Решение по адм. дело №1863/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от А. М. Е., [ЕГН], против отказ за предоставяне на обществена информация с рег.№ 312000-21002/07.10.2025 г. на директора на ОД МВР Пазарджик по заявление от жалбоподателя.

В жалбата са изложени съображения, според които процесният отказ е незаконосъобразен. Иска се отмяна на отказа и връщане преписката за ново произнасяне и предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Иска присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и направените искания.

Ответникът – директор на ОД МВР Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка.

Факти

С вх.№ 310000-7487/16.09.2025 г. в ОД МВР Пазарджик е постъпило заявление за предоставяне на достъп до обществена информация от жалбоподателя. Заявителят иска да му бъдат представени копия на протоколи от извършено обучение на личния състав във връзка с прилагането на закона.

Административният орган, приел заявлението за редовно, но намерил, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като същата не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на администрацията. Посочено е също, че от заявлението не става ясно до какви сведения относно обществения живот се иска достъп и как те ще улеснят заявителя да си състави мнение за дейността на ОД МВР Пазарджик.

С тези мотиви е издаден оспореният отказ за предоставяне на обществена информация.

Правни изводи

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – адресат. По делото няма данни относно датата на връчване на отказа, но доколкото същият е издаден на 07.10.2025 г., а жалбата депозирана в съда, чрез Система за сигурно електронно връчване на същата дата съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Отказът на директора на ОД МВР Пазарджик, обективиран в писмо рег.№ 312000-21002/07.10.2025 г., за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх.№ 310000-7487/16.09.2025 г. е волеизявление на компетентен административен орган. Същият непосредствено засяга интересите на заявителя, поради което притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Макар да е обективиран в писмо, а не в решение, каквото е изричното изискване на ЗДОИ за произнасяне по подадените заявления по чл.25, отказът е в писмена форма с ясно указани издател, дата на издаването и недвусмислено волеизявление да не се уважава искането за достъп до обществена информация. Органът е посочил фактически основания и се е позовал на конкретна правна норма.

Заявлението на жалбоподателя Е. е организирано в две части:

1. Е. сочи закон за изменение и допълнение на ЗДвП, обнародван в ДВ № 64, в сила от 07.09.2025 г., в който с § 58 В чл.162 се правят следните изменения и допълнения: в ал.1 думите до 3 месеца се заменят с „до една година“.

Във връзка с изменението е изискал извършване на проверка дали личният състав на МВР, упражняващ контрол на движението по пътищата е запознат с изменението на закона.

Тук следва да се посочи, че с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на същите са вменени задължения за познаване и спазване на нормативната уредба и вътрешноведомствените актове, регламентиращи изпълнението на служебните задължения и притежаване на способности и умения за тяхното коректно прилагане, при съобразяване законността на действията, които се предприемат. Доколкото правни норми вменяват на служителите на МВР познаване на приложимите в дейността им нормативни актове, следва да се приеме, че същите познават соченото изменение.

В тази част от заявлението не се иска предоставяне на обществена информация и такава не се дължи.

2. В чл.25 от ЗДОИ е указано съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация, а съгласно чл.30, ал.2 от АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

С втората част от заявлението заявителят иска да му бъдат представени копия на протоколи от извършено обучение на личния състав във връзка с прилагането на закона (ЗДвП). Не е уточнено протоколи от обучение по ЗДвП за какъв период се искат и в коя част на ЗДвП. С оглед позоваването на конкретно изменение на закона, може да се допусне, че исканите протоколи са за обучения в период именно след влизане в сила на изменението и касаят конкретното изменение. В конкретния случай, вместо да укаже на заявителя да отстрани тези нередовности, органът е изложил мотиви, че не става ясно какви данни се искат и как те ще бъдат полезни за съставяне на мнение за дейността на администрацията и е отказал предоставянето на информация. Съдът намира, че така е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, тъй като заявителят е бил лишен от възможност за уточняване на искането си, което е довело до отказване на исканата информация.

На следващо място съдът намира, че неправилно административният орган е приел, че исканите протоколи не съдържат обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като същата не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на администрацията.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация, по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Официална обществената информация е тази, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл.10 от ЗДОИ), а служебна обществена информация е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11 от ЗДОИ). Правото на всеки гражданин на Република България на достъп до обществена информация е прогласено в чл.4 от ЗДОИ, като условието е обществената информация да е създадена или съхранявана от органа, от който се иска. ЗДОИ въвежда формални процедури, както по търсенето на информация, така и по предоставянето на такава и задълженият субект при постъпило искане разполага с две възможности – да предостави информацията – чл.34 от ЗДОИ, или да откаже мотивирано – чл.37, ал.1 от ЗДОИ.

Обучението на полицейските служители по приложението на ЗДвП е пряко свързано с повишаване на тяхната квалификация. В този смисъл информацията дали ОД МВР Пазарджик провежда обучения ще даде възможност гражданинът да си състави мнение за работата на администрацията, и по-специално да разбере дали областната дирекция полага усилия за повишаване квалификацията на служителите си. Протоколите от извършени обучения на служители на МВР относно прилагането на ЗДвП носят информация за начина, по който МВР подготвя служителите си да прилагат закона и имат отношение към законосъобразността и качеството на контрола по пътищата. Така тези протоколи попадат в обхвата на служебна обществена информация по чл.11 от ЗДОИ и същата се дължи при надлежно заявяване.

С подаденото заявление е поискано предоставянето на информация относно предприетите от органа действия по обучение на полицейските служители. Не е заявено предоставяне на личните данни на служителите, които са участвали в евентуално проведени обучения. Касае се единствено за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка с контролните му функции по ЗДвП. Книжата, които отразяват и отчитат проведените обучения обаче, често съдържат личните данни – имена, ЕГН, месторабота и заемана длъжност на лицата, които са участвали в обученията. В този случай при предоставяне на информацията, ако такава е налична, задълженият субект – директор на ОД МВР Пазарджик следва да предостави частичен достъп, при спазване разпоредбите в Закона за защита на личните данни, като заличи личните данни (анонимизира), но остави съдържателната част на протокола (тема на обучението, дата, лектор).

Предвид изложеното, на основание чл.41, ал.1 от ЗДОИ, оспореният отказ следва да бъде отменен, а административният орган да бъде задължен да разгледа отново заявление вх.№ 310000-7487/16.09.2025 г. от А. Е., като, ако намери, че същото е неясно, на основание чл.30, ал.2 от АПК, да укаже на заявителя да отстрани нередовностите, след което да предостави достъп до исканата обществена информация, ако такава е налична, при съобразяване мотивите на този съдебен акт.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е частично основателно.

Съгласно указанието на чл.40, ал.1, изр. второ от ЗДОИ, при решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. На съда е служебно известно, че жалбоподателят Е. подава множество сходни искания за предоставяне на обществена информация до различни администрации (вкл. ОД МВР Пазарджик), след което завежда дела по евентуално постановените откази. Служебон известно е още, че пред Административен съд - Бургас са висящи дела, заведени от Е., по откази за предоставяне на информация по ЗДОИ.

По конкретното дело е представен договор за правна защита и съдействие сключен между А. Е. и адв. П. Н. Б., [населено място], [улица], в който е посочено, че за оказване на правна защита и съдействие по настоящото дело е договорено и платено възнаграждение в размер на 1 500 лв. В конкретния случай адв. Б. не е извършил нито едно процесуално действие по делото. Всички съдебни книжа, изходящи от жалбоподателя Е. са подписани и депозирани лично от него, като включително в съдебно заседание същият се яви и лично осъществи защитата си. Изложеното мотивира съда да приеме, че целените последици се изразяват в евентуално възлагане на такси за образуване на дела и разноски за адвокат в тежест на насрещната страна. По тези съображения съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноските за платена държавна такса в размер на 10 лв. (5,11 евро), но искането за присъждане на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2, чл.174 от АПК, вр. чл.41, ал.1 от ЗДОИ, Административен съд – Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, съдържащ се в писмо изх.№ 312000-21002/07.10.2025 г. на директора на ОД МВР Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на директора на ОД МВР Пазарджик, като го задължава в 14-дневен срок от съобщението за влязлото в сила решение да предостави достъп до исканата със заявление вх.№ 310000-7487/16.09.2025 г. от А. М. Е., [ЕГН] обществена информация, съобразно мотивите на това решение.

ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да плати на А. М. Е., [ЕГН] от [населено място], [улица], ***** разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 10 лв. (5,11 евро).

На основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ решението не подлежи на касационно оспорване.