Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
при участието на секретаря Иванка Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 94 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съдебното производство по делото е
образувано по жалба на С.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез
адвокат Д.Д.от ШАК, със съдебен адрес ***, срещу Решение №
2153-27-35/08.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен. С обжалваното решение
административният орган е отхвърлил жалба, подадена от оспорващата срещу
Задължителни предписания № ЗД-1-27-01051039/20.12.2021г. на контролен орган на
НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход
за периода от 20.08.2012г. до 16.04.2015г. и от 10.07.2017г. до 19.12.2019г. В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и
дискриминационно, поради което се отправя искане същото да бъде отменено. В
тази връзка се сочи, че оспорващата е
регистрирана като земеделски производител, внесени са дължимите осигурителни
вноски и е подадена Декларация № 5 от ОКД за започване на дейността, което е
достатъчно основание да се приеме, че притежава качеството "осигурено
лице", респективно с настъпване на осигурителното събитие
„майчинство“ е придобила право на съответните парични обезщетения. Счита се
също, че съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 от Търговския закон, физическите
лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не се смятат за търговци,
поради което лицата, произвеждащи земеделска продукция, не могат да бъдат
определени като предприятия по смисъла на Закона за счетоводството и нямат
задължение да водят счетоводна отчетност, респективно нямат задължение за
доказване на разходите си с първични документи.С настъпване на осигурителното събитие „майчинство“ е отпаднала
възможността на оспорващата да престира пазарно ориентиран труд. Отглеждането
на малко дете е осигурителният случай, който лишава физически работоспособната
майка да работи, поради което при настъпването на това събитие тя има право на
парично обезщетение, ако е осигурено лице и обратно – майката, регистрирана
като земеделски производител, има право на обезщетение по чл.53 от КСО, когато
е прекъснала дейността си като земеделски производител, за да отгледа детето
си, докато то навърши 2-годишна възраст.
Счита се също, че административният орган не е обсъдил факта, че в действащото
законодателство липсва нормативен акт, задължаващ земеделския производител,
прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значимо събитие, да
установява това обстоятелство. Твърди се и, че постановеното решение
противоречи на чл.46, ал.3 от КСО, тъй като в случай, че С.Б.М. беше
упражнявала трудова дейност като земеделски производител при настъпило
осигурително събитие „майчинство“, би нарушила цитираната разпоредба, което би
изключило изплащането на същата на парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане. Релевират се и доводи за противоречие
на решението с чл.53, ал.5 от КСО, както и, че същото се явява дискриминационно, поради
наличие на непряка дискриминация. Като самостоятелно основание за неправилност на
обжалваното решение се сочи, че е налице изтекла погасителна давност. По
изложените в жалбата съображения С.Б.М. отправя искане за отмяна на Решение № 2153-27-35/08.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.Д.Д., който от
името на своята доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания. В пледоарията по същество аргументира тезата за незаконосъобразност
на оспорения административен акт и по изложените съображения моли за неговата
отмяна, както и за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
– Директорът на Териториално поделение на НОИ – Шумен, представляван в съдебно
заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт Л.И., оспорва
жалбата. Сочи, че С.Б.М.
не е извършвала дейност като земеделски
производител, поради което същата не се явява осигурено лице по смисъла на КСО.
Предвид констатацията за липса на извършване на трудова дейност, за която
лицето да подлежи на задължително осигуряване, контролният орган е издал
задължително предписание за заличаване на подадени данни с декларация обр.1,
жалбата срещу което е отхвърлена с решението на директора на ТП на НОИ - Шумен.
По мотивите, изложени в обжалваното решение, счита оспорването за неоснователно
и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано по повод проверка от контролен орган на НОИ, възложена
със Заповед № ЗР-5-27-00928404/31.05.2021г. на ръководителя на ТП на НОИ –
Шумен.
В хода
на проверката е установено, че С.Б.М. е регистрирана като
земеделски производител в ОД „Земеделие“ на 20.08.2012г., със собствена земя с
площ 0,0100 ха, намираща се в землището на с.Ясенково, със засети картофи.
Пререгистрирала се е на 07.01.2013г. със собствена земя с площ 0,0100 ха в
землището на с.Ясенково с форма на стопанисване "други" и намерение
за засаждане на картофи на същата земя. Пререгистрирала се е отново на
09.01.2015г., отново с намерение за засаждане на картофи на същата земя. Прекъснала
е дейността, считано от 17.04.2015г. Последвала е повторна регистрация в
ОД"Земеделие", гр.Шумен на 10.07.2017г., със земя с площ 0,010 ха в
землището на с.Венец, със засети краставици - градински. Пререгистрирала се е
на 29.12.2017г. със земя с площ 0,010 ха в землището на с.Венец, с намерение за
засаждане на домати – градински и на 08.01.2019г. – отново в землището на
с.Венец, със същата площ и намерение за
засаждане на домати - градински. Представени са и договори за наем - от
07.01.2017г. за ползване на земеделска земя с площ 850 кв.м. в землището на
с.Ясенково за стопанската 2014/2015г.; от 04.01.2017г. за ползване на 0,010 дка
от дворно място в с.Венец за стопанската 2016/2017г.; от 20.12.2017г. за
ползване на 0,010 дка от дворно място в с.Венец за стопанската 2017/2018г. и от
01.10.2018г. за ползване на 0,01 дка от дворно място в с.Венец за стопанската
2018/2019г. Оспорващата е прекъснала дейност, считано от 20.12.2019г.
Според
данните, съхранявани в информационната система на НАП, оспорващата не е
подавала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи (вкл.
и от субсидии) за 2019г. и 2020г., няма внесен авансов данък по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и няма данни за регистрирани фискални устройства за 2019г. и 2020г.
Декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“за С.Б.М. са подавани през 2019г. с
вид осигурен "13", от упълномощеното лице Б.Р.Х., посочено като автор
за КЕП.
По
първата регистрация са представени болнични листове с обстоятелства за
изплащане на парично обезщетение поради бременност и раждане по чл.48а от КСО
за периода от 26.02.2013г. до 11.07.2013г.; обезщетение по чл.50 от КСО с
начална дата на исканото изплащане 11.07.2013г. и по чл.53 от КСО с начална
дата на исканото изплащане от 16.04.2013г. По отношение на посочените периоди
оспорващата е посочила, че към датата на настъпване на обезщетенията е
осигурена за съответния риск.
В ТП на
НОИ по електронен път са постъпили удостоверения по образец, приложение № 9 към
чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване за самоосигуряващото се лице С.Б.М., с декларирани
обстоятелства за изплащане на парични обезщетения за временна
неработоспособност по болнични листове поради общо заболяване по чл.40 за
периода от 13.07.2017г. до 14.10.2017г.; бременност и раждане по чл.48а за
периода от 19.10.2017г. до 02.03.2018г. и Приложение № 11 към чл.11, ал.2 от
с.н., с декларирани обстоятелства за изплащане на парично обезщетение по чл.50
от КСО с начална дата на исканото изплащане от 03.03.2018г. и по чл.53 от КСО,
с начална дата от 03.12.2018г. В посочените удостоверения оспорващата
декларирала, че е осигурена за съответните рискове към датата на настъпване на
обезщетенията.
С.Б.М. е
представила в ТП на НОИ – Шумен писмено обяснение вх.№ 1029-27-4192/04.05.2021г.,
в което посочила, че се е регистрирала на 10.10.2017г., била е ощетена и
измамена от Б.Х., направила е пълномощно на дъщеря й Д.. Нищо не е продавала.
Не е упражнявала земеделска дейност, също не е работила земеделски
производител. По първата си регистрация няма какво да каже.
При
проверката е установено също, че на основание декларираните данни в
приложенията, подаваната информация с декларация обр.1 "Данни за осигурено
лице" и подадените в НАП данни за регистрация на С.Б.М. в качеството й на
регистриран земеделски производител са изплатени парични обезщетения за
временна неработоспособност поради общо заболяване и бременност и раждане, с
което е причинена щета за фондовете на ДОО.
Резултатите от извършената проверка са
обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01051016/20.12.2021г.
Въз основа
на същите контролен орган при ТП на НОИ приел, че С.Б.М. не е упражнявала
дейност като земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване по чл.4,
ал.3, т.4 от КСО и същата не се счита за осигурено лице по смисъла на КСО. В
регистъра за осигурени лица неправомерно са подадени данни с декларация образец
1 за периодите 20.08.2012г.-16.04.2015г. с вид осигурен "13" и
10.07.2017г.-19.12.2019г., с вид
осигурен "13", поради което издал Задължителни предписания №
ЗД-1-27-01051039/20.12.2021г. за заличаване на данните, подадени по реда на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО за С.Б.М. за посочените периоди.
Задължителните
предписания са оспорени пред Директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. № 1012-27-148/31.12.2021г.
По
повод така подадената жалба, с оспореното Решение № 2153-27-35/08.02.2022г.
Директорът на ТП на НОИ – Шумен приел издадените задължителни предписания за
правилни и законосъобразни. Административният орган възприел констатациите на
контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на
дадените задължителни предписания изложил, че съгласно определението за
регистриран земеделски стопанин, дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, за да подлежи на осигуряване по предвидения от кодекса ред, не е
достатъчно лицето само да е регистрирано по установения ред, а е необходимо да
бъде изпълнено още едно условие, а именно – производство на растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба. Този извод произтича и от
разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването ѝ, а също така и от определението за „осигурено лице“,
дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според което „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 или чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Административният орган посочил, че регистрационната карта със заверка от ОД
„Земеделие“ по никакъв начин не доказва, че лицето реално е извършвало
селскостопанска дейност. Предвид липсата на каквито и да е данни, че лицето е
упражнявало такава дейност, както и дадените писмени обяснения в тази насока, Директорът
на ТП на НОИ – Шумен приел, че С.Б.М. не попада в обхвата на осигурените лица
по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, поради което правилно и законосъобразно
контролният орган е предписал заличаване на подадените данни с декларация обр.1
за същата за времето от 20.08.2012г. до 16.04.2015г. и
от 10.07.2017г. до 19.12.2019г. Така мотивиран, ответникът отхвърлил подадената
пред него жалба.
Видно
от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено
на С.Б.М. на 08.03.2022г., а настоящата жалба е входирана в деловодството на
административния орган на 18.03.2022г.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 2153-27-35/08.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ –
Шумен - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден
съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е
направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Не се констатират съществени пороци на акта, които да
обосновават неговата незаконосъобразност. С оспореното решение директорът на ТП
на НОИ се е произнесъл по жалба на настоящата оспорваща против Задължителни предписания
на контролен орган при ТП на НОИ – Шумен. Съгласно разпоредбите на чл.107, ал.1
и ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се
осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и
инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО е даването на
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Налице е валидно
образувано административно производство, приключило с постановяване на
обжалваното решение, като в хода на проведеното административно производство са
спазени административно производствените правила, доколкото задължителните
предписания, а впоследствие и обжалваното решение, са издадени след изясняване
на релевантните за казуса обстоятелства, в т.ч. след изискване на информация и
доказателства от други административни органи, както и при съобразяване на
писмените обяснения на оспорващата.
Предвид
горното съдът приема, че Решение № 2153-27-35/08.02.2022г. на Директора на ТП
на НОИ – Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
Оспорващата
аргументира становище за неправилност на решението на директора на ТП на НОИ –
Шумен, с твърдения, че в случая е налице едно от осигурителните събития по чл.2
от КСО – „майчинство“, при което майката, регистрирана като земеделски
производител, има право на обезщетение за бременност и раждане, респективно за
отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст. Сочи, че раждането и отглеждането
на малко дете е осигурителният случай, събитието, което лишава фактически
майката от възможността да полага пазарно ориентиран труд и прекъсването на
дейността е основна предпоставка за правото на земеделския производител да
получи обезщетение. По тези съображения счита решението на директора на ТП на
НОИ за неправилно.
Съгласно
чл.48а и чл.50, ал.8 от КСО, осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение за посочените в кодекса срокове, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск. По силата на чл.52а и чл.53, ал.5
от КСО, самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство,
имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нормативно
регламентираните срокове, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Цитираните
разпоредби сочат, че за да придобие право на обезщетение за бременност и
раждане, респективно за отглеждане на дете до две години, съответното лице следва
да има качеството осигурено лице. Осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите
по чл.9, ал.2, т.1-3 и т.5.
Според
чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.
Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а
в ал.3 на същата норма - задължително осигурените за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4, ал.4 от КСО дава възможност
за регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
По
силата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители и
тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред.
По
делото няма спор, че през релевантните за казуса периоди жалбоподателката притежава
валидна регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл.5, ал.3 от Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
производители.
Не се
спори, че същата е подала съответните декларации за регистрация на
самоосигуряващо се лице в ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, с които е
декларирала, че ще се осигурява с избран вид на осигуряване за фонд "Пенсии"
и фонд "ОЗМ", считано от 20.08.2012г. по първата си регистрация и за
същите рискове, считано от 10.07.2017г. по втората си регистрация.
Спорът
по делото се свежда до въпроса дали наличието на декларирана дейност от
надлежно регистриран земеделски стопанин е достатъчно основание това лице да се
счита за „осигурено“ по смисъла на КСО.
Според легалната дефиниция за понятието „осигурено
лице“, дадена с цитираната по – горе разпоредба на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Правилно при постановяване на своето решение
административният орган е съобразил и нормата на чл.10, ал.1 от КСО, според
която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за която са внесени или
дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Съгласно
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. От цитираните
правни норми следва извода, че лице, за което не е доказано, че реално е
извършвало трудова дейност, в настоящия казус - че е произвеждало земеделска
продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано
по съответния ред.
От
събраните по делото доказателства се установява, че С.Б.М. е регистрирана като земеделски
производител, считано от 20.08.2012г. От представените по делото болнични листи
с № 2319538 от 06.03.2012г. и № 2324035 от 09.04.2013г. е видно, че считано от 26.02.2013г.
до 15.04.2013г., оспорващата е била в отпуск по болест, първоначално с диагноза
„наблюдение върху протичането на нормална бременност“, а впоследствие – с
диагноза "преносена бременност". От болнични листи № 2007202 от 22.04.2013г.
и № 2047492 от 05.06.2013г. става ясно,
че е била в отпуск поради раждане от ***г. до 10.07.2013г. Със Заявление
декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на
основание чл.50 и чл.51 от КСО за остатъка от 135 до 315/410 календарни дни,
оспорващата е отправила искане за изплащане на следващото й се обезщетение,
считано от 11.07.2013г. Декларирала е също, че на 20.08.2013г. придобива
изискуемия стаж за отпускане на обезщетение, както и, че е самоосигуряващо се
лице със срочна регистрация до 28.02.2015г. По делото е представено Разпореждане
на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ - Шумен от
20.08.2013г., с което на С.Б.М. е отказано отпускане на парично обезщетение за
отглеждане на дете по чл.50 и чл.51 от КСО за периода от 11.07.2013г. до
19.08.2013г., поради липса на 12 месечен осигурителен стаж във Фонд"Общо
заболяване и майчинство", като изрично е посочено също, че обезщетението
за отглеждане на дете следва да се отпусне от 20.08.2013г. Със
Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете на основание чл.53 от КСО оспорващата поискала отпускане на обезщетение за
отглеждане на дете до 2 годишна възраст, считано от 12.04.2014г. Видно от
удостоверение изх.№ РЗС-02-342-1/02.01.2020г. на директора на
ОД"Земеделие", гр.Шумен, в периода от 01.03.2016г. до 09.07.2017г. С.Б.М.
не е била регистрирана като земеделски производител.
На
10.07.2017г. С.Б.М. отново била
регистрирана като земеделски производител. Видно от болнични листи за
временна неработоспособност от 13.07.2017г., 27.07.2017г., 31.08.2017г.,
21.09.2017г., 27.10.2017г. и
11.12.2017г., в периода от 13.07.2017г. до 06.12.2017г. оспорващата била в отпуск
по болест с диагнози "заплашващ аборт", "лъжливо раждане преди
навършени 37 гестационни седмици", "наблюдение върху протичането на
друга нормална бременност" и "преносена бременност". Съгласно
болнични листи от 11.12.2017г. и 18.01.2018г., в периода 07.12.2017г.-02.03.2018г.
С.Б.М. била в отпуск по болест с диагноза "Спешно цезарово сечение" и
отразено раждане на ***г. Според представените извлечения от ИСЕООД за
представени данни в НОИ, считано от 03.03.2018г. на оспорващата било изплащано
парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 и чл.51 от КСО
за остатъка от 135 до 315/410 календарни дни; а считано от 03.12.2018г. било
изплащано парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 години на
основание чл.53 от КСО. Видно от удостоверение изх.№ РЗС-02-342-1/02.01.2020г.
на директора на ОД"Земеделие", гр.Шумен, на 27.12.2019г. С.Б.М. е
отписана от Регистъра на земеделските стопани.
В
същото време в хода на административното производство оспорващата не е ангажирала
каквито и да е доказателства, че е произвеждала селскостопанска продукция,
която да е продавала. В хода на съдебното производство също не представя
доказателства за извършване на дейност като земеделски производител, в това
число чрез представяне на приходни и разходни документи, приемо – предавателни
протоколи за реализирана продукция, доказателства за получен доход. По делото
не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. Не се и твърди
извършване на подобна дейност с цел продажба, доколкото самата оспорваща е
заявила в писмените си обяснения, че не е извършвала дейност като земеделски
производител. От друга страна, в хода на административното производство са
установени обстоятелства за липса на данни за внесен от лицето авансов данък по
чл.43 от ЗДДФЛ; за подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ; за регистрирани
фискални устройства на С.Б.М.. Въз основа на събраните
доказателства и след анализ на приложимите правни норми, правилно директорът на
ТП на НОИ – Шумен е приел, че последната не се явява „осигурено лице“ в периода от 20.08.2012г. до 16.04.2015г. и
от 10.07.2017г. до 19.12.2019г., предвид неизвършването на дейност като
земеделски стопанин, респективно в унисон с приложимите материалноправни
разпоредби горестоящият административен орган е отхвърлил подадената от нея
жалба против задължителните преписания на контролен орган при НОИ, с които е
предписано да бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход за посочените
периоди. Жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не
попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, във вр. с § 1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран
земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл
са задължителните предписания.
Правилно
директорът на ТП на НОИ – Шумен е отчел и дадените от лицето писмени обяснения.
Видно от същите, С.Б.М.
сочи, че не е извършвала дейност като земеделски производител.
В обобщение
на изложеното, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено
лице в Регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно
основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или
животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по
установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че
за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването,
поставено от законодателя, е лицето реално да осъществява дейност като
земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена за продажба и
при наличието на надлежна регистрация.
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство оспорващата не установи при
условията на пълно и главно доказване, че е осъществявала трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция,
предназначена за продажба. Както в хода на административното, така и на фазата
на съдебното производство, не са представени каквито и да е доказателства, сочещи че С.Б.М. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин,
произвеждайки продукция, предназначена за продажба, съответно, че действително са били реализирани заявените от
жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. Напротив,
установените по делото факти сочат, че същата изобщо не е започнала да
упражнява дейността, която е заявила. С оглед на това, не е налице една от
задължителните предпоставки тя да се счита за „осигурено лице“, а именно – да
упражнява дейност, за която подлежи на осигуряване.
В тази връзка съдът намира за неоснователна тезата на
оспорващата, че след като е получавала обезщетения за временна
неработоспособност, за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете,
същата не е можела да полага пазарно ориентиран труд, в т.ч. и посредством
отглеждане на земеделска продукция. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването
й. По силата на §1, ал.1, т.5 от
ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в настоящия казус, че
е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално
да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция
за продажба. И след
като такава не е била произвеждана от оспорващата, последната не е придобила
качеството осигурено лице.
В тази
връзка не е без значение и факта, че за целия период на регистрацията й като
земеделски производител последната е заявявала намерение за отглеждане на
различни видове земеделски култури, като същевременно липсват каквито и да било
доказателства за произведена земеделска продукция. Нещо повече, самата оспорваща
в своите писмени обяснения е заявила, че не е извършвала дейност като
земеделски стопанин, от което следва, че тя не е имала качеството осигурено
лице. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
заявената от оспорващата обработваема площ е с незначителни размери – 100
кв.м., които не предполагат производство на земеделска продукция с цел
търговия. Поради това изводът
на административния орган, че не е упражнявана дейност по производство като земеделски
стопанин, е съответен на приложимите материалноправни разпоредби.
Доводите на
оспорващата, че като земеделски производител не е търговец и няма задължение да
води счетоводна отчетност, да доказва разходите си с първични документи, да има
фискален апарат и да издава касови бележки, не променят направения по-горе
извод, тъй като по делото не са представени каквито и да било доказателства
оспорващата да е извършвала дейност като земеделски производител.
Неоснователен
е и доводът, че снетите от С.Б.М. писмени обяснения не са събрани по надлежния
ред, доколкото чл.108, ал.2 от КСО задължава физическите и юридическите лица да
представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите
от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на
информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка
с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват
съдействие при изпълнението на служебните им задължения. В този смисъл,
изисквайки писмено обяснение от оспорващата, органите на НОИ са упражнили
предоставено им от специалния закон правомощие.
По
изложените съображения съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са
налице кумулативно предвидените предпоставки в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО,
поради което и с оглед изискванията на чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, същата не
се явява осигурено лице по смисъла на КСО и правилно контролен орган на НОИ е
издал задължителни предписания за заличаване на данни за осигурителен
стаж и доход за периода от 20.08.2012г. до 16.04.2015г. и от 10.07.2017г. до
19.12.2019г., жалбата срещу които е отхвърлена с процесното решение.
Неоснователно
е възражението на оспорващата, че с постановеното решение спрямо същата се
прилага „непряка дискриминация“, в сравнение с други самоосигуряващи се лица,
за които е настъпило осигурителното събитие „майчинство“. Съгласно чл.4, ал.3
от Закона за защита от дискриминация, „непряка дискриминация“ е поставянето на
лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да се констатира
наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено конкретно лице -
сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на база на
признаците по ал.1 на чл.4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика“. Сравнението се приема като основен и задължителен
елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация, като за
да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде
поставено при сравними сходни обстоятелства. В тази връзка неоснователно е
сравнението между самоосигуряващи се лица, за които е налице валидно възникнало
осигурително правоотношение, с произтичащите от същото права и задължения и
тези лица, които не са „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО, каквато се явява оспорващата.
Ирелевантни
за настоящия спор са възраженията за изтекла давност по отношение данните,
отнасящи се за периода от 20.08.2012г. до 16.04.2015г. Както правилно е
посочено в обжалваното решение, визираният в чл.115 от КСО давностен срок е
относим към вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху
тях. С оглед на това, изложените аргументи в тази насока не следва да се
обсъждат.
В
контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че Решение № 2153-27-35 от 08.02.2022г. на Директора на Териториално
поделение – Шумен на НОИ е издадено от компетентен орган, в установената от
закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие
на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.
По
изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно,
а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение №
2153-27-35/08.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен.
Разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд –
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: