Решение по адм. дело №290/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл.99, ал.3 и чл.167, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП) във връзка с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по жалба от И. Д. Д. от [населено място], [улица], против принудителна административна мярка - принудително задържане на ППС с техническо средство тип „скоба“ на автомобил „*“ с рег.№ [рег. номер], обективирана в Констативен протокол №009199/29.10.2024 г., съставен от Д. К. Б. – инспектор в ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол. Мярката е наложена за това, че автомобилът е бил паркиран в [населено място], пред бл.1 на пл.“Освобождание“, в обхвата на „Синя зона“, без да е заплатено за кратковременно паркиране. Жалбоподателят твърди, че скобата е била поставена на лекия автомобил неправомерно, като оспорва факта, че не е заплатил такса за кратковременно паркиране – посочва, че е изпратил СМС на обозначения за това номер в 10.00ч. за 1 час престой. Оплакването в жалбата сочи за съществено нарушение на процесуалните правила – неизясняване на случая от фактическа страна, довело и до неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Разглеждането на делото е повторно, след Решение №7640/09.07.2025г. по адм.д.№2312/2025г. на Върховния административен съд, с което е отменено Решение №171 от 03.02.2025г по адм.д.№372/2024г. на Административен съд Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени указания.В изпълнение на отменителното решение на ВАС, съдът е дал указания на ответната страна, че следва да ангажира доказателства за компетентност да прилага принудителни административни мерки от вида на процесната - принудително задържане на ППС с техническо средство тип „скоба“ ; доказателства за това, че процесният автомобил е бил паркиран в обхвата на "Синя зона"; доказателства за това, че на жалбоподателя Д. е бил изпратен обратен СМС, който го е уведомил, че заплащането не е успешно и че трябва да заплати по друг начин, като е указан възможния начин.

В съдебно заседание, жалбоподателят И. Д. Д., редовно призован, се представлява от адв.И. Д. от *. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени наложената принудителна административна мярка.Счита, че дадените указания не са изпълнени, поради това и наложената мярка е незаконосъобразна.Претендира отмяна на същата, ведно с присъждане на направените разноски по представен списък.

За ответната страна, инспектор в ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол, се явява лично длъжностното лице, наложило принудителната административна мярка Д. К. Б.. Счита, че мярката е наложена правилно, като са изпълнили указанията за представяне на доказателства, с които разполагат. Моли съдът да отхвърли жалбата.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство и могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано в нарушение пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.Процесната мярка е наложена спрямо автомобил * с рег.№[рег. номер], собственост на „Аграрика“ЕООД, [населено място], [ЕИК], като собственикът е упълномощил И. Д. Д., да управлява в страната и чужбина собственото му МПС(видно от наличните на л.81 и л87 от делото СРМПС и пълномощно).Поради това и жалбоподателят И. Д. Д. е процесуално легитимиран да оспори мярката.Жалба е подадена в Административен съд Ямбол на 12.11.2024г., в 14-дневен срок от налагане на ПАМ.Поради това съдът приема жалбата за допустима – като подадена от надлежна страна с правен интерес, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и пред местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя в [населено място].

По съществото на спора, съдът взе предвид следното:

Специализираното звено на общината или юридическото лице по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, на което е предоставено управлението на местата за платено паркиране в границите на населеното място, е служба за контрол по ЗДвП, съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, относно използването на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП – чл. 167, ал. 2, т. 2 от закона.

В конкретния случай мярката принудително задържане на ППС с техническо средство тип „скоба“ на автомобил „*“ с рег.№ [рег. номер], обективирана в Констативен протокол №009199/29.10.2024 г., е наложена от Д. К. Б. - инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол. В тази връзка, в изпълнение на дадените от съда указания, ответната страна е представила Заповед №РД/02-00108/30.02.2020г. на кмета на община Ямбол, с която Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ е определено за служба за контрол по смисъл на чл.167, ал.2 от ЗДвП, която да осъществява принудителни административни мерки на територията на община Ямбол, като в изпълнение на задълженията си служителите следва да контролират на територията на общината спазването на правилата за паркиране от водачите на ППС и упражняват правомощията, произтичащи от чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, като използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагането на техническото средство. Между Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и Общински пазари“, гр.Ямбол(работодател), и Д. К. Б.(служител), е сключен Трудов договор №20/16.05.2022г., видно от който на Д. К. Б. е възложено да изпълнява длъжността „инспектор“ при работодателя.Според длъжностната характеристика за длъжността „инспектор“ в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и Общински пазари“, гр.Ямбол, сред основните трудови задължения на служителя са : да контролира дейността по кратковременно платено паркиране на улици, площади или части от тях – публична общинска собственост; обхожда участъка от „Синя зона“, като контролира дали спрелите автомобили отговарят на изискванията за паркиране в зоната на почасово платено паркиране; блокира нередовните автомобили, заели място в „Синя зона“ с техническо средство тип „скоба“ – т.2.1, т.2.5 и т.2.6 от длъжностната характеристика. С оглед на това, съдът приема, че наложената принудителна мярка е от компетентно длъжностно лице, оправомощено надлежно по предвидения в закона процесуален ред за това.

Необходимите материалноправни предпоставки за осъществяване на хипотезата по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП са следните: определена зона за платено кратковременно паркиране, в която местата за паркиране са обозначени с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране; паркиран автомобил в обхвата на такава зона без заплащане на определената цена.Предпоставките следва да са налице кумулативно, липсата на която и да е от тях сочи за незаконосъобразност на наложената ПАМ.

