гр.
Пловдив, 22.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,
II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Теодора Цанова,
като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 549 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на И.П.С., с ЕГН **********, адрес: ***, против Отказ за издаване на
удостоверение за наследници на Р.В. С., обективиран в Писмо изх. № 10-06-22/ 08.01.2021
г., издадено от Г.Д. - ст. специалист
„Административно обслужване“ в Кметство с. Войнягово, Община Карлово. В жалбата
се излагат твърдения за незаконосъобразност на акта и се иска отмяната му,
съответно административният орган да бъде задължен да издаде исканото удостоверение.
В СЗ процесуален представител поддържа жалбата. Допълнителни съображения се
излагат в писмени бележки, приложени по делото.
Ответникът
по жалбата чрез процесуален представител и в писмени бележки е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният отказ е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като по делото
на са ангажирани доказателства от страна на ответния административен орган за
датата, на която отказът е връчен на жалбоподателката, съответно не е посочено
пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, като се констатира, че същата
е подадена от лице с правен интерес – заявител на искането.
Производството
е започнало по подадено от жалбоподателката Искане за издаване на удостоверение
за наследници на Р.В. С., починала през
1973 г., вх. № 115 от 03.11.2020 г. по описа на Кметство с. Войнягово. Въз основа на така подаденото искане е
издаден и оспореният Отказ за издаване
на удостоверение за наследници, обективиран в Писмо изх. № 10-06-22/ 08.01.2021
г., издадено от Г.Д. - ст. специалист
„Административно обслужване“ в Кметство с. Войнягово, Община Карлово, чието
съдържание се свежда до следното:
При
направена служебна справка в регистрите за смърт на с. Войнягово, общ.
Карлово е установено, че има съставен Акт
за смърт на Р.В. С.. Същата в акта за брак е записана Л.Г., като за баща е
посочен Г.П.. В актовете за раждане на децата е записана майка Л.Л.. В ЛРК на И.
Л.А. е записана майка Р.В. С.. В ЛРК на П.Л.С. е записана майка Р.С. С.. С
оглед на това е прието, че има разминаване в имената на лицето и не може да
бъде издадено исканото удостоверение за наследници.
Съгласно
чл. 24 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) общинската администрация
издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване
и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра
на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието. В издадената от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на правосъдието Наредба № РД-02-20-6 от 24 април
2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението
(наричана по-долу за краткост само Наредбата) е предвидено, че удостоверения
въз основа на регистъра на населението могат да издават кметът на общината,
кметът на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от
общинската администрация (чл. 2 от наредбата).
В тази
връзка по делото е представена Заповед № РД-1151 от 11.11.2019 г., с която
Кметът на Община Карлово е определил множество служители в общината за
длъжностни лица по гражданското състояние, сред които е и издателят на процесния
отказ, а именно Г.Д.Д. – старши специалист в кметство с. Войнягово.
При
това положение следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден
от материално компетентен орган на общинската
администрация.
По делото не се
формира спор по установените
факти. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и
се свеждат до въпроса налице ли са основания за издаване на исканите
удостоверени за наследници.
Според
§ 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса
производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им,
освен ако в специален закон е предвидено друго.
В
случая административният орган е бил сезиран с искане за извършване на
административна услуга - издаване на удостоверение за наследници, което имат
удостоверяващо действие за факти с правно значение, а именно – посочване на
наследниците на Р.В. С.. Следователно процесният отказ за издаване на удостоверение
за наследници представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3
от АПК.
За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде
съобразено следното:
Производството
по издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението е особено
производство, което не се припокрива с всички правила на административното
производство, предвидени в глава пета на Административнопроцесуалния кодекс. В
това производство административният орган не трябва да събира други
доказателства, за да издаде исканите удостоверения, доколкото последните се
издават единствено въз основа на регистъра на населението, съгласно цитирания
по-горе чл. 24 ЗГР. В тази връзка в чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-02-20-6 от
24 април 2012 г. е уточнено, че удостоверенията се издават въз основа на
данните, съдържащи се в Националната база данни "Население и Локалната
база данни "Население", като за издаването им могат да се ползват и
данни от регистрите на актовете за гражданско състояние. Обхвата на
задълженията на длъжностното лице при издаването на удостоверения за наследници
са регламентирани в чл. 11, ал. 2 от наредбата и се свеждат именно до пълна
проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на
актовете за гражданско състояние
В
разглеждания случай очевидно длъжностното лице по гражданско състояние е
извършило проверка в регистъра на населението и в регистъра на актовете за
гражданско състояние, но от процесния отказ не става ясно кое е обосновало неговото
издаване, доколкото същият съдържа само фактически констатации, но не и основани
на тях правни изводи. Впрочем в оспорения акт се съдържат констатации
единствено за установените вписвания, които обаче сами по себе си не биха могли
да доведат до отказ за издаване на исканите удостоверения, тъй като констатираното
от длъжностното лице разминаване в имената не води само по себе си до извод за
липса на идентичност на лицето. Защо обаче длъжностното лице по гражданско
състояние индиректно е приело обратното /че липсва идентичност между тях/, при
положение, че този извод по аргумент от чл. 18, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-6
от 24.04.2012 г. може да бъде направен само когато различните имена на лицето не
са вписани в регистъра на населението и/или в регистрите на актовете за
гражданско състояние, от данните по делото не става ясно.
Вписването
на конкретно лице с различни имена в регистъра на населението очевидно не е
рядък случай, което е наложило уреждането на нарочно производство по издаване
на удостоверение за идентичност на лице с различни имена в цитирания чл. 18 от
НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., както и на производство за отстраняване
на непълни и/или неточни данни в електронен личен регистрационен картон в чл. 77 от НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012
г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация /според
който във всички случаи, когато се установи, че данните в електронен личен
регистрационен картон са непълни и/или неточни, отговорното длъжностно лице по
тази наредба незабавно предприема действия за тяхната актуализация/.
Разбира
се, органът не е следвало да провежда производството по чл. 18 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24 април 2012 г., което има за цел издаването на удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, доколкото в случая няма искане за
издаване на такова удостоверение като основание за започване на производството.
Тъй като обаче и в двете производства /по чл. 18 от наредбата и по издаване на
удостоверение за наследници/ длъжностното лице извършва проверка в едни и същи
информационни източници, то ако в производството по издаване на процесните удостоверения
за наследници е могло да се установи, че посочените в отказа имена са имена на
едно и също лице, то удостоверението би следвало да бъде издадено. При
невъзможност това да се установи въз основа на информацията, съдържаща се в
съответните бази данни, е налице основание за отказ за издаване на документа /в
този смисъл Решение № 2849 от
26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12110/2017 г., III о./.
Мотиви
обаче в горния смисъл липсват в оспорения
отказ за издаване на удостоверение за наследници. Всъщност от данните по делото
не може да се установи дали длъжностното лице изобщо е изследвало този въпрос
или просто механично е възпроизвело данните от регистър на населението в оспорените
откази.
Изискването
за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за
законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз
основа на които административният орган е издал конкретен административен акт.
Това подпомага лицето в избора на защитните средства и въобще при изграждането
на защитата срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява и
прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според АПК е
такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за неговата отмяна. Впрочем, в този смисъл
следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по
д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Ето защо се налага извод, че
оспореният отказ за издаване на удостоверение за наследници на Р.В. С., обективиран
в Писмо изх. № 10-06-22/ 08.01.2021 г., издадено от Г.Д. - ст. специалист „Административно обслужване“
в Кметство с. Войнягово, Община Карлово, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде
изпратено като преписка за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с
настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен
срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
Мотивиран горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и
чл. 174 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ отказ за издаване на удостоверение за
наследници на Р.В. С., обективиран в Писмо изх. № 10-06-22/ 08.01.2021 г., издадено
от Г.Д. - ст. специалист
„Административно обслужване“ в Кметство с. Войнягово, Община Карлово.
ИЗПРАЩА преписката за ново
произнасяне по Искане за издаване на удостоверение за наследници на Р.В. С.,
починала през 1973 г., вх. № 115 от 03.11.2020 г. по описа на Кметство с.
Войнягово, при съблюдаване на указанията по тълкуване и прилагане на закона
дадени в настоящото решение, в
14-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: