Решение по адм. дело №1352/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Шемен Амур България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-16001323007780-091-001/17.07.2024 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден с Решение № 463 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив.

С Молба вх. № 466/17.01.2025 г. от жалбоподателя се уточнява, че оспорва ревизионния акт в потвърдените и в изменените части с Решение № 463 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Оспорват увеличението на финансовия резултат за периода 2018 – 2021 г., като твърдят, че случаят касае редовно осъществени и документирани услуги. Навеждат се твърдения за непълно обследване на събраните доказателства в хода на ревизионното производство. Излагат съображения за неправилно установен размер на данък върху дивидента. Считат, че в случая не е налице скрито разпределение на печалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява законния представител, представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата, включително с Молба вх. № 1073/05.02.2025 г. В съдебно заседание излага становище за основателност на жалбата, като счита, че констатациите в процесния РА са надлежно оборени в рамките на съдебното производство от приобщените писмени и гласни доказателства, и изслушаните две експертни заключения. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, изпраща представител само за част от съдебните заседания. Оспорва жалбата с Молба с вх. № 1003/03.02.2025 г., чрез юрк. Д.. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора, в които излага съображения за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Претендира разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323007780-020-001/28.12.2023 г., издадена от Т. В. П. Н. на сектор при ТД на НАП. Предмет на ревизията е корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. на „ШЕМЕН АМУР БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 08.01.2024 г., чрез електронно съобщение на имейл **************@***.**.

Със ЗИЗВР № Р-16001323007780-020-002/03.04.2024 г. срокът на ревизията е удължен до 08.05.2024 г. Заповедта е редовно връчена на 08.04.2024 г.

Със ЗИЗВР № Р-16001323007780-020-003/07.05.2024 г., срокът на ревизията е удължен до 07.06.23024 г. Заповедта е редовно връчена на 20.05.2024 г.

Със ЗИЗВР № Р-16001323007780-020-004/23.05.2024 г. в обхвата на ревизията е включен и Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. и за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. Указано, че е ревизията следва да завърши до 07.06.2024 г. Заповедта е редовно връчена на 29.05.2024 г.

Всички ЗИЗВР се констатира, че са издадени от органа, възложил ревизията.

За резултатите от ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001323007780-092-001/21.06.2024г., връчен на 27.06.2024 г. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК и в законоустановения срок срещу констатациите в РД не е подадено възражение.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт (РА) № Р-16001323007780-091-001/17.07.2024 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, връчен на 03.09.2024 г. лично на управителя на дружеството. Изрично е посочено, че възражение срещу констатациите в РД не е представено.

С Ревизионния акт на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели отчетени разходи за услуги за 2018 г., за 2019 г., за 2020 г. и за 2021 г., както и се установява данък върху дивидентите по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за четвърто тримесечие на 2020 г. и за четвърто тримесечие за 2021 г.

По-конкретно за 2018 г. на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели отчетени разходи за услуги в размер на 87500,00 лв. от „Консулт ММ 2010“ ЕООД, „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД и „Трейдър Би Би Ейч“ ЕООД. Установен е Корпоративен данък за внасяне в размер 10151,63 лв.

За 2019 г. на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели отчетени разходи за услуги в размер на 91616,00 лв. от „Арт Класика“ ЕООД, „Марк Трейдър“ ЕООД и „Нутригенхелт“ ЕООД. Установен е Корпоративен данък за внасяне в размер 14783,90 лв.

За 2020 г. на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели отчетени разходи за услуги в размер на 100000,00 лв. от „Уелд Проджектс“ ЕООД, „Консулт ММ 2010“ ЕООД и „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД. Установен е Корпоративен данък за внасяне в размер 10708,00 лв.

За 2021 г. на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели отчетени разходи за услуги в размер на 100000,00 лв. от „Консулт ММ 2010“ ЕООД, „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД и „Нутригенхелт“ ЕООД. Установен е Корпоративен данък за внасяне в размер 10053,39 лв.

За всеки от посочените периоди е определена и дължима лихва по реда на ДОПК.

Установени са и дължими Данък върху дивидентите по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за 4-то тримесечие на 2020 г. в размер на 5212,65 лв. и лихви и Данък върху дивидентите по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за 4-то тримесечие на 2021 г. в размер на 5005,60 лв. и лихви.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно установяването на задължения по ЗДДС.

На 16.09.2024 г. с вх. № 70-00-7216/16.09.2024 г. (л. 34 от делото), в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез ТД на НАП - Пазарджик е подадена жалба, с която „Шемен Амур България“ ЕООД оспорва РА № Р-16001323007780-091-001/17.07.2024 г., като незаконосъобразен.

С Решение № 463 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, ревизионният акт е потвърден изцяло по отношение на установените задължения за корпоративен данък за 2018 г., за 2019 г., за 2020 г. и за 2021 г., изменен е в частта на допълнително установения данък върху дивидентите ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2020 г.– 31.12.2020 г. от 5 212,65 лв. на 1 755,65 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 057,98 лв. на 693,14 лв. и е отменен в частта за допълнително установен данък върху дивидентите ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2021 г.– 31.12.2021 г. в размер на 5 005,60 лв. и са начислени лихви 1 468,69 лв.

Решение № 463 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е връчено на жалбоподателя на 14.11.2024 г., видно от известие за доставка на л. 22 от делото.

В законоустановения срок, на 27.11.2024 г., по пощата с пощенско клеймо от 27.11.2024 г., е подадена жалба вх. № 96-00-231 от 29.11.2024 г. от „Шемен Амур България“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001323007780-091-001/17.07.2024 г.

Жалбата е подадена пред административния съд, в чийто съдебен район е било седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.

По делото са представени и приети административната преписка по издаване на оспорения РА, със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, ведно с процесните фактури и събраните доказателства за доставка на услуги.

Установява се, че спорният предмет на делото касае следните доставки и фактури:

1. За доставчика „Трейдър Би Би Ейч" ЕООД - 1 доставка, за която е издадена фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност 30000,00лв. /ДДС - 0,00 лв./, с предмет „съгласно договор от 27.03.2018 г. и договор от 04.07.2018 г.“

2. За доставчика „Консулт ММ 2010" ЕООД, - 5 доставки, за които са издадени следните фактури:

• Фактура № **********/10.12.2018 г .на стойност 22500,00 лв. /ДДС - 0,00 лв./ с предмет „Съгласно договор от 22.02.2018 г. и договор от 04.04.2018 г.“;

• Фактура №**********/10.12.2018 г. на стойност 12500,00лв. /ДДС - 0,00 лв./ с предмет „съгласно договор“

• Фактура №**********/21.10.2021 г. на стойност 19790,00лв. /ДДС - 0,00 лв./ с предмет “ съгласно договор и протокол“. Представен е протокол за извършена работа от 21.10.2021 г. на стойност 19790,00 лв.

• Фактура №**********/09.12.2021 г. на стойност 9829,00 лв. с предмет “съгласно договор и протокол“. Представен е протокол за извършена работа от 09.12.2021 г. на стойност 9829,00 лв.

• Фактура №**********/15.12.2020 г. на стойност 13181,00 лв. с предмет “съгласно договор и протокол“. Представен е протокол за извършена работа от 15.12.2020 г. на стойност 13181,00 лв.

  3. За доставчика „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД - 3 доставки, за които са издадени следните фактури:

• Фактура №**********/08.12.2021 г на стойност 8977,00лв /ДДС - 0,00 лв./, с предмет „съгласно договор и протокол“

• Фактура № **********/11.10.2021 г на стойност 21047,00лв с предмет „съгласно договор и протокол“

• Фактура №**********/11.12. 2020 г. на стойност 48973 ,00лв /ДДС - 0,00 лв./, с предмет „съгласно договор и протокол“.

  4. За доставчика „Арт Класика“ ЕООД- 2 доставки, за които са издадени следните фактури:

• Фактура № **********/16.12.2019 г. на стойност 24000,00 лв. /ДДС - 0,00 лв./ с предмет “съгласно договор“.

• Фактура №**********/17.12.2019 г. на стойност 11 160,00лв. /ДДС - 0,00 лв./ с предмет „съгласно договор“.

  5. За доставчика „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД -1 доставка, за която е издадена фактура № **********/27.12.2018 г. на стойност 22500,00 лв. /ДДС - 0,00 лв. / с предмет „съгласно договор от 21.02.2018 г. и договор от 11.06.2018 г.“.

  6. За доставчика „Марк Трейдър“ ЕООД - 1 доставка, за която е издадена фактура № **********/16.12.2019 г. на стойност 29876,00лв. /ДДС - 0,00 лв./ с предмет „съгласно договор“;

  7. За доставчика „Уелс проджектс“ ЕООД-1 доставка, за която е издадена фактура № **********/08.12.2020 г. на стойност 37846,00 лв. /ДДС - 0,00 лв./ с предмет на доставката „ съгласно договор и протокол“.

  8. За доставчика „Нутригенхелт“ ЕООД- 4 доставки, за които са издадени следните фактури:

• Фактура № **********/17.12.2019 г. на стойност 16000,00 лв. /ДДС - 0,00 / с предмет на доставката „съгласно договор“;

• Фактура № **********/18.12.2019 г. на стойност 10580,00 лв. с предмет на доставката „съгласно договор“;

• Фактура № **********/18.10.2021 г. на стойност 29163,00лв с предмет на доставката „съгласно договор и протокол“.

• Фактура № **********/06.12.2021 г. на стойност 11194,00 лв. с предмет на доставката - „съгласно договор и протокол“.

По искане на жалбоподателя и за изясняване на фактическата обстановка по делото са назначени съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, заключението по които съдът кредитира в пълна степен, като ясни, обосновани и изготвени от компетентно лице.

Вещото лице е установило, че за ревизирания период при дружеството жалбоподател има назначени 5 лица на трудов договор, на длъжност-куриер служба/офис, продавач - консултант, организатор дейности по застраховане и секретар. „Шемен Амур България“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 07.03.2007 г. - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. Обект на данъчната проверка и ревизия е реалността на декларирани доставки на услуги от консултантските дружества - „Кей Пи Брок“ ЕООД, „Трейдър Би Би Ейч“ ЕООД, „Консулт ММ 2010“ ЕООД, „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД, „Арт Класика“ ЕООД, „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД, „Марк Трейдър“ ЕООД, „Уелс проджектс“ ЕООД и „Нутригенхелт“ ЕООД, както и получени парични средства по банковите сметки на дружеството от банковите сметки на С. М. и Н. М., които са осчетоводени по Дебита на сметка 503 „Разплащателна сметка на търговеца“ срещу Кредит на сметка 501 „Каса в лева“. Установени са и преведени парични средства от банковите сметки на дружеството по банковите сметки на С. М. и Н. М., които са осчетоводени по Дебита на сметка 501 Каса в лева срещу кредит сметка 503 Разплащателна сметка в лева.

В тази връзка вещото лице е приело, че всички процесни фактури, обективират разходи за външни услуги на дружеството жалбоподател, представляващи разходи за консултации и директен маркетинг за привличане на потенциални клиенти.

Съгласно характеристиката на тези разходи, за всички процесни фактури в счетоводството на дружеството жалбоподател са отразени следните счетоводни операции: Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги / анал. партиди съответно консултации по застраховки или за реклами и обяви/ срещу кредит сметка 401 Доставчици - за отразяване на разхода; Дебит сметка 401 Доставчици срещу кредит сметка 503 Банка- за отразяване на извършеното банково плащане.

Единствено за фактурата, издадена от „Бългериан Бизнес труп“ ЕООД (фактура № **********/27.12.2018 г.) са взети допълнително следните счетоводни операции, чрез които се отразяват обороти по сметка 439 Други вътрешни разчети: Дебит сметка 401 Доставчици срещу кредит сметка 439 Други вътрешни разчети; Дебит сметка 439Други вътрешни разчети срещу кредит сметка 401 Доставчици.

Според заключението на вещото лице в края на всяка финансова година счетоводна сметка 602 Разходи за външни услуги е приключена със сч. сметка 703 Приходи от комисионни по застраховки, като сумите са натрупани в разходната част и участват при формиране на финансовия резултат за годината.

В допълнение вещото лице посочва, че счетоводните операции, с които са отразени в счетоводните регистри на дружеството консултантските услуги, обективирани в процесните фактури, отговорят на нормативните изисквания досежно характера им - разходи за извършени външни услуги от доставчици и разплатени по банков път. Също така, всички процесни фактури са разплатени по банков път.

На следващо място вещото лице е установило, че изключително разнообразната стопанска дейност вписана като предмет на дейност на жалбоподателя в ТРРЮЛНЦ, която би могъл да развива търговецът, обосновава потребността от консултантски услуги, които са били отразени в процесните договори. Но самите консултантски услуги не са обвързани с конкретни текущи резултати и приходи или последващи сделки поради липсата на договорни клаузи в процесните договори и изградени механизми, например за текущ отчет на привлечени нови клиенти.

За процесния период търговецът е декларирал приходи по години както следва:

• за 2018 г.- 171019,55 лева, от които 159 033,73 лева приходи от комисионни по застраховки;

• за 2019 г.- 204296,04 лева, от които 194 884,65 лева приходи от комисионни по застраховки;

• за 2020 г.- 122 371,09 лева, от които 122 371,04 лева приходи от комисионни по застраховки;

• за 2021 г. - 135194, 69 лева, от които 135 194,64 лева приходи от комисионни по застраховки.

Видно от заключението на вещото лице тъй като през 2020 г. и 2021 г. световната пандемия от COVID 19 се отразила изключително негативно върху всяка икономическа дейност, не би могло да се обосноват обективни констатации за тенденциите, касаещи приходите на дружеството и съответното влияние на процесните сделки.

Освен това вещото лице е посочило, че не може да даде обосновано заключение досежно реалната възможност на доставчиците да извършат точно процесните услуги, тъй като липсват данни относно изпълнението на договорените услуги - по конкретни видове и обеми.

В тази връзка вещото лице е допълнило, че дружествата „Трейдър Би Би Ейч“ ЕООД, „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД, „Арт Класика“ ЕООД, „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД и „Консулт ММ 2010" ЕООД не са подали годишни данъчни декларации по ЗКПО за съответните години, в които са издали процесните фактури.

Дружеството „Марк Трейдър“ ЕООД е декларирало приходи за дейността за 2019 г. в размер на 49 886 лева, от които приходите по процесната фактура № **********/16.12.2019 г. на стойност 29 876,00 лв. биха могли да бъдат включени в тях.

Дружеството „Уелс проджектс“ ЕООД е декларирало общо приходи за 2020 г. в размер на 49 141,00 лева, от които приходите по процесната фактура № **********/08.12.2020 г. на стойност 37 846,00 лв. биха могли да бъдат включени в тях.

Дружеството „Нутригенхелт“ ЕООД е декларирало общо приходи за 2019 г. в размер на 49482 лв. и приходите по процесните фактури № **********/17.12.2019 г. и № **********/18.12.2019 г., възлизащи общо на 26 580 лв. биха могли да бъдат включени в тях.

За 2021 г. общо са декларирани в размер на 49 738,00 лева, от които приходите по процесните фактури № **********/18.10.2021 г. № **********/06.12.2021 г. на обща стойност 40 357 лв. биха могли да бъдат включени в тях.

В този контекст вещото лице е заключило, че с оглед установените от данъчната ревизия и от експертизата обстоятелства за счетоводно отразяване на извършени стопански, касови и банкови операции, в нарушение на изискванията за документална обоснованост по реда на чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството, то са налице пропуски при воденето на счетоводната отчетност на търговеца жалбоподател.

По отношение на установените задължения за данък дивидент, вещото лице е установило, че постъпилите суми по разплащателните сметки на търговеца, преведени от личните банкови сметки на [населено място] и Н. М., са станали част от разполагаемите му парични средства и по данните, отразени в счетоводните регистри са разходвани за плащане на осигуровки и данъци, на суми по договор за счетоводно обслужване и на суми по процесните договори, както и за теглене в брой.

Извършени са следните реални банкови операции между банковата сметка на дружеството и личните банкови сметки на Св. М. и Н. М. през 2020 г. и 2021 г., като дружеството е ползвало 2 разплащателни сметки:

• през 2020 г.:

По банковата сметка на търговеца са получени общо 25 150,00 лева, от които:

20 лв. от банкова сметка на Св. М. и

25 130 лева от банкова сметка на Н. М..

Всички преводи са извършени със записано в банковите извлечения основание „превод“, като сумите са осчетоводени със следната идентична счетоводна операция:

Дебит сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ срещу кредит сметка 501 „Каса“.

От двете банкови сметки на търговеца са извършени банкови преводи към личната разплащателна сметка на Св. М. общо в размер на 129 403 лева. Основанието, посочено в банковите извлечения, е „превод“, като сумите са осчетоводени със следната идентична счетоводна операция:

Дебит сч. сметка 501 „Каса“ срещу кредит сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“.

Налице е разлика между преведените суми от банковата сметка на търговеца по личната банкова сметка на Св. М. и получените от нея суми в банковата му сметка възлиза на 104 273 лева.

За 2020 г. по сч. сметка 4922 - Разчети със собственици анал. партида Св. М. са осчетоводени 2100,23 лева и няма осчетоводени суми по анал. партида на Н. М..

Взетите счетоводни операции не отразяват характера и същността на реалните операции, а именно банкови преводи между двете банкови сметки. По делото не са представени документи и информация, които да обосновават използването на сч. сметка 501 „Каса“.

• през 2021 г.:

По банковата сметка на търговеца са получени от личната банкова сметка на Н. М. общо 2023 лева.

Всички преводи са извършени със записано в банковите извлечения основание „превод“, като сумите са осчетоводени със следната идентична счетоводна операция:

Дебит сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ срещу кредит сметка 501 „Каса“.

От двете банкови сметки на търговеца са извършени банкови преводи към личната разплащателна сметка на Св. М. общо в размер на 102 135,00 лева. Основанието, посочено в банковите извлечения е „превод“.

Налице е разлика между преведените суми от банковата сметка на търговеца по личната банкова сметка на Св. М. и получените от нея суми в банковата му сметка възлиза на 100 112,00 лева.

За 2021 г. по сч. сметка 4922 - Разчети със собственици анал. партида Св. М. са осчетоводени 11 441,40 лева и 31 000,00 лева -осчетоводени суми по анал. партида на Н. М. по сч. сметка 4991 - Други кредитори анал. партида Н. М..

Според вещото лице взетите счетоводни операции не отразяват характера и същността на реалните операции, а именно банкови преводи между двете банкови сметки. По делото не са представени документи и информация, които да обосновават използването на сч. сметка 501 „Каса“.

Вещото лице също така изрично е посочило, че от данъчните органи са отчетени всички суми, които са възстановени на физическите лица [населено място] и Н. М. и които възлизат до размера на получените от тях за съответния период.

В допълнително заключение, което съдът също кредитира изцяло като ясно, обосновано и изготвено от компетентно лице, вещото лице е дало отговор на принципния въпрос поставен от жалбоподателя да се изчислят стойностите на преобразувания финансов резултат по години, като се изключат стойностите на фактурите с приложени приемо-предавателни протоколи и да се даде вариант за евентуално дължим корпоративен данък и лихви. В заключение по допълнителната експертиза вещото лице е посочило, че допълнително установеният и начислен от данъчните органи корпоративен данък е резултат именно от непризнаване за данъчни цели на разходите, обективирани в процесните фактури. При представени подробно изчисления се установява, че не се формират задължения за корпоративен данък за всяка една от годините - 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., ако процесните фактури се признаят за данъчни цели.

По делото по искане на жалбоподателя са разпитани и четирима свидетели, а именно: П. И. П., Й. С. К., Д. А. Д. и М. Г. Ч., чиито показания съдът кредитира като ясни и дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.

Свидетелят Палазов посочва, че е работил в сферата на застраховките доста отдавна около 2004 г.-2005 г. като агент на застрахователно дружество „Армеец“. Впоследствие Законът за застраховането (ЗЗ) се променил, премахнали статута на застрахователните агенти. Около 2010 г. придобил един лицензиран застрахователен брокер „Алфа риск иншурънс“, който работил до 2018 г. Официално в началото на 2019 г. прекъснал дейността си, тогава в този период направили нова промяна в ЗЗ и увеличили лицензионната такса от 1500 лв. на 5000 лв. Това бил опитът му в застраховането.

Според свидетеля застраховането представлявало едно прехвърляне на информация и прехвърляне на контакти, като в едната страна течало прехвърляне на информация, а в другата – разпределение на комисионната. Докато имал застрахователен брокер използвал пак застрахователни агенти, но застрахователният агент имал право понякога да сключва сам застраховки. Той да попълва полицата, да я подписва и само да я носи в застрахователната компания. Когато в закона това било забранено използвали вече формулата доведен клиент. Тоест някой му води клиент в офиса, а той на база на лиценза си му издава застраховката, определя условията, получава комисионната и след това го изплаща на този, който е довел клиента, така както са се договорили. В този аспект имал хора, с които е работил, които си имали свои клиенти. Свидетелят твърди, че хора, с които е работил по този начин, се опитал да им помогне да продължат да поддържат някакъв източник на доходи, както работел и с „Шемен Амур България“ ЕООД.

Свидетелят твърди, че свързвал негови клиенти с това дружество за извършване на застраховки. „Шемен Амур България“ ЕООД да прави същото, което преди това правел той. Тоест хората да водят клиентите си, „Шемен Амур България“ ЕООД им оформя документите и да им изплаща комисионни. Свидетелят посочва, че познава С. М. и Н. М.. С Н. се виждал в гр. София, той го запознал със съпругата си, която била и управител на дружеството. Според свидетеля дружеството жалбоподател имало лиценз за застрахователна дейност. Според твърденията му каквито и клиенти да са имали тези хора, приемайки че те са се разбрали с г-н и г-жа М. какви пари ще вземат те са ги водили при тях. Не смята, че някой от посредниците е бил по някакъв начин специализиран.

Свидетелят посочва, че на база на лиценза всеки един лицензиран посредник има право да преговаря и да сключи договори с различни застрахователи. Спомня си, че „Шемен Амур България“ ЕООД основно работели със застрахователно дружество „Армеец“, но почти е сигурен, че би трябвало да са имали договори и с други.

Няма спомен за дружествата „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД, „Трейдър би би ейч“ ЕЕОД, „Нутригинхелт“ ЕООД, „Уелд Проджектс“ ЕООД, „Марк Трейдар“ ЕООД. По-скоро познавал управителите, тъй като контактувал с хората. Познавал Ч. Ч., с който работил и на който помогнал. Познавал М. А., М. М., Г. К., Й. К.. Посочва, че по принцип всеки един от тях, след като го представел, е договорил самостоятелно условията на договора си, но общо взето коментирайки с г-н и г-жа М. принципът на дейност, горе-долу стигнали до идеята, че това което свидетелят е правил с тези хора те няма да го променят, за да може просто те да са спокойни и да работят на пълни обороти.

Свидетелят посочва, че няма или поне той докато се е занимавал с това нещо не е имало някакви специални или специфични изисквания в закона как да се уреждат отношенията между брокера и посредника. В този аспект както са се договорили брокера и посредника така са си водили отчета. Със сигурност такова изискване нямали според свидетеля. Счита, че то е регламентирано най-общо в ЗЗД, където те вероятно са си правели някакви таблици, някой нещо си е записвал, защото все пак, който има да взима пари следи колко пари има да взима, но като официална документация няма изисквания това да бъде представено, в това бил сигурен.

Свидетелят Й. С. К. твърди, че е представлявал дружествата „Нутригенхелт“ ЕООД, „Марк Трейдър“ ЕООД и „Уелд проджектс“ ЕООД през периода 2019 г., 2020 г. и 2021 г. На тези дружества като управител извършвал посредничество за сключване на застраховки. Периодично се отчитала тази посредническа дейност спрямо възложителя, защото ги рекламирали, на някакъв период от време. Свидетелят твърди, че по принцип съставяли протоколи и документи, за да се отчете какво е извършено. Получавал от управителя на „Шемен Амур България“ ЕООД визитки на дружеството. Свидетелят за дълъг период от време се занимавал със строителство и имал много приятели, познати и колеги. Раздавал визитки, обяснявал им, че дружеството е добро, може да се застъпи за тях при дадени обстоятелства, евентуално като направят застраховка следващата година им правели някаква отстъпка. Не били номерирани тези визитки. Не си спомнял сега такива подробности дали са се различавали по някакъв способ тези визитки. Платени са сумите по издадените фактури от тези дружества към „Шемен Амур България“ ЕООД, всичко е било по банков път. Мисли, че са на 100% платени. С управителя на „Шемен Амур България“ ЕООД се чували по телефона и се срещали някъде, като имали нещо. В гр. София провеждали срещи. Освен застрахователно посредничество и визитките, които давал, към „Шемен Амур България“ ЕООД свидетелят твърди да е извършвал консултации, да е подавал клиенти, защото той не бил лицензиран, нямал лиценз за застраховки.

В допълнение, свидетелят К. посочва, че по принцип той не може на случаен човек да даде визитката. Давал ги на познати, приятели, колеги и все още си имали доверие, за да са приятели. Устно и на доверие е било, някой може и да го е подминал, да си е направил застраховка без да знае свидетеля, защото с някои се срещаме редовно.

Свидетелят Д. А. Д. посочва, че основно се занимава със земеделско производство. Фирмата му била доста голяма - „С. и Д.“ ООД. Гледали и отглеждали най-различни зеленчуци, пшеница, слънчоглед, най-различни неща, обработвали около 10 000 дка земя. Във връзка с дейността си постоянно правели застраховки в земеделието. Като частно лице свидетелят също си правел, доста застраховки, тъй като имал автомобили и имоти. В тази връзка с „Шемен Амур България“ правили много застраховки - земеделски, лични, най-различни. Обикновено предпочитал да работи без посредници. Свидетелят посочва, че е правил застраховки в „Шемен Амур България“, но в офиса му постоянно идвали хора и предлагали най-различни неща: застраховки, препарати, торове. Идвали били и посредници за застраховки в офиса му. Посочва „Арт трейдинг“, „Консулт ММ“. Някой път, много рядко, при посредниците имало по-изгодни цени. Затова ходел и питал, „Шемен Амур България“ ако му дадат по-добра цена или от другите фирми, които са идвали като посредници, съответно си правел застраховките там, където му е най-изгодно.

