№ 8988
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110109693 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Р. П. А. и Т. Р. А. – А.а, за признаване за установено, че дължат
разделно, както следва : Р. П. А. - сумата от 109,17 лева – цена за доставена топлинна
енергия за периода м.10.2018г. - м.04.2020г., вкл. до имот на адрес : гр. С***, ведно със
законна лихва от 19.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 15,30 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. - 02.08.2021г.,
сумата от 12,07 лева - цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.08.2021г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 2,46
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода от 31.08.2018г. до 02.08.2021г. и че Т. Р. А. – А.а дължи следните суми : 327,52
лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.10.2018г. - м.04.2020г., вкл. до имот
на адрес : гр. С***, ведно със законна лихва от 19.08.2021г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 45,89 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2019г. - 02.08.2021г., сумата от 36,22 лева - цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
19.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и сумата от 7,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода от 31.08.2018г. до 02.08.2021г. За посочените
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48193/2021г. на СРС,
64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период, като отговарят за претендираните задължения спрямо процесния
имот по следния начин : ответникът Р. А. – за ¼ част и ответницата Т. А.а – за ¾ части.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
1
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“
ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на
измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за
извършена услуга дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете. Оспорват качеството си на клиенти на ТЕ, тъй като не били нито
собственици, нито ползватели на процесния имот. Позовават се на нормата на чл.62 ЗЗП, за
да обосноват недължимост на процесните суми. Оспорват претенциите за лихви поради
недоказване на обстоятелството, че процесните задължения за главницата са публикувани в
интернет страницата на ищеца. Оспорват дължимостта на суми за дялово разпределение
поради извършване на сочената услуга от „Техем сървисис“ ЕООД. Правят възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
За ангажиране на отговорността на ответниците на първо място следва да се устави, че
същите имат качеството на клиенти на топлинна енергия спрямо процесния имот за
процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост върху жилище, построено
върху държавна земя чрез възлагане от жилищно – строителна кооперация № 143, том II,
дело № 259/64г. (л.20), се установява, че Р.К.Д. е призната за собственик на процесния имот.
От приетия като доказателство нотариален акт за замяна на недвижим имот № *, том L*
дело № 32848/93г. (л.17) се установява, че на 22.12.1993г. Н. А.а М. е прехвърлила на брат
си П.А.Д. ½ ид.ч. от процесния имот, придобита по наследство, в замяна на което П.А.Д. и
Т. Р. А. – А.а (негова съпруга) са прехвърли друг недвижим имот.
От приетото като доказателство удостоверение за наследници с изх. № РСЦ 21 – ТД
**/16.03.2021г., издадено от Столична община – район „Средец“, се установява, че П.А.Д. е
починал на 24.12.2016г. и е оставил като свои наследници ответниците по делото, а именно
съпруга Т. Р. А. – А.а и син Р. П. А..
От посочените по – горе доказателства се установява, че процесният имот е бил
придобит по наследствено правоприемство от П.А.Д. и неговата сестра - Н. А.а М., при
равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от тях – чл.5, ал.1 ЗН. По силата на договора за
замяна от 22.12.1993г. притежаваната от Н. М. ½ ид.ч. от правото на собственост върху
имота е придобита от П.Д. и неговата съпруга Т. Р. А. – А.а при режим на съпружеска
имуществена общност – чл.19, ал.1, вр. ал.3 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.).
След смъртта на П.Д. съпружеската имуществена общност върху ½ ид.ч. от имота е
прекратена (чл.27, ал.1, вр. чл.44, т.1 СК). Съгласно чл.28 СК при прекратяване на
2
съпружеска имуществена общност ¼ ид.ч. от имота става собственост на ответницата Т. А.а,
а остатъкът от прекратената имуществена общност – ¼ ид.ч., попада в наследството на П.Д.,
като освен тази ¼ ид.ч. в наследството попада и притежаваната от него ½ ид.ч., придобита
по наследство. При това в наследството на П.Д. попадат общо ¾ ид.ч. от процесния имот,
които се наследяват от съпругата му и от сина му поравно ( чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН), като
всеки един от тях придобива по наследство по 3/8 ид.ч. от имота. При това след смъртта на
П.Д. процесният имот се притежава от ответниците по делото при следните квоти : за
съпругата му Т. А.а – 5/8 ид.ч. (1/4 ид.ч. при прекратяване на СИО и 3/8 ид.ч. – по
наследство) и за сина му – Р. А. – 3/8 ид.ч. По делото няма данни и твърдения да са
извършвани разпореждания с процесните имоти или да са настъпвали други основания, при
които ответниците да са загубили правата си върху имота, поради което съдът приема, че
през процесния период процесният имот е бил собственост на ответниците при следните
квоти : 5/8 ид.ч. за Т. А.а и 3/8 ид.ч. – за Р. А.. От притежаваното право на собственост
върху процесния имот следва, че ответниците имат качеството на клиенти на ТЕ за битови
нужди до доставената топлинна енергия в процесния имот през процесния период (чл.153,
ал.1 ЗЕ). От това следва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение с
източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично
известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия
за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Безспорно е между страните, че в процесния имот през процесния период е доставена
топлинна енергия на претендираната стойност.
Неоснователен е доводът, че е налице нарушение на Закона за защита на
потребителите, след като ответниците изрично не са заявили искане да бъде доставяна
топлинна енергия в имота, т.е. не е налице хипотеза на непоискана услуга по смисъла на
чл.62, ал.2 ЗЗП. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от
мнозинството етажни собственици – арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява
„искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на
ВКС.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е
длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само
ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се
отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33,
ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
3
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
За изпадането на клиентите на ТЕ в забава през процесния период е ирелевантно
пулбикуване на задълженията на интернет страницата на топлопреносното предприятие,
защото цитираната в отговора на исковата молба клауза по чл.33 от Общи условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, не се прилага за процесния период.
За периода м.10.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от
31.07.2019г. и за отчетния период м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по чл.32, ал.3
ОУ на 31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33,
ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на
периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди
установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което
следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по
чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че клиентите на ТЕ са изпадали в забава за плащане
на задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ през
процесния период, и за процесния период на забавата дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че
възлиза претендираната сума от 61,19 лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим
тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№
3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.
Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за
топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се
отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114,
ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(чл.422, ал.1 ГПК) на 19.08.2021г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД.
Изискуемостта на най – старото претендирано месечно задължение за цена за доставена
топлинна енергия - това за м.10.2018г., настъпва на 15.12.2018г. При това щом искът е
предявен по – рано от изтичане на три години, считано от настъпване на изискуемостта на
най – старото претендирано задължение, следва, че възражението за изтекла погасителна
давност спрямо главницата за цена за топлинна енергия е неоснователно.
От горното следва, че по делото се установява, че притежаваните от ответници права
върху процесния имот се различават от твърдените в исковата молба квоти в
съсобствеността. Последното се отразява върху обема на задълженията на ответниците, като
всеки един от тях отговаря за задълженията до размера на притежаваната в имота квота в
съсобствеността. При това отв. Т. А.а отговаря за 5/8 части от задълженията или в нейна
тежест са възникнали следните задължения : 272,93 лева – за главницата и 38,24 лева – за
акцесорното вземане. Следователно исковете спрямо отв. Т. А.а следва да се уважат до
посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
4
заявлениенза издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422,
ал.1 ГПК), до окончателното плащане и да се отхвърлят за разликата до пълните предявени
размери. В тежест на ответника Р. А. задълженията са в следните размери : 163,76 лева – за
главницата и 22,95 лева – за акцесорното вземане. Следователно съгласно диспозитивното
начало (чл.6, ал.2 ГПК) спрямо отв. Р. А. исковете следва да се уважат така, както са
предявени.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение
- чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ
цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата
на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още,
че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача
и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния
период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират
цената на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита,
че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната
сума. Погасено по давност е вземането за възнаграждение за услуга дялово разпределение за
м.07.2018г. при приложение на тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД и предвид
датата на завеждане на делото – 19.08.2021г. Непогасеното вземане за възнаграждение за
услуга дялово разпределение, отнасящо се за периода м.08.2018г. – м.04.2020г., възлиза на
сумата от 46 лева, определено на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били
канени да платят сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2
ЗЗД. Поради това не се доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на
цената за дялово разпределение преди завеждане на делото.
От горното следва, че искът за главницата спрямо отв. Т. А.а следва да се уважи до
сумата от 28,75 лева (5/8 част от 46 лева) за периода м.08.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422, ал.1 ГПК), до окончателното
плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода.
В тежест на ответника Р. А. е възникнало задължение за главницата в размер на 17,25 лева,
като съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът за главницата спрямо него
следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлениенза издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за
предявен (чл.422, ал.1 ГПК), до окончателното плащане, за периода м.08.2018г. –
м.04.2020г., вкл. и да се отхвърли за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане
спрямо двамата ответници следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски за
настоящото производство, както следва : в тежест на отв. Т. А.а – 76,42 лева и в тежест на
отв. Р. А. – 30,70 лева (за държавна такса и юрк. възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 НЗПП поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото) и за заповедното производство, както
следва – в тежест на отв. Т. А.а – 45,82 лева и в тежест на отв. Р. А. – 18,41 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Т. Р. А. – А.а, ЕГН
**********, с адрес : гр. С***, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *46, със
седалище и адрес на управление: гр.С***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 272,93 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.10.2018г. - м.04.2020г., вкл. до имот на адрес : гр. С***, ведно със законна лихва от
19.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, сумата от 38,24 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. - 02.08.2021г., сумата от 28,75 лева
- цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г.
ведно със законна лихва от 19.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 327,52 лева, иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена за доствена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 45,89 лева и иска за цена за
услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 36,22 лева и за
м.07.2018г., както и изцяло иска за сумата от 7,39 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за период на забавата от
31.08.2018г. до 02.08.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Р. П. А., ЕГН
**********, с адрес : гр. С***, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *46, със
седалище и адрес на управление: гр.С***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 109,17 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.10.2018г. - м.04.2020г., вкл. до имот на адрес : гр. С***, ведно със законна лихва от
19.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, сумата от 15,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. - 02.08.2021г., сумата от 12,07 лева
- цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 19.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за
доставена услуга дялово разпределение за м.07.2018г. и иска за сумата от 2,46 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена за извършена
услуга дялово разпределение за период на забавата от 31.08.2018г. до 02.08.2021г.
ОСЪЖДА Т. Р. А. – А.а, ЕГН **********, с адрес : гр. С*** , да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *46, със седалище и адрес на управление: гр.С***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 76,42 лева – разноски за настоящото производство и
сумата от 45,82 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. П. А., ЕГН **********, с адрес : гр. С***, да плати на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *46, със седалище и адрес на управление: гр.С***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 30,70 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 18,41 лева
– разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG** 02, BIC : SOMBBGSF, "О.Б." АД, ФЦ "Красно село".
Решението е постановено при участието привлеченото на страната на ищеца трето лице
– помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК **12, със седалище и адрес на управление: гр.С**
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7