№ 792
гр. Перник, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104733 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
Средец № 11, представлявано от управителя Б.И. срещу Л. В. М., ЕГН
********** от ***
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно отношение по силата на Общите условия, приети с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните услуги. Твърди, че ответникът е титуляр на партида при
него с абонатен № 1300166. Сочи, че в изпълнение на своето задължение по
облигационното отношение е предоставял в жилище с административен
адрес: ***“В и К” услуги през периода от 24.07.2019 г. до 21.07.2021 г. на
обща стойност 1974.15 лв., като ответникът не е изпълнил своето задължение
да заплати посочената сума. Твърди, че поради изпадането в забава
ответникът му дължи и лихва за забава върху всяка просрочена главница,
считана от началната дата на просрочието до подаване на исковата молба, а
именно общо 329.85 лв., считано за периода от 24.08.2019 г. до 20.06.2022 г.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от
1972.15 лв., представляваща стойността на доставени „В и К“ услуги, във
водоснабден имот, с административен адрес: *** през периода 24.07.2019 г.
до 21.07.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 329.85 лв., считано
за периода от 24.08.2019 г. до 22.06.2022 г., като и законната лихва върху
1
главницата, считано от 19.08.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/
до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника чрез назначения
му особен представител. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор.
Искът е оспорен по основание и размер. Твърди се, че ответникът няма
качеството клиент на В и К услуги, тъй като не е собственик, ползвател или
наемател на процесния недвижим имот. Оспорва се ищецът да е доставил през
процесния период В и К услуги на посочената стойност. Твърди се, че
доставената питейна вода и отведената такава не са измерени с годни
измервателни уреди. Сочи се, че през процесния период е бил въведен воден
режим и ищецът не е изпълнявал задълженията си по общите условия за
доставка и отвеждане на вода. Твърди се, че поради старата водопроводна
мрежа е имало големи загуби, които не следва да се възлагат в тежест на
потребителите на В и К услуги.
Прави се възражение за погасяване на исковата претенция по давност.
Искането към съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
М. М., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен
представител, поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го
отхвърли, като неоснователен.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е подаден от надлежно процесуално легитимирана страна, при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен. Съображенията за това
са следните:
От служебно извършена справка на основание чл. 11, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел се установява, че ищецът търговец, с
предмет на дейност проучване, проектиране, изграждане, поддържане и
управление на водоснабдителните, канализационните, електро – и
топлоснабдителни системи /включително пречиствателни станции/, всички
други дейности и услуги в страната и чужбина, незабранени от закона.
От представената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, с
вх. № 112640/08.05.1998 г. се установява, че за нуждите на данъчното
облагане ответникът е декларирал, че е собственик на ½ ид. ч. от недвижим
имот, с административен адрес: ***пред Д „МДТ“ при община Перник, като е
посочил, че останалата ½ ид. ч. от него е собственост на лице, което не е
страна по делото – Н.Н. М.а.
2
От приложената справка – извлечение от счетоводството на ищеца се
установява, че ответникът има регистрирана партида във „В и К - Перник“
ООД с абонатен № 1300166 за жилище, в етажна собственост, с
административен адрес: ***
Посоченият факт се потвърждава и от изготвената и приета по делото
съдебно-икономическа експертиза на вещото лице В. П.. Съдът кредитира
заключението в частта, в която са дадени отговори на въпросите, изискващи
специални знания в областта на икономическите науки. В тази част
становището на експерта е обосновано и изготвено с необходимите
професионални знания и опит. Съдът счита, че преценката дали част от
вземанията са погасени по давност е правен въпрос и вещото лице не е
компетентно да му даде отговор. То може да посочи единствено дали от
датата на изискуемостта на вземането до датата на подаване на исковата
молба е изтекъл срок от три години. Такъв е поставения от съда въпрос, на
който макар и не конкретно, се съдържа отговор в изготвената от експерта
таблица, която е част от заключението му.
От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че през
периода 24.07.2019 г. – 21.07.2021 г., ищецът е доставял в процесното жилище
питейна вода и е отвеждал отпадъчни води. За посочения период са отчетени
общо 839 куб. м., начислени на база за 2 броя лица. Общата дължима сума за
доставената, отведена и пречистена вода за процесния период е изчислена от
вещото лице и е в размер на 1972.15. Експертът е изчислил и общият размер
на обезщетението за забава за периода, за който се претендира, като е
съобразил посочения от ищеца падеж на всяка месечна вноска. Същият е
329.85 лв. за периода от 24.08.2019 г. до 20.06.2022 г.
Ищецът е представил писмени доказателства – копие от карнет за
процесния период за абонатен № 1300166, предписание от 13.10.2014 г. за
смяна на водомер, подписано от абоната, констативен протокол № 0000256 от
04.08.2021 г. От тях е видно, че отразяванията на инкасатора съвпадат с
начислените на база количества доставена питейна вода и отведени и
преработени отпадни води. Установява се също, че на 13.10.2014 г. на
ответника са дадени предписания за смяна на водомерите за топла и студена
вода в тримесечен срок. Видно е, че водоподаването в жилището е
преустановено въз основа на заповед № 97/04.09.2021 г. чрез поставяне на
заключващо устройство – пломба.
