РЕШЕНИЕ

№

гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                                                           ГЕОРГИ СТОЕВ

 

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Стоев в.гр.д. № 3630 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20224697/14.10.2020 г.., постановено по гр. д. № 65052/17 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, са отхвърлени предявените от Т.С.“ ЕАД ЕИК *********осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу К.П. и Л.Б. за заплащане разделно, всеки по 1/2, суматата от 5 072,04лв., представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2013г. до 30.4.2015г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, бул. „*********; за сумата от 1215,75 представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2014г. до 4.2.2015 г.; за сумата от 50,52 лева, представляваща цена за извършената услуга дялово разпределение за периода 2014-2015 г.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 25032158/23.02.2021г., подадена от ищеца, с която е обжалвано решението в цялост. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречия с материалния закон при правилно установени по делото правнорелевантни факти. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се уважи изцяло предявеният иск, както и да се присъди законна лихва от предявяване на иска. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „М.Е.“ ООД, не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е притезанието на ищеца за заплащане на процесните суми, породено от възникналото облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответниците не притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. По делото липсват преки доказателства относно правнорелеватния факт, т.е. за съответния придобивен способ, по смисъла на чл. 77 ЗС. Веригата от косвени доказателства не води до единствения и безпротиворечив извод, че ответниците притежават правото на собственост върху процесния апартамент, напротив липсват и косвени доказателства, установяващи принадлежността на преюдициалното право към техния патримониум. Поради което ответниците не са материално легитимирани да отговарят по предявените искови претенции, респективно същите следва да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

 

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивниците. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20224697/14.10.2020 г.., постановено по гр. д. № 65052/17 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца– „М.Е.“ ООД.

Решението е подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                          

                        

       2.