№ 73
гр. Ямбол, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря В. Д. Д.
в присъствието на прокурора Д. Т. Ш.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20242300100153 по описа за 2024 година
С определение № 122/17.03.2025 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 76/2025 г. по описа
на БАС, след като е отменено определението за прекратяване на делото, същото е върнато на
ЯОС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на
спора.
Производството пред ЯОС е образувано след като с определение № 247/26.03.2024 г.
производството по първоначално образуваното гр.д. № 134/2024 г. по описа на Сливенския
окръжен съд е прекратено на основание чл. 118, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и делото е
препратено по компетентност.
С искова молба М. Т. С. от гр.******** претендира да бъде осъден ответника
Окръжен съд Сливен да му заплати обезщетение в размер 180 000 лв. за причинени
неимуществени вреди в резултат на съществени нарушения на правото на ЕС - чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, допуснати от СлОС при разглеждане на НОХД № 243/2018 г., изразяващи се в
незаконосъобразно назначаване на повторна тройна комплексна историческа и
нумизматична експертиза поради това, че не е съставен легален процесуален документ за
назначаване на експертизата, съдържащ реквизитите по чл.118 от НПК; определението за
назначаване на експертизата не е връчено на експертите; не са им разяснени правата и
задълженията и отговорностите като вещи лица - експерти; съдът не е извършил проверка
дали са налице основанията за отвод на експертите, визирани в чл. 121, ал. 1 на НПК и
експертизата е назначена в закрито, вместо в открито съдебно заседание. Експертизата е
извършена от състав, различен от определения от съда по наказателното производство, а
вещите лица - експерти, извършили и предоставили в съда своята експертиза на 19.02.2019 г.
по НОХД № 243/2018 г., са в конфликт на интереси и даденото от тях заключение по правни
въпроси е извън тяхната компетентност, в нарушение на чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 10 за
съдебните и арбитражни експертизи.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Окръжен съд Сливен,
представляван от М. Д. – адм.ръководител, председател на съда, с който се желае искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи се, че всяко едно от посочените нарушения
1
представлява процесуално нарушение, касаещо правилността и законосъобразността на
присъдата, проверката за които е извършена в осъществения инстанционен контрол. Твърди
се, че при разглеждане на НОХД № 243/2018 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, липсва
действие или бездействие, което да е накърнило правото на ищеца на справедлив процес и
достъп до правосъдие, регламентирани в чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, което
изключва ангажирането на отговорността на Окръжен съд - Сливен по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ,
поради което моли предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
С молба вх.№ 7050/27.11.2024 г. ответникът е допълнил становището си с това, че в
случая ищецът не се е позовал на нарушения, които пряко да нарушават норма от ПЕС,
такива твърдения в исковата молба не се съдържат. Позоваването на ПЕС е общо и
формално, поради което и след връщане на делото от БАС за разглеждането му по същество,
предявеният иск като неоснователен се желае да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и поддържа
предявения иск.
Ответникът също редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, а
е депозирал писмено становище, с което поддържа възраженията си за неоснователност на
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С исковата молба са представени незаверени копия на доказателства, установяващи,
че ищецът М. Т. С. е бил подсъдим по НОХД № 243/2018 г. по описа на СлОС – определение
№ 145/3.12.2017 г., с което на основание чл.161 от НПК е дадено разрешение за извършване
на претърсване и изземване от обекти обитавани и стопанисвани от С.; определение от
12.12.2018 г. за промяна в състава на вещите лица по назначена повторна тройна комплексна
историческа, археологическа и нумизматична експертиза по НОХД № 243/2018 г. и протокол
от проведено по наказателното де открито съдебно заседание на 19.02.2019 г., в което е бил
проведе разпита на вещите лица, изготвили експертизата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1 т.2, ЗОДОВ вр.чл.6 § 1 от
ЕКЗПЧОС. Искът е допустим предвид задължителните указания на БАС по възз.ч.гр.д. №
76/2025 г. Разгледан по същество съдът намира предявеният иск на неоснователен по
следните съображения:
С разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 т.2, ЗОДОВ изрично е признато на гражданите и
юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на
съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.
Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на
правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждането на
обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за
произлезли вредите. Изведеният от практиката на СЕС - решение от 19.11.1991 г. по
съединени дела C-6/90 и C-9/90 - Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед.
дела C-46/93 и C-48/93 – Brasserie du pecheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело
C-224/01 - Gerhard Kubler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary, и
др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени
от нарушение на правото на ЕС, включва: 1/ нарушение на общностна норма, която
предоставя права на частноправни субекти; 2/ достатъчно сериозно нарушение на тази
норма и 3/ пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Когато нарушението е
извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС (вж. решението от 30.09.2003 г.
по дело C-224/01 - Gerhard Kubler) въвежда и още една материалноправна предпоставка -
вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция.
2
С исковата молба ищецът С. твърди нарушение на нормата на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС
и са изложени фактически твърдения относно деликтно поведение на съда при разглеждане
на НОХД № 243/2018 г., изразяващо се в незаконосъобразно назначаване на повторна тройна
комплексна историческа и нумизматична експертиза поради липса на съставен легален
процесуален документ за назначаване на експертизата, съдържащ реквизитите по чл.118 от
НПК; определението за назначаване на експертизата не е връчено на експертите; не са им
разяснени правата и задълженията и отговорностите като вещи лица - експерти; съдът не е
извършил проверка дали са налице основанията за отвод на експертите, визирани в чл. 121,
ал. 1 на НПК и експертизата е назначена в закрито, вместо в открито съдебно заседание;
експертизата е извършена от състав, различен от определения от съда по наказателното
производство, а вещите лица - експерти, извършили и предоставили в съда своята
експертиза са в конфликт на интереси и са дали заключение по правни въпроси в нарушение
на чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 10 за съдебните и арбитражни експертизи.
При твърдения за претърпени вреди от правораздавателна дейност поради
нарушения на правото на ЕС съдът следва да прецени дали
са нарушени разпоредбите на чл.6 от Конвенцията. Съгласно тази разпоредба всяко лице,
при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или
основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Твърдейки нарушени права от правораздавателна дейност поради нарушение на
правото на ЕС ищецът твърди, че е лишен от справедлив процес. В настоящия случай
ищецът не е изложил такива твърдения, които да обосноват съществено нарушение на норми
от правото на ЕС. Съдът счита, че с позоваването на изброените допуснати от съда
нарушения според ищеца, се цели проверка за нарушаване на ПЕС при разглеждане на
делото относно пороци, които биха могли да представляват нарушение на вътрешното
законодателство. Сочените от ищеца пороци подлежат на санкциониране като резултат от
осъществяването на инстанционен контрол. Извън процеса по водене на съответното дело,
позоваването на процесуални нарушения на съда води до злоупотреба с процесуални права
чрез използване на сравнително широкия обхват на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ. Ищецът
не се позовава на действия на съда, които пряко да нарушават норма от правото на ЕС.
Позоваването на правото на ЕС е общо и формално, но въпреки това, съдът счита, че при
назначаването на експертизата по НОХД № 243/2018 г. СлОС не е допуснал нарушения на
нормите от правото на ЕС, което да наруши правото на ищеца в качеството му на подсъдим
на справедлив съдебен процес. Налице са данни по делото, че след постановяване на
присъдата по НОХД № 243/2018 г. СлОС, същото се e намирало на инстанционен контрол
във ВКС след проведено обжалване пред АС Бургас, т.е. не са нарушени и дори застрашени
от нарушаване правата на ищеца С. като подсъдим по това дело, тъй като присъдата е
подложена на проверка след обжалването й пред още две инстанции.
След като не се установи ответният Сливенски окръжен съд да е допуснал нарушение
на
правото на ЕС при разглеждане на НОХД № 243/2018 г., с което ищецът да е лишен от
справедлив процес, предявеният иск за обезщетение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Т. С., ЕГН ********** от гр.********, ул.“********“
*** против Окръжен съд Сливен, гр.Сливен, пл.“Хаджи Димитър“ № 2 иск с правно
3
основание чл. 2в, ал. 1 т.2, ЗОДОВ вр.чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС за сумата 180 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на
страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4