Решение по дело №3793/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3886
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20241100503793
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3886
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503793 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 18465 от 09.11.2023 г. по гр.д. № 10390/2022 г. по описа на СРС,
127 с-в е осъдена В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 1161,87 лева, представляваща 4/6 части от незаплатена
цена на потребена топлинна енергия за периода 17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с аб. № 5310, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до
погасяване на вземането и сумата в размер на 26,30 лева, представляваща 4/6 части от
задължение за такса дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, е
отхвърлен предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 1387,28 лева и за периода от 01.05.2018 г.
до 17.12.2018 г., както и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 259,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
10.02.2022г. и за сумата в размер на 5,95 лева, представляваща законна лихва върху
1
главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.;
Осъден е И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 290,47 лева, представляваща 1/6 част от незаплатена
цена на потребена топлинна енергия за периода 17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с аб. № 5310, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до
погасяване на вземането и сумата в размер на 6,57 лева, представляваща 1/6 част от
задължение за такса дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
като е отхвърлен предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 346,82 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
17.12.2018 г., както и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 64,99 лева представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
10.02.2022г. и за сумата в размер на 1,49 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.;
Осъден е Г. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 290,47 лева, представляваща 1/6 част от незаплатена
цена на потребена топлинна енергия за периода 17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с аб. № 5310, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до
погасяване на вземането и сумата в размер на 6,57 лева, представляваща 1/6 част от
задължение за такса дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
като е отхвърлен предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 346,82 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
17.12.2018 г., както и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 64,99 лева представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
10.02.2022г. и за сумата в размер на 1,49 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********.
2
Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответниците В. Г.
Д., И. Ц. Д. и Г. Ц. Д., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради
необоснованост. Поддържат, че неправилно съдът е приел, че в случая е доказано
наличие на облигационно правоотношение във връзка с доставка на ТЕ в имота.
Поддържат, че в производството не са ангажирани доказателства, за това че партидата
за имота е прехвърлена на тяхно име или че са подали молба за откриване на нова
партида с оглед указанията на приложимата разпоредба на чл.41 от наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Според изложеното, в случая не е приложима
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ОУ.
Поради това излагат, че не следва да бъде ангажирана отговорността им за
заплащане на дължими суми към ищеца. Жалбоподателите отправят искане за отмяна
на решението в частта на уважаване на исковете, като молят за отхвърляне на исковете
в цялост, като неоснователни. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
3
е топлоснабден; че ответниците, като собственици на топлоснабдения имот- находящ
се в гр. София, бул. ****, с аб. № 5310, са битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за
продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребители на ТЕ в имота –
жилищен обект ответниците дължат разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия и такса дялово разпределение, чиято стойност възлиза на част от
исковите суми.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявения иск с правно
основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните
предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за вземания за потребена ТЕ за
исковия период.
Чрез ангажираните доказателства е установено, че ответниците В. Г. Д., И. Ц. Д.
и Г. Ц. Д. са наследници по закон на Ц.И. Д., починал на 26.04.2020 г., който е
придобил собствеността върху имота чрез покупка по време на брака си с В. Г. Д..
Съобразно указанията на чл.5 и чл.9 ЗН притежаваните от съсобствениците –
ответници квоти от придобитото чрез наследяване жилище са, както правилно е
посочил СРС – 4/6 ид.ч. за В. Г. Д. и по 1/6 ид.ч. за И. Ц. Д. и Г. Ц. Д..
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Е-РД-04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20 март 2020 г., в сила от 24.03.2020
г./, за настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване новият
клиент е длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното
предприятие. Текстът на нормата е ясен - новият клиент (станал такъв по силата на
закона с придобиване на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабден имот) е длъжен да уведоми топлопреносното предприятие за
настъпилата промяна в посочения срок. Това уведомяване обаче е ирелевантно за
възникването на облигационното правоотношение между страните, а от текста на
нормата не следва, че с или при подаване на заявлението се сключва договор с новия
собственик. Предвид даденото легално определение в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, несъстоятелен е
доводът на жалбоподателите, че до уведомяването потребител/клиент на ТЕ оставал
4
предишният собственик. По този начин всеки неизправен длъжник може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение - неизпълнение на нормативно
вмененото му задължение за уведомяване, което е недопустимо. Неизпълнението на
това задължение и липсата на подадена от потребителя/клиента молба за откриване на
партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения възникват по закон и с придобиването на правото на собственост върху
топлоснабдения имот - така изрично постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, което разрешение се възприема
от настоящия състав. Следователно правно ирелевантно за отговорността на новия
собственик е дали е подавал заявление за откриване на партида и на чие име се води
същата.
Видно от представените пред първата инстанция доказателства откритата
партида за аб. № 5310 се е водила на името на праводателя на ответниците – Ц.И. Д.,
след като новите собственици не са изпълнили задължението си за подаване на
надлежно искане за прехвърляне на партидата на тяхно име.
С оглед това, съдът намира че ответниците, като собственици на имота, за който
е доставяна ТЕ през исковия период се явяват битови клиенти на ТЕ за процесния
период за този апартамент. Доводите на въззивниците- ответници в обратен смисъл,
съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.
Ответниците не излагат доводи срещу постановеното решение в частта на
присъдените размери на задълженията за главница и лихва, които се установяват чрез
приложените пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ, които настоящия състав кредитира
напълно по реда на чл.202 ГПК. С оглед това предвид диспозитивното начало в
процеса исковете следва да бъдат уважени до установените и посочени от СРС с
постановеното решение размери доколкото и пред настоящата инстанция не са
ангажирани доказателства за погасяването на тези задължения.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18465 от 09.11.2023 г. по гр.д. № 10390/2022 г. по
описа на СРС, 127 с-в, В ЧАСТТА, с която е:
Осъдена В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 1161,87 лева, представляваща 4/6 части от незаплатена
цена на потребена топлинна енергия за периода 17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с аб. № 5310, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до
погасяване на вземането и сумата в размер на 26,30 лева, представляваща 4/6 части от
задължение за такса дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането;
Осъден е И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 290,47 лева, представляваща 1/6 част от незаплатена
цена на потребена топлинна енергия за периода 17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с аб. № 5310, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до
погасяване на вземането и сумата в размер на 6,57 лева, представляваща 1/6 част от
задължение за такса дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането;
Осъден е Г. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 290,47 лева, представляваща 1/6 част от незаплатена
цена на потребена топлинна енергия за периода 17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с аб. № 5310, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до
погасяване на вземането и сумата в размер на 6,57 лева, представляваща 1/6 част от
задължение за такса дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. ****, И. Ц. Д.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. **** и Г. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ж.к. ****, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50.00 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7