Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 161 02.11.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 171 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Ф. Ю. В. с ЕГН ********** от гр. Л.,
чрез адв. Н. М. от АК – Разград, срещу Решение
№ 1012-16-164/1 от 12.07.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него
е потвърдено Разпореждане № 2140-16-182 от 25.05.2022 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 31.01.2022 год.
В жалбата се твърди, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периодите от 01.03.1977
год. до 01.03.1978 год., от 24.12.1979 год. до 24.02.1981 год., от 22.05.1982
год. до 22.11.1983 год., от 01.07.1984 год. до 06.07.1985 год. и от 08.03.1986
год. до 15.12.1988 год., през които тя е родила и отглеждала четирите си деца
като неработеща майка. Позовавайки се на действащите през тези периоди
нормативни актове в областта на осигуряването оспорващата твърди, че за нея е
възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО, тъй като времето, през което е родила и отглеждала децата си като
неработеща майка, следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. От съда
се иска да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да
върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде
задължителни указания по приложението на закона, и да й присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т. А., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващата, подадено
по електронен път на 31.01.2022 год., с вх. №
2113-16-50 от 01.02.2022 год. до директора на ТП на НОИ –
Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението, освен съответните документи,
доказващи наличието на трудов и осигурителен стаж, е било приложено и Удостоверение
за родените от майката деца с изх. № 105 от 31.01.2022 год. на Община Лозница
/л. 37/, от което е видно, че заявителката е майка на четири деца – С. А. В. с
ЕГН **********, Х. А. Р. с ЕГН **********, А. А. У. с ЕГН ********** и Д. А. М. с ЕГН **********. Съгласно описа на осигурителния стаж
/л. 41-43/ на оспорващата е зачетен осигурителен стаж от III-та категория в размер на 16 години 03 месеца и 19
дни, в т.ч. 7 години 05 месеца и 12 дни майчинство за времето от 01.03.1977
год. до 01.03.1978 год., от 24.12.1979 год. до 24.02.1981 год., от 22.05.1982
год. до 22.11.1983 год., от 01.07.1984 год. до 06.07.1985 год. и от 08.03.1986
год. до 15.12.1988 год.
С Разпореждане №
2140-16-182 от 25.05.2022 год. /л. 17-18/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на
оспорващата, считано от 31.01.2022 год. Административният орган приел, че лицето
има навършена изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, но няма 15 години
действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и
размер, съобразно посочения в описа на осигурителния стаж, но не е зачел за
действителен осигурителен стаж времето от 01.03.1977 год. до 01.03.1978 год.,
от 24.12.1979 год. до 24.02.1981 год., от 22.05.1982 год. до 22.11.1983 год.,
от 01.07.1984 год. до 06.07.1985 год. и от 08.03.1986 год. до 15.12.1988 год. (7
години 5 месеца и 12 дни), през което тя е била неработеща майка, която е
родила и отглеждала четирите си деца, както и времето от 11.12.1996 год. до
02.08.1997 год. (7 месеца и 20 дни), пред което е получавала обезщетение за
безработица, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като по този
начин е приел, че действителният осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на
оспорващата е 08 години 02 месеца и 17 дни. На това основание е счел, че не е
налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж.
Разпореждането е връчено на оспорващата на 30.05.2022 год. и е обжалвано пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 22.06.2022 год.
С Решение №
1012-16-164/1 от 12.07.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е
позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е приел че
времето, през което Ф. Ю. В. е родила и отглеждала четирите си деца като
неработеща майка, не отговаря на определението за „действителен стаж”, дадено в
тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е връчено на
оспорващата на 21.07.2022 год., съгласно известие за доставяне /л. 11/, а жалбата
срещу него е подадена на 25.07.2022 год., видно от пощенското клеймо /л. 10/.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а и оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение съответствието
на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното: Между страните няма
спор по фактите. Не е спорно, че през времето от 01.03.1977 год. до 01.03.1978
год., от 24.12.1979 год. до 24.02.1981 год., от 22.05.1982 год. до 22.11.1983
год., от 01.07.1984 год. до 06.07.1985 год. и от 08.03.1986 год. до 15.12.1988
год. оспорващата е родила и отглеждала четирите си деца като неработеща майка.
Спорният въпрос е дали това време следва да бъде зачетено за действителен
осигурителен стаж или не следва да бъде зачетено за действителен, а само за общ
такъв. Съдът не споделя извода на административният орган, че не следва да се
зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете, и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2022
год. изискуемата възраст по тази разпоредба за жените е 66 години и 10 месеца,
която оспорващата е имала навършена към датата на подаване на заявлението – 31.01.2022
год.
Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО,
която дефинира понятието "действителен стаж" като действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.
107 от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода 1977 – 1988 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
Според
действащата тогава норма на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 год., обн. в ДВ, изв. бр. 5 от
17.01.1958 год., в сила до 1.01.2000 год.) за трудов стаж по смисъла на Закона
за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен
и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са
действали и Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 год. за
насърчаване на раждаемостта (отм.), Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия
стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при
бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. в ДВ. бр. 15/1970 год.),
издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението (отм.),
Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от
29.12.1967 год. (отм.) и Указ за насърчаване на раждаемостта (отм.), (обн., ДВ,
бр. 15 от 23.02.1968 г.). Съгласно чл. 9, ал. 4 от ПМС № 61/1967 г., който регламентира
трудовия стаж на неработещите жени-майки и осиновителки след 31.12.1967 г. до
03.07.1984 г., на жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност
и раждане и за отглеждане на деца се зачита за съответен трудов стаж времето,
отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен
отпуск, с който се ползват майките – работнички и служителки. Според т. 4 от
Инструкция № 0-4 при раждане/осиновяване на живо дете, което не е починало
преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от
Кодекса на труда, на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от
12 месеца при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и
12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. Съгласно разпоредбата на чл. 3ж,
ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (отм.) в редакцията ѝ след
допълнението, направено с ДВ, бр. 51 от 29.06.1984 г., в сила от 03.07.1984 г.
до отмяната му с § 5 от ПЗР на Закона за семейните помощи за деца в сила от
01.04.2002 год., на майките и осиновителките, които не работят по трудово
правоотношение, до навършване на 3-годишна възраст на детето се заплаща парична
помощ в размер на 0,01 лв. месечно /деноминирани 10 лв./, като времето се
зачита за трудов стаж.
Аналогична е и
сега действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО
за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал.
7, пр. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през
което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се
внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло,
независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла
на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Анализът на
цитираните норми от различните нормативни актове, действали през различни
периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен във
волята си да се признава този период за действителен трудов стаж, без значение
дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат своите деца.
Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие с
разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на РБ, регламентиращи закрила
на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права. В
този смисъл е и трайно установената съдебна практика, изразена в Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по
адм. дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм.
дело № 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело
№ 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
6669/2020 г., VI о., Решение № 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
13464/2020 г., VI о., Решение № 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
11773/2021 г., VI о., Решение № 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
139/2022 г., VI о. и др.
С оглед на
горното след като спорните периоди от 01.03.1977 год. до 01.03.1978 год., от
24.12.1979 год. до 24.02.1981 год., от 22.05.1982 год. до 22.11.1983 год., от
01.07.1984 год. до 06.07.1985 год. и от 08.03.1986 год. до 15.12.1988 год.,
през които Ф. Ю. В. е родила и отглеждала четирите си деца, са се признавали
съобразно действащите през този период правни норми за трудов стаж, то с оглед
разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същите следва да бъдат признати за
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В
този случай за оспорващата ще е налице изискуемия се от разпоредбата на чл. 68,
ал. 3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж. Като не е сторил това,
административният орган е нарушил материалния закон.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че времето от 11.12.1996 год. до 02.08.1997 год., през което
оспорващата е получавала обезщетение за безработица, не може да се счита за
действителен стаж по смисъла § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С разпоредбата на
чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето
е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за
целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО, но не и с оглед изискването за
"действителен осигурителен стаж". Ето защо периодът, в който едно
лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен
осигурителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9,
ал. 2, т. 4 от КСО.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото
решение.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски, като своевременно направено е основателно и доказано в размер на 350
лв., договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-164/1 от 12.07.2022 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-182 от 25.05.2022 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на Ф. Ю. В. с ЕГН ********** от гр. Л. разноски по делото в размер на 350 лв. /триста
и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/