№ 14134
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110162014
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 КЗ.
Предявени са от ищеца ЗАД „ФИРМА” АД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника ЗАД „ФИРМА“ АД да заплати сумата от 5948,52
лева, представляваща регресно вземане по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/2020 г., ведно със законна лихва от
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 472,61
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
16.01.2021 г. до 28.10.2021 г.
Ищецът ЗАД „ФИРМА” АД твърди, че на 26.05.2020 г. в гр. София, на
бул. „В.”, настъпило застрахователно събитие- ПТП поради виновно
противоправно поведение на шофьора на застрахованото при ответника по
застраховка „Гражданско отговорност на автомобилистите” МПС марка
„Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ..., вследствие на което са реализирани
щети на застрахованото при ищеца по сключен Договор за застраховка
„Каско”, обективиран в застрахователна полица № .../2019 г., МПС марка
„Рено”, модел „Клио”, с рег. № ..... Сочи се, че по образуваната при ищеца
щета № 4**********/2020 г. било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 5948,52 лева, като същото било изплатено на отремонтиралия
увредения автомобил сервиз „....” ООД с преводно нареждане от 12.11.2020 г.
Твърди, че на 16.12.2020 г. ответникът получил регресна покана за изплащане
на дължимото обезщетение, но не погасил вземането. Поддържа, че
ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30-дневен срок от
получаването на поканата. Моли съда да уважи предявения иск и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „ФИРМА” АД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1
1
ГПК отговор оспорва исковата претенция като завишена по размер. Оспорва
водачът на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ... да е нарушил
правилата за движение по пътищата. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и твърдените с исковата молба
вреди. Оспорва изобщо такова ПТП да е настъпило с посочените от ищеца
участници и механизъм на ПТП. Оспорва иска и по размер като необосновано
завишен като несъответстващ на средните пазарни цени, по които е могъл да
бъде отремонтиран увреденият автомобил. Моли съда да отхвърли
предявенте искове и претендира присъждане на разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е заплатил по договор за имуществено
застраховане КАСКО на собственика на увредения от процесното ПТП
товарен автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № .... застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и наличието на
валиден договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС марка
„Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ... при ответното дружество.
От събраните по делото писмени доказателства – Двустранен
констативен протокол за ПТП от 26.05.2020 г., декларация за настъпило ПТП,
от показанията на разпитаните свидетели Я. С. Й. и Б. Й. С., както от
заключение на САТЕ се установява, че на 26.05.2020 г. около 15:30 часа в гр.
София водачът на МПС марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № .... се движи по
бул. „В.” с посока на движение от бул. „В.” към бул. „А.” и в района пред
Банка ДСК реализира ПТП с намиращия се и спрял пред него водач на МПС
марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ....
От показанията на разпитания свидетел Я. С. Й. се установява, че на
процесната дата същият управлявал МПС марка „Фолксваген”, модел „Поло”
и паркирал на бул. „В.” пред клона а ДСК в дясната лента като последна кола
в колона от автомобила. Свидетелят сочи, че паркирал, слязъл от автомобила
и малко по-късно, като се върнал в автомобила, преди да приведе същия в
движение бил ударен отзад от бързо движещ се автомобил, за което
съставили констативен протокол за ПТП.
От показанията на разпитания свидетел Б. Й. С. се установява, че на
посочената дата същият управлявал МПС марка „Рено”, модел „Клио”, с рег.
№ .... в гр. София по бул. „В.”, когато настъпило съприкосновение със
спрелия в дясна лента автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”. Сочи,
че автомобилът бил паркиран не успоредно на посоката за движение като
останалите автомобили, а перпендикулярно и излизал извън дясната лента за
движение, а шофьорът се намирал извън автомобила. Заявява, че не успял да
предприеме маневра и да заобиколи спрелия автомобил, тъй като рискувал да
се удари в движещия се отпред автомобил или да навлезе в реката.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
2
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
От протокола за ПТП, показанията на разпитаните свидетели и
заключението на САТЕ безспорно се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на водача на застрахованото при
ищеца по имуществена застраховка „Каско” МПС марка „Рено”, модел
„Клио”, с рег. № ...., което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Тоест, поради виновното нарушаване на посочените норми от
ЗДвП, поведението на водача на МПС марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. №
.... е станало единствена причина за настъпване на процесното ПТП.
Съдът е категоричен, че макар паркираният от свидетеля Я. С. Й.
автомобил МПС марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ... към момента
на ПТП да е бил частично навлязъл в лентата на движение на водача на
виновния автомобил, същият не е допринесъл за настъпване на ПТП.
Виновният водач е имал достатъчно време да възприеме паркирания косо
автомобил и да предприеме действия по задействане на спирачната уредба
или да го заобиколи както движещите се преди него автомобили.
Обстоятелството, че водачът на МПС марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. №
.... при избиране скоростта на движението не се съобразил с характера и
интензивността на движението и не е намалил скоростта и спрял когато е
възприел възникналата опасност за движението е единствената причина за
настъпване на процесното ПТП, доколкото безспорно МПС марка
„Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ... към момента на инцидента се е
намирало в паркирано състояния. В тази насока са показанията на
разпитаните свидетелите и попълнения от двамата водачи протокол,
непосредствено след настъпване на ПТП, когато спомените от случилото са
най-ясни и скорошни. Същите категорично опровергават твърдения от ищеца
механизъм, доколкото не се установява предприето от св. Й. престояване от
3
лява в дясна лента. Представената от ищеца декларация за настъпило ПТП от
26.05.2020 г. от св. Б. С. като водач на МПС марка „Рено”, модел „Клио”, с
рег. № .... не разколебава извода на съда, доколкото описаните обстоятелства
за оборени от самия свидетел при проведения разпит пред настоящия състав
и останалия събран по делото доказателствен материал.
Поради изложеното съдът намира, че не са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на регресното вземане за
застрахователно обезщетение. Предявеният иск като изцяло неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски за депозит за експертиза в размер на 200 лева и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимален размер
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно дружество „ФИРМА”
АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. София, район И., бул.
„Х.” № 43 срещу „Застрахователно акционерно дружество ФИРМА” АД,
ЕИК ...., бул. „.....” № 1 осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5948,52 лева, представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/2020 г. за вредите причинени на застрахованото при ищеца по
сключен Договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна
полица № .../2019 г., МПС марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № .... от
настъпило застрахователно събитие ПТП на 26.05.2020 г. в гр. София, на бул.
„В.” поради виновно противоправно поведение на шофьора на застрахованото
при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилистите”
МПС марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ..., ведно със законна
лихва от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
472,61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 16.01.2021 г. до 28.10.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ФИРМА” АД, ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление гр. София, район И., бул. „Х.” № 43 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно акционерно дружество ФИРМА” АД,
ЕИК ...., бул. „.....” № 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
300,00 лева – разноски по делото в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5