№ 658
гр. Бургас, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120106074 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на В. Л. П. с ЕГН
********** с адрес ***, със съдебен адрес гр. *** - адвокат Н. Н., против
„АЙС ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Слатина“, кв. „Слатина“ бл. 10, ет. 8, ап. 38,
представлявано от управителя В. Д. Д.. Ищецът предявява осъдителни искове
за следните парични вземания : 1544 лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.–26.06.2024г.; 23,38лв. – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху тази сума за периода 25.07.2024г. –
01.09.2024г.; 1662,14 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 19 дни; ведно със законните лихви върху главниците от
предявяването на иска на 02.09.2024г. до окончателното им изплащане.
Обстоятелства, на които се основават исковете:
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 01.09.2021г. работил
в ответното дружество на длъжността „***“ до прекратяването на трудовото
правоотношение със заповед № ***/ 27.06.2024г. Ответникът не му е платил
дължимото трудово възнаграждение за последния месец, платимо до
1
25.07.2024г. и полагащото се обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск от 19 работни дни.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва исковете. Признава трудово правоотношение
и прекратяването му на посочената дата. Не оспорва размера на трудовото
възнаграждение и на обезщетението за неизполван платен годишен отпуск, но
твърди, че ги е заплатил на ищеца - по силата на споразумение от 19.08.2024г.
му е превел сумата от 5000 лв. за погасяване на тези вземания. Предявява и
възражение за прихващане – при основателност на исковете от присъдената
сума да се направи прихващане с насрещното му вземане за сумата от 5000
лв., платена от него на ответника на 19.08.2024г. без основание.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
След преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.128, чл.224 и чл.245, ал.1
от Кодекса на труда /КТ/ вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Страните не спорят, че в периода 01.09.2021г. - 27.06.2024г. са били в
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил за ответното
дружество на длъжността „***“. Съгласно представената заповед на
работодателя № ***/ 27.06.2024г. трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, считано
от 27.06.2024г. Съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 27.06.2024г. е изразено в последващо споразумение на страните от
19.08.2024г., с което те приемат, че волята им е надлежно обективирана в
цитираната заповед № ***/ 27.06.2024г., подписана и от двете страни. С това
споразумение страните са постигнали съгласие ищецът да получи
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
правно основание в размер на 5000 лв., като споразумението служи и като
разписка за получаването на сумата от страна на ищеца. Със споразумението
двете страни са заявили, че нямат абсолютно никакви претенции една към
2
друга при и по повод трудовия договор и неговото прекратяване.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Предвид заповедта на работодателя № ***/ 27.06.2024г. и изявленията
на страните в двустранното им споразумение от 19.08.2024г. съдът приема, че
трудовото правоотношение на страните е прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ – по тяхно взаимно съгласие. Не е спорно, че ищецът
своевременно е узнал за тази заповед за уволнение и не я оспорил чрез иск за
отмяна на уволнението в давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, изтекъл не
по-късно от 19.10.2024г. Поради това въведените в настоящото производство
твърдения за различни фактически основания за прекратяване на
правоотношението и за незаконосъобразност на заповедта на работодателя са
ирелевантни.
Представеното споразумение на страните от 19.08.2024г. представлява
договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, с който страните уреждат
спорните си отношения по повод съществуването и прекратяването на
трудовото правоотношение. На основание чл.20а от ЗЗД този договор
обвързва страните, като има силата на закон за тях. Поради това съдът приема
изразената от страните по споразумението воля за пълно уреждане на
спорните им отношения във връзка със съществуването и прекратяването на
трудовото правоотношение, които включват всички претенции, основани на
това трудово правоотношение, в това число за неизплатено трудово
възнаграждение и за обезщетение за неизползван годишен отпуск. Изразената
в споразумението липса на претенции на страните относно трудовото
правоотношение след изплащането на договореното обезщетение е съществен
елемент на постигнатата спогодба. Това изявление валидно обвързва страните,
поради което съдът приема, че с постигнатото споразумение и изплатеното
обезщетение са погасени всички имуществени вземания на ищеца, основани
на трудовото правоотношение. Не е налице соченият в писмената защита на
пълномощника на ищеца недействителен отказ от трудови права по смисъла
на чл.8, ал.4, изр.2 от КТ, тъй като с постигнатите взаимни договорености по
споразумението е договорено плащане на парична сума, обосноваваща
липсата на последващи претенции на страните по правоотношението.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни и
ще бъдат отхвърлени.
3
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80
от ГПК са в размер на 650 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по
приложения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Л. П. с ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес гр. *** - адвокат Н. Н., против „АЙС ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина“,
кв. „Слатина“ бл. 10, ет. 8, ап. 38, представлявано от управителя В. Д. Д., за
заплащане на следните суми: 1544 лв. – неизплатено трудово възнаграждение
за периода 01.–26.06.2024г.; 23,38лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума за периода 25.07.2024г. – 01.09.2024г.;
1662,14 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
19 дни; ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска
на 02.09.2024г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА В. Л. П. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес
гр. *** - адвокат Н. Н., да заплати на „АЙС ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина“,
кв. „Слатина“ бл. 10, ет. 8, ап. 38, представлявано от управителя В. Д. Д.,
направените по делото съдебни разноски в размер на 650 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4