№ 3410
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110212809 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН,
въз основа на подадена жалба от Д. К. Д. от гр. София срещу наказателно
постановление (НП) № 21-4332-009053 от 05.05.2021 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О
„ПП“), с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание на основание чл.182, ал.5, във вр. с ал.5, във вр. с
ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин
лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, поради
издаването му в нарушение на материалния закон, доколкото превратно било
тълкуването на „системност“ на административното нарушение, като същото
не е в съответствие със заложеното в §6, т.62 от ДР на ЗДвП, както и се
твърди, че посочените в НП административни нарушения не са за същото и
само едно от тях е в едногодишен срок.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозирана е от негово име писмена защита, която не е подписана, поради
което не може да се установи нейното авторство и не подлежи на коментар.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
1
явява процесуален представител и не е депозирано становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 23.03.2021 г. в гр. София по бул. „Пейо К. Яворов“ с посока на
движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“
жалбоподателят управлявал лек автомобил „ХХХХХХХХХХХХХХХ”, с ДК
№ ХХХХХХХХХХХХХХХ, фирмен, като до №28, при ограничение на
скоростта 50 км/ч за населено място около 16:36 ч. се движел със скорост от
113 км/ч, но след приспаднат толеранс от 3% е 110 км/ч, което е отчетено от
АТТС ARH CAM S1 №11743ЕЕ, заснето по пр. №55/1786/2021 г.
Техническото средство е мобилно и е било в служебно МПС. Приложен е
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта за 23.03.2021 г. с начало 16:00 ч. и край 18:00 часа АТТС
№11743ЕЕ, в населено място гр. София, бул. „Пейо К. Яворов“№28, от бул.
„Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“. Изпратена е призовка до
жалбоподателя. След като се е явил на 20.04.2021 г. в КАТ-София е подписал
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е декларирал пред свидетеля Б.-
младши автоконтрольор в О „ПП“-СДВР, че на 23.03.2021 г. около 16:36 ч.
автомобил с рег. ХХХХХХХХХХХХХХХ се е управлявал от него.
Съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126
преносима систЕ. за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип ARH CAM S1 e вписан под №5126, с дата на
издаване на удостоверение за одобрен тип 07.09.2017 г. и срок на валидност
до 07.09.2027 г. Установява се от протокол за проверка №60-С-
ИСИС/28.09.2020 г. на Български институт по метрология относно проверка
на преносима систЕ. за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации ARH CAM S1, преминаването на последваща
периодична проверка на техническото средство в периода 17.09.2020 -
24.09.2020 г., чието заключение е, че съответства с одобрения тип.
Жалбоподателят има издаден електронен фиш (ЕФ) серия „К“, №3934428 от
ОДМВР – София, влязъл в законна сила на 28.09.2020 г. за административно
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложена
административно наказание глоба в размер на 400 лв., като е заплатил 70 %,
2
видно от платежния документ, а именно 280 лв. Също така срещу него има
издаден ЕФ, серия „К“ №4165033 от ОДМВР-Пловдив, видно от справка
картон на водача, за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което му е наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв., платен в размер на 70 лв., видно от
приложеното платежно нареждане и влязъл в сила на 22.03.2021 г., видно от
писмо на ОДМВР-Пловдив. Срещу него има издаден и ЕФ, серия „К“,
№4322057 на ОДМВР-Търговище, видно от справка картон на водача, за
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено
административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв., видно от платежно нареждане, заплатен в размер на 35 лв. и
влязъл в законна сила на 22.03.2021 г.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
20.04.2021 г. на жалбоподателя за административно нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, във вр. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП и чл.182, т.5 от ЗДвП е от
оправомощеното въз основа на Заповед №513з-5069/21.07.2015 г. на
директора на СДВР и въз основа Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи длъжностно лице Е. Б. - мл. автоконтрольор
при О „ПП”-СДВР. В АУАН, който е връчен на жалбоподателя на 20.04.2021
г., не е посочил възражения, както и такива не е депозирал в срок пред
административнонаказващия орган.
Свидетелят Б. в показанията си излага показания изцяло в подкрепа на
изложените в акта факти.
Приложен е видеоклип на отчетената с АТТС ARH CAM S1 №11743ЕЕ,
скорост на управлявания лек автомобил „ХХХХХХХХХХХХХХХ”, с ДК №
ХХХХХХХХХХХХХХХ, а именно 113 км/ч и наказуЕ. скорост 110 км/ч, с
наказуемо превишение 60 км/ч по преписка №55/1786/2021 г.
Издадено било процесното НП от началник група към СДВР, О „ПП“-
СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. Като видно от приложената Заповед
№8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи издалата
процесното НП е назначена за началник на 01 група „Административно-
наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О
„ПП“-СДВР.
3
Съдът кредитира писмените доказателства: заповеди на министъра на
вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, разпечатки, протоколи,
писма, декларация, видеоклип, удостоверение, справки, платежни
нареждания, призовка, справка картон на водача. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Б. като пълни и логични относно фактите, които са
от предмет на доказване в настоящето производство и непротиворечиви с
останалите събрани по делото писмени доказателства, които се кредитират.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, в четиринадесетдневен срок, тъй като
наказателното постановление е връчено на 16.09.2022 г., а жалбата е
депозирана чрез куриерска фирма на 24.09.2022 г., но разгледана по същество
същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци и са законосъобразно съставени/респ. издадени от съответните
компетентни органи, оправомощени по силата на Заповед на министъра на
вътрешните работи.
По делото се установи, че констатирането на нарушението е станало с
преглеждане на видеоклипа от актосъставителя Б., която е приела и
подадената от жалбоподателя декларация, че същият е управлявал фирменият
автомобил на посочената в клипа дата и час, които са установени с АТТС
ARH CAM S1 №11743ЕЕ, измерили на процесното място скоростта на
автомобила. Посочено е, както в АУАН, така и в наказателното
постановление нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено,
време и място на извършването му, както и че се касае за системност на
нарушението, като са посочени кое обуславя същата, до степен и в
необходимите параметри, че жалбоподателя да научи какво е нарушението,
което му се вменява, че е осъществил. Като се сочи скоростта, която е
засечена, с какво техническо средство, кога, отчетеният толеранс и факта, че
се касае за движение на автомобила в населено място, за което ограничението
е по силата на закона, а именно до 50 км/ч, като е посочена и посоката на
движение на същия. Налице е идентичност между посочената като нарушена
правна норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП в АУАН и НП. Поради което не може да
4
се приеме, че има двусмислие или неяснота относно нарушението, което се
вменява на жалбоподателя, което да бъде отчетено до степен, която да
обуславя нарушаване на негови права и законни интереси и да води до отмяна
процесното наказателно постановление. АУАН е съставен след попълнената
от водача декларация, т.е. в предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок,
доколкото актът е съставен на 20.04.2021 г., след като е взето предвид
посоченото в попълнената от жалбоподателя декларация, тъй като
автомобила е фирмен и тогава е установен нарушителя.
Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от
събраните в административнонаказателното производство доказателства,
както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Предвид на това
съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно
постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост.
По безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал лек автомобил,
индивидуализиран като „ХХХХХХХХХХХХХХХ”, с ДК №
ХХХХХХХХХХХХХХХ, неспазвайки ограничението на скоростта 50 км/ч,
въведено за населено място. От показанията на свидетеля Б., изложени в
съдебно заседание се установи по какъв начин е установено превишаването на
скоростта на управлявания автомобил, което се подкрепя и от писмените
доказателства, удостоверяващи годността на АТТС, видеоклипа, протокола за
позиционирането на АТТС-то. От субективна страна деянието е извършено
умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен
да съобрази поведението си с ограничението, въведено за населено място.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача
на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при категории
А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е. В конкретния случай фиксираната с АТТС ARH
CAM S1 №11743ЕЕ, скорост на управлявания лек автомобил
„ХХХХХХХХХХХХХХХ”, с ДК № ХХХХХХХХХХХХХХХ, управляван от
водача-жалбоподател е била 113 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %
наказуЕ.та скорост е 110 км/ч и наказуемо превишение от 60 км/ч.
5
Установи се и квалифицирания състав на административното нарушение, а
именно, че се касае за посочената системност, която е обусловена от влезли в
сила три ЕФ, като настоящето се явява осъществено в едногодишен срок от
влизането им в сила. Това е така, тъй като настоящето административно
нарушение е осъществено на 23.03.2021 г., а ЕФ серия „К“, №3934428 от
ОДМВР – София е влязъл в законна сила на 28.09.2020 г., ЕФ серия „К“
№4165033 от ОДМВР-Пловдив е влязъл в сила на 22.03.2021 г. и ЕФ серия
„К“, №4322057 на ОДМВР-Търговище е влязъл в законна сила на 22.03.2021
г. Съгласно разпоредбата на §6, т.62 от ДР на ЗДвП „системност“ имаме,
когато нарушението е „извършено три или повече пъти в едногодишен срок
от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение“. В случая наложените административни наказания са за
административни нарушения „превишаване на скорост“ по чл.21, ал.1 и чл.21,
ал.2 от ЗДвП, т.е. касае се за еднакви по вид такива. Обстоятелството, че
наказуемото превишение е било различно по всеки един от предходните три
ЕФ не влияе на правната квалификация, предвид това, че и трите са за
превишаване на скорост при управление на МПС и настоящето
административно нарушение за превишаване на скорост е осъществено в
едногодишен срок от влизането в сила на предходните три ЕФ.
За това нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е системно е наложена
санкция по чл.182, ал.5, във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП, в редакцията й актуална
към датата на издаване на НП глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца, като размерът на
глобата по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за превишаване над 50 км/ч е глоба 700
лв. и за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава
с 50 лв. Предвид което и с оглед установеното превишаване от 60 км/ч
размерът на глобата е следвало да бъде 1600 лв., тъй като за 60 км/ч е 800 лв.,
но съгласно принципа за reformation in peuis, не може да се влошава
положението на административнонаказаното лице и размерът на санкцията
„глоба“ следва да остане в този определен размер от 1500 лв. Превишаването
на скоростта е фиксирано с техническо средство, индивидуализирано като
АТТС ARH CAM S1 №11743ЕЕ, отразяващо скоростта, датата и точния час.
Установи се от справката на БИМ, че техническото средство е било изрядно,
като е било вписано по начина предвиден в закона, както и е преминало
6
последваща проверка. Тази скорост се установява от приложения видеоклип
на отчетеното с техническото средство и от свидетелските показания на
свидетеля Б..
Съдът не установи, че засечената скорост от техническото средство е на
друго МПС, а не на това, което е било управлявано от жалбоподателя, както и
че скоростта е била компроментирана.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като са наложени на
жалбоподателя съответните на извършеното нарушение кумулативно
предвидени в закона санкции: глоба и лишаване от правоуправление.
Санкциите са фиксирани и поради това не могат да бъдат променяни. Като
намира, че с така определените по вид и размер санкции ще бъдат постигнати
целите на наказването посочени в чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д,
т.1 от ЗАНН като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
Не се претендират разноски от въззиваЕ.та страна до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към
която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-009053 от
05.05.2021 г. на началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН от ЗАНН, подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд- София град на
основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8