Определение по дело №1539/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 972
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20182100101539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер  972                    Година, 2020                                         Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..

На дванадесети март ….……..………….……….... Година две хиляди и двадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                                       

                                                             Председател: Радостина Калиманова

    Членове: ……………………………………..

                                                     Съдебни заседатели: ……………………………………..

 

Секретар ………………………………………………………………………………..………

Прокурор ………………………………………………………………………….……………. 

като разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова ……...…………………….

гражданско дело № ……… 1539 ....…. по описа за ………. 2018 …. година.

 

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод молбата на Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ляв чрез процесуалния им пълномощник, съдържаща искане за изменяване на постановеното по настоящото гражданско дело № 1539/2019 година решение № 517 от 23.01.2020 година в частта относно разноските, като присъденото със същото на ангажирания по делото един адвокат на ищеца възнаграждение бъде намалено поради неговата прекомерност, а също така и да им бъдат присъдени разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК с оглед признатия им размер подобрения. В подкрепа на отправените искания и твърдения не ангажират и не представят доказателства.

Ищецът по делото и насрещна страна по молбата, по повод на която е образувано настоящото производство за изменение на постановеното съдебно решение в посочената част, на когото съдът е изпратил препис от същата е депозирал отговор, с който е изразил становище за нейната неоснователност. Не сочи доказателства.

Бургаският окръжен съд след преценка на отправените от страните искания и доводи и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

С решение № 517 от 23.01.2020 година, постановено по настоящото гражданско дело, Бургаският окръжен съд е приел за установено по исковата претенция на Национална спортна академия „Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 21, представлявана от проф. П. Г.против Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***, че държавата е собственик на 25/2400 идеални части от ПИ с идентификатор №51500510.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ 2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при граници: ПИ с идентификатори №№ 51500.510.94, 51500.510.50, 51500.510.49 и 51500.510.82, заедно със самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14, находящ се в сграда с идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при съседи: над обекта СО № 51500.510.118.1.28, който самостоятелен обект според схема № 13734/24.04.2008 година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв. м., която площ не включва съответния процент идеални части от общите части на сградата, а според нотариален акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006 на нотариус с район на действие Несебърския районен съд общата РЗП на апартамента възлиза на 118.09 кв. м.; осъдил е Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,*** да предадат на държавата чрез Национална спортна академия „Васил Левски“, с адрес Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ №21, представлявана от проф. П. Г.владението върху имот, представляващ 25/2400 идеални части от ПИ с идентификатор №51500510.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ 2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при граници: ПИ с идентификатори №№ 51500.510.94, 51500.510.50, 51500.510.49 и 51500.510.82, заедно със самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14, находящ се в сграда с идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при съседи: над обекта СО № 51500.510.118.1.28, който самостоятелен обект според схема № 13734/24.04.2008 година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв. м., която площ не включва съответния процент идеални части от общите части на сградата, а според нотариален акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006 на нотариус с район на действие Несебърския районен съд общата РЗП на апартамента възлиза на 118.09 кв. м., като е признал на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС правото на Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,*** да задържат имота до заплащане от Национална спортна академия „Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 21, представлявано от проф. П. Г.направените в самостоятелния обект от тях подобрения - поставяне на гранитогрес на стойност 2000 лева. С този съдебен акт съдът е осъдил Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,*** да заплатят на Национална спортна академия „Васил Левски“, с адрес Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ №21, представлявана от проф. П. Г.сумата от 5354.57 лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото. Когато след постановяване на решение по делото страна по него поиска от съда да допълни или измени решението си в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като и присъди разноски, насрещната страна може да направи искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК в срока за отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК и то ще бъде своевременно - преди произнасянето на съда по разноските. Когато, обаче искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК се прави за пръв път по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, то е несвоевременно /така и в определение №372 от 16.05.2012 година на ВКС на РБ по частно гражд. дело № 223/2012 година, IV г. о./.

В конкретния случай на предпоследното проведено по делото съдебно заседание ищецът е представил чрез пълномощника си списък на направените от него разноски, в който фигурира и претендирания адвокатски хонорар. Както в рамките на това съдебно заседание, така и в тези на последното, когато е приключило събирането на доказателствата и е направено от ищеца искането за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, ответната страна чрез пълномощника си не е направила искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност. Такова искане същата е отправила към съда за първи път с молбата, по повод на която е образувано настоящото производство с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което и същото по горните доводи се явява несвоевременно. Това именно налага то да бъде отхвърлено.

Неоснователно е искането на ответниците и в неговата втора част. Разпоредбите на чл. 78 от ГПК уреждат разпределянето на отговорността за съдебни разноски и имат материалноправен характер. Няма законово основание ищец, чийто ревандикационен иск е бил уважен, да заплаща разноски по уваженото възражение на ответника. Възражението не е самостоятелен иск, но се ползва със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 от ГПК/ и с предявяването му добросъвестният подобрител не променя своето процесуално качество от ответник в ищец, който да се ползва от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Подобна постановка би противоречала и на гражданскоправния принцип на справедливостта, според който се защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес /така и в определение № 374 от 5.07.2019 година на ВКС по гражд. дело № 3345/2018 година, II г. о./.

Съдът констатира, освен това, че с решението си не е осъдил ответниците да заплатят сумата от 80 лева, представляваща дължима съгласно чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса върху уважения размер на възражението за подобрения, която следва да бъде заплатена от именно от тях съобразно уважения с решението размер на същите /в този смисъл определение № 374 от 5.07.2019 година на ВКС по гражд. дело № 3345/2018 година, II г. о. и другите цитирани в него съдебни актове на касационната инстанция/. Тъй като не съществува пречка това да бъде направено и в по-късен момент, то с настоящия съдебен акт съдът следва да стори това, като ги осъди за заплащането по негова сметка на така посочената сума.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд  

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ляв чрез процесуалния им пълномощник за изменяване на постановеното по настоящото гражданско дело № 1539/2019 година решение № 517 от 23.01.2020 година в частта относно разноските, като присъденото със същото на ангажирания по делото един адвокат на ищеца Национална спортна академия „Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 21, представлявана от проф. П. Г.възнаграждение бъде намалено поради неговата прекомерност, а също така и да им бъдат присъдени разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК с оглед признатия им размер подобрения. 

ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ляв чрез процесуалния им пълномощник да заплатят по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 80 /осемдесет лева/ лв., представляваща дължима от тях държавна такса върху уважения размер на подобренията, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :