№ 2452
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110204704 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Наказателно постановление № 007150 от 21.02.2025 г., издадено от
председател на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на
чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–
жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 50 000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно
постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че не било извършено административно нарушение, тъй като
били спазени изкисванията на чл.230 от Закона за електронните съобщения
(ЗЕС), а чл.62б от ЗЗП бил неприложим в случая. Липсвала и нелоялна
търговска практика, понеже клиентите били уведомени своевременно за
предстоящото увеличение на цените на услугите, като им е била дадена
възможност, ако желаят да се откажат от договора. Освен това имало смесване
на разпоредбите на чл.68г, ал.1 от ЗЗП и чл.62б от ЗЗП, които визирали
различни нарушения. Твърди се и прекомерност на наложената имуществена
санкция. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея
аргументи за отмяна на атакуваното НП. Счита, че нямало доказателства за
компетентността на актосъставителя, на наказаното лице не била
предоставена възможност за обяснения и възражения в хода на
административнонаказателното производство, нямало ясно описание на
нарушението и била налице неправилна квалификация на нарушението,
понеже имало смесване на разпоредбите на чл.68г, ал.1 от ЗЗП и чл.62б от
ЗЗП. Твърди, че не било извършено административно нарушение, тъй като
били спазени изкисванията на чл.230 от ЗЕС, а чл.62б от ЗЗП бил неприложим
в случая. Липсвала и нелоялна търговска практика, понеже клиентите били
уведомени своевременно за предстоящото увеличение на цените на услугите,
като им е била дадена възможност, ако желаят да се откажат от договора.
Сочи и прекомерност на наложената имуществена санкция. Не претендира
разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението било категорично доказано. Пледира
санкцията да бъде намалена, ако съдът я счете за прекомерна, а при
установяване на друг вид нарушение, съдът да преквалифицира същото. Не
претендира разноски.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на
всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 09.01.2025 г. в Комисия за защита на потребителите (КЗП) била
извършена проверка на дружеството „****“ ЕАД във връзка с постъпили
жалби и сигнали за увеличение на цените на мобилните услуги. Бил посетен и
търговки обект на оператора, находящ се в гр. София, ул. ***“ № 32, с цел
изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. При проверката било
установено, че клиентите на дружеството били уведомени чрез кратки
2
текстови съобщения (SMS) на 03.12.2024 г. за предстоящо увеличение на
цените на услуги, което влизало в сила, считано от 05.01.2025 г. Били взети
копия от издадени на потребители фактури за месец декември 2024 г. и месец
януари 2025 г., както и сключените с тях договори за услуги. При преглед на
същите се констатирало, че операторът едностранно е изменил цените по
договорите за мобилни услуги. Било изискано от дружеството да представи
писмено становище относно изменението на цените по договорите за мобилни
услуги, като на 08.01.2025 г. дружеството представило в КЗП исканото
становище, в което посочвало, че била предложена на потребителите промяна
на ценовите условия на основание разпоредбата на чл.230 от ЗЕС. Според
оператора нормата предвиждала възможност да се отправи предложение за
изменение на договора, което можело да бъде прието от потребителите или да
бъде отказано посредством прекратяване на договора. В отговор на поставен
от КЗП въпрос дали измененията по договорите ще бъдат извършени в
съответствие с правилото по чл.62б от ЗЗП, търговецът отговорил, че
разпоредбата на чл. 62б от ЗЗП не се прилагала по отношение на договорите
им за услуги, доколкото в чл.61а от ЗЗП изрично били изброени видовете
договори, за които се прилагала защитата, предвидена в чл.62-62д. Договорите
за предоставяне на електронни съобщителни услуги не представлявали
договори за продажба по смисъла на чл.62б от ЗЗП, респективно не
отговаряли на легалната дефиниция на „договор за продажба“, дадена в §13 т.
34 от ДР на ЗЗП.
Проверяващите приели, че съгласно разпоредбата на чл.62б от ЗЗП,
когато страните са сключили договор в писмена форма, измененията на
договорните условия се извършват с допълнителни писмени споразумения,
като сключените от потребителите договори за услуги попадали в
приложението на разпоредбите на чл.62-62д от ЗЗП, които съгласно нормата
на чл.61а от ЗЗП имали за цел защита на потребителите и се прилагали при
договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския
обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и
потребител, като се имали предвид и договорите за услуги. От документите по
преписката се установявало, че между дружеството и потребителите са били
сключени писмени договори при цени и условия за ползване на съобщителни
услуги, поради което всички изменения на посочените в договорите условия
следвало да се извършват с допълнителни писмени споразумения.
3
Дружеството било изпълнило регламентираната в чл.230 от ЗЕС процедура за
изменение на договорите за електронни съобщителни услуги, но не и
допълнителното изискване, посочено в разпоредбата на чл.62б от ЗЗП - да
бъде постигнато допълнително писмено споразумение към договорите за
услуги относно изменението на цената. В конкретния случай не били налице
данни, опровергаващи потребителския характер на договорите, поради което
освен приложимите правила на ЗЕС, които се прилагали към всички договори
за електронни съобщителни услуги, намирали приложение и правилата на
ЗЗП. Основанието за приложението на ЗЗП се съдържало и в §1 от ДР на ЗЗП,
съгласно който при противоречие на разпоредби на два закона се прилагали
тези, които осигурявали по-висока степен на защита на потребителите. Прието
било, че дружеството нямало право едностранно да изменя условията по
договорите за електронни съобщителни услуги на основание чл.230 от ЗЕС,
тъй като тази разпоредба не делегирала право на доставчиците да изменят
едностранно договорите за електронни съобщителни услуги, а единствено
регламентирала реда за уведомяване на крайните ползватели за планираното
по инициатива на доставчика изменение, както и правото им да прекратят
договора без допълнителни разходи. Прието било, че в конкретния случай са
налице действия от страна на търговец към потребител, които били пряко
свързани с доставката на услуги и представлявали търговска практика по
смисъла на §13, т.23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП. Извършени
били в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност по смисъла на §13, т.28 от ДР на ЗЗП, понеже търговецът
едностранно е изменил условията на потребителски договори за услуги, без да
е получил съгласието на потребителите и да е постигнал с тях писмени
споразумения относно изменението на цените. Подобно пазарно поведение
можело категорично да се квалифицира като нелоялна търговска практика,
която била в състояние да накърни икономическите интереси на
потребителите. Според проверяващите, чрез своите недобросъвестни действия
операторът съществено променял икономическото поведение на
потребителите, тъй като последните трябвало да вземат решение дали да
продължат да изпълняват договорите си като заплащат по-високите месечни
такси, наложени едностранно от оператора, или да прекратят своите договори
при неблагоприятни за тях условия, тъй като при прекратяване па договорите
преди да е изтекъл техният срок, потребителите, които са закупили
4
субсидирани крайни устройства, следвало да заплатят определена
компенсация. Въпросната компенсация била изцяло неоправдан разход за
потребителите, доколкото последните пристъпвали към прекратяване на
договорите си поради едностранно изменение на условията им от страна на
оператора без тяхното съгласие и постигнато писмено споразумение. Която и
от двете възможности да изберат потребителите, техните икономически
интереси в случая щели да бъдат съществено увредени, а операторът щял да
се облагодетелства от собственото си неправомерно поведение.
