Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 11.02.2021г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 11.02.2021 г., в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.

Ваня Иванова

 

разгледа в.гр.д. № 338/2018 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е служебно по инициатива на Ихтиманския районен съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 153/30.04.2019г., постановено по в. гр. д. № 338/2018г. на Софийския окръжен съд, по отношение на определения размер на дължимата от ответника държавна такса в полза на РС- Ихтиман.  

От фактическа страна съдът констатира следното.

Видно от вносната бележка на л. 30 от гражданско дело № 541/2014г. по описа на РС - гр. Ихтиман, ищецът Т.Я.К. е внесъл дължимата държавна такса в размер от 981,44лв. съобразно указанията на съда, дадени му с определение от 07.08.2014г.

С решение № 6/09.01.2018г., постановено по гражданско дело № 541/2014г. по описа на РС - гр. Ихтиман, първоинстанционният съд е осъдил И.Г.К. да заплати в полза на Районен съд – Ихтиман сумата от 981,44 лева /деветстотин осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ държавна такса.

С решение № 153/30.04.2019г., постановено по в. гр. д. № 338 по описа на Софийския окръжен съд за 2019 г., въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която И.Г.К. е осъден да заплати на Т.Я.К. разноски за държавна такса за разликата над 941,35лв. до пълния й присъден размер от 981,44лв., и го е потвърдил в частта, с която И.Г.К. е осъден да заплати на Т.Я.К. разноски по делото за заплатена държавна такса до размер от 941,35лв.

Така постановеният от въззивния съд правен резултат обективно не съответства на съдържанието на първоинстанционното решение, доколкото с последното ответникът К. е бил осъден да заплати размера на държавната такса не на ищеца К., а на Ихтиманския районен съд.

Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че порокът на въззивното решение не може да бъде поправен по реда на чл. 247 от ГПК. Липсва противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като и на двете места въззивният съд ясно и непротиворечиво е изразил воля да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса за разликата над 941,35 лв. до пълния й присъден размер от 981,44лв., и да го потвърди за останалата част от сумата. Следователно, няма несъответствие между действителната воля на решаващия съдебен състав и нейното външно изразяване в текста на въззивното съдебно решение. Фактът, че тази воля е формирана въз основа на погрешна представа за съдържанието на обжалваното първоинстанционно решение, не съставлява очевидна фактическа грешка на въззивното решение, а порок на решаващата дейност на въззивния съд. Този порок, обаче, не може да се поправи по реда за поправка на фактически грешки, тъй като това би означавало да се подмени волята на съда и да се постанови различен правен резултат в нарушение на чл. 246 от ГПК.

Нещо повече: с оглед доказателствата за заплатена от ищеца държавна такса в първоинстанционното производство, въззивното решение е правилно по същество, независимо от погрешно възприетото от въззивния съд съдържание на първоинстанционното решение.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

НЕ ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение № 153/30.04.2019г., постановено по в. гр. д. № 338 по описа на Софийския окръжен съд за 2019 г.

ВРЪЩА делото на Ихтиманския районен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.