№ 2578
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110108757 по описа за 2023 година
Предявени са от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу А. И. А. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 3, бл.341, вх.1, ет.15, ап.69, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гоце
Делчев, блок 102, чрез адвокат Д. В., особен представител, иск с правна квалификация
чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия сумата в размер на 807,82 лева, ведно със законна лихва за
периода от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 19.08.2022 г. в размер на 150,32 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 13,74 лева, ведно със законна лихва за периода от 14.09.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 19.08.2022 г. в
размер на 2,80 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. СОФИЯ,
ж.к. ЛЮЛИН 3, бл.341, вх.1, ет.15, ап.69, аб. № 200111 за процесния период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г., като същият е собственик на имота, но не е изпълнил задължението си да
заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба. Оспорва
исковата молба, като сочи, че ищецът не е представил доказателства относно начина, по
който са установени периода и количеството на доставената топлинна енергия в сградата,
респективно до имота на ответника, правилността на отчитане на потребената реално
топлинна енергия, както и че претендираните суми са предявявани за плащане. Твърди, че
1
ответникът не дължи лихви, тъй като не са му връчвани съобщения за издадени фактури.
Прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията. Сочи, че не е
доказано от ищеца, че ответникът е собственик на процесния имот за периода, за който се
претендират процесните суми, като твърди, че въз основа на представеното Постановление
за налагане на възбрана от 31.06.2016 г. може да се направи извод, че ответникът не е
собственик на имота. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 14.09.2022 г. срещу ответника и . за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 50030/2022 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжника А. И. А., ответник по настоящото производство, по реда на чл.
47, ал. 2 от ГПК и за същия не е установена месторабота, поради което съдът е дал указания
на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния
интерес на ищеца от водене на настоящото производство срещу този ответник. Другият
длъжник е получил заповедта, но не е депозирал възражение, поради което по отношение на
него същата е влязла в сила. Това обстоятелство подлежи на установяване от заповедния съд
след връщане на делото.
Видно от представените писмени документи по делото, с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 87, том V, рег. № 4246, дело № 840 от 05.09.2008 г.
ответникът А. И. А. и . Стефанова А.а са придобили процесния топлоснабдяем имот. Върху
имота е била учредена договорна ипотека от „.“ АД, предоставила ипотечен кредит на
купувачите за закупуване на имота. Представени са и други писмени документи, от които се
установява, че върху ½ идеална част от същия недвижим имот е била наложена възбрана, но
като собственост на Веселин Кирилов Башев с Постановление за налагане на забрана на
ЧСИ В. И.а с рег. № 778 на КЧСИ и район на действие СГС, с изх. № 887/14.03.2017 г.,
вписана в агенцията по вписванията, както и с Постановление за налагане на възбрана на
ЧСИ Йордан Ценов с рег. № 784 на КЧСИ и район на действие СГС, вписана в Агенция по
вписванията на 16.09.2021 г. Възбрана е наложена и върху ½ идеална част от същия имот,
собственост на ., с Постановление за налагане на възбрана с изх. № 31.03.2016 г. на ЧСИ .,
рег. № 788 на КЧСИ с район на действие СГС, вписано в Агенция по вписванията. Датата на
вписването не се чете. Въз основа на описаните документи, съдът счита, че не се установява
качеството на потребител на ответника по отношение на процесния топлоснабдяем имот,
тъй като още през 2016 г. и 2017 г. има наложени възбрани върху ½ идеална част от имота
като собственост на трето лице – Веселин Кирилов Башев. Установява се също така, че
собственик на другата ½ идеална част е ., тъй като са налице данни за възбрана и върху тази
част от имота.
По делото е изслушана СТЕ, която е оспорена от ответната страна. Същата
установява, че в имота се ползва само топла вода, която се отчита по монтиран водомер за
топла вода. През процесния период ищцовото дружество е отчитало водомера в имота,
2
попълнени са документи за главен отчет, подписани от потребител, коректно отразени в
изравнителните сметки. Топлинна енергия за отопление в имота не се потребява и такава не
е начислена. За процесния период, вещото лице е установило, че е потребена топлинна
енергия за подгряване на топла вода в размер на 1615.67 лв., като сумата от 308.93 лв. е за
доплащане след изготвяне на изравнителните сметки.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
1615.64 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 27.48 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 306.24 лв., в това число лихвата върху
таксата за дялово разпределение в размер на 5.59 лв.
Ответникът е навел възражение, че не е доказано качеството му на потребител на
процесния имот през процесния период. Съдът счита, че това възражение е основателно. От
представените писмени документи се установява, че след закупуването на процесния
топлоснабдяем имот от ответника и . Стефанова А.а на 05.09.2008 г., през 2016 и 2017 г.,
както и през 2021 г. върху имота има възложени възбрани, но не като собственост на
ответника, а като собственост на . и Веселин Кирилов Башев, трето лице за спора. . е
длъжник по частно гражданско дело № 50030/2022 г. на СРС, 120 състав. От единния
граждански номер на лицето се установява, че . и . Стефанова А.а са едно и също лице.
Съдът счита, че при така установените факти, ответникът е загубил или се е разпоредил с
правото на собственост върху процесния имот преди началния момент на исковия период, а
именно към 2016-та година той вече не е бил собственик на имота, тъй като тогава е и
наложена възбрана върху ½ идеална част от същия имот, но като собственост на Веселин
Кирилов Башев. Тъй като ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване качеството
на собственик, вещен ползвател или ползвател на валидно облигационно правоотношение,
по отношение на процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. ЛЮЛИН 3,
бл.341, вх.1, ет.15, ап.69, през процесния период от месец май 2018 г. до месец април
2021 г., включително, то следва да се приеме, че ответникът няма това качество, не е
потребител на топлинна енергия за този имот и за този период и не отговаря за
потреблението на такава по предявения иск. Следва иска да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски, но доколкото
същият не е извършил такива и е представляван от особен представител, назначен от съда на
разноски на ищеца, такива не му се присъждат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу А. И. А. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 3, бл.341, вх.1, ет.15, ап.69, със съдебен адрес: гр. София,
3
ж.к. Гоце Делчев, блок 102, чрез адвокат Д. В., особен представител, иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД, за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия сумата в размер на 807,82 лева, ведно със
законна лихва за периода от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 19.08.2022 г. в размер на 150,32 лева, цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 13,74 лева, ведно със законна лихва за периода от
14.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до
19.08.2022 г. в размер на 2,80 лева, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4