ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7383
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330108327 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Мелон България“ ЕАД против М.
Д. С., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи главни и акцесорни
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 4419/17.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7868/2021 г.на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата държавна
такса е изискано заповедното производство.
При проверка редовността и допустимостта на исковата молба, съдът констатира, че
не са налице предпоставките за предявяване на установителните искове.
Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има
постоянен и настоящ адрес: в гр. П. ****.
Видно от документите по ч.гр.д. съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.
47 ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения адрес. Преди залепването на
уведомление на адреса, са направени посещения на адреса, но няма отразени конкретни
сведения, че длъжникът не живее на адреса. Връчителят е отразил във всички съобщения че
„не са открити лица на адреса. Входът е заключен и без достъп, няма работещи звънци.“
От служебно извършена справка за ТПО на длъжника, се установява, че длъжникът
има ТПО, като е направен опит за връчване, чрез работодателя, откъдето са събрани
сведения, че длъжникът е в продължителен болничен, като след изискана информация за
актуален адрес на длъжника е посочено от „Личен състав“ на дружеството - работодател, че
лицето живее на адрес: „в гр. П. ****“ /л.79 от делото/.
Залепено е уведомление на адреса на длъжника и са дадени указания за предявяване
на установителни искове, при което е образувано настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
След изменението, разпоредбата предвижда, че се дават указания за иск, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
1
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй
като във върнатите съобщения и залепено уведомление на адреса няма отразяване в тази
насока - от записванията в съобщението не може да се направи извод, че ответникът не
живее на адреса. Последното обстоятелство се подкрепя и от събраната информация от
работодателя му.
Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
В случая, исковият съд преценява допустимостта на образуваното пред него исково
производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл
Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422,
във вр. с чл. 415 ГПК извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки (подадено в срок възражение) и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство. Тези разяснения са приложими и в настоящия случай, тъй като
след изменението на разпоредбите в края на 2017г. и след това в края на 2019г., преценката
за редовността на връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, че длъжникът не
живее на адреса, обуславя допустимостта на иска за установяване на вземането, по същия
начин, както и преценката за наличието на възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид причината за прекратяване на делото, заповедта не подлежи на обезсилване.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизирането на
настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 45905/07.06.2022 г. от „Мелон България“ ЕАД против
М. Д. С., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 8327 по описа за 2022 г. на
Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
След стабилизиране на определението, ч.гр.д. № 7868/2021 г. на ПРС да се върне на
V гр.с., заедно с препис от определението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
2