Определение по адм. дело №2361/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 вр. ал. 4 и ал. 2 от АПК вр. чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Т. И. А. от гр. Варна, подадена чрез адв. Д., против заповед №2914/12.09.2025г. издадена от Директора на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“-община Варна.

С молба с.д.№16404/10.10.2025г. жалбоподателката, чрез адв.Д. на основание чл.166 от АПК отправя искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед №2914/12.09.2025г. издадена от Директора на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“-община Варна в цялост, до окончателно приключване на делото.

Релевира доводи, че е лишена от възможност да ползва имота, което създава значителна и труднопоправима вреда по смисъла на чл.166 ал.2 АПК-риск за имущество, нарушаване на нормалните условия и накърняване на правото на собственост защитено в чл.17 от Конституцията.

Сочи, че прекъсването на комунални услуги е най-тежката мярка и следва да бъде прилагана само при доказана непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Счита, че в случая такава опасност не е доказана.

Съдът, като разгледа направеното искане с правно основание чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК, намира следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №2914/12.09.2025г. издадена от Директора на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“-община Варна, с която е забранено ползването не по предназначение на строеж: „Кабинет № 1” с идентификационен номер 10135.1501.74.6.10, находящ се и гр. Варна, УПИ IV-1, кв. 282 по плана на 9-ти м.р., с административен адрес: [улица], ет. 5, гр. Варна. Определен е срок до 15 (петнадесет) дни от получаване на заповедта, в който срок собствениците и ползвателите на стоежа, да предприемат необходимите действия за охраната и обезопасяването им, като същите да бъдат опразнени от всички малотрайни, взривоопасни материали, продукти, стоки, химически вещества, оборудване и др. В т.3 от заповедта е определено в 5 (пет) дневен срок от изтичане срока по т. 2 от заповедта, изпълнителния директор на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД и Управителят на „ВиК" ООД да разпоредят да се прекъсне и преустанови доставянето на ел. енергия и вода за самостоятелния обект. При необходимост да се потърси съдействие за изпълнението на заповедта от органите на МВР.

При така установената заповед и с оглед разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, същата подлежи на изпълнение и фактът на подаване на жалба срещу нея не спира това изпълнение. Предвид горното, спиране на изпълнението може да бъде допуснато единствено при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК по арг. от чл. 166, ал. 4 от АПК, а именно: ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като това следва да бъде установено единствено въз основа на нови обстоятелства.

В трайната практика на Върховен административен съд (Определение № 4890 от 13.05.2025 г. по адм. дело № 4492/2025 г., на Върховния административен съд, II отделение, Определение № 4669 от 07.05.2025 г. по адм. дело № 4389/2025 г. на Върховния административен съд, II отделение, Определение № 7811 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 6702/2023 г. на Върховния административен съд, II отделение, Определение № 8872 от 12.10.2022 г. по адм. дело № 9356/2022 г. на Върховния административен съд, II отделение, Определение № 1818 от 13.02.2017 г. по адм. дело № 1576/2017 г. на Върховния административен съд, II отделение), е възприето разбирането, че при издадени заповеди по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ (за забрана ползването на строежите), за да е основателно искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение молителят следва да ангажира доказателства за евентуалните вреди и техния размер по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, които биха настъпили от предварителното изпълнение на заповедта. Тези вреди следва да са с реално изражение, да са значителни по размер или трудно поправими, така, че да бъдат противопоставени на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв.

С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че в случая не са доказани конкретни вреди, които да могат да са причина за спиране изпълнението на заповедта (още повече основаващи се на нови обстоятелства). Основните доводи, че жалбоподателката следва да напусне обекта, който ползва като жилище, и това ще й причини вреди, не могат да бъдат приети за такива по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че напускането на обитавания от нея строеж няма да доведе до нарушение на правото й на собственост, нито на жилище по смисъла на ЕКПЧ. На практика вредите, посочени от нея, са евентуални, сочещи на фактическо неудобство, и свързани с възможна бъдеща незаконосъобразност на оспорения акт, но същите подлежат на възмездяване в евентуално бъдещо производство (в случай, че се установи незаконосъобразност на административния акт) и не могат да бъдат противопоставени на интересите, които заповедта по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ защитава - вкл. и на собствениците-ползватели на строежа (Определение № 4550 от 12.04.2017 г. по адм. дело № 3177/2017 г. по описа на II отделение на Върховния административен съд). Самото ползване на строежа като жилище в определен период от време не може да е основание за спиране, тъй като придаденото по силата на закона предварително изпълнение със заповедта защитава вкл. и ползвателите на строежа.

В случая жалбоподателката не се позовава на новонастъпили факти, което обуславя неоснователността на искането за спиране на предварителното изпълнение.

Заявените от жалбоподателката факти, свързани със собстевническите й права не обуславят извод, че за нея ще настъпят значителни и труднопоправими вреди.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че всяка заповед по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е свързана с необходимостта от преместване (в случай, че лице обитава съответния строеж), което е съпътствано от определени неудобства, които търпи собственикът. Това обаче само по себе си не може да е основание за спиране изпълнението на заповедта, а към настоящия момент не са доказани реални вреди, които биха били търпени от жалбоподателката от изпълнението на административния акт. Следователно при извършената преценка по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК настоящият съдебен състав приема, че допуснатото предварително изпълнение по силата на закона на оспорената заповед не следва да бъде спирано, а искането отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искане обективирано в молба с.д.№16404/10.10.2025г. на Т. И. А. от гр. Варна, подадена чрез адв. Д., за спиране на предварителното изпълнение на заповед №2914/12.09.2025г. издадена от Директора на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“-община Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд,