ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1423
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по
частна жалба с вх.№ 12180/10.05.2022 год. по входящия регистър на Окръжен
съд – Пловдив подадена от „Стенор“ ООД, чрез адв. М. С. против
Определение № 2251/01.03.2022 год., постановено по частно гражданско дело
№ 19502/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански
състав, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10478/10.12.2021 г.
издадена по частното гражданско дело. Твърди се, че определението е
неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. Сочи се, че
първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе относно една от
претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК суми, а именно тази за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимирано
лице, както и е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът я
намира за процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Производството пред ПРС е било образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Стенор“ ООД
срещу "ПГИ" ЕООД. Въз основа на същото е издадена Заповед за изпълнение
№ 10478/10.12.2021 г., с която е разпоредено "ПГИ" ЕООД да заплати на
„Стенор“ ООД сумата от 3855,70 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
1
09.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 77,14 лева,
представляваща заплатена държавна такса.
В срока по чл. 412, т. 8 ГПК е постъпило възражение от длъжника на
основание чл. 414а ал. 1 ГПК, включващо възражение, че не дължи
разноските, за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал
причина за завеждане на заповедното производство. С него са представени
доказателства за извършено плащане.
На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК молбата заедно с приложеното
доказателство за изплащане на задължението са изпратени на заявителя за
становище в тридневен срок. В предоставения срок е постъпило становище от
заявителя, в което се сочи, че е изплатена част от дължимата сума, като
остават дължими направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Твърди се, че ответното дружество е
станало повод за предявяване на вземането, поради което дължи разноски, в
тази връзка се иска издаване на изпълнителен лист за сумата от 400 лева.
С Определение № 761/21.01.2022 год. постановено по частно гражданско
дело № 19502/2021 год., първоинстанционният съд е обезсилил издадената
заповед за изпълнение, като не се е произнесъл относно искането за разноски,
обективирано в подаденото заявление, както и в становището по чл.414а, ал.3
от ГПК от „Стенор“ ООД.
В срокът за обжалване на определение № 761/21.01.2022 год.
дружеството- заявител е подало молба с вх. № 6847/27.01.2022 г. с искане за
произнасяне относно претендираната с подаденото заявление сума от 400 лв.
– разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.
С атакуваното определение ПРС е оставил без уважение искането за
допълване на издаване на заповед на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 10478/10.12.2021 г., като се произнесе по
искането за присъждане в полза на заявителя на сумата от 400 лв. разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК пропускът на заповедния съд да се произнесе по
искането за разноски подлежи на отстраняване по реда на чл.248 от ГПК, а в
случай на погрешно произнасяне – приложим е инстанционният контрол на
основание чл.413, ал.1 от ГПК. В случая въобще липсва произнасяне по
отговорността за разноски, поради което е налице непълнота, която подлежи
на отстраняване по чл.248 от ГПК. Искането за разноски е направено
своевременно със заявлението, като съдът не се е произнесъл по това искане в
издадената заповед.
Съдът дължи произнасяне по искането, въпреки обезсилването на
заповедта за изпълнение, като едва след произнасянето си следва да съобрази
и приложението на чл.414а ГПК предвид постъпилото възражение.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
да се върне на Пловдивския районен съд, който следва да се произнесе по
2
молбата по чл.248 ал.1 от ГПК.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2251/01.03.2022 год., постановено по частно
гражданско дело № 19502/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII
граждански състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за изпълнение на
указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3