Решение по КНАХД №1624/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от „Ганеви груп“ ООД, представлявано от управителя А. Х. Г., чрез адв. Т. Н. – С., ВАК срещу Решение № 660/04.06.2025г. постановено по АНД № 4254/2024г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

В касационната жалба са изложени доводи за материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Касационният жалбоподател не е съгласен с констатацията на въззивния съд, че е осъществен съставът на нарушението описано в НП. Счита, че не са обсъдени наведените от дружеството възражения и, че е следвало да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Намира, че санкцията е непропорционална на тежестта на нарушението. Позовава се на практика на СЕС и на националните съдилища. Моли за отмяна на въззивното решение и отмяна на НП.

 

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

 

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 660/04.06.2025г. постановено по АНД № 4254/2024г. по описа на Районен съд Варна.

С Решение № 660/04.06.2025г. постановено по АНД № 4254/2024г. по описа на Районен съд Варна е потвърдено Наказателно постановление № 786183- [рег. номер]/28.08.2024 г. на Началника на Отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП (НП), с което на "ГАНЕВИ ГРУП" ООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева на основание чл. 185, ал. 1 вр. ал.2 от ЗДДС.

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал, че на 29.07.2024 г. в 13.08 часа служители на ТД на НАП, в изпълнение на служебните си задължения, решили да извършат проверка на търговски обект снек-бар, стопанисван от „Ганеви груп“ ООД, находящ се в [населено място], [улица]. Констатирано е, че в обекта е монтирано фискално устройство модел Eltrade A3 KL с индивидуален номер ED345183 и индивидуален номер на фискална памет 44345183. За целта на проверката е изваден междинен финансов отчет без нулиране на фискалната памет /МФО/ № 0049681/29.07.2024 г., от който е отчетена касова наличност в размер на 682, 11 лв.. Установено е, че фактическата наличност на парични средства в касата към момента на проверката, преброена по банкноти и монети, вписана в опис, изготвен собственоръчно от Р. Р. А.- сервитьор е в размер на 659, 20лв. След извършена фактическа и документална съпоставка на паричните средства е установена отрицателна разлика от 22,91 лв.. Направен е извод, че с това е нарушена отчетността на касовата наличност, т.к. освен случаите на продажба, всяка промяна в касовата наличност следвало да се отразява в касовата книга в момента на извършването й. При промяната на касовата наличност, не била отчетена сумата от 22,91 лева. Констатирана е отрицателна разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата наличност от парични средства в касата към момента на проверката в размер на 22,91 лева, която не е регистрирана във ФУ чрез операциите „служебно изведени“ суми. Установено е, че ФУ притежава необходимите функции. Направен е извод, че това нарушава реда за отчитане на касовата наличност, поради което срещу търговеца бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис на представител на дружеството. Срещу АУАН постъпили възражения. АНО ги разгледал, но не констатирал спорни обстоятелства и издал обжалваното НП. В НП АНО е приел, че фискалното устройство в проверявания обект притежава функциите служебно "въведени/изведени" суми и че установената промяна в касовата наличност, която е в размер на 22, 91 лв., представлява извеждане на пари извън касата, която не е отразена във фискалното устройство в момента на извършването.

Съдът приел, че описаната в НП фактическа обстановка е установена от събраните по делото доказателства. Решаващият съдебен състав кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел Х. К. Д., която е установила административното нарушение. Съдът кредитирал писмените доказателства – материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за проверка, заповед за компетентност.

Съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени процесуалните правила и че НП е валиден акт.

Съдът констатирал, че административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.1 вр. чл.185, ал. 2 от ЗДДС. Решаващият съдебен състав посочил, че не са установени обстоятелства, които да изключват отговорността, както и че субект на нарушението е търговец, поради което не подлежи на изследване въпросът за вината.

Въззивният съд цитирал разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която регламентира задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, както и разпоредбата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, като направил извод, че за неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено административно наказание имуществена санкция за търговеца в размер от 1000 лева [рег. номер]. до 4000 лв., когато нарушението не води до неотразяване на приходи. От анализа на цитираните разпоредби съдът извел извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това т.е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност, той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено следвало да изпълнява указанията на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. Съдът е подчертал, че промяната в касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата, като отразяването става чрез една от операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Съдът посочил, че действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в момента на промяната и че неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Съдът развил съображения, че тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата използващи ФУ и имат за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

Съдът приел за установено, че при извършената проверка е констатирана разлика между фактическа наличност в касата и тази разчетена от ФУ / разлика от 22,91 лв. /, че тази стойност не е била отбелязана във ФУ и направил извод, че търговецът не изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н33/13.1.2.2006 г. Посочил, че цитираната правна норма е императивна, като поставя задължение да се регистрира и отбелязва всяка промяна, без значение какво е основанието за последната.

Съдът приел, че нарушението е описано по начин даващ възможност на страната да разбере какво нарушение и е възведено и направил извод, че правилно са отнесени фактите към правните норми и правилно е определен субекта на нарушението, както и че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството, чрез налагане на "имуществена санкция". Съдът не възприел деянието за "маловажен случай", т.к. според него извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

На изложените констатации и изводи потвърдил НП.

 

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

 

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства, но че при постановяването на съдебния акт не е приложен правилно материалния закон.

Първо, касационната инстанция намира, че от установената фактическа обстановка не се следва извод за допуснато нарушение от дружеството по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ.

Разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18 гласи следното: „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“ Видно от съдържанието на разпоредбата в нея не се съдържа срок, в който да бъдат регистрирани във ФУ операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За разлика от уредбата на продажбата, при извършването на която касовата бележка следва да бъде издадена при получаването на сумата от купувача и предадена на последния ведно с закупената стока, което означава че срокът за издаването й е до предаването на стоката на купувача, в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата такова ограничение за времето на извършването на служебните операции във ФУ не е предвидено.

Второ, в разпоредбите на чл.185, ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС, които са посочени като основанието, на което е наложена санкцията, е предвидено следното: „На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 4000 лв.“ и „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“

От съдържанието чл.2 от чл.185 от ЗДДС, се налага извод, че елементите на деянието, за което е предвидено наказанието в размерът, посочен в чл.1 от чл.185 от ЗДДС са: 1. лицето да е извършило или да е допуснало извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане и 2. нарушението да не е довело до неотразяване на приходи.

От констатациите и изводите в обжалваното решение и в НП се установява, че факти относно това дали нарушението е довело до неотразяването на приходи нито са изследвани, нито са изложени, не са събирани доказателства относно обстоятелството дали нарушението е довело или не е довело до неотразяването на приходи. При постановяването на съдебното решение съдът не е съобразил установените факти в аспекта на регламентираните в приложената санкционна норма елементи от състава на нарушението и е приел, че в НП са установени всички изискуеми от правната норма релевантни факти. Изводът му е неправилен. Както беше посочено, за да е наказуемо по реда на чл.185, ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС, деянието следва да не води до неотразяване на приходи. Констатации в тази насока в НП не са изложени. В решението се съдържат мотиви, в които не е констатирана липсата на факти изложени в НП относно този елемент от състава на нарушението, като мотивите са във връзка с неприложимостта на чл.28 от ЗАНН към нарушението.

При липсата на констатирани факти и направени изводи в НП относно съществен елемент от състава на нарушението се налага извод за несъставомерност на нарушението, поради което като е достигнал до други правни изводи, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Решението следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменено НП.

 

При този изход на спора неоснователно се явява искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация.

Не е направено искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, поради което съдът не обсъжда такива.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 660/04.06.2025г. постановено по АНД № 4254/2024г. по описа на Районен съд Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 786183- F780458/28.08.2024 г. издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП (НП), с което на "ГАНЕВИ ГРУП" ООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева на основание чл. 185, ал. 1 вр. ал.2 от ЗДДС.

Решението не подлежи на обжалване.