Р Е Ш Е Н И
Е
№ 27.12.2019
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 03.12.2019 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 279/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ищеца
"ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, ЕИК *********, чрез юриск.Р.С.,
срещу решение № 558/26.07.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 3992/2018 г.
по описа на ЯРС, се обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
като неоснователен предявения от ищеца иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД, да се приеме за установено, че С.Д.Г., ЕГН **********,
дължи 101,03лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 16.09.2016г. до 15.10.2016г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 05.11.2016г. до 01.07.2018г. в размер на 16,95 лв. - законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 02.07.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1586/03.07.2018г. издадена по
ч.гр.д.№ 2618/2018г. по описа на ЯРС.
Въззивникът смята, че ЯРС
превратно е тълкувал съдебно-техническата експертиза и неправилно е приел, че
фактурираните количества ел.енергия са за друг период, а не исковия. Излага
доводи, че до електромера не е бил осигурен от ответника достъп за отчитане и
количеството ел.енергия е отчетено когато е бил осигурен такъв. Оспорва
изводите на съда, че няма данни за този електромер кога е монтиран и неговия
номер. Моли въззивният съд да отмени атакуваното решение и постанови решение, с
което да уважи предявения иск. Претендира направените разноски в заповедното
производство и пред двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната
жалба е постъпил писмен отговор от адв.М.Т. от ЯАК в качеството на особен
представител на ответника С.Г., в който се изразява становище, че въззивната
жалба е неоснователна, а решението на ЯРС не страда от пороците, посочени в
жалбата. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение.
В
с.з. въззивникът не изпраща представител. От пълномощника му юриск.Ч. е постъпила писмена
молба, вх.№6403/28.11.2019г., с която е направено искане делото да бъде
разгледано в отсъствие на представител на въззивната страна и е изразено
становище по съществото на спора, заявена е претенция за разноски.
Въззиваемата
страна се представлява от назначения особен представител адв.Т., която оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Пред първоинстанционния съд производството е
образувано въз основа на искова молба от “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД против С.Д.Г.,
с която се иска да бъде установено съществуването на вземанията на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД от С.Д.Г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1586/03.07.2018г. издадена
по ч.гр.д.№ 2618 по описа на ЯРС, както следва: 101.03лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 16.09.2016 г. до 15.10.2016 г.; обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 05.11.2016 г. до
01.07.2018 г. в размер на 16.95 лв.; законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 02.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначеният от съда особен представител на ответницата, с който счита предявените искове са неоснователни и
недоказани, поради което оспорва изцяло предявените срещу С.Д.Г. искове по
основание и размер. Оспорва обстоятелството, че в имота е монтиран изправен
електромер, който е преминал през метрологична проверка. Възразява, че няма
данни за неговия фабричен номер, кога е монтиран, кога е преминал през
метрологична проверка, под кой номер е в списъка за определяне на
периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, през какъв
период подлежи на проверка.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заявление, подадено от И.Г. П. до ищеца, вх.№ 18710833/21.11.2016 г., в него е
уведомил, че е продал имот в с.О., с ИТН 2239856
на 10.09.2013 г. и не желае партидата да се води на негово име. Твърди, че той
не е собственик на имота. Приложен е нотариален акт № 143, том VІІІ, дело № 1065/10.09.2013 г. на нотариус Я.В. с район на действие - Районен съд-гр.Нова
Загора, съгласно който И. Г. П. и П. Г. Ж.са продали на С.Д.Г.
собствения си недвижим имот, находящ се в с.О., Сливенска
област.
От представения препис-извлечение от сметката на С. Д.Г. с обект на потребление ИТН 2239856 с.О. е видно, че за периода 16.09.2016 г. -15.10.2016 г.
същата има начислена главница от 101.03 лв. и лихва за периода 05.11.213 г. –
01.07.2018 г. в размер на 16.95 лв. За главницата е издадена фактура №
**********/21.10.2016 г.
От направената справка от Службата по Вписванията –
Нова Загора за лицето С.Д.Г. е извършено вписване на покупко-продажбата от
Приложени са публикуваните Общи условия на договори за
продажба на електрическа енергия на "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008 г.
По делото по искане на ищеца са назначени и изготвени
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Според представеното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза от 20.05.2019 г., за периода 16.09.2016 г. –
15.10.2016 г. консумираната (фактурираната) от обекта на ответницата ел.енергия
и предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 101.03 лв.
Процесната фактура е осчетоводена редовно съгласно изискванията на закона за
счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти. При проучването при ищеца не са се установили данни за извършени
плащания. Вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението за забава плащането
на процесната фактура в размер на законната лихва върху задължението по нея за
периода 05.11.2016 г. – 01.07.2018 г. е 16.95 лв. Според вещото лице стойността
на консумираната от обекта на ответника ел.енергия и мрежови услуги е формирана
и фактурирана вярно и съобразно решенията на ДКЕВР за съответните ценови
периоди.
Според изготвеното заключение на съдебно-техническата
експертиза от 18.06.2019 г. на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че
за процесния период 16.09.2016г. - 15.10.2016г. до процесния обект е доставена
ел.енергия в пресметнати по месеци количества, както следва: 489 kWh - дневна
тарифа и 5 268 kWh – нощна тарифа. В периода до 15.10.2016 г. до
електромера не е осигурен достъп за
отчитане на показанията. Фиксираните показания по дневната тарифа в размер на
22389 kWh и 5 368 kWh по нощна тарифа са показания от отчет за период
преди процесния. Вещото лице е констатирало, че електромерът с фабричен номер
4826879, който е бил монтиран в измервателна точка № 2239856 и отчитащ потребената
ел.енергия от клиентски номер ********** на клиент С.Д.Г. с адрес: ***, е
отчитан посредством отчетник. Отчетените показания и пресметнати количества
ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. От извършеният оглед и от
проучената документация вещото лице е установило, че процесният имот е почти
съборен, не се констатира наличие на ел.инсталация и измервателно средство.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2618/2018 г. по описа
на ЯРС е издадена заповед № 1586/03.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. Д.Г. да заплати на кредитора „ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД сумата от 101.03 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа
енергия, доставена за периода от 16.09.2016 г. до 15.10.2016 г., обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
05.11.2016 г. до 01.07.2018 г. в размер на 16.95 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда -
02.07.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 75.00 лв. -
разноски по делото, от които 25.00 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Тази заповед е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на кредитора е указано, че може да предяви
иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. Последното е получено на
17.09.2018 г., видно от приложената разписка, като ищецът е предявил настоящия
иск в съда на 04.10.2018 г. в законоустановения
едномесечен срок.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2
от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца, за което е издадена
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2618/2018г. по описа на ЯРС, срещу С.Д.Г.,
ЕГН **********, за задължение в размер 101.03лв., представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
16.09.2016г. до 15.10.2016г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 05.11.2016г. до 01.07.2018г. в размер
на 16,95 лв.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.07.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
От заключението на СТЕ и приложената разпечатка с
данни за отчитане на електромера, се установява, че показаниeтo му на
15.09.2016г. e 22389 kWh по дневна тарифа, a 15.10.2016г. е 22878 kWh по дневна
тарифа, или разлика 489 kWh по дневна тарифа (по нощната тарифа няма отчетено
ползване на електроенергия). Предвид оспорването от ответника на измерването на
количеството доставена ел.енергия и изправността на електромера, ищецът е
следвало да докаже, че в имота е монтиран изправен електромер, да докаже, че
електромерът е преминал през метрологична проверка. От СТЕ се установява, че в
обекта не се констатира наличие на ел.инсталация и измервателно средство. По
делото няма данни за изправността на електромера и доказателства, че същият е
преминал метрологична проверка. Ето защо, тъй като ищецът не е доказал, че
измерването на количеството ел.енергия е станало с изправен електромер,
преминал съответната задължителна метрологична проверка, по делото не се доказа
количеството на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 16.09.2016г. до 15.10.2016г.. При това положение е неоснователен
искът за установяване съществуването на вземане на ищеца от ответника за
задължение в размер 101.03лв., представляващо стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.09.2016г. до
15.10.2016г.. С оглед неоснователността на иска за установяване съществуването
на вземането за главницата, неоснователен е и искът за установяване
съществуването на вземане за обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 05.11.2016г. до 01.07.2018г. в размер
на 16,95 лв., както и за законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.07.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изложеното, макар и да е основателно
възражението на въззивника по отношение направения извод от ЯРС за претендирана
стойност на ел.енергия и услуги за друг период, а не за процесния, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като ищецът не е доказал
надлежно извършване на отчитане на ел.енергия с изправен електромер, преминал
метрологична проверка.
При този изход на делото, на въззивника не следва да
се присъждат разноски.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 558/26.07.2019г. на ЯРС по
гр.д.№ 3992/2018 г. по описа на ЯРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.