№ 7345
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100512254 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. П. Т., действащ чрез
упълномощения адв. П. В., срещу решение № 17619 от 01.10.2025г., постановено по гр.
дело № 31347/2025г. по описа на СРС, 86 състав. Съдебното решение се обжалва
изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Иска се да бъде отменено решението на
първата инстанция и се отхвърли молбата за защита от домашно насилие на П. Й. Т..
Не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът чрез представителя по пълномощие
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна П. Й. Т., чрез
упълномощения адв. Ж. Ж., е подала отговор на въззивната жалба с който я оспорва по
основателност.
В открито съдебно заседание въззиваемият чрез представителя по пълномощие
оспорва жалбата, като неоснователна. В хода на устните състезания пледира за
1
отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение. Не претендира
разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие
следното:
Молбата за защита е депозирана пред районния съд в преклузивния срок по
чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадалото лице, което е видно от датата на входящия номер
на регистратурата в съда. Следва, че първостепенният съд е валидно сезиран от
процесуално легитимирана страна.
Според приложимата редакция на легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
(Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба твърдения за пороци на обжалвания
съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, макар и да
не е изчерпателно в обжалваното решение. На основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и по
въведените във въззивната жалба възражения, следва да се посочи, че доводите в
2
жалбата за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, са неоснователни.
От съвкупната преценка на доказателствата въззивната инстанция приема, че
въззивникът Н. П. Т. е извършил спрямо въззиваемата П. Й. Т. акт на домашно
насилие, както следва: на 11.05.2025 г., около 03:00 часа, в заведение с наименование
„The 1“, находящо се на адрес: гр. София, кв. Бояна, ответникът е дръпнал ищцата за
косата и я ударил в гърдите с ръка.
Опора за този извод на съда е кредитираната от въззивния състав декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чиято доказателствена стойност не е оборена от другите
доказателства по делото и изцяло препраща към изложеното в молбата за защита.
Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът не е обсъдил правилно
доказателствения материал, тъй като не е изложил мотиви защо кредитира едните
показания и не кредитира други противоречиви показания на очевидците на
инцидента.
Съдът намира, че показанията на св. А.Т. и св. А.М. не са противоречиви, а
установяват възприемането на инцидента от различно разстояние. Съдът кредитира
показанията на св. Т., тъй като тя е била в непосредствена близост на страните, като
това е дало възможност да възприеме пряко и непосредствено акта на насилие:
„...който се пресегна през мен, дръпна П. за косата и я удари…Ние бяхме една до друга
на сепарето…Ответникът се пресегна през мен, по-скоро от моята страна. Видях само,
че замахна и я удари.“
От показанията на св. М. не установява точно извършения акт на насилие, но
неговите показания не изключват извършване на твърдения от молителя акт на
насилие. Установява се, че свидетелят е видял част от случилото се между страните, а
когато се е намесил в качеството му на длъжностно лице (охранител в заведението) е
предотвратил последващо ескалиране на конфликта между страните. Този извод следва
от установеното, че: „…видях напрежение и трябваше да направя нещо. Жените викаха
по него, той не знам дали е казал нещо или не, имаше силна музика…Имаше
разправия, но нямаше физически контакт…“.
Неоснователно е възражението на въззивника, че св. Т. е пристрастна в полза
на молителката, а св. М. е обективен. Съдът кредитира показанията на св. Т., като
дадени под страх от наказателна отговорност, като съобрази и нормата на чл. 172 от
ГПК. При извършената съвкупна преценка на доказателствата, вкл. и събраните
писмени доказателства по делото, настоящият въззивен състав приема, че обсъдените
показания на свидетеля Т. са обективни и отразяват действителните отношения между
страните на процесната дата. Обратно, съдът не кредитира показанията на св. М., в
частта, че между страните не е имало физически контакт, тъй като го счита за
пристрастен, с оглед изпълняваната от него длъжност в заведението, както и поради
противоречията в показанията му относно името на ответника. Св. М. първоначално
заявява пред съда, че не знае името на ответника, а само неговия прякор, а в
последствие го назовава по собствено име: „…пристигна и „Сегата“, не му знам
името, но му знам прякора…..Това е жената с която Н. идваше, това е жена му.
Познавам ги от години и винаги са идвали заедно.“.
От съвкупната преценка на доказателствата въззивната инстанция приема за
установено, че Н. П. Т. е извършил спрямо П. Й. Т. акт на домашно насилие, като на
11.05.2025 г., около 03:00 часа, в заведение с наименование „The 1“, находящо се в гр.
София, кв. Бояна, въззивникът е дръпнал въззиваемата за косата и я ударил в гърдите с
ръка.
Опора за този извод на съда е съвкупната преценка на събраните по делото
3
доказателства и не се ограничава само до кредитиране декларацията на търсещата
защита, а обхваща и всички писмени и гласни доказателства.
Следва, че деянието на домашно физическо насилие, извършено от въззивникa
Н. П. Т. е доказано с доказателствените средства съгласно приложимите разпоредби на
чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
Въззивният съдебен състав намира, че наложената на въззивника от
първоинстанционния съд мярка по чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, е съобразена с броя,
характера и интензитета на акта на домашно насилие и с целите по чл.1а от ЗЗДН - да
даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицето, пострадало
от домашно насилие и да упражни превантивно и възпиращо действие върху
извършителя на насилието.
Въззивният състав съобрази, че към датата на депозиране на сезиращата молба
– 03.06.2025г., е отпаднало задължението за налагане на извършителя на глоба в
размер от 200 до 1000 лева с решението, с което молбата се уважава.
Първоинстанционното решение, в частта, с която на въззивника Н. П. Т. е наложена
глоба в размер на 300 лева, платими в полза на държавния бюджет следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен акт е окончателен (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Разноски във въззивното производство са претендирани само от въззивника,
поради което съдът дължи произнасяне.
На въззивника Н. П. Т. не се дължат разноски при този изход от спора.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, съдът осъжда Н. П. Т. да заплати по сметка
на СГС държавната такса за въззивното производство от 12.50 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 17619 от 01.10.2025г., постановено по гр.
дело № 31347/2025г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, в частта, с
която на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН на Н. П. Т., ЕГН: **********, е
наложена глоба в размер на 300 (триста) лева, платима в полза на държавния
бюджет и
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 17619 от 01.10.2025г.,
постановено по гр. дело № 31347/2025г. по описа на Софийски районен съд,
86 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Н. П. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
4
„Витоша“ № 2, държавна такса в размер на 12.50 (дванадесет лева и петдесет
стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 12254/2025г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5