Предвид на това било прието, че на 05.01.2025 г. в гр. София, р-н
Младост, Бизнес Парк София, сграда 6, дружеството „****“ ЕАД е
осъществило фактическия състав на нелоялна търговска практика по смисъла
на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, като едностранно е изменило условията на
потребителски договори за услуги, без да е получило съгласието на
потребителите и да е постигнало писмени споразумения относно изменението
на цените по тях.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 007150 от
17.01.2025 г. за нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Актът бил съставен в
присъствие на представляващ дружеството, който след връчването му го
подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 007150 от
21.02.2025 г., с което за нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева
на основание чл.210а от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетеля В. С., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят С. подробно разказа за извършената проверка и
резултатите от нея. Реално, извън обективно установените факти, останалото
(становището, че се прилага нелоялна търговска практика) представляват
правни изводи на свидетеля С., които в случая следва да бъдат направени от
съда. В тази връзка, съдът напълно кредитира показанията на свидетеля
относно обективно установените и възприети от него факти, които се
5
потвърждават и от писмените доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
На база правилно установена фактология, съдът не е съгласен с
правните изводи на наказващия орган за осъществено от обективна страна
нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, а именно прилагане на нелоялна търговска
практика от страна на „****“ ЕАД. АНО е приел, че търговецът „****“ ЕАД
едностранно е изменил условията на потребителски договори за услуги, без да
е получил съгласието на потребителите и да е постигнал писмени
споразумения относно изменението на цените по тях, което било в
противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност по смисъла на §13, т.28 от ДР на ЗЗП. Чрез посочените
недобросъвестни действия операторът би могъл да повлияе върху търговското
решение на потребителя, тъй като последният ще трябвало да избира дали да
продължи договора като заплаща по-висока месечна такса, наложена
едностранно от оператора или да прекрати договора си.
Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава ІV,
раздел ІII от ЗЗП. Нормата на чл.68г, ал.1 от ЗЗП посочва, че търговска
практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако
променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на
средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители. Разпоредбата на чл.68г, ал.1 от ЗЗП
съдържа дефиницията на основния състав на нелоялните търговски практики,
уредени в чл.68б-68м от ЗЗП. Видно от разпоредбата, нелоялната търговска
практика по чл.68г, ал.1 от ЗЗП съдържа кумулативно две предпоставки: 1.)
противоречие на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и 2.) способност да промени или възможност да промени
икономическото поведение на средния потребител. Дефиницията на
„търговска практика“ е дадена в § 13, т.23 от ДР на ЗЗП, според който
6
„Търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от
страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите, а на „добросъвестност и професионална компетентност“ е
дадена в § 13, т.28 от ДР на ЗЗП. Последната е изградена на базата на
оценъчни понятия в областта на добрите нрави, което значи, че съдът следва
да извърши преценка в контекста на фактите по делото и добрите постижения
в процесната област. АНО застъпва тезата, че „****“ ЕАД, извършвайки
изменения в условията на договорите, като увеличава месечната абонаментна
такса за услуги без да е получил съгласието на потребителите и без да е
постигнал писмени споразумения с тях, действа в противоречие на чл.62б от
ЗЗП, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, поради което представлява нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Чрез посочените недобросъвестни действия
операторът би могъл да повлияе върху търговското решение на потребителя,
тъй като последният ще трябвало да избира дали да продължи договора като
заплаща по-висока месечна такса, наложена едностранно от оператора или да
прекрати договора си. Няма спор, че изменението в договорните условия,
свързани с увеличаване месечните абонаментни такси за услуги е извършено в
съответствие с изискванията на чл.230 от ЗЕС, в т.ч. и ал.3, според която
доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в
договорните условия, включително промени в общите условия, в срок, не по-
кратък от един месец преди влизането им в сила, и едновременно с това ги
уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни
разходи, в случай че не приемат новите условия. Следователно, потребителите
са били уведоми /информирани/ за предстоящото увеличение на цените на
услугите, респ. че ако не са съгласни да изпълняват договора си като заплащат
по-висока месечна такса, могат да го прекратят. Предвид на това не е налице
недобросъвестно поведение спрямо потребителя, което би могло да го накара
да си мисли, че ако продължи да изпълнява договора си ще заплаща същия
размер месечна абонамента такса, която е заплащал до този момент.
Категорично е налице информираност за предстоящото увеличение на цените
на услугите и възможността, ако потребителите не са съгласни, да прекратят
договора си. Жалбоподателят „****“ ЕАД е предприел мерки за предоставяне
7
на пълна информация на потребителите си, ако не са съгласни с предстоящото
увеличение на цените на услугите да прекратят договора си. Потребителят
има цялата и то вярна и коректна информация за условията, при които може да
прекрати договора си. Потребителят извършва преценка за икономическите
последствия от увеличението на цените на услугите на база своевременно
предоставена съществена информация за увеличението, като на тази база ще
вземе решение, дали да продължи да изпълнява договора си като заплаща по-
висока месечна такса или да го прекрати. Почтената пазарна практика, а и
принципът на добросъвестност, изискват търговецът своевременно да
информира потребителя за условията, респ. измененията в условията по
договора. Това в случая е осъществено. При категорично установеното, че
информация относно предстоящото увеличение на месечните абонаментни
такси е била сведена до знанието на потребителите от търговеца, то не може
да се приеме, че потребителят по някакъв начин е бил подведен, което е
релевантно за наличие на нелоялна търговска практика. Процесните действия
неминуемо водят до допълнително финансово обременяване на
потребителите, но това е в резултат на предварително налична информация,
която им предоставя правото да продължат да изпълняват договорите или да
ги прекратят, ако не са съгласни с едностранното им изменение.
Категоричната информираност на потребителя не означава недобросъвестност
на търговеца. Предоставената от дружеството информация за изменение
условията на договорите е ясна, поради което не води до намаляване
способността на потребителя да вземе информирано решение: да продължи да
изпълнява договора си или да го прекрати. На потребителя е предоставена
пълна, точна и максимално ясна информация за предстоящото увеличение на
цените на абонаментните услуги, въз основа на която може да направи
информиран и икономически обоснован избор да продължи ли да изпълнява
договора си като заплаща по-висока месечна такса или да го прекрати. След
като за потребителя не е създадено погрешно впечатление, че ако продължи да
изпълнява договора си ще заплаща същия размер месечна абонамента такса,
която е заплащал до този момент, то не е налице и недобросъвестност от
страна на „****“ ЕАД.
На следващо място, според § 13, т.23 от ДР на ЗЗП „Търговска практика“
е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
8
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата
или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите“, а в
случая осъществяваните от дружеството промени в цените на услугите
несъмнено не водят и не са свързани с „насърчаването, продажбата или
предоставянето на услугата“ по смисъла на посочения параграф. Напротив, на
потребителя се дава възможност, ако не е съгласен с предстоящото
увеличение да прекрати договора си, тоест да се откаже от „предоставяне на
услугата“ по смисъла на посочения параграф. Следователно, действията на
търговеца не могат да се определят като „търговска практика“, а и с оглед
изложеното по-горе, още по-малко и нелоялна такава. Касае се за изменение
на договорни условия, а не за нелоялна търговска практика /В този смисъл
Решение № 17442 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 10007/2018 г. на ВАС/. Не е
налице и „съществено изменение на икономическото поведение на
потребителите“ по смисъла на § 13, т.25 от ДР на ЗЗП, тъй като е налице ясна
и точна информация, отправена до тях за предстоящото увеличение, поради
което не води до намаляване способността им да вземат информирано
решение: да продължат ли да изпълняват договора си като заплащат по-висока
цена на услугата или да го прекратят, тоест действията на търговеца не са
довели до вземане на решение, което потребителите не биха взели без
използването на тези действия. Почтената търговска практика и
добросъвестността в областта на предоставянето на съобщителни услуги
изискват да се предоставят такива при стриктно спазване на условията по
договорите. Добросъвестността и професионалната компетентност не
допускат търговецът да променя цената на месечния абонамент в нарушение
на договореното, без да предостави на потребителя възможност да се откаже
от договора /да го прекрати/ и именно в това се изразява добросъвестната и
професионална грижа на търговеца към потребителя - /Решение № 3461 от
03.04.2023 г. по адм. дело № 6222/2022 г. на ВАС/. В случая е доказано
категорично наличието на такава грижа, посредством уведомяването на
потребителите за възможността да се откажат от договорите, ако не са
съгласни с увеличението на цените.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са осъществени кумулативните
елементи на фактическия състав на нелоялната търговска практика по смисъла
на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Законът вменява на търговеца задължение да
предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването
9
на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя
избор. Разпоредбата на чл.4 от ЗЗП детайлизира съдържанието на тази
информация. Нормата на ал.2 на чл.5 от ЗЗП поставя изискването
информацията да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема. Тълкуването
на разпоредбите налага категоричен извод за безусловно задължение на
търговеца всички предлагани от него стоки и услуги да носят определената в
закона информация, която да позволи на потребителя да направи своя избор.
Следователно, добросъвестното и компетентно осъществяване на търговската
практика от страна на търговеца изисква от него да осигури и предостави на
потребителя обема от информация, посочена в чл.4 от ЗЗП. Така
законодателят определя границата на задълженията на търговеца, следствие от
която е неговата отговорност за изпълнението им. Средният потребител е
този, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и
предпазлив, като се отчитат обществените, културни и лингвистични фактори.
Касае се за лице, което е достатъчно интелигентно и разполага с познания и
опит да разбере значението на така поднесената информация, въз основа на
която да вземе решение дали да сключи договора или не. В процесния случай
от страна на жалбоподателя не е осъществена визираната в закона нелоялна
търговска практика, доколкото е налице информираност за това, че ако
потребителите не са съгласни с предстоящото увеличение, имат право да
прекратят договора си /както се посочи изпълнени са изискванията на чл.230
от ЗЕС, които включват безусловно задължение за уведомяване на
потребителите за планираното изменение и за правото да прекратят договора
си ако не са съгласни/, което означава добросъвестност от страна на търговеца.
Последният предоставя информация на база на която потребителят взема
информирано решение. За средния потребител водещо при вземането на
решение е дали да продължи да изпълнява договора си при изменените
условия. Описаното по-горе конкретно поведение е дело на жалбоподателя, в
качеството му на търговец, което поведение неправилно е квалифицирано като
нелоялна търговска практика. АНО неправилно е преценил наличие на
нелоялна търговска практика, което представлява достатъчно основание за
отмяна на издаденото НП.
Освен това, нарушаването на разпоредбата на чл.62б от ЗЗП, според
който, когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на
договорни условия се извършва с допълнителни писмени споразумения, би
10
било основание за налагане на имуществена санкция по чл.208а от ЗЗП, а не е
основание за налагане на имуществена санкция по чл.210а от ЗЗП заради
прилагане на нелоялна търговска практика. В случая АНО е смесил двете
разпоредби и двете нарушения – нелоялната търговска практика по чл.68г,
ал.1 от ЗЗП и изискването изменения на договорни условия да се извършва с
допълнителни писмени споразумения по чл.62б от ЗЗП. Това смесване води до
противоречие в обстоятелствената част на издаденото НП и неяснота какво
точно нарушение се твърди да е било извършено от дружеството, което пък
съществено ограничава правото му на защита и възможността да разбере за
какво точно нарушение му се налага наказание. Такова противоречие се
забелязва и в съставения АУАН, но вместо АНО да го отстрани по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, той машинално го е пренесъл в издаденото НП. Това
противоречие води до неяснота на описаното деяние и неяснота какво точно
нарушение се твърди да е било извършено от дружеството. Фактическите
състави на нарушенията по чл.68г, ал.1 от ЗЗП и чл.62б от ЗЗП се смесват от
АНО в издаденото НП, което води до неяснота, тъй като и ако се твърди
нарушение на чл.62б от ЗЗП, то наказание следва да бъде наложено на
основание чл.208а от ЗЗП, а не на основание чл.210а от ЗЗП, където санкциите
са много по-високи. Ако пък се твърди да са били извършени две отделни
нарушения - по чл.68г, ал.1 от ЗЗП и по чл.62б от ЗЗП, то тогава е трябвало да
бъдат наложени и две отделни наказания за нарушаването на всяка от двете
разпоредби. В случая няма как нарушението да бъде преквалифицирано от
съда, както поиска процесуалният представител на АНО в съдебно заседание,
тъй като за съда не е ясна волята на наказващия орган, предвид описанието на
нарушението в издаденото НП. За съда не е ясно, дали се твърди да са били
извършени две нарушения - по чл.68г, ал.1 от ЗЗП и по чл.62б от ЗЗП, или се
