№245
гр. Силистра, 02.07.2019г.
ОКРЪЖЕН
СЪД - СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ:
Виолета А.
Кремена Краева
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев в. ч. гр. д. № 126 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена
е въззивна частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
срещу част от Разпореждане № 465 от 19.02.2019г., постановено по ч. гр. д. № 66/2019г.
по описа на Районен съд - Силистра, с което частично е отхвърлено заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу В.Е.Т. за сумата
387.03 лв. /триста осемдесет и седем лева и три стотинки/ представляваща неизплатена
част от такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“ по договор за
потребителски кредит № 2886882 от 22.06.2017г. сключен между длъжника и
„Провидент Файненшъл България“ ООД, и разноски по делото за сумата над 16.76лв.
/шестнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ за държавна такса и 33.52лв. /тридесет
и три лева и петдесет и две стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.
Подаденото
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е
отхвърлено в тази част, тъй като районният съд е приел, че е налице нищожност
на клаузата за заплащане на посочената допълнителна услуга, като неравноправна
съгласно чл. 146, ал. 6 от ЗЗП, а също и съобразно чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал.
4 и 5 от ЗПК.
Частният
жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е превишил своите
правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва
да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Навежда довод, че за
заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на
неравноправна клауза, тъй като заповедното производство не е със състезателен
характер и посочва съдебна практика в подкрепа на становището си.
Твърди,
че коментираната клауза в процесния
договор не е нищожна. Жалбоподателят намира, че е налице облигационна връзка
чиито параметри са свободно договорени между страните поради, което правните
последици от поето и неизпълнено договорно задължение следва да се изтърпят от
неизправната страна в случая – длъжника.
При
тези съображения въззивникът моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната
част и да бъде издадена заповед за изпълнение за всички претендирани със него
суми.
Като
взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият
състав приема за установено следното:
Жалбата
е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по
същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД от 17.01.2019г. срещу В.Е.Т. за
присъждане на следните парични вземания: сумата от 437.5 /четиристотин тридесет
и седем лева и петдесет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит № 2886882 от
22.06.2017г. сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД,
договорна лихва за периода от 01.07.2017г. до 18.08.2018г. в размер на 82.83
лв., такси и комисионни за допълнителни услуги 409.53 лв. /четиристотин и девет
лева и петдесет и три стотинки/, обезщетение за забава в размер на 41.35
лв. представляващо законната лихва за
периода от 19.08.2018г. до 11.01.2019г., както и законна лихва върху главницата
от 17.01.2019г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на
25 лв. за държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
От
фактическите твърдения, изложени от „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД, в подаденото заявление, се установява, че претендираните
вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит. Следователно
длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в
Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.
Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива
93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.
Видно
от подаденото заявление в раздел „Допълнителни изявления и допълнителна
информация“, заявителят посочва за дължими и следните суми - такси и комисионни
за допълнителни услуги 409.53 лв. /четиристотин и девет лева и петдесет и три
стотинки/, а главницата по договора е в размер на 437.5 /четиристотин тридесет
и седем лева и петдесет стотинки/.
Договорът
представляващ правопораждащ факт между страните предвижда кредитополучателят да
заплати на кредитодателя 22.50 лв. – такса за оценка на досие и 387.03 лв. –
такса за услугата „Кредит у дома“, сбора от които в заповедното производство се
претендирани, като такси и комисионни за допълнителни услуги.
Съобразявайки
така установеното настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд относно това, че размерът на претендираните такси,
равняващ се почти до размера на главницата, е необосновано висок, поради което
клаузите, от които произтича това задължение се явяват неравноправни, съгласно
чл. 143, т. 5 ЗЗП, препращайки и към мотивите на първоинстанционния акт на
основание чл. 272 от ГПК, вр. чл. 278,
ал. 4 от ГПК и чл. 279 от ГПК.
В
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът следи
служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която се позовава на
нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със
заявлението вземане се обосновава с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
съгласно която заповед за изпълнение не се издава, а депозираното заявление се
отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави. Неравноправните клаузи се намират в пряко противоречие с императивните
норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Съгласно
чл. 633 от ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз
/ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС имат задължителен характер относно тълкуването
на нормите на общностното право. С Решение на Съда от 14.06.2012г. по дело
C-618/10 е дадено задължително тълкуване на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна
уредба на държава – членка, която не дава възможност на съда, в който и да е
етап на производството, макар да е установил всички необходими за това правни и
фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер на
клауза в договор, ако потребителят не е подал възражение – в този смисъл са и
решенията по дела С-473/00, С-137/08 и С-415/11. Следователно, следва да се
приеме, че съдът, разглеждащ заповедното производство, е длъжен и без да е
налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника - потребител да извърши служебно
проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от
неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана следва да отхвърли
заявлението. В този случай заявителят има възможност да претендира вземането си
в хода на общото исково производство, което гарантира състезателност и
равнопоставеност на двете страни.
При
тези правни съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно, следователно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 465 от 19.02.2019г., постановено по ч. гр. д. № 66/2019г. по
описа на Районен съд - Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.