Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 27.10.2025 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при секретаря Василена Илиева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД №132 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно
постановление №480478-0276313/28.11.2019 год., издадено от И.С.З. – Директор на ТД на НАП Велико Търново, съгласно Заповед на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
год., на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН,
е наложено имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС, пр. последно за извършването на нарушение на нормативен акт по
прилагане на чл.118 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „МИП
ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ****,
представлявано от М.И.П., ЕГН-**********, за това, че при извършена проверка на 28.10.2019 год. в 13.00 часа на ресторант-пицария
клуб „Алегро“, находящ се в ****– център и стопанисван от „Миг-Логистик“ЕООД, с
ЕИК по БУЛСТАТ : **** е установено следното : В търговския обект не е поставено
на видно за клинта място до фискалното устройство /ФУ/ копие на актуално
свидетелство за регистрация на ФУ. Проверката е документирана с ПИП
№0086929/28.10.2019 год., с което нарушен състава на чл.38, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 год. на МФ, а по-точно чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите на търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Недоволен от
наказателно постановление останал жалбоподателят „МИП ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ****,
представлявано от М.И.П., който чрез пълномощника си адв.Н. го обжалва в срок
пред съда, тъй като счита, че то е незаконосъобразно и издадено при порочност
на административно наказателната процедура. В административно наказателното
производство, чийто заключителен акт е обжалваното наказателно постановление
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. АУАН е
съставен само с участието на един свидетел. Липсват задължителни реквизити,
като не е посочен ЕГН на този свидетел. От съставения един АУАН са издадени три
различни НП. Заявява, че в АУАН и НП липсва обозначение кой точно от
множеството състави на чл.185, ал.2 от ЗДДС е осъществен от нарушителя, т.е.
кое от изпълнителните деяния е било реализирано, като този пропускс не
позволява да се извърши преценка на законосъобразността на извършеното
административно наказание. Видно от размера на наказанието, че наказващият
орган е приел, че то трябва да се наложи по чл.185, ал.1 от ЗДДС, но това не е
посочено нито като текстово обеснение, нито като посочване в пълнота посоченото
нормативно основание за издаване на НП. Касае се за съществен елемент от
състава на административно наказателната норма, тъй като именно той придава
административно наказателно значение на неспазването на установеното в Наредба
Н-18/13.12.2006 год. изискване. Констатираните нарушения относно очертаване
елементите от състава на нарушението и административното наказание са
съществени, неотстраними са, поради което и обосновават извод за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, водещо до отмяната му.
По тези и други подробно изложено в жалбата съображения моли съда да отмени
обжалваното Наказателно
постановление №480478-0276313/28.11.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, ведно с всички законни последици.
Ако не уважи искането за отмяна, моли съда да измени НП, като намали наложената
санкция до предвидения минимум. Моли да се присъдят и направените по делото
разноски.
Видно от Протокол за
избор на съдия-докладчик от 15.04.2025 год.
е, че делото е преразпределено на съдия Наталия Райкова, тъй като предходния съдия-докладчик
Галя Маринова е освободен от длъжност, считано от 01.04.2025 год.
Пред настоящата съдебна
инстанция
дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Представлява се от пълномощника си адв.Н.,
който от името на доверителя си поддържа подадената жалба, но счита, че в
случая е изтекла абсолютната погасителна давност, в който смисъл наказателното
постановление следва да бъде отменено. Моли за присъждане на разноските по
делото, за които представя списък на разноските.
Ответникът ТД на НАП Велико
Търново, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт Ханджийска, който
изразява становище, в хода на делото по същество, че обжалваният акт е правилен
и законосъобразен, като е гарантирано правото на защита на всеки един от
етапите на задълженото лице. С оглед изтеклата абсолютна погаситена давност
счита, че производството по образуваното дело следва да бъде прекратено, но
съдебно-деловодни разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като
процесуални действия не са извършвани и затова претендираните разноски са
прекомерни. Административно-наказващият орган не е имал възможност да гарантира
произнасянето на предходния съдебен състав така, че случаят да стигне до момент,
в който наказанието да бъде изпълнено, тъй като предходният съдебен състав не
се е произнесъл с решение.
Предвид императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи :
Жалбата е депозирана
в законния срок, от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директор на ТД на НАП Велико Търново, Офис Ловеч, на чиято
територия е извършено нарушението. Съдът като съобрази обстоятелството, че
видно от приложеното по делото наказателно постановление №480478-0276313/28.11.2019 год.,
издадено
от И.С.З. – Директор на ТД на НАП Велико Търново, нарушението за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя е извършено на 28.10.2019 год., намира, че административно-наказателната отговорност е
погасена по давност.
Съгласно разпоредбите
на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН,
наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва
след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на
наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за
административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на
срока за изключване на наказателното /съответно административно-наказателното/
преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80,
ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено
административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от
довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81,
ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. В настоящият казус
административното нарушение е извършено в конкретно посочен
период от време 28.10.2019 год. От тази дата е започнала да тече и давността
за административно-наказателно преследване. С издаването на наказателното постановление на 28.11.2019 год.
давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност.
Независимо от прекъсването й обаче на 28.04.2024 год.
е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който
извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка
с чл.81, ал.3 във връзка с чл.80
ал.1, т.5 от НК. Поради това е отпаднала
възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно
преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на цялото
административно-наказателно производство.
По
тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по
силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени наказатеното
потановление
и да прекрати административно-наказателното
производство.
От пълномощника на
жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на
наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал. 2 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски
съвет. В случая е представен Договор за
правна защита и съдействие №**********/31.01.2020 год., от който
е видно, че М.И.П. е заплатил на адв.Н. договорено
възнаграждение в размер на сумата 300.00 лв. за
разглеждане на делото пред предходния съдия-докладчик. Пред настоящия съдия-докладчик бе представен Договор за правна защита и
съдействие №**********/19.05.2025 год., в който е договорено възнаграждение между
жалбоподателя и неговия пълномощник в размер на сумата 200.00 лв. Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В конкретния
случай уговореното и платено възнаграждение е в размер общо на 500.00 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 700.00 лв.,
делото действително не представлява фактическа и правна сложност,
но оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
участие в повече от три съдебни заседания. Ето защо заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение при тези обстоятелства се
явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е
справедлив и обоснован). Съдът съобрази и факта, че производството по делото е
продължило в седем поредни публични заседания /шест от които проведени от предходния
съдия-докладчик Галя Маринова, поради което приложение следва да намери текста на чл.7, ал.9 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждащ, че при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250.00
лева, т.е. още 1 250.00 лева или общо дължимата сума възлиза в размер на 1
750.00 лева, която следва да бъде осъден ответникът да заплати на
жалбоподателя, която сума представлява направени по делото разноски за
адвокатска защита.
Дори и процесуалният
представител на ответника да е претендирал съдебно-деловодни разноски в размер
на сумата 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение пред предходният
съдия-докладчик, с оглед изхода на делото, такива не следва да му се присъждат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във връзка с ал.2,
т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.334,
т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №480478-0276313/28.11.2019 год., издадено от И.С.З. – Директор на ТД на НАП Велико Търново, съгласно Заповед на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
год., с което на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2
от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, пр. последно за извършването на нарушение на нормативен
акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „МИП
ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ****,
представлявано от М.И.П., ЕГН-**********, за извършено нарушение на чл.38, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, а по-точно чл.38, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите на търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА
административно-наказателното производство по НАХД №132/2020
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА ответика ТД на НАП Велико Търново да заплати на жалбоподателя „МИП
ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ****,
представлявано от М.И.П., ЕГН-********** сумата в размер общо на 1 750.00
/хиляда седемстотин и петдесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни
разноски, от които 500.00 лева представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство в производството пред Районен съд-гр.Ловеч и 1 250.00 лева, на основание чл.7, ал.9 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Адм.съд-гр.Ловеч, по реда на Глава
дванадесета от АПК, в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :