№ 20261
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110167451 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
07.12.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №67451 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
1
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ....... (с предишно фирмено
наименование ......), ЕИК:......, със седалище и адрес на управление гр......., представлявано от
........- членове на Съвета на директорите, чрез адв. В. Г. от САК, срещу И. Г. С., във връзка с
указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 227,20
лв., представляваща изискуемо задължение за предоставяне на мобилни услуги, за отчетен
период: 18.08.2019 г.- 17.11.2018 г., сума от 703,89 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 07.11.2018 г., за периода:
м.12.2019 г.- м.10.2020 г., сума от 299,03 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг на мобилно устройство от 02.05.2019 г., за периода: м.12.2019 г.-
м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда– 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума от общо
553,65 лв., представляваща договорни неустойки, начисленa поради едностранно
предсрочно прекратяване по вина на абоната на Договор за лизинг на мобилно устройство
от 07.11.2018 г. и Договор за лизинг на мобилно устройство от 02.05.2019 г., като за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№71543/2021 г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
Ищцовото дружество основава претенциите си на сключен договор за мобилни услуги
за посочените телефонни номера, въз основата на който ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги в процесния период, които не е заплатил. Твърди, че между
страните е сключен и договор за лизинг, по който ответникът не е заплатил лизингови
вноски, поради което същият е прекратен и е възникнало задължение за заплащане на
неустойка.
В законен срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Направеното по реда на чл.238 от ГПК искане на ищеца е оставено без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за възнаграждения за мобилни услуги и за неустойка за неоснователни, а тези за лизингови
вноски- за основателни, поради следните съображения:
Приложени по заповедното дело са преписи на горепосочените договори.
Приложени към исковата молба са преписи на фактури за предоставени мобилни
услуги и на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и на лизинг.
Правните изводи на съда са следните:
С доклада по делото са дадени указания на ищеца, че носи доказателствената тежест да
докаже възникването на твърдените правоотношения, надлежното изпълнение на
2
задълженията си по облигационните правоотношения по предоставяне на мобилни услуги и
на лизингова вещ, чрез предоставяне на ответника на мобилни електросъобщителни услуги
и на лизингова вещ за процесния период и стойността на същите. Указано е на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване едностранното прекратяване на
облигационните правоотношения по предоставяне на мобилни услуги по вина на
насрещната страна.
От ангажираните по делото доказателства не се установява ищецът да е предоставил
съответните мобилни услуги на ответника, за които търси изпълнение. Предметът на
сключен договор за мобилни услуги е предоставянето на абоната на електронни
съобщителни услуги чрез една/ няколко електронни съобщителни мрежи, съгласно
договорените условия. Провеждане на пълно и главно доказване в тази насока не е налице.
Недопустимо е да се приема по презумпция, че при сключени договори за мобилни услуги
между страните е налице предоставен достъп на абоната до мобилната мрежа за процесния
период. Горното не е отделено като неподлежащо на доказване обстоятелство в изготвения
доклад по делото. Извод в тази насока не може да се изведе и от представените по
заповедното дело преписи на сключени договори за мобилни услуги. С оглед на горното
исковете за заплащане на възнаграждения за предоставени мобилни услуги по четирите
договора следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
Лизингът е форма за предоставяне за временно ползване на вещи срещу задължение за
заплащане на лизингова цена като лизингополучателят има възможността да придобие
правото на собственост върху лизинговата вещ по време действието на договора или след
изтичане на срока на лизинговия договор. Задълженията за лизингови вноски по
договор за лизинг имат характер на периодични плащания и попадат в приложното поле на
кратката 3- годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“, предл.III от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.345, ал.1 от ТЗ, лизингополучателят има задълженията на наемател
съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 от ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане
срока на договора. Задължение на лизингополучателя е да заплаща лизинговото
възнаграждение и разходите, свързани с ползуването на вещта. С доклада по делото е
указано, че в тежест на ответника е да докаже надлежното изпълнение на договорните си
задължения, респ. връщане на лизинговите мобилни устройства след прекратяване на
правоотношенията между страните. Приложени към исковата молба са договор за лизинг от
08.12.2016г., за мобилно устройство ......, при лизингова цена от 436,77 лв., платима на 23
мес. вноски, ведно със съставен за същата сума запис на заповед от 08.12.2016г., /стр.19 и
20/, договор за лизинг от 02.05.2019г., за мобилно устройство ....., при лизингова цена от
404,57 лв., платима на 23 мес. вноски, /стр.38/ и договор за лизинг от 07.11.2018г. за
мобилно устройство ......, при лизингова цена от 1 471,77 лв., платима на 23 мес. вноски,
/стр.31 гръб/. Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена за сума от 703,89 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство
от 07.11.2018г., за периода: м.12.2019г.- м.10.2020г., за мобилно устройство ...... и за сума от
299,03 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно
3
устройство от 02.05.2019г., за периода: м.12.2019г.- м.04.2021г., за мобилно устройство ......
По първия договор за лизинг крайният падеж на задължението е 07.10.2020г., като с оглед
размера на месечната вноска и посочения краен период лизинговото задължение се равнява
на исковата претенция. По втория договор за лизинг крайният падеж на задължението е
02.04.2021г., като месечната вноска е в размер на 17,59 лв., което с оглед на посочения
краен период- м.04.2021г. лизинговото задължение се равнява на исковата претенция. И в
двата процесния договора е включена клауза за предаване на лизинговата вещ от
лизингодателя на лизингополучателя, който деклараира, че я получил. Доказване в насока за
връщане на лизинговата вещ или за заплащане на лизинговата цена не е проведено по
делото, поради което следва да се формира извод за основателност на исковете за заплащане
на лизингова стойност на предоставени мобилни устройства- ....., при неизплатена
лизингова цена от 703,89 и .....- от 299,03 лв., чийто размери формират остатъчната стойност
на лизинговите вещи.
Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП,
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при
неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора.
Настоящият съдебен състав приема, че претендираните от ищеца суми за договорни
неустойки не отговарят на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени
с потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на електронни
съобщителни услуги водят до съществена неравностойност на насрещните задължения по
договора. Следва да се посочи, че при прекратяване на лизингово правоотношение в полза
на лизингодателя възниква претенция за връщане на отдадената под лизинг вещ. Следва да
се посочи, че в искова молба ищецът се позовава и на изтичане срока на действие на
договорите за лизинг. По делото не са налице доказателства за надлежното прекратяване на
сключените договори между страните по реда на чл.87, ал.1, изр.II oт ЗЗД, поради
неизпълнение от страна на ответника. Не се установява разликата между цената на
съответното устройство към момента на прекратяване на сключените лизингови договори и
цената, на която е предоставено от оператора, съгласно приложима ценова листа. С оглед на
горното следва да се приеме, че са налице неравноправни неустоечни клаузи, поети от
потребителя на услугата, поради което не следва да бъдат уважавани предявените искове за
заплащане на договорни неустойки.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
4
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебно- деловодни разноски за исковото и за заповедното производство в размер
общо на 570,51 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. Г. С., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....... (с предишно фирмено наименование ......), ЕИК:......, със седалище и
адрес на управление гр......., представлявано от ........- членове на Съвета на директорите,
съществува вземане за следните суми: сума от 703,89 /седемстотин и три лева и осемдесет и
девет стотинки/ лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на
мобилно устройство от 07.11.2018г., за периода: м.12.2019г.- м.10.2020г. и сума от 299,03
/двеста деветдесет и девет лева и три стотинки/ лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 02.05.2019г., за периода: м.12.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 14.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №71543/2021г. по описа
на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....... (с предишно фирмено наименование ......), ЕИК:......,
със седалище и адрес на управление гр......., представлявано от ........- членове на Съвета на
директорите, срещу И. Г. С., ЕГН:**********, установителни искове за следните суми: сума
от 227,20 /двеста двадесет и седем лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за предоставяне на мобилни услуги, за отчетен период: 18.08.2019г.-
17.11.2018г. и сума от общо 553,65 /петстотин петдесет и три лева и шестдесет и пет
стотинки/ лв., представляваща договорни неустойки, начислени поради едностранно
предсрочно прекратяване по вина на абоната на Договор за лизинг на мобилно устройство
от 07.11.2018г. и на Договор за лизинг на мобилно устройство от 02.05.2019г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №71543/2021г. по описа на
СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Г. С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
....... (с предишно фирмено наименование ......), ЕИК:......, със седалище и адрес на
управление гр......., представлявано от ........- членове на Съвета на директорите, сума в
размер общо на 570,51 /петстотин и седемдесет лева и петдесет и една стотинки/ лв.,
представляващи сторени съдебни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
5
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6