Според свидетеля Д., не били останали неизплатени задължения от тяхна страна по различни видове застраховки.

Свидетелят М. Г. Ч. посочва, че през 2018 г. е имал лични отношения с дружеството „Шемен Амур България“, помагал като консултация в проект за фитнес зали и съдействал в това отношение. Помагал на управителя на „Шемен Амур България“ в лично качество. Доколкото си спомня имало някакъв проект за фитнес, който се предлагал и свидетелят консултирал дали това е „окей или не“. Ходили, гледали в гр. София фитнеси, сгради, някакви проекти. Не може да каже имена на лицата, с които контактували в гр. София. Фирмата била „Трейдър Би Би Ейч“, софийска фирма. Ходили в гр. София във фитнес „Пулс“, Показвали им вътре цялата база, как е счетоводно, какво стои отзад, приходи, разходи. След тези обиколки свидетелят видял изготвен проект, разглеждал абсолютно всичко, това била целта на цялото занимание – да се опише проекта, да го видят, да преценят дали е окей или не. Проектът представлявал описанието на един бизнес, от създаването, наеми, зали, като обем било документация в папка. По този проект свидетеля дал становище на представителите на „Шемен Амур България“. Свидетелят посочва, че не е присъствал на плащания, но знае, че е платен този проект от „Шемен Амур България“ към „Трейдър Би Би Ейч“. Свидетелят Ч. посочва, че той не е получил заплащане за тези консултации. Не може да каже дали проектът е реализиран. Свидетелят Ч. твърди, че му станало известно, че е заплатено всичко, понеже коментирал с управителя на „Шемен Амур България“. Това било идеята дали да плати за този проект да го направят като бизнес идея и той му казал, че е заплатено. По негови думи (на управителя) на свидетеля било известно плащането, свидетелят не е видял платежни.

По делото са представени договори за услуги във връзка с процесните фактури и протоколи, както следва:

За доставчика „Трейдър Би Би Ейч" ЕООД във връзка с издадена ф-ра № **********/20.12.2018 г. на стойност 30000,00лв. /ДДС - 0,00 лв./, с предмет „съгласно договор от 27.03.2018 г. и договор от 04.07.2018 г.“ са представени Протокол № 1/20.12.2018 г. към Договор от 27.03.2018 г. за 15000,00 лв. и Протокол № 1/20.12.2018 г. към Договор от 04.07.2018 г. за 15000,00 лв. В протоколите са посочени дати за плащане по договорите. Консултантският договор от 04.07.2018 г. е с предмет - консултация във връзка с проучване на конкурентните фитнес центрове и техните цени и услуги, като консултация ще бъде предоставена в следния вид - документи в писмен вид не по малко от 200 страници, срещи и консултации с представители на Възложителя, за да се използват насоките от писмените документи в пряката дейност на Възложителя. Консултантският договор от 27.03.2018 г. е с предмет - консултация във връзка оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“ като консултация ще бъде предоставена в следния вид - документи в писмен вид не по малко от 100 страници, срещи и консултации с представители на Възложителя, за да се използват насоките от писмените документи в пряката дейност на Възложителя.

За доставчика „Консулт ММ 2010“ ЕООД към процесните пет фактури са представени Консултантският договор от 04.04.2018 г., който е с предмет- анализ на структурните фондове на ЕС и оперативните програми в България. Предвидено е консултация да бъде предоставена в следния вид -документи в писмен вид не по малко от 20 страници, срещи и консултации с представители на Възложителя, за да се използват насоките от писмените документи в пряката дейност на Възложителя. Представеният протокол № 1 към Договор от 04.04.2018 г. касае договорено плащане в размер на 10 000,00 лв.

Представен е и Консултантският договор от 22.02.2018 г. с предмет: „насоки за развитие на българският застрахователен пазар в светлината на директивите на Европейския съюз“, като консултацията следва бъде предоставена в следния вид - документи в писмен вид не по малко от 80 страници, срещи и консултации с представители на Възложителя, за да се използват насоките от писмените документи в пряката дейност на Възложителя. Представеният протокол № 1 към Договор от 22.02.2018 г. касае договорено плащане в размер на 12 500,00 лв.

Страните са сключили и договор от 26.02.2018 г. с предмет „консултации във връзка с ликвидация на щети при застраховка на имущество, същност, етапи“, като е предвидено услугата да бъде предоставена в следния вид - документи в писмен вид не по малко от 70 страници, срещи и консултации с представители на Възложителя, за да се използват насоките от писмените документи в пряката дейност на Възложителя. Към този договор са съставили Протокол № 1 към Договор от 26.02.2018 г. касаещ плащане в размер на 12 500,00 лв.

На органите по приходите бил представен и Договор за предоставяне на услуги от 14.05.2020 г. с предмет - Изпълнителят осъществява директен маркетинг за привличане на клиенти, представяйки и популяризирайки дейността на Възложителя в областта на застрахователното посредничество в Северозападна България, с цел увеличаване на клиентската база и реализиране на ръст на продажбите. Към същия бил съставен Протокол за извършена работа от 15.12.2020 г. на стойност 13181,00 лв.

Сключили са и договор за предоставяне на услуги от 14.05.2021 г. с предмет „Изпълнителят осъществява директен маркетинг за привличане на клиенти, представяйки и популяризирайки дейността на Възложителя в областта на застрахователното посредничество в Северозападна България, с цел увеличаване на клиентската база и реализиране на ръст на продажбите.“ Бил съставен протокол за извършена работа от 09.12.2021 г. на стойност 9829,00 лв. и Протокол за извършена работа от 21.10.2021 г. на стойност 19790,00 лв.

За доставчика „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД били представени Договор за предоставяне на услуги от 03.02.2020 г. с предмет на договора – Изпълнителят осъществява директен маркетинг за привличане на клиенти, представяйки и популяризирайки дейността на Възложителя в областта на застрахователното посредничество в Северозападна България, с цел увеличаване на клиентската база и реализиране на ръст на продажбите и Договор за предоставяне на услуги от 21.12.2020 г. с предмет на договора – Изпълнителят осъществява директен маркетинг за привличане на клиенти, представяйки и популяризирайки дейността на Възложителя в областта на застрахователното посредничество в Северозападна България, с цел увеличаване на клиентската база и реализиране на ръст на продажбите, за едно с Протокол за извършена работа съгласно договор от 11.12.2020 г. и Протокол за извършена работа съгласно договор от 11.10.2021 г.

За доставчика „Арт Класика“ ЕООД е представен Договор от 05.02.2019 г., по силата на който Възложителя Шемен Амур България ЕООД възлага, а Изпълнителя Арт Класика ЕООД се задължава срещу възнаграждение да извърши следната услуга: в рамките на договорения срок да окаже действия по привличане на потенциални клиенти и насочването им за консултации към Възложителя по повод сключване на застраховки /имущество, автокаско, ГО, медицински застраховки и др./. Във връзка с договора били съставени Приемо-предавателен протокол от 16.12.2019 г. и Приемо-предавателен протокол от 17.12.2019 г.

За доставчика „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД е представен Консултантски Договор от 21.03.2018 г. с предмет - маркетингово проучване на онлайн рекламните продукти на българския пазар, като консултатията ще бъде предоставена в следния вид – документи в писмен вид не по малко от 20 страници, срещи и консултации с представители на Възложителя, за да се използват насоките от писмените документи в пряката дейност на Възложителя. Възнаграждение по договора – 10000,00 лв. и Консултантски Договор от 11.06.2018 г. с предмет – интернет маркетинг, като консултатията ще бъде предоставена в следния вид – документи в писмен вид не по малко от 45 страници, срещи и консултации с представители на Възложителя, за да се използват насоките от писмените документи в пряката дейност на Възложителя. Възнаграждение по договора – 12500,00 лв., заедно с Протокол № 1 от 27.12.2018 г. за 10000,00 лв. към Договор от 21.03.2018 г. и Протокол № 1 от 27.12.2018 г. за 12500,00 лв. към Договор от 11.06.2018 г.

За доставчика „Марк Трейдър“ ЕООД са представени Договор от 07.01.2019 г. с Възложител Шемен Амур България ЕООД и Марк Трейдър ЕООД – Изпълнител. Като предмет на договора Възложителят възлага, а Изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извърши следната услуга: в рамките на договорения срок да окаже действия по привличане на потенциални клиенти и насочването им за консултации към Възложителя по повод сключване на застраховки /имущество, автокаско, ГО, медицински застраховки и др./. Към договора е съставен Приемо-предавателен протокол от 16.12.2019 г. Договорът е подписан от В. В. от страна на Марк Трейдър ЕООД, а приемо-предавателния протокол е от Й. К., разпитан и като свидетел по делото.

За доставчика „Уелд проджектс“ ЕООД е представен Договор за предоставяне на услуги от 11.12.2019 г. с предмет „Изпълнителят осъществява директен маркетинг за привличане на клиенти, представяйки и популяризирайки дейността на Възложителя в областта на застрахователното посредничество, като изпълнителят осъществява дейността по този договор в Северозападна България, заедно с Протокол за извършена работа от 08.12.2020 г.

За доставчика „Нутригенхелт“ ЕООД са представени два договора, както следва: Договор от 01.07.2019 г. с предмет „оказване на действия по привличане на потенциални клиенти и насочването им за консултации към Възложителя по повод сключване на застраховки/имущество, автокаско, ГО, медицински застраховки и др./ Срок на договора до 31.12.2019 г., като възнаграждението се определя с Приемо-предавателния протокол, въз основа на извършената работа от страна на Изпълнителя и Договор за предоставяне на услуги от 11.01.2021 г. с предмет „страните се споразумяха, че Изпълнителят осъществява директен маркетинг за привличане на клиенти, представяйки и популяризирайки дейността на Възложителя в областта на застрахователното посредничество съгласно условията, договорени в него. Срок на договора: 31.12.2021 г. Възнаграждението се определя на основание извършената работа и постигнатите резултати от Изпълнителя. Изпълнителят калкулира извършените транспортни, телефонни, пощенски и други разходи за всяка осъществена индивидуална среща, но не повече от 10% от рентабилността по всяка конкретна сделка, сключена от Възложителя“. Към договорите са представени и Приемо-предавателен протокол от 16.12.2019 г., с който Възложителя приема, че задълженията по Договора са изпълнени от страна на Изпълнителя качествено и в срок и Приемо-предавателен протокол от 06.12.2021 г.

В допълнение от управителя на ревизираното дружество С. М. е дадено обяснение, че не са изготвяни отчети, консултации и други документи в писмен вид по всички посочени по-горе договори и доставки на услуги. Провеждани са периодични отчети, без определени дати и графици, и протоколи от тези срещи не са съставяни. От ревизираното лице не са представени други документи в подкрепа на документираните консултантски услуги по процесните фактури.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

По делото са представени заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за изменението й, както и процесният ревизионният акт на хартиен носител, заверени от страната, како и на електронен носител, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

В случая от направената служебна справка на представените документи на електронен носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и решение на директора на ОДОП Пловдив са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК и при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.

При издаването на ревизионния акт не са нарушени и материалните разпоредби.

В процесния случай на жалбоподателя е увеличен финансовия резултат за периода от 2018 г. до 2021 г., съответно в размер на 87 500,00 лв., 91 616,00 лв., 100 000,00 лв. и 100 000,00 лв., поради което допълнително са установени задължения за корпоративен данък за периодите 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както и допълнително е установен данък върху дивидентите ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2020 г.– 31.12.2020 г. в размер на 1 755,65 лв., ведно с прилежащите лихви от 693,14 лв. (съгласно направеното изменение на РА с Решение № 463/08.11.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

Всички процесни фактури, описани по-горе са представени по делото.

Предмет на дейност на „Шемен Амур България“ ЕООД по данни от ТРРЮЛНЦ е внос, износ и дистрибуция на всякакъв вид продукти и техника, финансови консултации и брокераж, застрахователно агентство и брокерство след придобиване на лиценз, митническо агентиране, опериране със складове под митнически контрол, производство и покупка на стоки с цел продажба, външна и вътрешна търговия, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, превозна, комисионна, складова, туристическа, рекламна, информационна, програмна, консултантска, образователна, спортно-мениджърска дейност, ресторантьорска дейност, търговско представителство и посредничество, предоставяне на услуги на населението, както и всички други разрешени от закона дейност и търговия и др.

От 08.02.2018 г. до 18.07.2024 г. едноличен собственик на капитала и управител на дружеството жалбоподател е била С. Г. М.. За периода от 2010 г. и преди 08.02.2018 г. дружеството е било собственост на съдружниците Н. Г. М. и С. Г. М., при равно дялово участие, а управител е бил Н. Г. М..

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ревизията в случая обхваща проверка за корпоративен данък за периода 2018 – 2021 и Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 10-12.2020 г. и 10-12.2021 г.

При осъществяване на проверката от страна на данъчните органи е изискана информация от ревизираното лице и от контрагентите му по процесните доставки на услуги, както и са извършени насрещни проверки.

Извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., съответно в размер на 87 500,00 лв., 91 616,00 лв., 100 000,00 лв. и 100 000,00 лв. е резултирало в установяване на данъчни задължения за корпоративен данък в размер на 8750 лв. за 2018 г., 9161,60 лв. за 2019 г., 10 000 лева за 2020 г. и 10 000 лв. за 2021 г. Посочените суми на увеличен финансов резултат представляват непризнати разходи, отчетени по дебита на сметка 602 – Разходи за външни услуги, въз основа на множество фактури (подробно описани по – горе в настоящото решение и в РД), издадени от „Консулт ММ“ 2010 ЕООД, „Арт Класика“ ЕООД, „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД, „Марк Трейдър“ ЕООД, „Нутригенхелт“ ЕООД, „Уелд Проджектс“ ЕООД, „Трейдър Би Би Ейч“ ЕООД и „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД. Предмет на сделките са консултантски услуги съгласно договори и приемо-предавателен протокол.

Установява се, че за процесните фактури са представени договори за извършване на услуга и приемо – предавателни протоколи. Не се констатира обаче реално изпълнение на договорите.

По отношение на „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД, „Арт Класика“ ЕООД „Нутригенхелт“ ЕООД, „Марк Трейдър“ ЕООД и „Уелд Проджектс“ ЕООД от ревизираното лице са представени договори, фактури и приемо-предавателни протоколи, но не и документи във връзка с получените консултантски услуги по процесните фактури. Липсват периодични отчети за извършена работа, рекламни материали, консултации в писмени вид и други, от които реално да се установи действителното предоставяне на услуга. Установява се, че на доставчиците са извършени насрещни проверки, но отново не са снабдени доказателства за изпълнението на уговорените услуги.

По-конкретно органите на НАП са установили по отношение на „Нутригенхелт“ ЕООД, „Марк Трейдър“ ЕООД и „Уелд Проджектс“ ЕООД, че управителят на дружествата Й. С. К., който се е подписал върху документите, е пенсионер, не притежава необходимата квалификация за извършване на консултантски услуги в областта на застрахователното посредничество, тъй като в предходни години е работил като общ работник в строителството, автомонтьор, машинен оператор, обслужващ персонал. По отношение на „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД управителят на дружеството М. А. А., който се е подписал върху документите, не се осигурява никъде, не притежава необходимата квалификация за извършване на консултантски услуги в областта на маркетинга, тъй като в предходни години е работил като сметосъбирач и общ работник. Що се касае до „Арт Класика“ ЕООД, управителят на дружеството Х. С. Д., който се е подписал върху документите, през анализирания период получава парично обезщетение за безработица; не притежава необходимата квалификация за извършване на консултантски услуги в областта на застрахователното посредничество, защото в предходни периоди е работил като готвач и работник поддръжка. Аналогично за „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД органите на НАП са установили, че управителят на дружеството Ч. Д. Ч., който се е подписал върху документите, през анализирания период не се осигурява никъде; не притежава необходимата квалификация за извършване на консултантски услуги в областта на застрахователното посредничество; в предходни периоди е работил като общ работник, носач-товарач на стоки и работник строителна изолация.

Що се касае до „Консулт ММ“ 2010 ЕООД отново не са установи никакви реални доказателства за осъществяване на услугите предмет на договорите, като освен това за изследваните периоди управителят на дружеството М. С. М. е осигуряван за периода 11.2021 – 12.2021 г. в друго дружество на длъжност разносвач на храна, през ревизирания период има регистрирани трудови договори с различни фирми на длъжност продавач-консултант, дилър борса, технически изпълнител. Прието е, че не са представени доказателства, че М. С. М. притежава необходимата квалификация за извършване на консултантски услуги в областта на застрахователното посредничество.

По отношение на „Трейдър Би Би Ейч“ ЕООД аналогично от ревизираното лице са представени договор, фактури, протоколи към договор, но не и документи във връзка с реалното изпълнение на фактурираните консултантски услуги. Такива не са снабдени и при насрещната проверка, която е инициирана. По данни от информационните масиви на НАП, доставчикът няма назначени лица по трудов договор в периода на издаване на фактурите, няма подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за изследвания период, управителят на дружеството Г. Г. К., който се е подписал върху документите, през анализирания период не се осигурява никъде. Прието е, че и не притежава необходимата квалификация за извършване на консултантски услуги в областта на застрахователното посредничество.

Реалното осъществяване на процесните услуги не се установява и от събраните по делото гласни доказателства от разпита на четиримата свидетели. От показанията им става видно, че жалбоподателят е получавал и предоставял под някаква неформална форма услуги, свързани с посредничество в областта на застраховането. Кой на кого е водил клиенти обаче, как и дали са заплащани комисионни за доведени клиенти и как са уредени тези отношения на жалбоподателя с трети лица не се установява със свидетелските показания. Същите не релевират и по какъвто и да е начин към процесните фактури и услуги, за които са представени договори от ревизираното лице.

Не на последно място от приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че всички процесни фактури са заплатени по банков път, но освен представените договори за предоставяне на услуга и приемо-предавателни протоколи не се установява реална доставка. В тази връзка вещото лице изрично е посочило, че липсват данни относно изпълнението на договорените услуги - по конкретни видове и обеми и поради това експертизата не може да даде обосновано заключение досежно реалната възможност на доставчиците да извършат точно тези услуги.

Дружествата „Трейдър Би Би Ейч“ ЕООД, „Т Плюс Т Максимал“ ЕООД, „Арт Класика“ ЕООД, „Бългериън Бизнес Груп“ ЕООД и „Консулт ММ 2010“ ЕООД въобще не са подали годишни данъчни декларации по ЗКПО за съответните години, в които са издали процесните фактури.

Дружеството „Марк Трейдър“ ЕООД е декларирало приходи за дейността за 2019 г. в размер на 49 886 лева, от които приходите по процесната фактура №**********/16.12.2019 г. на стойност 29 876,00 лв. биха могли да бъдат включени в тях, но липсват доказателства от които да се съпостави реално дали стойността на фактурата е включена в приходите от дейността на това дружество и дали реално е осъществена тази услуга, за да се приеме, че прихода, респ. разхода за жалбоподателя са реални.

Дружеството „Уелс проджектс“ ЕООД е декларирало общо приходи за 2020 г. в размер на 49 141,00 лева, от които приходите по процесната фактура № **********/08.12.2020 г. на стойност 37 846,00 лв. биха могли да бъдат включени в тях, но липсват доказателства от които да се съпостави реално дали стойността на фактурата е включена в приходите от дейността на това дружество и дали реално е осъществена тази услуга, за да се приеме, че прихода, респ. разхода за жалбоподателя са реални.