В производството пред съда органът, наложил ПАМ, следва да установи законосъобразността на мярката.В тази връзка и на ответната страна са дадени изрични указания, че следва да представи доказателства за това, че процесният автомобил е бил паркиран в обхвата на "Синя зона“, но такива не са ангажирани.

Безспорно установено е единствено това, че на 29.10.2024г. в 10.18ч., спрямо автомобил „*“ с рег.№ [рег. номер], е била наложена мярка принудително задържане на ППС с техническо средство тип „скоба“, пред блок 1 на пл.“Освобождение“ в [населено място], от инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и Общински пазари“, гр.Ямбол. Инспекторът  Б. е вписала това обстоятелство в съставения Констативен протокол №009199/29.10.2024 г., както и че паркирането е в обхвата на „Синя зона“, на автомобила е било поставено съобщение №009199/29.10.2024г. за условията за освобождаване от скобата. Същевременно по делото не се представят никакви доказателства за това, че мястото на паркиране – пред блок 1 на пл.“Освобождение“ в [населено място] попада в обхвата на „Синя зона“.Това не може да бъде установено и от представените 8 броя снимки(л.129-136 от делото) – на същите е видим само паркираният автомобил и регистрационният му номер, но не са видими нито знак, нито очертания за зона за кратковременно платено паркиране, още по-малко за указан начин за заплащане на цена за престой.От снимките не може да се установи дори дали това е соченото място на паркиране - пред блок 1 на пл.“Освобождение“ в [населено място].Поради това съдът приема за недоказана първата кумулативна предпоставка за налагане на ПАМ - че мястото на паркиране на процесния автомобил е в определена зона за платено кратковременно паркиране, в която местата за паркиране са обозначени с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.

В допълнение, съдът намира за неизпълнени и дадените на ответната страна указания досежно обстоятелствата, че на жалбоподателя Д. е бил изпратен обратен СМС, който го е уведомил, че заплащането не е успешно и че трябва да заплати по друг начин, като е указан възможният начин.

Органът представя доказателства за получени два СМС-а от мобилен номер +359********* за автомобил с рег.№ [рег. номер] на 29.10.2024г. в 10.01:42ч. за плащане в Синя зона чрез кратък номер 1346 – първият от които отчетен като грешен, вторият - очакващ потвърждение. Представя и извадка, че за „Синя зона“ са били извършени общо 907 плащания за датата 29.10.2024г., от които 885 успешни, съответно 22 неуспешни.Представя и извадка от Parking Yambol Terminal, за извършени две проверки на 29.10.2024г. в 10.17ч. и в 10.16ч. от инспекторите Б. и Н., за паркиран автомобил с рег.№ [рег. номер], със статус „неплатено“.

Дори да се приемат за безспорни между страните фактите, че автомобил „*“ с рег.№ [рег. номер] е бил паркиран пред блок 1 на пл.“Освобождение“ в [населено място], че жалбоподателят е знаел, че това място попада в обхвата на определена зона за кратковременно паркиране, заради изпратен от него по-рано СМС на номер 1346 - недоказани останаха обстоятелствата за това, че водачът е узнал за неуспешно извършено от него плащане чрез СМС, както и за осигурени възможни алтернативни начини за плащане при неуспешно заплащане чрез СМС в зоната на паркиране. Тези доводи се излагат в наличния по делото отговор на жалбата от Д. К. Б. с вх.№2349/18.12.2024г. – посочено е, че системата автоматично връща отговор на изпращача, че към онзи момент е било невъзможно заплащане със СМС и следва да се закупи талон за паркиране от паркоавтомат. Доказателствената тежест за установяването на сочените обстоятелства се носи от ответника, като на същият съдът е дал изрични указания при повторното разглеждане на делото. Непредставянето на доказателства в тази връзка, обосновава извод за приложена принудителна административна мярка при обстоятелства, за които водачът не е имал знание, поради това и не е могъл да реагира като осъществи своевременно плащане по друг начин. С оглед на това, мярката се явява наложена и при допуснато процесуално нарушение – липса на указание за условията за паркиране, което обуславя и нейната незаконосъобразност по същество.

Предвид изложеното, подадената жалба следва да се уважи като се отмени наложената принудителна административна мярка - принудително задържане на ППС с техническо средство тип „скоба“ на автомобил „*“ с рег.№ [рег. номер], обективирана в Констативен протокол №009199/29.10.2024 г., съставен от Д. К. Б. – инспектор в ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол. Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя – такива са сторени в общ размер от 1480лв., от които 1400 лева платено адвокатско възнаграждение(л.15, л.52 и л.107 от делото), 10 лева платена държавна такса по адм.д.№372/2024г. на Административен съд Ямбол(л.51 от делото) и 70 лева платена държавна такса по адм.д.№2312/2025г. на ВАС(л.14 от делото).С настоящия съдебен акт съдът дължи произнасяне и по отношение на разноските за водене на делото във Върховния административен съд(арг. от чл.226, ал.3 от АПК), поради което претендираните разноски следва да се присъдят както са сторени за водене на делото пред двете съдебни инстанции.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наложената принудителна административна мярка - принудително задържане на ППС с техническо средство тип „скоба“ на автомобил „*“ с рег.№ [рег. номер], обективирана в Констативен протокол №009199/29.10.2024 г., съставен от Д. К. Б. – инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ при община Ямбол.

 

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ при община Ямбол, с адрес: гр.Ямбол, ул.“Ал.Стамболийски“ №29, да заплати на И. Д. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски по делото в общ размер от 1480(хиляда четиристотин и осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок.