№ 8548
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110169358 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 15882/17.01.2025 г. от ищеца, с която се иска
изменение на Решение № 217/07.01.2025 г., постановено по ГД № 69358 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за
разноските, като съдът намали присъденото на ответника адвокатско
възнаграждение до размер от 200,00 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането за
допълване от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на
молбата по съображения, подробно изложени в отговора.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
На първо място следва да се има предвид, че макар да е посочено, че се
иска допълване, по същество искането е за изменение на решението в частта
за разноските, доколкото съдът се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана
в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В посоченото решение съдът е изложил подробно съображенията си за
начина, по който следва да се разпределят разноските в разглеждания случай,
1
като съдът напълно споделя мотивите, изложени в решението, респ. не намира
основание да ревизира същите и с оглед принципа за процесуална икономия
препраща към тях без да е необходимо да ги повтаря.
Независимо от това съдът намира за необходимо да добави и следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност за
страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу Ю. С. М. кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79,
ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: главница в размер на 2446,74 лв. по договор за заем CrediGo
№ 5332-00008957, ведно със законна лихва от 15.07.2019 г. до датата на
окончателното плащане на задължението; договорна лихва в размер на 499,14
лв. за периода от 12.12.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 12.01.2019 г. (дата на последна вноска по погасителен план);
застрахователна премия в размер на 2100,00 лв., за периода от 12.12.2017 г.
(падеж на първа погасителна вноска) до 12.01.2019 г. (падеж на последна
погасителна вноска), лихва за забава в размер на 314,99 лв. за периода от
12.12.2017 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска)
до 15.07.2019 г.
Т. е. предявени за разглеждане са общо 4 установителни иска.
На основание чл. 2, ал. 5 НМРАВ възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете. При това положение по
първия иск на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 544,67 лв., по втория – на основания
чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ – 400,00 лв., по третия – на основание чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ – 510,00 лв., и по четвъртия – на основания чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ –
400,00 лв. При това положение съгласно НМРАВ минималният размер на
2
адвокатското възнаграждение за всички предявени искове възлиза на 1854,67
лв., респ. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът принципно би имал право
на 1388,20 лв., а на същия са присъдени само 224,55 лв.
Действително съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–
438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални
размери на адвокатските възнаграждения. В разглеждания случай обаче
присъденото възнаграждение е в пъти по-ниско от минимално определеното
съгласно НМРАВ, респ. същото е съответно на обема на предоставената от
процесуалния представител на ответника защита.
На следващо място, преценката за правната и фактическа сложност на
делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото от доверителя на насрещната страна
правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.
В разглеждания случай съдът съобрази следното: делото е с предмет
положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК,
вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; броя на страните; обема на приобщената по делото
доказателствена съвкупност – по делото са приети неголям брой писмени
доказателства; изслушано е заключение на назначената по делото ССЕ;
проведено е едно открито съдебно заседание; обемът на предоставената от
процесуалния представител на ответника защита се заключава в подаване на
отговор на исковата молба, активно участие в проведеното о. с. з. Предвид
изложеното съдът намира, че действително делото не се отличава със
значителна фактическа и правна сложност. Същевременно обаче платеното
адвокатско възнаграждение е в пъти по-малко от минималния размер на
същото, определен съгласно НМРАВ. Ето защо правилно възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е оставено без уважение. Разноските, дължими от
ищеца са правилно определени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
С оглед на горното искането по чл. 248 ГПК за изменение на посоченото
определение в частта за разноски се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, Съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение №
217/07.01.2025 г., постановено по ГД № 69358 по описа за 2023 г. на Софийски
районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските, инкорпорирано в
молба с вх. № 15882/17.01.2025 г. от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4