РЕШЕНИЕ
№
137
Ямбол, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:С. ВЪЛЧЕВ
При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като
разгледа докладваното от съдия С. ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700125 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.40, ал.1 ЗДОИ по жалба на И.Н.Р.,***, чрез адвокат С.И.Д. ***, вписан под № **** в Националния регистър за правна помощ против Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с рег.№
95-00-5/05.01.2023 г. от И.Н.Р., обективиран в Писмо
№95-00-5/16.01.2023 г. на директор на дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието.
В жалбата и уточненията към нея се твърди, че отказа е неправилен и незаконосъобразен, поради което се претендира за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с назначения си процесуален представител, като доразвива съображенията в жалбата си с искане за уважаването й и за присъждане на разходи по делото.
За ответната страна се явява се главен юрисконсулт Т., която оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставянето й без уважение по съображения подробно изложени в представеното становище, както и за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят И.Н.Р. е подал в Министерство на правосъдието Заявление за достъп до обществена информация, постъпило с peг. № 95-00-5/05.01.2023 г. с искане за предоставяне на копие от издадения и утвърден Класификатор на длъжностите в системата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби по смисъла на чл.10,
ал.2, т.7 ЗИНЗС
В Писмо №95-00-5/16.01.2023 г. на директор на дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието е обективиран Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с рег.№ 95-00-5/05.01.2023 г. от И.Н.Р., което е получено от заявителя чрез администрацията на Затвора Бургас.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, като разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с рег.№ 95-00-5/05.01.2023 г. от И.Н.Р., обективиран в Писмо №95-00-5/16.01.2023 г. на директор на дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно- производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорвания акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на правомощията му съгласно Заповед №
ЛС-04-385/08.08.2022 г. на министъра на правосъдието и в изискуемата писмена форма, но е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, което е основание за отмяната му по чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му.
Разпоредбата е императивна и нарушаването й е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт
За да бъде спазено изискването за форма, актът дължи да съдържа ясно и недвусмислено изложение на основанията, въз основа на които е постановен, което не е налице в процесното писмо.
В настоящият случай посочените мотиви са бланкетни и декларативни, без да са запълнени със съдържание, от което да се разбере на какво административния орган базира отказа си, като това не позволява както адекватна защита, така и реален съдебен контрол.
В тази връзка на първо място в писмото е възпроизведена легалната дефиниция на понятието обществена информация залегнала в чл.2, ал.2 ЗДОИ и е посочена, че „Исканият класификатор не съдържа обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, защото въз основа на него гражданите не могат да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“, без да се конкретизира и обосновава това твърдение и направения въз основа на него извод относно възможността на гражданите да си съставят мнение.
От своя страна самото съждение, че от приложимите и уреждащи дейността нормативни актове гражданите могат да си съставят мнение относно дейността на министъра е несподелимо, т.к. води до обезсмисляне като цяло на уредбата за достъп до обществена информация, ако целения от ЗДОИ резултат може да се постигне само на база обнародвани нормативни актове.
На второ място административният орган се позовава на визираните в чл.5 ЗДОИ и чл.6, ал.1, т.6 ЗДОИ принципи, че осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала и за гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Описани са и функциите, правомощията, целите и задачите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, както и нормативната база, уреждаща дейността й.
Същевременно, вместо да изложи конкретни мотиви за отказа си издателя на акта използва фрази като тези, че класификатора съдържа „информация със специален и чувствителен характер, касаещ специфични изисквания, относими за служителите, които изпълняват специфичните дейности, вменени от законодателя на ГД „Изпълнение на наказанията““, „налице е реален риск от компрометиране дейността на държавния орган“ и „Предоставянето на информация би могло да застраши обществения ред, включително и здравето на гражданите“, без да е ясно защо характера е специален и чувствителен, какво е специфичното на изискванията, каква е връзката между информацията в класификатора и риска за компрометиране и откъде произтича неговата реалност, по какъв начин въпросната информация застрашава обществения ред, в кои негови аспекти, и в частност здравето на гражданите и т.н.
При липса на конкретни отговори на поставените въпроси е безпредметно да се коментира въпроса за надделяващ обществен интерес, т.к. не се обосновава по отношение на какви съображения за отказа следва да се търси приложението му.
На трето място макар и неприложима в случая, но в подкрепа на тезата за несъстоятелността на посочените в процесното писмо твърдения за това че разпространението на съдържащата се в класификатора информация би застрашило националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите
и морала, както и гарантирането на сигурността на обществото и държавата, може да се посочи разпоредбата на чл.143, ал.2 и ал.3 ЗМВР.
Според последната Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и издава заповед за неговото прилагане, като длъжностите и специфичните наименования се определят в класификатора по ал.2, който се обнародва в "Държавен вестник".
Действително задължението за обнародване е неприложимо по отношение на Класификатора на длъжностите в системата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби, който издава Министърът на правосъдието, съгласно чл.10, ал.2, т.7 ЗИНЗС, т.к. урежда различна правна сфера и не действа по аналогия.
Нормата на чл.143, ал.2 и ал.3 ЗМВР по никакъв начин не води автоматично до задължение за предоставяне на исканата информация и удовлетворяването на заявлението не може да се мотивира нито с нея, нито с настоящото решение.
В същото време служителите в МВР изпълняват не по-малко специфичните дейности и имат сходни отговорности, функции и задължения като тези на служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“, което следва да мотивира ответната страна да обоснове по-аргументирано тезата си по отношение на информацията в Класификатора на длъжностите в системата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби, след като самият законодател е предвидил да се обнародва информацията съдържаща се в Класификатора на длъжностите в МВР за служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 ЗМВР, както и да посочи съображения, отговарящи на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК
Ето защо обжалваният отказ следва да бъде отменен, а преписката съгласно чл.173, ал.2 АПК да бъде върната на ответната страна за произнасяне по подаденото заявление съобразно мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото на страните не следва да се присъждат разноски, т.к. на ответника не са дължими, а оспорващия не представи доказателства за извършени разходи.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с рег.№ 95-00-5/05.01.2023 г. от И.Н.Р., обективиран в Писмо №95-00-5/16.01.2023 г. на директор на дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието.
ВРЪЩА делото като преписка на директор на дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието за произнасяне съобразно указанията в
мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Н.Р.,*** за присъждане на направените по делото разходи
ОТХВЪРЛЯ искането да бъдат присъдени в полза на Министерство на правосъдието направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.40, ал.3 ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете