РЕШЕНИЕ
№ 1379
гр. Пловдив, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502462 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. Г. Т. против решение
№ 3727/24.07.2025г. по гр.д.№ 13609/2024г. на ПдРС, ХIV гр.с., с което е признато за
установено по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на „Първа инвестиционна
банка“АД сумата от 7934,11 лева, от които 5000 лева- непогасена главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № *****г.; 2837,42 лева- договорна лихва, начислена за периода от
21.06.2020г. до 13.06.2023г. включително, дължима на основание т. 7 от Договора за кредит;
сумата от 12,69 лева- законна лихва, начислена за периода от 14.06.2023г. до 21.06.2023г.,
включително; 84 лева- разноски за връчване на писмено предизвестие, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.- датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а по
същество и неправилно. Твърди се, че с исковата молба е поискано постановяване на
вземане на банката в размер, значително надхвърлящ този на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. В този смисъл се твърди, че решението
подлежи на обезсилване. По същество на спора, на първо място се сочи, че неправилно
първоинстанционният съд не е уважил заявеното от жалбоподателя възражение за
погасяване на задължението по договора за кредит по давност, като погрешно е приел, че
падежът на задължението по договора за кредит е настъпил на 14.6.2023г., когато същият
бил обявен за предсрочно изискуем. Сочи се, че последно на 03.02.2009г. била усвоена сума
по договора за кредит, като падежът за връщането й настъпил на 05.03.2009г., към която дата
започнала да тече погасителната давност и е изтекла на съответната дата през 2014г.
Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем по никакъв начин не променя
договорните обстоятелства. Твърди се, че неоснователно не е уважено възражението на
жалбоподателя за нищожност на клаузата за неустойка по т. 7 от договора за кредит. Сочи се,
че съотношението между размер на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението
1
на задължението от кредитополучателя вреди очевидно несъответства на принципите за
справедливост, добросъвестност и недопускане на неоснователно обогатяване. Именно
поради това клаузата е била оспорена като нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Иска се обезсилване на обжалваното решение или отмяната му и отхвърляне на исковете.
От въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“АД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. По заявеното твърдение за
недопустимост на обжалваното решение се сочи, че погрешно в петитума на исковата молба
е посочена сума в общ размер, която не съответства на сбора от отделните искови
претенции. Че е допусната техническа грешка било видно както от останалото съдържание
на исковата молба, от размера на отделнитеискови претенции, от заявлението по чл. 417
ГПК и издадената по същото Заповед за незабавно изпълнение. Изложени са подробни
съображения по същество на спора по делото.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13609/2024г. на ПдРС, ХIV гр.с. е образувано по искова
молба от „Първа инвестиционна банка“АД против К. Г. К. /Т./, с която са предявени
обективно съединени установителни искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 535 и чл. 538 от ТЗ за това да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на банката сума в общ размер от 7934,11 лева,
включваща 5 000 лева- непогасена главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ *****г., 2837,42 лева- договорна лихва, начислена за периода от 21.06.2020г. до
13.06.2023г. включително, дължима на основание т. 7 от договора за кредит; 12,69 лева-
законна лихва, начислена за периода от 14.06.2023г. до 21,06.2023г. включително, 84 лева-
разноски за връчване на писмено предизвестие; законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 22.06.2023г. до окончателното й издължаване.
В исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за банков кредит,
банката предоставила на кредитополучателя кредит- овърдрафт по картова разплащателна
сметка в размер от 5000 лева. Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит бил до
14.08.2009 г., като същият се подновявал автоматично при условията и по реда, предвидени
в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Твърди, че предоставеният банков кредит-овърдрафт
е изцяло усвоен по банкова сметка с IBAN: *****, открита на името на кредитополучателя в
банката. Банковият кредит- овърдрафт бил усвоен, както следва: 17.08.2007г. - 4900лева,
04.10.2007г.– 200 лева, 05.10.2007г.– 100 лева, 24.10.2007г. – 50 лева, 12.12.2007г. - 750лева,
02.05.2008г. – 200 лева, 06.05.2008г. – 400 лева, 02.09.2008г. – 300 лева, 23.09.2008г. – 200
лева, 09.12.2008г. – 200 лева, 15.01.2009г. – 290 лева, 03.02.2009г. – 300 лева. Плащания за
погасяване на ползвания кредит били извършени по сметка с IBAN: *****, както следва:
22.11.2007г. - 284.95лева, 04.12.2007г. – 531 лева, 10.02.2008г. – 630 лева, 21.02.2008г. –
229,41 лева, 10.04.2008г. – 221,10 лева, 15.06.2008г. – 300 лева, 08.08.2008г. – 282 лева,
10.09.2008г. - 138.59 лева, 13.10.2008г. – 140 лева, 14.10.2008г. – 80 лева, 01.12.2008г. – 320
лева, 12.01.2009г. – 280 лева, 27.01.2009г. – 390 лева. Предоставеният банков кредит-
овърдрафт бил в просрочие, считано от 19.02.2009г.- общо 5236 дни към 21.06.2023г.
включително. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за овърдрафт, на
основание Раздел XIII, чл.13.1 във връзка с чл. 13.1.1 от Общите условия на „Първа
инвестиционна банка“АД, за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Master Card и Visa, банката, чрез ЧСИ Стоян Якимов, с писмено предизвестие с
вх.№ 06328/08.02.2022г. за доброволно изпълнение на задълженията по договора за
овърдрафт предоставила на кредитополучателката 7- дневен срок за изпълнение на
задълженията й. Тя била търсена неколкократно на адреса, но не била открита, като били
събрани данни, че жилището е продадено. След изтичане на срока за получаване на
книжата, била извършена справка в ГРАО, от която било установено, че
кредитополучателката е с постоянен и настоящ адрес в с. *****. Банката изпратила
предизвестие и по постоянен/настоящ адрес, чрез ЧСИ Стефан Горчев, което предизвестие
2
било връчено на 26.04.2023г. Тъй като г-жа К. (Т.) не заплатила просрочените си задължения
по договора за овърдрафт в предоставеният й срок за доброволно изпълнение, банката
обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 14.06.2023г.
С подадения от ответницатат К. Г. К. (Т.) отговор на исковата молба всички предявени
искове са оспорени като неоснователни, поради изтекла в нейна полза погасителна давност
по чл. 110 от ЗЗД. Твърди, че съгласно признанието в исковата молба, „посоченият банков
кредит – овърдрафт бил в просрочие, считано от 19.02.2009г.“. Следователно от тази дата е
започнала да тече предвидената в закона 5-годишна погасителна давност, и тя изтекла на
19.02.2014 г. (сряда). След тази дата се погасили по давност, както главния дълг (ако такъв е
съществувал), така и акцесорните задължения. Не съществували доказателства, а подобно
нещо дори не се и твърди от ищеца, съгласно които може да се приеме, че този давностен
срок е бил спиран или прекъсван. Освен това възнаградителната лихва се дължала само за
срока на действие на договора, тъй като представлява възнаграждение за предоставеното на
длъжника ползване на финансовия ресурс за този срок. С настъпване на изискуемостта на
цялото вземане, било вследствие на изтичане срока на договора, било вследствие на обявена
предсрочна изискуемост, добросъвестното ползване от длъжника на заетата сума се
преустановява и последният дължи единствено лихва за забава, не и възнаграждение за
ползването /в този смисъл т. 2 от Тълкувателно № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
По отношение на твърдението във въззивната жалба за недопустимост на
обжалваното решение, поради липса на съответствие между размера на сумите по заповедта
за незабавно изпълнение и по исковата молба, следва само да се отбележи, че исковата молба
е оставена без движение за уточняване на размера на претендираните суми, такова
уточнение е заявено и решението е постановено в съответствие със същото.
Безспорно е, а и от приетите по първоинстанционното дело доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ *****г., с кредитен лимит в размер от 5000 лева. От приетото по делото на ПдРС
заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице М. М., се потвърждава твърдението в исковата
молба, че целият кредитен лимит е усвоен и с извършените от жалбоподателката плащания
задължението за връщането му не е погасено. Потвърждава се също така и твърдението в
исковата молба, че „Предоставеният банков кредит- овърдрафт е в просрочие, считано от
19.02.2009г.“. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2023 г., ОСГТК, „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост“. В конкретния случай се твърди, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и би следвало погасителната давност да започне да тече от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочна изискуемост, след като
задължението за връщане на отпуснатия кредит е било изцяло падежирало, няма правна
стойност, защото с предсрочната изискуемост се цели да се постигне изискуемост на
непадежиралите вземания, а при липса на такива обявяването на предсрочна изискуемост на
кредита е абсолютно безпредметно. При всяко положение така обявената предсрочна
изискуемост не е в състояние да заличи изтеклата през периода от 19.02.2009г. до
19.02.2014г. вкл. погасителна давност. Към 20.02.2014г. са били погасени по давност както
задължението за връщане на главницата от 5000 лева, така и вземанията за възнаградителни
лихви и лихви за забавено плащане. По отношение на лихвите следва да се отбележи и това,
че с исковата молба по първоинстанционното дело са претендирани лихви за периоди след
погасяване на главното задължение за връщане на ползвания кредитен лимит.
Жалбоподателката не дължи възстановяване на направените от банката разноски за
обявяване на кредита за предсромно изискуем, не само защото те са напълно излишни, но и
защото към момента, в който са направени, договорните правоотношения между страните са
3
били приключили. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта относно разноските, без да бъдат обсъждани доводите на
жалбоподателката за нищожност на клаузата за неустойка в договора за кредит, като в нейна
полза бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски в заповедното производство, в
първоинстанционното исково производство и в настоящето въззивно производство в размер
съответно от 1200 лева, 1320 лева и 1406,75 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3727/24.07.2025г. по гр.д.№ 13609/2024г. на ПдРС, ХIV гр.с., с
което е признато за установено по отношение на жалбоподателката К. Г. Т., че същата дължи
на „Първа инвестиционна банка“АД сумата от 7934,11 лева, от които 5000 лева- непогасена
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****г.; 2837,42 лева- договорна
лихва, начислена за периода от 21.06.2020г. до 13.06.2023г. включително, дължима на
основание т. 7 от Договора за кредит; сумата от 12,69 лева- законна лихва, начислена за
периода от 14.06.2023г. до 21.06.2023г., включително; 84 лева- разноски за връчване на
писмено предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г.-
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, включително и в частта относно
разноските, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“АД против К. Г. К. /Т./
обективно съединени установителни искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 535 и чл. 538 от ТЗ за това да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на банката сумата от 7934,11 лева, от които
5000 лева- непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****г.;
2837,42 лева- договорна лихва, начислена за периода от 21.06.2020г. до 13.06.2023г.
включително, дължима на основание т. 7 от Договора за кредит; сумата от 12,69 лева-
законна лихва, начислена за периода от 14.06.2023г. до 21.06.2023г., включително; 84 лева-
разноски за връчване на писмено предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.06.2023г.- датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, да заплати на К. Г. Т. от с.*****, ЕГН: ********** сумата от 1200
лева- съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 9164/2023г. на ПдРС, 1320
лева- съдебни разноски в първоинстанционното исково производство, и 1406,75 лева-
съдебни разноски в настоящето исково производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4