Мотиви
към присъда № 46 от 16. 06.
2016г., постановена по НОХД № 2472/2015г. по
описа на Великотърновски районен съд.
ОБВИНЕНИЕТО е срещу А.Й.С., ЕГН
**********, роден на *** *** с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, в това, че
:
На 27.03.2013 г. в гр. ****, от офис на „Т" ООД гр.
Велико Търново, ул. България"№ 17, след предварителен сговор със С.С. ***,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -прозорец на
офиса и използване на технически средства - чук и отвертка, отнел от владението
на Д.В.В. от гр. ****, без негово съгласие с намерение противозаконно да
присвои чужди движими вещи - метална каса с размери 20x20x31 см. и сумата от
7811.50 лв. - вещите на стойност 7883,50 лв., собственост на „Т" ООД гр. ****
и сумата от 393.34 лв. собственост на „Маги-Меджик Арт" ЕООД гр. **** -
всички вещи на обща стойност 8276,84 лв., като кражбата извършил повторно,
случаят е немаловажен и със счупване на прозореца са причинени вреди на „Т"
ООД гр. Велико Търново в размер на 66.00 лв. - престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
и
С.С.Ч. ЕГН **********, роден на
*** г. в гр. В.Търново с постоянен адрес ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование,
безработен в това, че : На 27.03.2013 г. в гр. ****,
от офис на „Т" ООД гр. Велико Търново, ул. България"№ 17, след
предварителен сговор с А.Й. ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот -прозорец на офиса и използване на технически средства - чук
и отвертка, отнел от владението на Д.В.В. от гр. ****, без негово съгласие с
намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи -метална каса с размери
20x20x31 см. и сумата от 7811.50 лв. - вещите на стойност 7883,50 лв.,
собственост на „Т" ООД гр. **** и сумата от 393.34 лв. собственост на „Маги-Меджик Арт"
ЕООД гр. **** - всички вещи на обща стойност 8276,84 лв., като случаят е
немаловажен и със счупване на прозореца са причинени вреди на „Т" ООД гр.
Велико Търново в размер на 66.00 лв.-престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Граждански искове не са
предявени.
Защитникът на подс.С.
- адв.И., предвид направените самопризнания, моли съда за налагане на наказание не
по-голямо от наложеното преди възобновяване на делото или в рамките на изтърпяното.
Защитникът на подс.Ч.
- адв. В., моли съда да оправдае подс.Ч..
Счита, че извършителите са били двама, но не и подс.Ч.,
който намира за невинен. Счита, че е налице оговор, с
оглед на направените от подс.С. самопризнания, които
били дадени за да му бъде заменена мярката за неотклонение в по-лека. Намира
също, че не са налице други доказателства които да подкрепят обясненията на подс.С.. Прави подробен анализ на събраните доказателства и
счита, че обвинението срещу подс.Ч. е недоказано, а
се гради на предположения.
Подс.С. - не дава обяснения в хода на съдебното следствие,
позовава се на тези дадени пред съдия в досъдебната
фаза на процеса. Съжалява за извършеното.
Подс.Ч. - поддържа тезата на
защитника си моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното : От обясненията на подс.С., дадени пред съдия в хода на ДП, приобщени по реда
на чл.279, ал.1, т.4 от НПК, се установи, че през деня на 26.03.2013 год. двамата подсъдими се видели на кафе и подс. С. споделил
на подс.Ч., че знае офис на доставчик на интернет „Т”
ООД, който се намира над "пазара". Подс.С.
бил виждал, че хората плащали там доставката на интернет и двамата предположили,
че може да има голямо количество пари. Уговорили се същата нощ да се срещнат в
1.30 часа направо пред офиса, като подс. Ч. следвало
да носи чук и отвертка. Уговорили се също
всеки да носи маска за главата и ръкавици, за де не оставят следи.
Според уговорката, след
полунощ в около 01:30 часа, на 27.03.2013г. се срещнали в близост до офиса
находящ се на бул. „България” № 17. Подс.С. бил
облечен с тъмно-сиво
яке с качулка и черни плетени маншети
марка, „CELIO”, сини дънки марка „REPLAI” и обут с черни маратонки марка „Найк”. Огледали обекта и решили да влязат през страничен
прозорец на офиса. Подс.С. се качил по стълбите към
площадката пред входа на офиса и от там се пресегнал и счупил с чука в лявата
си ръка, стъклото на прозореца, който се намирал, зад ъгъла на сградата в
непосредствена близост до входната врата. Подсъдимият Ч. от своя страна, с
помощта на носеното дърво, разширил отвора и изчистил останалите остри стъкла. Подс.С. също очистил със чука няколко останали стъкла,
подал го на подс.Ч. и влязъл през прозореца в офиса. След него влязъл и подс.Ч., който първо хвърлил в помещението чука и дървото. Подс.С. взел чука и двамата започнали да претърсват бюрата
в помещението. След като не открили пари влезли в съседно помещение, в което подс.С. открил метална каса, с размери 20x20x31 см., която
била прихваната с дюбели за стената и
пода. Подс.С. нанесъл няколко удара с чука по
касата за да се опита да я освободи от дюбелите. Подс.Ч.
от своя страна с отвертката надигал касата за да може да я отдели от мястото в
което била монтирана. В резултата от нанесените удари касата се деформирала и
подсъдимите успелия да я отделят от дюбелите. Подс.С.
взел касата и без да проверяват съдържанието
се насочили към прозореца от където били влезли. Първи напуснал
помещението подс.Ч., а след него през прозореца излялзъл и подс.С., като първо
хвърлил касата и чука през прозореца.
Двамата подсъдимите
побягнали по посока на стадиона в града. Подс.Ч.
носел касата, а подс.С. чука. По пътя подс.С. се освободил от чука, като го изхвърлил над гараж
срещу № 4 на ул. „Тодор Балина”. /същият бил открит
на това място в хода на разследването, според протокол за оглед от 28.03.2013г.
л.149-150, с приложен фотоалбум, том.І от ДП/.
Докато се придвижвали по пътя махнали и маските. Навлезли в района на
ПМГ"В. Друмев" и в една от алеите пред гимназията отворили касата. В
нея намерили - пари - сумата
от 8204,84 лева, както и два бр. тетрадки. Тази сума, според показанията на св.В.
представлявала приходите на двете дружества ползващи офиса - "Т"ООД и
"Маги - Меджик арт"ЕООД, за периода 22, 23 и 25.03.2013г. Според
касовите книги на дружествата и дневните финансови отчети, след приспадане на
разходните касови ордери, се установява, че в касата са били налични 7883,50 лв., на „Т" ООД гр. **** и сумата от 393.34
лв. на „Маги-Меджик Арт" ЕООД. Подс.Ч.
прибрал парите, които били разпределени на няколко пачки, а тетрадките и касата
оставили на мястото на което я отворили. След това двамата преминали през двора
на гимназията и излезли от входа на ул. „Вела Благоева”. Пресекли улицата и се
насочили в междублоковото пространство. Разделили се и побегнали.
Междувременно поради
задействане на охранителната система на офиса на "Т"ООД, пристигнали
почти едновременно два екипа на COT при ОДМВР - В.Търново - в единия св. Г. и колегата
му А.И., а в другия - св. М.М. и Е.Б.. След
като пристигнали на място и видели, че е разбито стъклото на офиса, докладвали
на оперативният дежурен при РУ „Полиция” – В.Търново. На екипа на св.Г. било
разпоредено да запази местопроизшествието, а на другия екип да започне
издирването на извършителите. Освен екипите на СОТ, било и възложено издирването
на извършителите и от дежурните полицейски екипи в града. Така в издирването се
включили и служителите на полицията -
св.В., св.А., св.Х., св.М., св.М., св.З. и св.Рашков. Всички екипи се насочили
към района в който се предполагало, че се намират извършителите, като
действията им се координирали от оперативния дежурен.
След като се разделили подс.С. *** междублоковото пространство между улиците
„Филип Тотю” и „Никола Габровски”, като тичал посока
ул. „Бойчо Войвода”. В междублоковото пространство между блокове № 36 и № 38 на
ул. „Н. Габровски”, подс. С. изхвърлил платнената си
маска, а на дърво - ръкавиците, с които бил -с гумирани длани „Ansell” и продължил да тича покрай блоковете на ул. „Н.
Габровски” посока ул. „Йоновка”. На същото място са
открити в последствие от св.В. който участвал в издирването. В последствие
същите са иззети при извършения
оглед - видно от протокола за оглед от
27.03.2013г., л.170 - 171, и фотоалбум
от том.І, на ДП.
От обясненията на подс.С., показанията на св.М.М., св.М. и на св.М. се
установи, че полицейските служители започнали да обхождат района около ПМГ. Св.М.
забелязал следи, които да преминават през двора на гимназията и продължил да ги
следва. Пред гимназията се срещнали със св.М. и св.К. и продължили да
обхождат съседните улици и междублокови пространства. Забелязали подс.С. в момента в който бягал по ул.Славянска. Последвали
подсъдимия и същия бил задържан пред
блок № 42 на ул. „Н. Габровски”, при опит да се скрие от преследващия го
полицай св.М.М..
Подсъдимият Ч. *** по ул.
„Славянска”, посока ул. „Филип Тотю”. Докато се бягал
по ул.Славянска бил забелязан от св.А. и св.Х., които се движели с патрулен
автомобил. Последвали го с автомобила и видели, че завива по ул. „Филип Тотю”. Св. А. слязъл от автомобила и пеш последвал
подсъдимия. При бягството си, подс.Ч. хвърлил отвертката
в тревната площ пред блок № 16 на ул. „Филип Тотю” в
гр. Велико Търново, от него изпаднала и една от пачките от отнетите пари, прихваната с гумен
ластик, с банкноти на обща стойност 4 340 лева - видно от протокол за оглед от
27.03.2013г. - лист 165 -166 от Том. І на ДП и показания на св.З., открил
вещите и запазил местопроизшествието / показания дадени в хода на съдебното
производство и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК/.
Подсъдимият Ч. продължил да
бяга по същата улица и отново разпилял част т отнетите банкноти - пачка с обща сума от 947 лева, която е
намерена пред вх. „А” на бл. № 1 на ул.
„Филип Тотю” - протокол за оглед от 27.03.2013г., на
л.160 - 161 от том. І на ДП. Минал по стълбище, свързващо ул. „Филип Тотю” и ул. „Никола Габровски”, като в момента на
преминаването му 100 лв. паднала и в основата му - протокол за оглед от 27.03.2013г., лист 165 -166 от Том. І на ДП.
Парите били забелязани и от св.А. който преследвал подс.Ч.,
но не успял да го настигне. Същият запазил местопроизшествието до извършване на
следствените действия. След стълбите подс.Ч. ***, където бил забелязан от св.Х.. Св.Х. разпознал
в бягащия подс.Ч., с която се бил срещал 1-2 пъти преди
това по служба. Подс.Ч. също видял полицая, завил по
ул. „Искър” и успял да избяга. След този момент, докато бягал, подсъдимият Ч. паднал и си ударил
челото и дясно-странична част на главата, като си счупил и челната кост,
охлузил си китката и пръстите на лявата ръка. Въпреки травмите успял да се
прибере до дома си находящ се на ул. „Марно поле” № 32.
Полицаите продължили да
издирват подс.Ч.. Св.Х. и св.А. обходили строителния
техникум, край който преминал подс.Ч. и след това
района на парк "Дружба", но не го открили. По разпореждане на
оперативния дежурен св.Х. и св.А. отишли пред входа в блока в който живеел подс.Ч., като им било разпоредено да наблюдават апартамента
който обитавал и да следят движението във входа.
По същото време в дома на Ч. се намирали родителите му св.С.Н.Ч.
и св. Д.И.Ч., брат му св. Н.С.Ч.,
приятелката му към този момент св. Е.Д.Д.,
както и – свидетелите В.Б.Д. и Д.А.Б..
Близките на подс.Ч. му оказали първа помощ. Сложили го да легне на
леглото в стаята му и поставили компрес на мястото на удара. Състоянието на подс. Ч. в резултат на травмата се влошило. Същият започнал
да повръща, което наложило да бъде потърсена помощ. Св.С.Ч. позвънил на
тел.112, в 02.55 часа. По подадения сигнал пристигнал екип на Бърза помощ при
МОБАЛ - В.Търново, който откарал подс.Ч. в болничното
заведение. В линейката се качил и св. П.Х.,
който трябвало да придружи подс. Ч. до МОБАЛ –
В.Търново. В болничното заведение бил приет и прегледан от дежурния лекар в
спешно отделение - св.К.. След
извършване на скенер, се установило счупване на
фронталната кост в дясно и подс.Ч. бил приет
за лечение.
От заключението по
извършената съдебно-медицинската експертиза на л.16-18
от том ІІ на ДП, се установява, че С.Ч.
е получил охлузване по челото и по дясно-странична част на главата, счупване на
челната кост, наличие на малко въздух в черепната кутия, оток и кръвонасядане на дясната очница с
притваряне на очната цепка, охлузвания по гърба на лявата китка и пръсти,
мозъчно сътресение - лека степен, протекла със зашеметяване. Описаните
охлузвания по главата и китката са в резултат от косо действие на твърд тъп
предмет с неограничена повърхност. Вида на травмите и тяхното разположение само
в дясната половина на главата отговарят да са получени при падане на земята,
при наличие на инерционен момент на тялото /при бързо ходене или бягане/. Телесните
увреждания са причинили на Ч. временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и страдания и срок на
възстановяване в границите на 20-25 дни.
От разпита на вещото лице в съдебно заседание и направените разяснения се
установи, че сравнително широките охлузвания на челото и главата, наличието на по
дълбоки надирания на кожата, показват, че главата е действала към твърда
повърхност с едрозърнеста структура, а допълнителните натъртвания са от грапава
повърхност – като земен релеф. Подобни не биха се получили на гладка мозайка.
При описани две зони на охлузване - темпорална и челна, като неправилни разкъсани рани, единствено може да
се получат при удар с инерционен момент, който може да стане при бързо ходене.
От заключението на вещото
лице по извършената морфологична експертиза се установява, че по работните
повърхности на представения за изследване чук са открити сиви микрочастици боя.
Между частиците боя, иззети от чука, и представения сравнителен материал, иззет
от касата, се установява сходство по морфологични признаци /вид, цвят, нюанс и микроморфология/ и органичен компонентен състав.
От заключението по
извършената ДНК експертиза се
установява, че изследваният биологичен материал /вероятно епителни клетки/ по
маската, както и част от клетъчния материал по ръкавиците, произхождат от
подсъдимия А.Й.С..
По изследвания метален чук с
метална дръжка и проба, иззета от дръжка на отвертка, в част от локусите се визуализирали отделни алеи с нисък интензитет,
които не дават възможност да бъдат интерпретирани.
От заключението на
съдебно-химическата експертиза на иззетите по делото веществени доказателства,
се установява, че по тъмно-сиво яке с качулка и черни
плетени маншети на ръкавите с етикет от вътрешната страна под яката и надпис
„CELIO”, са установени парченца стъкло. По сини дънки
с надпис на копчетата „REPLAI” са установени парченца стъкло. По подметките на
черни маратонки марка „Найк”, са установени парченца
стъкло, като към едното от тях е залепено перфорирано парченце фолио в два
нюанса на синия цвят от едната страна и черен цвят към стъклото. Перфорираното
парченце фолио в два нюанса на синия цвят от едната страна, и черен цвят към
стъклото, извадено от подметката на дясна черна маратонка марка „Найк”, е идентично с перфорираното рекламно фолио в
преливащи цветове, иззето с протокол за извършен допълнителен оглед на
местопроизшествие от 27.03.2013 год. в гр. ****, бул. „България” № 17 - офис на
„Т” ООД - ****, по дебелина, структура и цвят на два съседни нюанса на синия
цвят.
Вещото лице по назначената
техническа експертиза на мобилния телефон и СИМ-карта, предадени доброволно от
подсъдимия А.С., е снело в приложения телефонните контакти, изходящи, входящи и
пропуснати повиквания, както и наличните снимки в папка Галерия/Изображения.
Било записано и съдържанието на СД-картата с име на тома „SOHOTO”.
По иззетите два броя парчета
дърво с цилиндрична форма с протокола за оглед на местопроизшествие, при
извършената дактилоскопна експертиза не били
установени годни дактилоскопни следи.
От заключението по
извършената съдебно-оценъчна експертиза, се установява, че стойността на отнетата метална каса е 72.00
лв., а чрез разрушаване на стъклопакета били причинени вреди в размер на 66.00
лева.
Описаната фактическа
обстановка съдът, установи от обясненията на подс.С.,
показанията на посочените по-горе свидетели, изготвените ВДС, събраните
веществени доказателства и заключенията
по извършените експертизи. Главния спор по фактите касае участието на подс.Ч. в деянието. За да изгради фактическите си
констатации касаещи деянието на подс.Ч. съдът се
базира на преките доказателства - обясненията на подс.
С. и показанията на св.Х., както и на заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза, от която се установява
механизмът на причиняване на телесните увреждания по подс.
Ч..
За да достигне до извода
за съпричастност на подс.Ч.,
съдът изходи от факта, който се подкрепя
пряко от всички доказателства и за който не е налице спор - че деянието е
осъществено от две лица. Този факт се подкрепя пряко и от вещественото
доказателства - видеозапис от охранителните камери, разположение в офиса на
"Т"ООД, който бе ценен от съда, както и показанията на полицейските
служители участвали в преследването на извършителите. Липсва основание да се
смята, че записът е манипулиран или че не отразява, обективно събитията от
27.03.2013г. При него ясно се виждат действията на извършителите, които
съвпадат детайлно с обясненията дадени от подс.С. за
времето, мястото и начина на проникване. Това съответствие е от съществено
значение при преценката на достоверността на обясненията на С. и дават
възможност да се достигне до извода, че същият ясно, коректно и точно описва
фактите относими към делото. За съда не съществува
съмнение, че подс.С. също така достоверно описва и
събитията, които не се обхващат от записа и информацията която дава за времето,
мястото и начина по който са взели решение за извършване на деянието. Липсва
основание за съмнение, че обясненията му са недостоверни и по отношение
участието на подс.Ч. или са дадени единствено с
намерение да се уличи в деяние което не е извършил. Тук следва да се разгледат
и показанията дадени от св.Н., който твърди, че се е срещнал с подс.С. по време на задържането му следствения арест и
същия му е признал, че сам е извършил деянието, а е "набутал" подс.Ч. за да му бъде променена мярката в "домашен
арест". Тези показания са явно недостоверни. Видно от справката на
Началник "Арести" ОСИН -В.Търново, от 16.03.2016г., в периода в който
подс.С. е дала обяснения пред съдия на 22.07.2013г., св.Н.
не се е намирал в следствения арест, а е бил на лечение в СБАЛЛС - към Затвора
гр.София - в периода 06.07. - 29.07.2013г. Освен това от всички останали
доказателства се установява безспорно, че в деянието са участвали две лица -
т.е. няма как подс.С. да му признае, че сам е
извършил деянието. Изложеното показва, че показанията на св.Н. са недостоверни
и не следва да се кредитират.
Освен обясненията на С.,
обаче, за съпричастността на подс.Ч. се съдържат и
доказателства в показанията на св.Х., който е успял да разпознае в подс.Ч. едното от бягащите лица в нощта на 27.03.2013г.
Макар и да не е пряко, а косвено доказателства по отношение на главния факт - отнемането, тези показания от една страна подкрепят
обясненията на подс. С., а от друга дават възможност
да се преценят показанията на св. С.Ч., св.Н.Ч., св. Д.И.Ч., св. Е.Д.Д., както
и – свидетелите В.Б.Д. и Д.А.Б..
Всички тези показания са
неверни в частта, в която съдържат твърдения, че подс.Ч.
се е намирал в дома си в първите часове на 27.03.2013г., и там е получил
телесните си увреждания. Всъщност информация за това къде, кога и в какво
състояние е намерен подс.Ч. се съдържат
в показанията на св.С.Ч., св.Б. и св.Д..
Останалите свидетели - св.Н.Ч., св. Д.И.Ч.,
св. Е.Д.Д., са го възприели в един по-късен момент в който му е била оказвана
помощ и е бил поставен на легло.
Св.С.Ч. дава показания,
че към 1.30 часа, като е станал през нощта до тоалетна е намерил сина си паднал,
в безсъзнание, като главата му се е намирала на прага на банята. Веднага повикал св.Б. и
св.Д., които си били легнали да спят в кухнята. Вдигнали подс.Ч., отнесли го и го поставили на леглото. Тези
показания кореспондират с показанията на св.Б. и показанията на св.Д.. Св.Б. си
спомня, че когато били повикани за да
окажат помощ от св.С.Ч. часовникът на микровълновата печка показвал 1.29 часа.
Показанията на тримата свидетели съвпадат с това къде се е намирал подс.Ч., но се разминават в твърдението кой е вдигнал
подсъдимия. Така св.Б. твърди, че като се е притекъл на помощ св.С.Ч., вече е
бил повдигнал сина си от дясната страна, след което св.Б. го прихванал от
лявата и заедно го отнесли в стаята му, където спяла св.Д. - л.83, т.І, на ДП.
Св.Д. от своя страна твърди, че също е носил подс.Ч.,
като го е носил със св.Б., а св.С.Ч. само отварял вратите и светвал
осветлението в стаите, през които
минавали - л.87 от т.І, от ДП. Всъщност св.С.Ч. твръди,
че се е опитал да вдигне сина си, завъртял го е само, но като не успял извикал св.Б. и св.Д., които
му помогнали да отнесат подс.Ч. в стаята му. Св.Д.
и св.Б. твърдят, че са видели подс.Ч. паднал по очи
на прага на банята, като главата му се намирала на алуминевия
праг. Ако са верни показанията на св.С.Ч., че е видял сина си опитал се да го
вдигне и го обърнал, като чак тогава е повикал останалите двама за помощ, то
няма как двамата да видят подс.Ч. по очи с глава на
прага, освен ако св.С.Ч. не го е поставил в първоначалната поза, за което не се
съдържа информация в неговите показания.
Налице е разминаване в тези показания и относно факта имало ли е кръв по
пода и прага - за каквато твърди св.С.Ч. и каквато отрича да е видял св.Д.. От друга страна всички свидетели - св.С.Ч.,
св.Д. и св.Б. са категорични че случилото се е около 1.30 часа. Така според св.Д.
и св.Б., и двамата погледнали часовника на микровълновата фурна и видели - св.Б.,
че показва 1.29 часа и св.Д. - " Аз се събудих и видях на микровълновата,
че часът беше някъде между 1.20 и 1-30
часа".. Противоречията относно детайлите в показанията на тримата
свидетели и категоричността им по отношение на факта, за времето по което е
намерен подс.Ч., е индиция
за тяхната недостоверност. Според съда близката роднинска връзка на св.С.Ч. и
приятелските отношения, в които се намират със св.Б. и св.Д., са повлияли върху
обективността на показанията им и обслужват защитната версия на подс.Ч.. Явен е стремежът в показанията да се акцентира
върху часа на събитието и именно поради това същите кореспондират
непротиворечиво, докато в детайлите е налице разминаване, което сочи, че свидетелите не са имали
възможност да ги съгласуват в достатъчна степен.
Освен противоречиви тези
показания се опровергават и от заключението по извършената съдебно-медицинска
експертиза, която разкрива механизма на получаване на травмите на подс.Ч., който изключва възможността това да се е случило
поради припадък в жилището на подсъдимия.
Както се установи от заключението, наличието на две зони на охлузване -
темпорална и челна, както и неправилните
разкъсани рани, единствено е възможно да се получат при удар с инерционен
момент. Установи се също, че с е касае до съприкосновение с грапава, зърнеста
повърхност, каквато е земната повърхност, а не до гладка повърхност с
ограничена площ, какъвто е прага на врата или гладката подова мозайка. Изводът който се налага е, че обсъдените
показания са недостоверни в частта, в която съдържат информация за това, че подс.Ч. в 1.30 часа на 27.03.2013г., е намерен в
безсъзнание на прага на вратата на банята в жилището което е обитавал. Свидетелите
са възприели уврежданията на подс.Ч. и са му оказали
помощ, но това се е случило в един по-късен момент. Именно затова сигналът на
тел.112 е подаден в 02.55 часа, а логично би било при такова състояние да се
реагира веднага, ако събитията са се развили по представения от свидетелите
вариант. Възможно е подс.Ч. действително да се
намирал в коридора пред банята в безсъзнание и там да е открити от своя баща -
св.С.Ч., но това се е случило далеч след 1.30 часа и вероятно малко преди
подаване на сигнала на тел.112, т.е. преди 2.55 часа. Ето защо, съдът прие, че подс.Ч. е взел участие в описаното по-горе деяние, при преследването
е паднал и е получил урежданията, но е успял е да се прибере в дома си. Липсата
на открити следи и пари при извършените следствени действия не променят променят този извод. Както се установи по делото от
показанията на св.Р., в същия вход на жилищния блок в който живеел подс.Ч. е имал достъп и до апартамент находящ се на 4 етаж.
Там следствени действия не са извършвани и вероятността там да с укрити парите,
дрехите и обувките с които е бил облечен е много голяма. Тази вероятност не
касае основния факт по делото който бе установен безспорно, а именно участието
в осъщественото отнемане поради което не се отразява на крайния извод за доказаност на обвинението.
Ето защо, неоснователни са възраженията на
защитника В., както относно доказаността на участието
на подс.Ч. в деянието, така и относно времето и
мястото на което е получил травмите.
Видно
от приложените по делото справки за съдимост, към процесното
деяние подс. А.Й.С. е бил
осъждан с пет влезли в сила присъди.
С
влязла в сила на 15.02.2008 г. присъда по НОХД № 1950/2007 г. на ВТРС, е осъден
за извършено на 01/02.10.2007 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4,
пр. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК на наказание
девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено с изпитателен срок за 3 години.
С
влязла в сила на 15.12.2007 г. присъда по НОХД № 504/2007 г. на ВТРС, е осъден
за извършено в периода 12.10 - 27.10.2007 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на наказание пробация със следните пробационни
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца.
С влязло в сила на 28.03.2008 г. определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 1516/2007 г на ВТРС, е осъден за
извършено на 07.07.2007 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и
2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК на наказание девет
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК
било отложено с изпитателен срок за 3 години.
С
определение по ЧНС 1008/2008г., в сила от 04.12.2008г., на осн.
чл.25, вр. с чл.23 от НК, горните наказания са
групирани, с наказанието пробация наложено му по НОХД №642/2008г. на ВТРС, за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като е наложено едно общо наказание -
лишаване от свобода за срок от девет месеца, изтърпяването на което е отложено
за срок от три години.
Подсъдимият С.С.Ч., към
извършване на настоящото деяние не е осъждан за престъпления. С присъда влязла
в сила на 30.04.2011 г., по НОХД № 298/2011 г. на ВТРС, за извършено в периода
- 20.01. - 05. 07.2010г., престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.,4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.63,
ал.1, т.3, вр. с чл.26 от НК, на осн.
чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - обществено порицание.
Видно от справка на ЗА Началник
Затвора - Ловеч, от 07.06.2016г., подс.С. е изтърпял
от наложеното му по НОХД № 766/2014г. общо наказание в размер на една година,
десет месеца и десет дни в това число зачетено предварително задържане, домашен
арест и зачетени работни дни. Същият е освободен от затвора на 03.12.2015г.,след
получаване на решение №315/09.11.2015г., по н.д. №925/2015г. по описа на ВКС, с
което е възобновено производството.
От справка на Началник Затвора -
Ловеч, от 07.06.2016г., подс.Ч. е изтърпял от
наложеното му по НОХД № 766/2014г. на ВТРС, общо наказание - две години
лишаване от свобода в това число зачетено предварително задържане и домашен арест. Същият е освободен от затвора
на 04.08.2015г., поради изтърпяване на наказанието.
С оглед на установеното, се налагат
следните правни изводи :
С деянията си подсъдимите С. и Ч. са
осъществили от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2,
т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а
само за подсъдимия С. и вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
От обективна страна : след предварителен сговор - планиране, набелязване на целта и набавяне на
средствата - чук, отвертка, тъмни дрехи, маски и ръкавици, чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот- прозорец на офиса и чрез използване на техническите средства
/чук и отвертка/, са отнели без съгласието на владеещото ги лице - движими вещи - пари и
метална каса на обща стойност
7883,50 лв., собственост на „Т" ООД гр. **** и сумата от 393.34 лв.
собственост на „Маги-Меджик
Арт" ЕООД, всичко вещи на обща стойност 8276,84 лв . Отнемането е осъществено, като с помощта на
техническите средства касата е отделена от мястото на което е била здраво
прикрепена и е изнесена извън помещението ползвано от двете дружества. Както
при преодоляването на преградата, така и в отнемането на вещите са взели
участие и двамата подсъдими, като са прекъснали фактическата власт на
представителя на двете дружества и са установили своя. Отнемането е завършено, тъй като подсъдимите
са имал възможност да се отдалечат, да
отворят касата и вземат съдържанието й. Така са осъществили собствена
фактическа власт върху парите, а със касата са се разпоредили фактически -
повредили и захвърлили.
Сумите,
които са намерени в хода на разследването по трасето по което е минал подс.Ч., са изпаднали от него в опита му да запази
установената вече фактическа власт върху тях. Ето защо, съдът приема, че
престъплението е довършено, а не представлява опит за отнемане на цялата
сума.
Според установеното и двамата
подсъдими са участвали в самото изпълнително деяние - прекъсването на
фактическата власт на досегашния владелец и установяване на собствена
фактическа власт, като предварително са се сговорили за това, обективирано чрез механизма на извършване на деянието, подготовката
на техническите средства, специални дрехи, маски и ръкавици.
Високата стойност на
отнетото имущество - един от основните
критерии за обществена опасност на деянията срещу собствеността, сочи че
случаят не се явява маловажен.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, при общ, пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали,
че в резултат от съвместната им дейност ще преодолеят преградата, здраво направена за защита на
имота за да си осигурят достъп до предмета на посегателство, съзнавали са, че в
резултат от общите им усилия ще осъществят фактическа власт без съгласието на
собственика върху вещите - каса и намиращите се в нея пари, предвиждали са и са
целели настъпването именно на съставомерния резултат
- да реализират отнемането, с намерение за присвояване. Умисълът е пряк за
отнемане на цялата сума пари, тъй като именно целтат
е била да отнемат цялото съдържание, независимо, че не знаели точния размер на
средствата. Предвид особения характер на парите, като вещ
в момента на осъществяване на фактическа власт върху тях е реализирана и
особената цел - присвояването.
С
оглед субекта - престъплението е извършена от подс.
С. при условията на повторност по смисъла на чл. 28
от НК, след като е бил осъждан за кражба и не е изтекъл петгодишния срок по чл.
30, ал. 2, вр. с ал.1 от НК. Реабилитацията в този
период не изключва квалификацията повторност.
Определяне и
индивидуализация на наказанието.
За извършеното от
подсъдимите престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от една до десет години.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства - висока стойност на предмета на посегателство, както и висока
обществена опасност на извършителите, извън квалифициращите белези - за подс.С. множество предходни осъждания, а за подс. Ч. - предходно
освобождаване от наказателна отговорност
за кражба.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете младата
възраст на подсъдимите и произтичащата от това волева неустойчивост,
облекчаваща процеса за преодоляване на задръжките и вземане на решение за
извършване на противоправно деяние, периода от време изтекъл от извършване на
деянието, както и направените от подс. С.
самопризнания допринесли за установяване на истината по делото.
Съдът, като взема предвид
наличието на изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съблюдавайки и целите на наказателната политика заложени в чл.
36 от НК, както и принципите за индивидуализация на наказанието по чл.54 от НК,
счете, че наказанията следва да се индивидуализират при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Отчитайки горните обстоятелства съдът
наложи на подс. Ч. наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от открит
тип.
Спрямо подс.Ч.,
съдът прецени, че липсват основания за отлагане изпълнението на наложеното
наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК. Тежестта на престъплението, както и
обществена опасност на дееца, сочат, че е наложително ефективното изтърпяване
наказанието, тъй като липсва възможност същият да се поправи и превъзпита без
да го изтърпи.
Същото важи и за подс.С., като за него също не съществува обективна пречка - осъждан е за престъпление от общ характер,
като му е налагано наказание лишаване от свобода, но е настъпила реабилитация
по право. Въпреки реабилитацията, съдът намира, че целите на наказанието принципно
могат да бъдат изпълнени само при ефективното му изтърпяване. Очевидно се касае
до личност, която към момента на извършване на деянието, се отличава със завишена обществена опасност, занижени
задръжки и склонност към престъпно облагодетелстване. За превъзпитанието на
дееца и осъществяване на индивидуалната превенция е необходимо да се реализира в пълен обем ефекта
на предвидената в закона санкция.
Подс.С., обаче е изтърпял наказание наложено му по отменената
присъда в размер на една година, десет месеца и с десет дни. Налагането на наказание за по-дълъг срок, но
не повече от предходно наложеното му, тъй като съществува забрана за влошаване
на положението му, би го отделило от социума в който
същият полага усилия да се интегрира и не би довело до реално постигане на по-добър
превъзпитателен ефект. Същият показва безукорно процесуално поведение и съдът
намира, че специалната превенция е вече осъществена, макар и по наказание,
присъдата по която е отменена. Ето защо, съдът индивидуализира наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, ДЕСЕТ МЕСЕЦА И ДЕСЕТ ДНИ, при
първоначален „Строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
В закона не се съдържа
норма, която да урежда хипотезата, в която е налице изтърпяно наказание, по
присъда по която производството е възобновено. Няма съмнение обаче, че щом
подлежи на приспадане срока на задържане
под стража и домашен арест, на осн. чл.59 от НК, както
и в случаите при които се определя общо наказание по реда на чл.25, вр. с чл.23 от НК, то и в настоящия случай, следва да се
приспадне срока на изтърпяното наказание от двамата подсъдими. Подобна е и хипотезата на чл.179, ал.1 от ЗИНЗС, която предвижда зачитане на изтърпяното наказание по останалите присъди,
в случай че присъдата по която е търпяно наказание е отменена. Разликата в
настоящата хипотеза е в това, че се касае за наложено наказание за същото
деяние, за което присъдата е отменена, производството е възобновено и се
постановява отново осъдителна присъда. Ето защо, съдът прие, че след като се касае за благоприятен за
подсъдимите ефект, следва да се приложи
законът по аналогия и приспадна, както следва :
- за подс.С. - от срока на наложеното наказание, времето
през което същият е бил задържан, в това
число по взета мярка за неотклонение и в изпълнение на наказание лишаване от
свобода по присъда по НОХД № 766/2014г. на ВТРС, в обща размер на ЕДНА ГОДИНА,
ДЕСЕТ МЕСЕЦА И ДЕСЕТ ДНИ .
- за подс.Ч., времето през което подс. С.С.Ч. е бил задържан, в това число по взета мярка за
неотклонение и в изпълнение на наказание лишаване от свобода, по присъда по
НОХД № 766/2014г. на ВТРС, в обща размер на ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.53 ал.1 б.
„а” от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата следните веществени
доказателства: Отвертка „Рико”, черна маска и черни
ръкавици – като вещи, принадлежали на виновното лице, които са били
предназначени и са послужили за извършване на умишлено престъпление. Предвид
ниската стойност на същите, следва да
бъдат унищожени.
Останалите веществените
доказателства, които принадлежат на подс.С. и не са
средство за извършване на престъплението
- мобилен телефон „Нокия”, яке, дънки и маратонки „Пума”, след влизане в сила на присъдата
следва да му бъдат върнати.
Останалите веществените
доказателства - дърво с цилиндрична форма,
стъкла запечатани в плик с етикет серия А 007844, като вещи с ниска
стойност, след влизане в сила на присъдата също следва да бъдат унищожени.
Иззетите по делото
веществени доказателства - 2 бр.
тетрадки запечатани в плик с етикет Серия А 016862 и метална каса, следва да се
върнат на правоимащото юридическо лице - „Т” ООД гр. ****
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.- В.Търново, бул.
„България” № 17, представлявано и управлявано от управителя Д.В.В..
При този изход на делото и
на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди всеки от
подсъдимите да заплатят в полза на
Държавата по сметка на ВТРС, СУМАТА от 1267.25 лева, представляващи по 1/2 от
направените в наказателното производство разноски, както и по 5.00 (пет) лева -
ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения, съдът
постанови присъдата си
РАЙОНЕН СЪДИЯ: