№ 112
гр. Каварна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20243240100412 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Т. Л. Д. с ЕГН
********** с адрес гр. Шабла, ул. **** № 7, чрез адв. П. П. от САК, против
„А.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
****, бул. **** № 146, сграда А, ет. 4, ****, с искане за осъждане на ответника
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да
заплати на ищцата сума в размер на 171,76 лв. /съгласно допуснато
увеличение на иска с протоколно определение постановено в открито съдебно
заседание на 18.02.2025 г./ представляваща разликата до пълния размер на
недължимо платените суми във връзка с договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й
заплащане.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 01.03.2022 г. е сключила с "К." ЕАД договор за потребителски кредит №
2528514, по силата на който е усвоила главница в размер на 3000,00 лв., за
срок от 24 месеца.
Твърди се, че във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит
и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя се предоставя
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника „А.Т.“ ЕООД,
1
носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем,
като по така посочения договор за поръчителство от кредитополучателя се
изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 2955.72
лв.
С Решение № 24 от 19.02.2024, постановено по Гр.д. № 20233240100081
по описа на Районен съд - Каварна е прогласена нищожността на Договора за
предоставяне на поръчителство. Решението е връчено на ответника на
06.03.2024г., като не е обжалвано в частта, в която договорът е прогласен за
нищожен. Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. На основание посочената разпоредба ищцата извежда правния си
интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество на
основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД за сумата от 171,76 лв., представляваща недължимо заплатена сума при
начална липса на основание от ищеца на ответника „А.Т.“ ЕООД по обявения
за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022г.,
сключен за обезпечаване на вземанията на „К.“ ЕАД по договора за
потребителски кредит № 2528514 от 01.03.2022г.
Твърди се заплащане на всички дължими по договора за предоставяне на
поръчителство суми, възлизащи на 2955.72 лв., което обстоятелство е
удостоверено от „А.Т.“ ЕООД, в удостоверение за липса на задължения №
1014067 от 27.04.2022г. При уважаване на главния иск се претендира за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А.Т. ЕООД, чрез процесуален
представител юрк. С. С., е депозирал отговор, с който заявява, че признава
предявения иск по основание и размер до претендираната сума от 50,00 лева и
моли съда да се произнесе с решение по чл. 237 ГПК. Твърди се, че ищцата е
заплатила сумата от 50,00 лева, с която е погасено начисленото по обявения за
нищожен договор възнаграждение за поръчител. Оспорва се твърдението, че е
заплатена сумата от 2955,72 лева. Моли се разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на ищеца, т.к. ответникът не е дал повод за завеждане на
иска и признава същия в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
2
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че между ищцата и ответника "А.Т." ЕООД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022 г., сключен
въз основа на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
2528514/01.03.2022 г. По силата на договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на поръчителя възнаграждение разсрочено на 24
месечни вноски, за периода на действие на кредита, възлизащи в общ размер
на 2955,72 лв.
С решение № 24 от 19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 81/2023 г. по
описа на РС Каварна е признато за установено, по отношение на "А.Т." ЕООД,
че Договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022 г., сключен между
А.Т. ЕООД и Т. Л. Д., е нищожен поради това, че посоченият в договора за
потребителски кредит, обезпечен с договор за поръчителство от 01.03.2022 г.,
годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен
процент на разходите.
От заключението на вещото лице Г. Н., по извършената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, като
компетентно изготвена, се установява, че по данни от „Справка извлечение“ от
системата на „А.Т.“ ЕООД, сумата, която Т. Д. е заплатила на ответното
дружество по процесния договор е в размер на 171, 76 лева.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. С оглед установената недействителност на договора за
предоставяне на поръчителство, заплатените от ищцата суми в изпълнение на
задълженията по договора са заплатени без наличие на валидно правно
основание за това. По делото се установи по безспорен начин обстоятелството,
че ищцата е заплатила сумата от 171,76 лева по договора за предоставяне на
поръчителство, поради което искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер. Основателно е и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
3
78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който
размера на претендираните от него разноски възлиза на сумата общо от 352,00
лева /52,00 лв. заплатена държавна такса и 300,00 лв. разноски за вещо лице
по извършената ССЕ/. Посочената сума следва да бъде възложена в тежест на
ответника А.Т. ЕООД.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. П. П. - САК следва да се
присъди адвокатски хонорар за представителство по делото. Упълномощеният
от ищцата адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като е защитавал страната безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /в тази насока договор за правна защита от
02.08.2024 г. на лист 9 от делото/. Преценявайки вида на защитаваното спорно
право, интересът, вида и количеството на извършената работа, фактическата и
правна сложност на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм.
– ДВ, бр. 14 от 2025 г.), претендираното от процесуалния представител на
ищцата възнаграждение в размер на 400,00 лева се явява обосновано и
законосъобразно, поради което следва да се присъди в тежест на ответника.
Наведените от процесуалния представител на ответника възражения за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като
неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Съдът намира за неоснователно искането на ответното дружество за
приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Особеното правило по него за разпределение
на отговорността за разноски изисква кумулативно осъществяване на две
предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата
предпоставка е винаги конкретна, с оглед обстоятелствата по делото. В случая
като е получил плащане, за нещо, което не му се следва, защото договора за
предоставяне на поръчителство е нищожен и по него не се дължи изпълнение
от потребителя, кредиторът е дал повод за завеждане на подобно дело,
доколкото на длъжника се дължи връщане на недължимо платеното и същият
по съдебен ред търси защита на правата си. Наред с горното, въпреки
направеното частично признание на иска, не са представени доказателства
претендираната сума да е възстановена на ищеца до приключване на устните
състезания по делото, въпреки посочената от него банкова сметка. В случая
ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК и да се
4
освободи от разноските по делото, а напротив - същите следва да бъдат
възложени в негова тежест.
По гореизложените съображения, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "А.Т." ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1463, р-н ****, бул. "****" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България", да заплати на Т. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Шабла, обл.
Добрич, ул. **** № 7, сума в размер на 171,76 лв. (сто седемдесет и един лева
и седемдесет и шест стотинки), представляваща недължимо платени суми във
връзка с договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2024 г. - датата на
депозиране на исковата молба в съда, до датата на окончателно й заплащане.
ОСЪЖДА "А.Т." ЕООД, ЕИК: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Т. Л. Д., ЕГН: ********** сумата от 352,00 лв. (триста петдесет и
два лева) – съдебно деловодни разноски в производството и на Адвокат П. П. -
САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева),
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството по делото. Посочените суми за разноски и адвокатски хонорар
да бъдат преведени по следната специална банкова сметка: Банка: „Обединена
Българска Банка“ АД, IBAN: BG45UBBS81551014243060, Титуляр: адв. П. С.
П. – клиентска сметка на осн. чл. 39 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
5