№ 7284
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110101467 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Т.К.“ ЕООД,
ЕИК ***, да плати на ищеца „М.Г.“ ООД, ЕИК ***, сумата в размер на 3044,60 лева с вкл.
ДДС, представляваща остатък от дължима продажна цена на автомобилни гуми по фактура
№ 9671/18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
405,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 3044,60 лева по фактура № 9671/18.02.2020 г. за периода от 29.02.2020 г. до
22.06.2021 г. и сумата от 309,59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 3028,58 лева по фактура № 9656/14.02.2020 г. за
периода от 25.02.2020 г. до 26.02.2021 г.
Ищецът чрез упълномощения си представител адв. О. (лист 20) твърди, че страните са
в трайни търговски отношения, като в периода 15.02.2019 г. до 14.02.2020 г., между ищеца,
в качеството му на продавач, от една страна и ответника, в качеството му на купувач, от
друга, били сключени договори за покупко-продажба на гуми, обективирани в 6 фактури.
Стоката описана във фактурите била надлежно предадена и получена от представител на
купувача, което се установява от подписаните приемо-предавателни протоколи. Първите 4
фактури били платени, като сумата от 3028,58 лева по фактура № 9656 от 14.02.2020 г. с
падеж на 24.02.2020 г. е заплатена на 26.02.2021 г. – със забава, а сумата от 3060,62 лева по
фактура № 9671 от 18.02.2020 г. с падеж на 28.02.2020 г. е частично платена на 26.02.2021 г.,
като остава задължение в размер на 3044,60 лева. Сочи, че тъй като е уговорен срок за
плащане на задължението по всяка фактура, ответникът му дължи и обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва върху главниците за посочените периоди. С оглед изложеното
прави искане сумите да му бъдат заплатени.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. П.Г. (л. 34), в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
не се посочен начин на плащане в исковата молба. Твърди, че е направил устна рекламация
за качеството на гумите по последните две издадени фактури. Твърди, че сумите по фактура
№ 9656 от 14.02.2020 г. с падеж на 24.02.2020 г. и фактура № 9671 от 18.02.2020 г. с падеж
на 28.02.2020 г. са платени. Оспорва претенцията за лихва за забава като възразява, че на е
поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В становище преди насрочване на делото, ищецът е заявил, че не оспорва факта, че
остатъкът от главницата по фактура № 9671 от 18.02.2020 г. с падеж на 28.02.2020 г., е
изцяло платен на 25.06.2021 г. като поддържа твърдения, че лихвата за забава и разноските в
производството не са заплатени, но се дължат, тъй като ответникът е дал повод за завеждане
на делото. С оглед становището на ответника по доказателствата, не поддържа направените
доказателствени искания. Не прави искане за оттегляне или отказа от иска за главницата.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД по договора за
търговска продажба ищецът – продавач е длъжен да прехвърли собствеността и да предаде
на ответника – купувач стоките, уговорени по количество и качество, и описани в
издадените фактури и приемо-предавателни протоколи, при договорената при сключването
на договора според чл. 326, ал. 1 от ТЗ цена, дължима при реда и условията на чл. 327, ал. 1
от ТЗ вр. с чл. 84, ал. 1, предл. първо на ЗЗД. Купувачът е длъжен да плати цената при
издаване на фактурата, на датата, посочена в нея. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
продавача е да докаже, валидно възникнало правоотношение по договор за търговска
продажба с посоченото в исковата молба съдържание, по което е предал на ответника стока
в описаното количество и качество, както и размера на вземането за продажна цена. По иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания за главници
са платени от ответника на посочените дати - 26.02.2021 г. и на 25.06.2021 г. Ето защо
фактът на погасяване на възникналите в негова тежест задължения за главниците е
установен без съмнение. Направеното плащане на 25.06.2021 г. следва да бъде взето предвид
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Следователно към момента на приключване на
2
съдебното дирене възникналото в полза на „М.Г.” ООД вземане за сумата 3044,60 лева,
представляващо незаплатен остатък по фактура № 9671/18.02.2020 г. е погасено, поради
което и искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Доколкото ищецът е претендирал и законна лихва върху главницата от 3044,60 лева
по фактура № 9671/18.02.2020 г. считано от дата на подаване на исковата молба – 22.06.2021
г. до окончателно изплащане на сумата и с оглед извършеното плащане в хода на процеса,
то съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.06.2021 г. до деня на плащането – 25.06.2021 г., който размер
определен по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на
сумата от 3,38 лева.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът следва да заплати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено
друго. В случая видно от представените по делото фактури е уговорен срок за плащане.
Установява се и че дължимите суми по фактурите са заплатени след падежа. По фактура №
9671 от 18.02.2020 г. – срокът за плащане е 28.02.2020 г., както на основание чл. 84, ал. 1,
изр. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня следващ падежа на фактурата –
29.02.2020 г. Стойността на процесната фактура, е заплатена частично на 26.02.2021 г., а
остатъкът е платен на 25.06.2021 г. – след постъпване на исковата молба в съда, поради
което ответникът дължи обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.02.2020 г.
до 21.06.2021 г., а не до 22.06.2021 г., доколкото тогава е депозирана исковата молба в съда,
което изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор е в размер на 405,95 лева, за която
сума искът следва да се уважи.
По фактура № 9656 от 14.02.2020 г. е уговорен срок за плащане 24.02.2020 г., както
на основание чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня следващ
падежа на фактурата – 25.02.2020 г., като стойността по фактурата е заплатена изцяло на
26.02.2021 г. Следователно от деня следващ крайния срок за плащане, до погасяване на
задължението ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава
върху главницата за периода от 25.02.2020 г. до 26.02.2021 г. , което изчислено с помощта на
онлайн лихвен калкулатор е в рамките на заявената сума от 309,59 лева, за която сума искът
следва да се уважи.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от
противното в случаите, в които предявеното право, предмет на иска, бъде погасено поради
извършено плащане от ответника след подаване на исковата молба, отговорността за
направените от ищеца разноски до настъпването на този факт следва да се понесе от
ответника, който с поведението си е дал повод за завеждане на делото и за извършване на
3
съдебни разноски. В процесния случай ответникът е дал повод за предявяването на исковете,
предмет на делото, тъй като не е заплатил задълженията по процесните фактури на
посочените в тях падежни дати. Искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД подлежи на отхвърляне поради направено от ответника плащане в хода на
процеса, поради това ответникът следва да заплати в полза на ищеца сторените от него
съдебни разноски за държавна такса в размер на 171,78 лева (лист 25), както и за 550 лева за
адвокатско възнаграждение, договорено и платено съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 19.06.2021 г., който служи и за разписка за плащането на посочената
сума в брой съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС.
Ето защо на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 721,78 лева –
разноски в производството.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, срещу „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
***, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 3044,60 лева с вкл. ДДС,
представляваща остатък от дължима продажна цена на автомобилни гуми по фактура №
9671/18.02.2020 г. , както погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса на
25.06.2021 г.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати на „М.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 3,38 лева, представляваща законната лихва върху
сумата в размер на 3044,60 лева с вкл. ДДС, представляваща остатък от дължима продажна
цена на автомобилни гуми по фактура № 9671/18.02.2020 г., считано от 22.06.2021 г. - датата
на подаване на исковата молба в съда, до 25.06.2021 г.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати на „М.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 405,95 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимата главница по фактура № 9671 от 18.02.2020 г. за
периода от 29.02.2020 г. до 21.06.2021 г., като отхвърля иска за датата 22.06.2021 г, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати на „М.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 309,59 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимата главница по фактура № 9656 от 14.02.2020 г. за
периода от 25.02.2020 г. до 26.02.2021 г.
4
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати на „М.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 721,78 лева – разноски в производството.
Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка на ищеца с IBAN
BG38UBBS80021047449030.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5