Дружеството „Нутригенхелт“ ЕООД е декларирало общо приходи за 2019 г. в размер на 49482 лв. и приходите по процесните фактури № **********/17.12.2019 г. и № **********/18.12.2019 г., възлизащи общо на 26 580 лв. биха могли да бъдат включени в тях, също както и за 2021 г. общо са декларирани в размер на 49 738,00 лева, от които приходите по процесиите фактури № **********/18.10.2021 г. № **********/06.12.2021 г. на обща стойност 40 357 лв. биха могли да бъдат включени в тях. Аналогично обаче липсват доказателства, от които да се съпостави реално дали стойността на фактурите е включена в приходите от дейността на това дружество и дали реално са осъществени тези услуги, за да се приеме, че прихода, респ. разхода за жалбоподателя са реални.

В този смисъл и вещото лице е приело, че с оглед установените от данъчната ревизия и от експертизата обстоятелства за счетоводно отразяване на извършените стопански, касови и банкови операции, същите са направени в нарушение на изискванията за документална обоснованост по реда на чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството, поради което и вещото лице приема, че са налице пропуски при воденето на счетоводната отчетност на търговеца. В чл. 6, ал. 1 от ЗСч законодателят е установил изчерпателно и кумулативно задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи, като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват вярно извършените сделки. С чл. 9 от ЗСч е предвидено, че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри и счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

С оглед характера на съдебното производство и предвид разпределената доказателствена тежест, след като жалбоподателят е искал да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, именно в тежест на жалбоподателя е да докаже, че същите са свързани с дейността му и по отношение на същите са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО, което в случая не е сторено. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства установяващи реалното изпълнение на услугите по процесните фактури.

Предвид горните следва да се приеме, че не е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за документална обоснованост на стопанските операции и правилно разходите не са признати за данъчни цели. В този смисъл чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО предвиждат, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В случая от приетото по делото заключение по основаната съдебно-счетоводна експертиза се установяват наличие на съществени пропуски по осчетоводяването на процесните разходи, от което следва и правилното им непризнаване на данъчни цели. Във връзка с това и чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Не на последно място, чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО постановява, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане, като законодателят е предвидил, че за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

Предвид това правилно е увеличен данъчния резултат за периода 20108-2021 г. на жалбоподателя, като правилно са установени и задълженията за корпоративен данък за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

На следващо място, що се касае до трансферите на парични суми от сметки на дружеството към съдружниците и свързани с тях лица, правилно от органите на НАП са установили и задължения за данъците върху доходите на физическите лица. При преглед на банковите извлечения и счетоводните регистри са установени получени парични средства по банковите сметки на дружеството от банковите сметки на С. М. (едноличен собственик на капитала, управител и представляващ) и Н. М. (съпруг на С. М.); сумите са осчетоводени по дебита на сметка 503 - Разплащателна сметка срещу кредита на сметка 501 - Каса в лева. В същото време установени са преводи на парични средства от банкови сметки на „ШЕМЕН АМУР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към банкови сметки, собственост на физически лица – съдружници/управители на ревизираното лице. Тези установявания са потвърдени и от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. С Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, процесния РА е изменен в насока, че допълнително установения данък върху дивидентите ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2020 г.– 31.12.2020 г. следва да е в размер на 1 755,65 лв., ведно с прилежащите лихви от 693,14 лв. РА в останалата част за начислен данък от същия вид за 2021 г. е отменен. Поради това на разглеждане подлежи единствено основанието за начисляване на данък за четвъртото тримесечие на 2020 г.

При приложението на § 1, т. 8 и т. 5, б. „в“ на ДР на ЗДДФЛ, във вр. с чл. 46 и чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ във вр. с § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, следва да се приеме, че когато собственик/съдружник използва финансови ресурси на дружеството през годината, без да доказва каква работа е извършена и дали е свързана с дейността на РЛ, е налице скрито разпределение на печалбата. В случая безспорно по двете банкови сметки на С. М. за ревизирания период са преведени общо 35 113,00 лв. (21 426,00 лв. + 13 687,00 лв.). В производството по обжалване на процесния РА не са представени съответните счетоводни документи, годни доказателства и достоверни обяснения относно изплащането на посочените по-горе суми от паричните средства на дружеството, респ. обосноваващи друг правен извод, различен от този на органа по приходите.

За процесния период през 2020 г., вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза е установило, че са извършени реални банкови операции между банковата сметка на дружеството и личните банкови сметки на Св. М. и Н. М. през 2020 г., като дружеството е ползвало две разплащателни сметки. През 2020 г. по банковата сметка на търговеца са получени общо 25 150,00 лева, от които: 20 лв. от банкова сметка на Св. М. и 25 130 лева от банкова сметка на Н. М.. Всички преводи са извършени със записано в банковите извлечения основание „превод“, като сумите са осчетоводени със следната идентична сч. операция: Дебит сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ срещу кредит сметка 501 „Каса“. От двете банкови сметки на търговеца са извършени банкови преводи към личната разплащателна сметка на М. общо в размер на 129 403 лева. Основанието, посочено в банковите извлечения, е „превод“, като сумите са осчетоводени със следната идентична сч. операция: Дебит сч.сметка 501 „Каса“ срещу кредит сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“. Предвид това вещото лице е установило разлика между преведените суми от банковата сметка на търговеца по личната банкова сметка на Св. М. и получените от нея суми в банковата му сметка, възлизаща на 104 273 лева. За 2020 г. по сч. сметка 4922 - Разчети със собственици анал.партида Св. М. са осчетоводени 2100,23 лева и няма осчетоводени суми по анал.партида на Н. М.. Предвид това е заключено, че взетите счетоводни операции не отразяват характера и същността на реалните операции, а именно банкови преводи между две банкови сметки. По делото не са представени документи и информация, които да обосновават използването на сч.сметка 501 „Каса“. От установяванията на органите по приходите и от заключението на вещото лице следва обоснован извод, че в случая е налице „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, респ. „дивидент“ по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ. Поради това и приложение намира чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, според който доходите от дивиденти в полза на местни физически лица подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата. Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието-платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. С оглед на изложеното, правилно е установен и данък върху дивидентите ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2020 г.– 31.12.2020 г. от 1 755,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 693,14 лв.

Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че направените от страна на ревизиращия екип констатации са правилни и законосъобразни, като в този смисъл дължима се явява и прилежащата лихва и за всеки от данъчните периоди по ЗКПО.

По изложените съображения, жалбата на „Шемен Амур България“ ЕООД се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ от ДОПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 6 006,60 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Шемен Амур България“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001323007780-091-001/17.07.2024 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден и в частта с която е изменен с Решение № 463 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - Пловдив.

ОСЪЖДА „Шемен Амур България“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 6 006,60 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.