твърди да е било извършено нарушение само на една от посочените
разпоредби, но на коя от двете, тъй като се описват обективните признаци и на
двата състава на нарушение. След като за съда не е ясна волята на АНО, то
какво остава за наказаното лице, на което е наложена значителна имуществена
санкция. Нарушението на чл.62б от ЗЗП се санкционира съобразно
санкционната норма на чл.208а от ЗЗП и не е елемент от фактическия състав
на нелоялната търговска практика по чл.68г, ал.1 от ЗЗП, дали процесното
изменение в условията на договорите в посока увеличаване цените на
месечните абонаменти такси, за които потребителят е информиран,
11
противоречи на чл.62б от ЗЗП. Фактическият състав на нелоялната търговска
практика не е идентичен с фактическия състав на нарушението по чл.62б от
ЗЗП. Както се посочи по аргумент от § 13, т.28 „Добросъвестност и
професионална компетентност“ е степента на специални познания, умения и
грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от
търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или
принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от
търговеца, тоест дефиницията е на база оценъчни понятия и не обхваща
противоречието на условията по договора с чл.62б от ЗЗП. Дали е налице
търговска практика, противоречи ли тя на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност, респ. променя ли или е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга
или към когото е насочена, не изисква изследване дали условията които налага
противоречат на закона, а дали се предоставя съгласно посочените по-горе
кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които може да се
квалифицира като нелоялна /аргумент от чл.68г, ал.1 от ЗЗП/. АНО е смесил
фактическите състави на двете нарушения. Дори и да се приеме нарушение на
изискванията на чл.62б от ЗЗП при извършеното едностранно увеличение
цените на услугите, то това само по себе си не може да се квалифицира като
нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, щом не са
налице останалите предвидени в приложимата правна норма предпоставки за
определяне на практиката като нелоялна.
Единствено за пълнота и във връзка с изложеното в жалбата, че ЗЗП е
неприложим спрямо договорите за услуги по осъществяване на електронни
съобщителни услуги, поради което и КЗП не бил компетентен орган, който да
осъществява контрол спрямо тези отношения, тоест приложимата нормативна
уредба се съдържала в ЗЕС, а не в ЗЗП, то следва да се посочи, че не са налице
данни опровергаващи потребителския характер на договорите, поради което
освен приложимите правила на ЗЕС и Общите изисквания при осъществяване
на обществени електронни съобщения на Комисията за регулиране на
съобщенията, които се прилагат към всички договори за същите услуги,
намират приложение и правилата на ЗЗП. Основанието за приложението на
ЗЗП се съдържа и в § 1 от ДР на Закона. Законът за защита на потребителите
защитава в по-висока степен правата на потребителите, за разлика от Закона за
електронните съобщения, на който се позовава жалбоподателят, в който тези
12
права са ограничени до степен доставчикът на услугата да може едностранно
и без изричното съгласие на потребителя да измени условията на договора.
В посочения по-горе смисъл е и практиката на касационната инстанция,
а именно Решение № 15130 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело №
1296/2025 г. по описа на АССГ, 2-ро отделение, 68-ми състав.
С оглед всичко изложено до тук, съдът приема, че издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Страните не са претендирали разноски по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 007150 от 21.02.2025 г.,
издадено от председател на Комисия за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на
„****“ ЕАД, ЕИК ********* е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева на
основание чл.210а от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13