Определение по дело №262/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   456

 

гр. Бургас,    04.02.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №262 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №1733/28.01.2020г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с която се обжалва Решение №3413 от 05.12.2019г., постановено по гр.д. №6991/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. З. ***, сумата от 1685.07лева/ хиляда шестстотин и осемдесет и пет лева и седем стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 250.85лева/двеста и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки /, представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от 01.08.2016г. до 20.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 20.08.2019г. до окончателното изплащане.

Осъдена е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. З. ***, сумата от 400.00лева /четиристотин лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

Осъдена е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 117.40лева /сто и седемнадесет лева и четиридесет стотинки / държавна такса.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

На първо място се посочва, че е правилен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за процесния исков период.

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението  на  общите  правила  по  ЗДСл  (и  съответно  КТ  и  актовете по прилагането им) е отклонено  с  чл. 187,  ал. 9  от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита се, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода,  на  който  основава  решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Представена е писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Евентуално се иска от съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията ѝ за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Д.И.Г., чрез адвокат З.Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът констатира, че към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото от адв. З.Б., до приключването му във всички съдебни инстанции, но в него не е посочен номер на делото. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да представи пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция, с посочен в него номер на делото, най-късно до насроченото за 24.02.2020г., открито съдебно заседание.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №262 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на Д.И.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, да представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на делото, за производството пред въззивния съд в срок до 24.02.2020г.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.