При така установените факти, настоящият състав намира от правна
страна следното:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ДР на ЗРВКУ, тъй като е собственик на идеална част от недвижим имот
в етажна собственост, с административен адрес: ***г.
Съдът намира за неоснователен доводът на процесуалния представител
на ответника за недоказаност на качеството клиент на ответника, тъй като не е
доказано правото му на собственост върху процесния водоснабден недвижим
имот. В случая подлежащия на доказван релевантен факт е качеството клиент
на В и К услуги на ответника. То се извежда от правото му на собственост
3
върху имота, но доказването му може да се осъществи както с преки
доказателства и доказателствени средства, така и със съвкупност от косвени
такива. Установяването му може да е както с нотариален акт или друг
документ за собственост, така и с ангажираните по делото писмени
доказателства. Подаването на декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на
ЗМДТ представлява извънсъдебно признание на факт с неблагоприятни
последици –определяне на данъчни задължения. Затова съдът приема, че това
извънсъдебно признание, ценено съвместно с извлечението от сметка и
констатациите на вещото лице за отразяването в счетоводството на ищеца, че
ответникът е титуляр на партида с абонатен № 1300166, установява по
категоричен начин, че ответникът е клиент на В и К- услуги, предоставяни от
ищеца.
На основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ отношенията между страните по
делото по повод предоставяне на В и К услуги се регулират от одобрени от
ДКЕВР общи условия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, одобрени с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г на ДКЕВР ищецът е издал в срок фактури
за ползваните от ответника през процесния период В и К услуги. Безспорно се
установи, че количеството доставена питейна вода и отведена и пречистена
отпадна вода през процесния период е 839 куб. м. на обща стойност 1972.15
лв.
Неотносимо към правния спор е възражението на ответника за
въведения през част от процесния период режим на водата. Предмет на спора
е заплащането на цената на реално доставените и ползвани В и К – услуги,
което няма връзка с обстоятелството, че същите не са доставяни в определен
период от време, поради въведен режим.
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 2 от Общите
условия да заплати тази стойност в 30-дневен срок от датата на фактуриране.
Затова на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, върху дължимата от него част от главницата. Тъй
като първата фактура е издадена на 10.09.2019 г. то обезщетението за забава
върху главницата от 79.15 лв. за периода 24.07.2019 г. – 25.08.2019 г., се
дължи от 10.10.2019 г., а не от 24.08.2019 г. За останалите главници, с оглед
датите на издаване на фактурите началните периоди на обезщетението на
забава са така както са посочени от ищеца. С оглед този извод и предвид
обстоятелството, че определянето на размера на законната лихва за определен
период не изисква специални знания, съдът чрез обикновено пресмятане
установи, че размерът на лихвата за забава върху общата главница от 1972.15
лв. за периода от 10.10.2019 г. до 20.06.2022 г. е 328.55 лв.
Тъй като ответникът е собственик на ½ ид. ч. от процесния водоснабден
имот, то съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС той участва в тежестите и съразмерно с
частта си. Цената на доставените В и К услуги в недвижим имот представлява
тежест, свързана с вещта. Затова ответникът дължи съобразно частта си в
съсобствеността ½ част от нея, а именно 986.08 лв. – главница и 164.28 лв. –
обезщетение за забава. До този размер исковете са основателни. За разликата
до пълните предявени размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.
4
Ответникът е заявил възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Последните са периодични такива по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
В съответствие с чл. 33, ал. 2 от Общите условия падежът им е настъпил в
периода от 10.10.2019 г. до 06.09.2021 г. Следователно давностният срок за
погасяване на най-ранното от тях изтича на 10.10.2023 г. Искът предмет на
делото е предявен на 19.08.2022 г. С него е прекъсната давността на
основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Следователно към момента на приключване
на съдебното дирене не е изтекъл давностният срок по отношение на нито
едно от периодичните вземания, предмет на делото. Затова направеното от
ответника възражение по чл. 111 от ЗЗД е неоснователно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, както следва: 200 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 47.04 лв. – заплатена държавна такса, 100 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице и 132.50 лв. – заплатено възнаграждение за
особен представител на ответника.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД Л. В. М.,
ЕГН ********** от ***ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
Средец № 11, представлявано от управителя Б.И. сумата от 986.08 лв.
/деветстотин осемдесет и шест лева и осем стотинки/, представляваща ½ /една
втора/ част от стойността на доставена питейна вода и отведена и пречистена
отпадна вода, в недвижим имот, в етажна собственост, с административен
адрес: ***през периода от 24.07.2019 г. до 21.07.2021 г., ведно с обезщетение
за забава върху нея в размер на 164.28 лв. /сто шестдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/, считано за периода от 10.10.2019 г. – 20.06.2022 г.,
като и законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2022 г./датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважената част до пълния предявен размер от
1972.15 лв. – претендирана като главница и за разликата над уважената част
до пълния предявен размер от 329.85 лв. – претендирана като обезщетение за
забава, както и за периода от 14.08.2019 г. до 10.10.2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя
Б.И. сумата от общо 479.54 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща направени съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ да се заплатят по банкова сметка в „Общинска
банка“ АД – клон Перник BG86OMB91301039493101 BIC SOMBBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
5
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6