управлявал ли е посочения автомобил подс. М.М.
около 18.00 часа на 09.03.2024г., тъй като тримата се сочат от обвинението
като очевидци на движението му, предприели действия по служба в насока
извършване на проверка. Тримата съобщават правнозначими факти от
рутинна служебна дейност, които са възприели лично и възпроизвеждат
уверено, изчерпателно и логически подредено, без елементи на преувеличение
или изопачаване. Конкретни обективни факти, които да поставят под
съмнение тяхната надеждност и добросъвестност като свидетели напълно
отсъстват.
Свидетелите установяват, че на 09.03.2024г., по време на дежурството
си, са осъществявали обход със служебен автомобил на територията на с. ****,
когато около 18.15 часа на улица Люлин, в центъра на селото се разминали с
движещ се срещу тях лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № *****,
бял на цвят, който след като обърнали посоката на движението си последвали
с намерение да извършат проверка на водача му. Служителите на МВР
уточняват, че при разминаването забелязали, че водача е мъж и е сам в
автомобила, свидетелстват за вида му - подпухнало лице, широко отворени
очи, неестествена стойка, като отбелязват, че именно това ги мотивирало да
извършат проверка. Свидетелстват, че веднага последвали автомобила, като се
движели на кратко разстояние след него, на около 5-10 метра, без да губят
визуален контакт. Съобщават маршрута на движението му /продължил по ул.
****, след което завил наляво по ул. „****“, мястото, на което спрял /пред
гаража на дом ***/ и извършените незабавно действия от тяхна страна по
установяване на водача и самоличността му. Установяват, че веднага след
10
спирането излезли от патрулната кола и се приближили до л.а. Мерцедес“. В
същия момент от предна лява врата излязъл водача, чиято самоличност
впоследствие установили - М.С.М.. Независимо един от друг свидетелстват,
че движенията му били с нарушена координация, силно лъхал на алкохол, не
представил никакви документи, заявил, че в дома, до който спрял ще
извършва ремонтни дейности, признал, че е консумирал алкохол по-рано на
гробищата, но заявил, че не е карал той колата.
Съществени противоречия между изявленията на свидетелите В.С.С.,
М.В.Л. и Р.К.В. съдът не установява, незначителните разминавания касаят
несъществени детайли.
Степента на убедителност и достоверност на показанията на свид. В.С.
и Р.В. не е засегната от заявената в съдебното производство липса на ясен
спомен за някои обстоятелства. Субективните възприятия на всяко лице са
поставени в зависимост от различни фактори и затова поначало не може да се
изисква да пресъздават конкретно и в детайли възприети в предходен момент
факти и обстоятелства. В случая свидетелите дават показания за събития,
случили се преди около година, което наред с естеството на работата им, в
която случаи като настоящия не се явяват изключение, несъмнено затруднява
възможността за изчерпателно и точно възпроизвеждане на релевантните
факти, независимо от нагласата им да бъдат добросъвестни. Следва да се
посочи, че редът за прочитане показанията на свидетел по чл.281 от НПК е
валиден процесуален способ за събиране и приобщаване на доказателствени
материали, относими към основни факти от предмета на доказване.
Прилагането му е задължение на съда при наличието на съответните
предпоставки от гледна точка изискването да бъдат използвани всички
процесуални възможности за разкриване на обективната истина.
Свидетелите заявяват, че към датата на случая не всички полицейски
автомобили са били оборудвани с камери и не помнят с какъв са изпълнявали
задълженията си на процесната дата. Въпросът е изяснен с приобщените
писмени доказателства - писмо, рег. №1158р-698 от24.01.2025г. от директор
ОД МВР – Перник, ежедневна форма за отчет и ежедневна ведомост, от които
е видно, че зачисленият на наряда служебен автомобил е бил с рег. № *****,
както и че същият не е бил оборудван с камера. Свидетелите С. и Л. са
категорични обаче, че към м.03.2024 г. не са разполагали с персонални
полицейски камери /ППК, т.нар. боди камери/, тъй като с такива работят от
м.06.2024г., намиращо потвърждение в писмените доказателства по-горе.
Несъмнено, налично документиране чрез запис от видеорегистратор на
пътната обстановка и участниците в движението, както и на самата проверка
чрез ППК, би изяснило спорния въпрос по делото без особени затруднения.
При отсъствие на такъв запис обаче /по установените обективни причини/, за
доказване на съставомерното поведение значимост имат всички други преки и
косвени доказателства, събрани по делото.
Приетите по делото писмени доказателства, отразяващи работата на
автопатрула на 09.03.2024г. съдържат обективна информация, която е в пълен
синхрон с информацията, която съобщават тримата служители на МВР.
В тази аспект възраженията на защитника срещу начина на
осъществяване на проверката са изцяло неоснователни. Неизвършването на
11
запис на проверката чрез технически средства не е проява на преднамереност
и целенасоченост, мотивирана от неясни подбуди или лични мотиви, а се
дължи на обстоятелството, че служителите на МВР не са разполагали със
средства за запис.
Предвид позицията на подсъдимия, поддържана пред съда, че друго
лице е управлявало автомобила му, и че у него са останали ключовете и
документите му, следва да се отбележи, че никой от тримата служители на
МВР не установява М. да е направил такова изявление по време на
проверката. Тримата са категорични, че ясно са възприели движението на
автомобила и са го следвали на кратка дистанция до спирането, т.е., нито са
възприели, нито обективно е било възможно да възприемат друго лице като
водач. Следва да се посочи, че самият подсъдим, подавайки сигнал на тел. 112
е съобщил, че се е намирал в колата си в момента на спирането на автомобила
на МВР до неговия, макар и с уточнението, че си взимал цигарите. Дадените в
съдебното производство обяснения в различен смисъл, че служителите на
МВР пристигнали пет минути по-късно, че в същия момент той разтоварвал
инструменти от колата си, остават напълно голословни и в пълно
противоречие с показанията на свидетелите С., Л. и В..
Протоколът за оглед на местопроизшествие и албума към него също не
закрепват фактическо положение, съответстващо на обясненията на М..
Напротив, констатирана е липса на ключалка на багажника, което свид. Р.В.
сочи като пречка багажникът изобщо да се отвори при проверката, в купето не
са установени инструменти, нито в пространството около мястото, на което е
спряно превозното средство.
В действителност, неустановяването на ключа за л.а. Мерцедес, на който
факт защитата отдава съществена значимост, аргументирайки тезата за
недоказаност на обвинението, може да се дължи и на съвсем тривиална
причина – ключът първоначално да е укрит от подсъдимия, а впоследствие
незабелязано изхвърлен в района, за което е имал и мотив, и възможност. На
място на М. не е извършван обиск, а свид. М.Л. съобщава, че след излизането
от автомобила водачът направил опит да влезе в двора на имота, пред който
спрял.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите В.С.С., М.В.Л. и
Р.К.В. като приема, че са незаинтересовани от изхода на делото, че
възпроизвеждат събитията по обективен начин, достоверно и правдиво, която
оценка се основава не само на гореизложените съображения, но и на
съпоставянето им с други събрани по делото доказателствени материали.
Показанията на тримата са преки източници за доказване на обективния
признак от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК /подсъдимият да
е управлявал МПС/, ценят се като убедителни и надеждни.
Според съдебния състав, събраният обем доказателства по несъмнен
начин изяснява спорният обективен признак от състава на наказателната
норма. Въз основа на тях приема за доказани и авторството, и изпълнителното
деяние на престъплението по чл.343б, ал.1 НК. При инкриминираните
обстоятелства М.М. е управлявал визираното МПС, в подкрепа на който извод
са събрани достатъчно преки и косвени доказателства, еднопосочни в
съдържанието си, кореспондиращи едни на други, които съдът цени като
12
сигурна основа за изграждане на изводите си от фактическа страна.
Противопоставена на тях, версията на подсъдимия, неубедително подкрепена
от показанията на свид. К.и и М., се приема за недостоверна и изградена само
с мотив за защита.
Така мотивиран съдът приема, че деянието, за което на подсъдимия е
повдигнато обвинение и е предаден на съд е съставомерно, тъй като по
безспорен начин е установено, че при изложените обстоятелства М. е
управлявал МПС след употреба на алкохол в концентрация, надхвърляща
установената в чл.343б, ал.1 от НК, установена по надлежния ред.
От правна страна, установените чрез доказателствената съвкупност
факти налагат извод, че подсъдимият М.М. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическият състав на чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на
09.03.2024г. е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“,
рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,78 на хиляда, установено по надлежния ред.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие – управление
на моторно превозно средство след употреба на алкохол - с концентрация в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,78 на хиляда, надлежно установено по
реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
От субективна страна престъплението е виновно извършено, при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като М. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Прекият умисъл е изводим от данните за неговото
поведение.
Причини за извършване на деянието са пренебрегването и безотговорно
отношение към установените правила за движение.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът не установява. Дадените
обяснения не цени в този аспект, тъй като чрез тях се гради единствено
защита.
Като отегчаващи вината обстоятелства съобразява наличното предходно
осъждане на М. за друг вид престъпление по транспорта /по чл.345, ал.2 от НК
- нохд №1159/2022г. на РС – Перник/, фактът, че многократно е наказван по
административен ред за различни нарушения по ЗДвП, довело до отнемане
на всички контролни точки и загуба на придобитата правоспособност за
управление на моторно превозно средство на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП
от м.02.2019г., каквато правоспособност не е притежавал както към датата на
извършване на престъплението, за което е осъден по цитираното нох. дело,
така и към инкриминираната дата.
Тези данни го очертават като личност, демонстрираща последователно и
упорито пълна необвързаност от закона и явно пренебрежение към
установените правила, спрямо когото реализираните до момента наказвания
по административнонаказателен и наказателен ред не са постигнали и в най-
малка степен целите, залегнали в закона.
С оглед формираните правни изводи, съдът призна М.М. за виновен по
13
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. При
индивидуализация на наказателната му отговорност, след като взе предвид
всички изисквания на чл.54 и чл.57, ал.2 от НК, като отчете липсата на
смекчаващи вината обстоятелства и приетите отегчаващи такива, както и
броят им, като съобрази и целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът
намери, че съответни на извършеното престъпление и на личността на дееца
биха били наказания към средните размери, поради което го ОСЪДИ на
лишаване от свобода за срок 2 /две/ години, както и на глоба, в размер 400
/четиристотин/ лева. При индивидуализация размера на кумулативното
наказание между минималния и средния съдът съобрази и разпоредбата на
чл. 47, ал.1 от НК. При отсъствието на смекчаващи вината обстоятелства
няма място за обсъждане на основанията по чл.55 от НК.
Намира, че така определените наказания са справедливи, съобразени са
с тежестта и обществената опасност на извършеното престъпление, с
личността на дееца, в съвкупност отговарят на целите, посочени в чл.36 НК и
са необходими за успешното им постигане..
Съдът не прилага разпоредбата на чл.343г, вр. с чл. 343б, ал.1, вр. с чл.
37, ал.1 т.7 от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението М.
не е притежавал правоспособност за управление на МПС.
Предвид вида и размера на наложеното основно наказание /лишаване от
свобода/ и обстоятелството, че подс. М. не е осъждан до момента на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, налице са обективните
предпоставки на закона за приложение на института на условното осъждане
по чл.66, ал.1 от НК. Тези предпоставки не създават задължение, а
предпоставят възможност за отлагане изпълнението на наказанието ако съдът
установи, че за постигане на целите по чл.36 НК и за поправянето на дееца не
е наложително ефективното изтърпяване. Въпреки обсъдените вече данни за
съдебната и личностната характеристика на подсъдимия съдът достигна до
извод, че не е обществено оправдано и целесъобразно за поправянето му М. да
изтърпи наложеното наказание ефективно. Поради това съдът приложи
визираният правен институт и на основание чл.66, ал.1 от Наказателния
кодекс отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намери, че срокът на наказанието лишаване от свобода,
определеният със средна продължителност изпитателен срок по отношение
изпълнението му, както и наложеното кумулативно предвидено наказание по
чл.37, ал.1, т.4 от НК ще мотивират М.М. към преосмисляне на поведението и
към трайно правомерно такова в бъдеще.
На основание разпоредбата на чл.343 б, ал.5, вр. ал.1 от Наказателния
кодекс съдът наложи и санкционната последица, произтичаща от състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, като осъди подсъдимия М.С.М. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Перник сумата от 1600 лева, представляваща равностойността на моторното
превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № *****,
собственост на Б.Р.Т., послужило за извършване на престъплението.
По веществените доказателства и разноските.
14
На основание чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови вещественото
доказателство по делото - оптичен носител, съдържащ звукозаписи и
електронни картини от Д“НС112“/, приложен в плик на л. 71 от досъдебното
производство, да се остави по делото до изтичане срока на съхранението му,
след което да се унищожи с него.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
направените в производството разноски следва да бъдат понесени от
подсъдимия М.С. М. и съдът го осъди да заплати в полза на бюджета, по
сметка на ОДМВР – Перник, сумата от 195.90 лв., представляваща направени
разноски в досъдебното производство /за оценителна експертиза/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата
си.
15