Р Е Ш Е Н И Е
№
20
гр. Елена, 24.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 239 по описа за 2019 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и при условията на
евентуалност иск с правно основание 135, ал. 3 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „Б.” АД гр. София, представлявано от Я.С.М., чрез адв. А.С.,
против „И. -
Ищецът
моли съда на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да постанови решение за обявяване на
относително недействителна спрямо „Б.” АД гр. София атакуваната безвъзмездна
сделка за дарение на недвижим имот, описан в НА № ***, том І, рег. № ***, дело
№ ***/**** г. по описа на нотариус Й.Ц.с № 321 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Елена, сключен между ответниците на
04.05.**** г. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че предявеният
иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен, ищецът моли съда да уважи иска на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът
„И. -
Във
визирания едномесечен срок е постъпил писмен отговор от страна на ответника С.Н.Н.,
в който се взема следното становище: На първо място, предявеният иск е
недопустим. Ответникът твърди, че няма отношение към спора между ищеца и първия
ответник. Освен това счита, че предявеният иск е неоснователен. Спорът между
ищеца и първия ответник бил решен с влязло в сила решение на СГС. Оспорва, че
при извършване на дарението на 04.05.**** г. е знаел за вземането на ищеца към
първия ответник и е целял увреждане на ищеца. Твърди, че в приложения договор
от 05.03.2014 г. в него не било отразено, че има забрана за извършване на
сделки от страна на първия ответник. Според ответника С.Н.Н. „И. – 2001“ ЕООД
има право да развива всякаква дейност, незабранена от закона. Изготвянето на
нотариална покана не превръщало ответника в длъжник, липсвало съдебен контрол и
нямало изпълнителен лист. В копието на разписката за връчване на нотариалната
покана № 122/**** г. било отразено, че адресът на Г.Н. бил посетен на 19.01, на
20.01 и на 21.01.**** г. и било оставено уведомление. Според чл. 47 от ГПК,
когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия.
Невъзможността ответникът да бъде намерен се констатирало най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като
най-малко едно от посещенията трябвало да е в неприсъствен ден. Според датата
на нотариалната покана съобщението било от 13.01.**** г., а уведомлението било
оставено без да е залепено на 21.01.**** г., т. е. няма изтекъл един месец. Три
посещения били направени на три дати през един ден, а не както изисквала
нормата в разстояние на една седмица. Освен това нямало нито един неприсъствен
ден от посочените дати. Всичките били работни. Отразено било, че ответникът не
живее на адреса, без да е посочено откъде призовкарят е събрал тези данни. С
оглед на изложеното ответникът счита, че не са изпълнени изискванията на чл. 47
от ГПК. Нотариалната покана е връчена незаконосъобразно и той, и Г.Н. нямали
възможност да узнаят каквото и да било. Дарението можело да бъде отменено,
когато дареният според чл. 227 от ЗЗД се опита да навреди на дарителя.
Ответникът излага, че не се е опитвал, нито е имал такова намерение. Освен това
няма информация трети лица да са придобивали права върху подарения имот преди
отбелязването на исковата молба. Моли съда да издаде съдебен акт, в който да
постанови, че искът на ищеца е недопустим и неоснователен.
В
съдебно заседание ищецът „Б.” АД гр. София се представлява от адв. А.С., която
поддържа депозираната искова молба и предявените с нея искове.
В
съдебно заседание ответникът „И. -
В
съдебно заседание ответникът С.Н.Н. се явява лично и поддържа депозирания
отговор на исковата молба.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Видно
от извършената справка в Търговския регистър с дата 5.09.2019 г. и удостоверение
с изх. № 20190820132**9/20.08.2019 г. на Агенция по вписванията, ищецът „Б.“ АД
гр. София е вписан в Търговския регистър и се представлява от Я.С.М.. От
извършената справка в Търговския регистър с дата 5.09.2019 г. и удостоверение с
изх. № 20190820132538/20.08.2019 г. на Агенция по вписванията се установява, че
ответникът „И. – 2001“ ЕООД гр. Велико Търново е вписан в Търговския регистър и
се представлява от Г.Н.Н., която е управител и едноличен собственик на капитала.
От
Договор от 5.03.2014 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
2063/5.03.2014 г. на И.З. - помощник-нотариус при нотариус Т.Б. с рег. № 283 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Велико
Търново е видно, че същият е сключен между ищеца, от една страна, и първия
ответник „И. – 2001“ ЕООД гр. Велико Търново – ползвател и Д.Г.Н. – солИ.рен съдлъжник
на ползвателя, от друга страна, като ищецът се е задължил да предостави
безвъзмездно на първия ответник за временно ползване движими вещи, подробно
изброени в чл. 1 от договора. В чл. 9 от последния било предвидено, че
ползвателят се задължава за целия срок от договора да закупува ежемесечно,
еднократно или на части, кафе „Спетема Делиция Бар“ – 20 кг. месечно или общо
за целия срок на договора 1200 кг., както и други стоки от ценовата листа на
ищеца и всички, съпътстващи предлагането на кафе-напитки консумативни стоки. Договорът
е сключен за срок от пет години.
Видно
от нотариална покана с рег. № 1039/13.01.**** г. на нотариус Р.Д. с № 274 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд - София,
ищецът е уведомил ответника, че не е изпълнил задължението си за изкупуване на
минимални месечни количества от кафе „Спетема Делиция Бар“, а именно: 165 кг.
вместо уговорените 420 кг. за периода от 5.03.2014 г. до 7.12.2015 г. По тази
причина ищецът се възползвал от чл. 8, т. 3 от договора и отправил уведомление
до ответника за едностранно, предсрочно прекратяване на договора. Освен това
същият предявил претенция и за заплащане на неустойка за неизпълнение в
определяем размер, а именно стойността на цялото неизкупено минимално
количество стоки, изчислено за целия срок на договора, което е в размер на 3**24.40
лв., както и претенция за заплащане на неустойка при предсрочното прекратяване
на договора в размер на 12000.00 лв. Ищецът предоставил на ответника 7-дневен
срок от прекратяване на договора – получаване на поканата да заплати посочените
по-горе неустойки. На приложената към нотариалната покана разписка № 122/****
г., оформена от нотариус Дешка Рачевец с № 430 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Велико Търново, е посочено, че
същата е връчена на осн. чл. 47, ал. 5 във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК, като са
осъществени три посещения на адреса – 19.01.**** г., 20.01.**** г. и 21.01.****
г., но представляващият ответника „И. – 2001“ ЕООД гр. Велико Търново – Г.Н.Н.
не е открита на посочения адрес – гр. Велико Търново, бул. „Б.“ № **, вх. Д.
От
искова молба с вх. № 45325/04.04.**** г., входирана в Софийски градски съд и
депозирана от ищеца „Б.” АД гр. София срещу първия ответник „И. -
С
Решение № 865/09.05.2017 г. по гр. д. № 2411/**** г. по описа на Софийски
градски съд първият ответник „И. - 2001“ ЕООД гр. Велико Търново и Д.Г.Н. са
осъдени да заплатят на ищеца „Б.“ АД гр. София сумата 3**24.40 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 9 от Договор от 5.03.2014 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2063/5.03.2014 г. на И.З. -
помощник-нотариус при нотариус Т.Б. с рег. № 283 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Велико Търново, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 4.04.**** г. до окончателното й изплащане,
сумата 12000.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 14 от Договор
от 5.03.2014 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2063/5.03.2014 г. на
И.З. - помощник-нотариус при нотариус Т.Б. с рег. № 283 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Велико Търново, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 4.04.**** г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 1***.00 лв., представляваща направените разноски по
делото. Въз основа на решението бил издаден Изпълнителен лист от 27.03.2018 г.
в полза на ищеца.
Видно
от НА № ***, том I, рег. № ***, дело
№ ***/**** г. на нотариус Й.Ц.с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – Елена, първият ответник „И. – 2001“ ЕООД гр.
Велико Търново, представляван от управителя Г.Н.Н., е дарил на втория ответник С.Н.Н.
следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. З., а именно: Поземлен
имот с идентификатор № *****.**.*съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. З., одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр.
София, с площ 17248 кв. м., в местността „К.О.“, с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята
при неполивни условия – III,
номер по предходен план - ******, при граници и съседи: имот № *****.**.*, имот
№ *****.**.*, имот № *****.**.*, имот № *****.**.**и имот № *****.**.*. От
представената по делото скица на поземлен имот № 15-869583/25.09.2019 г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново се констатира
актуалното състояние на процесния имот към настоящия момент, което е съгласно
направеното описание в посочения по-горе НА. От удостоверение за данъчна оценка
с изх. № **********/25.09.2019 г. на Община З. е видно, че данъчната оценка на
процесния имот е 2281.90 лв.
От
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с вх. № 94АА-12***-1-1/30.09.2019
г. и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с вх. № 94АА-12***-1/30.09.2019
г., двете на Община Велико Търново, се установява, че едноличният собственик на
капитала, управител и представляващ първия ответник „И. – 2001“ ЕООД гр. Велико
Търново – Г.Н.Н. и вторият ответник С.Н.Н. са роднини по права линия от втора
степен, т. е. баба и внук.
С
оглед изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за
увреждането. Фактическият състав на посочената норма изисква наличие на
следните предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор; наличие на
действително вземане в негова полза, което е възникнало преди действието, чието
обявяване за недействително се иска; извършването на действие, което го уврежда;
длъжникът да е знаел за увреждането при извършването на увреждащото действие и
лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането на
кредитора, когато се касае за възмездна сделка. Когато увреждащото действие е
безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е
знаело или не за увреждането.
В
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради
което предявеният иск следва да се уважи, като основателен и доказан по
следните съображения:
По
делото безспорно се установи, че ищецът има качеството на кредитор по отношение
на първия ответник „И. – 2001“ ЕООД гр. Велико Търново за сумата 3**24.40 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 9 от Договор от 5.03.2014 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2063/5.03.2014 г. на И.З. -
помощник-нотариус при нотариус Т.Б. с рег. № 283 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Велико Търново, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 4.04.**** г. до окончателното й изплащане,
сумата 12000.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 14 от Договор
от 5.03.2014 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2063/5.03.2014 г. на
И.З. - помощник-нотариус при нотариус Т.Б. с рег. № 283 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Велико Търново, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 4.04.**** г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 940.**лв., представляваща направените разноски по делото.
Посоченото вземане е установено с влязло в сила Решение № 865/09.05.2017 г. по
гр. д. № 2411/**** г. по описа на Софийски градски съд, въз основа на което е
издаден Изпълнителен лист от 27.03.2018 г. в полза на ищеца. Същото е ликвидно
и изискуемо.
В
тази връзка съдът не възприема направеното възражение от ответника С.Н.Н., че нотариална
покана с рег. № 1039/13.01.**** г. е незаконосъобразно връчена от нотариус
Дешка Рачевец с № 430 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Велико Търново. Същият навежда твърдения, че ответникът „И. –
2001“ ЕООД гр. Велико Търново не бил търсен на адреса в продължение на един
месец и не били направени три посещения с интервал поне една седмица между
всяко едно от тях, като едното да е в неприсъствен ден, както и уведомление не
било залепено. Съдът намира, че в конкретния случай за връчване на съответните
документи (нотариална покана, съдебни книжа и др.) приложима е разпоредбата на
чл. **от ГПК. Правилата за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически
лица са уредени в чл. **ГПК. Мястото на връчване е последният, посочен в
съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е
вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени - чл. **, ал. 2 от ГПК. Призоваването чрез
връчване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК се извършва, когато връчителят
не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи
съобщението - чл. **, ал. 4 от ГПК, като второ обявление не се залепва. В
конкретния случай нотариалната покана е връчена на осн. чл. **, ал. 4 във вр. с
чл. 47, ал. 1 от ГПК. Връчителят е посетил адреса на първия ответник на 19 и на
20.01.**** г., обявен в Търговския регистър, но не е открил лице, на което да
връчи нотариалната покана. По тази причина същият е залепил уведомление по реда
на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 21.01.**** г. Съдът приема, че нотариалната покана е
редовно връчена на първия ответник „И. – 2001“ ЕООД гр. Велико Търново. Без
значение е неправилото отбелязване в същата, че е връчена на осн. чл. 47, ал. 5
във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК. Този ред за връчване е приложим единствено за
физическите лица, но не и за юридическите лица. По тази причина съдът намира,
че за последните не е необходимо да се осъществяват три посещения на адреса, с
интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден. Още повече, че подобни изисквания бяха
въведени с изменението на чл. 47, ал. 1 от ГПК с ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. Т. е.
когато е връчена нотариалната покана на първия ответник такова изискване не е
съществувало в процесуалния закон. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че първият ответник е редовно уведомен за настоящото гражданско
производство също по реда на чл. **, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК. По
изложените съображения съдът приема, че първият ответник е редовно уведомен от
ищеца за прекратяване на договора, поради неизпълнение от негова страна, както
и че за него е възникнало задължение да заплати на ищеца договорените неустойки
в чл. 9 и чл. 14 от договора. Уведомяването на същия е станало преди
извършеното увреждащо действие – дарение.
На
следващо място, несъмнено с извършеното на 4.05.**** г. с НА № ***, том I, рег. № ***, дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц.с № 321
в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Елена
дарение на процесния недвижим имот е увреден интересът на ищеца, имащ
качеството на кредитор, тъй като с дарственият акт се намалява актива на длъжника
– първия ответник „И. – 2001“ ЕООД гр. Велико Търново, от който кредиторът може
и следва да удовлетвори вземането си. Още повече, че по делото не се събраха
доказателства и не се направиха възражения, длъжникът – първият ответник да
притежава друго имущество – движимо или недвижимо, което би могло да служи за
удовлетворяване на вземането на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 225,
ал. 1 от ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения, който го приема. Касае се за едностранен и безвъзмезден
договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно
отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното
имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Предвид
безвъзмездния характер на дарението и с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД се налага извода, че знанието за увреждане у лицето, с което
длъжникът е договарял – втория ответник С.Н.Н., е без правно значение. Такова знание
следва да се търси при възмездно увреждащо действие на длъжника, каквото
процесното не е.
За
прецизност и пълнота на изложението следва да се отбележи, въпреки че в
конкретния случай е без правно значение, че в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е закрепена оборима презумпция, че знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. Същата е приложима и за юридическите лица, доколкото се представляват
от волеизявяващите си органи, съставени от физически лица. В конкретния случай
от представените по делото удостоверения за родствени връзки се установи
наличие на правна връзка между двамата ответници. Едноличният собственик на
капитала, управител и представляващ първия ответник „И. – 2001“ ЕООД гр. Велико
Търново – Г.Н.Н. и вторият ответник С.Н.Н. са роднини по права линия от втора
степен, т. е. баба и внук. С оглед презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
тяхната недобросъвестност се предполага.
Водим
от изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи като такъв, като се приеме
относителната недействителност на атакуваната сделка, за да може кредиторът да
се удовлетвори до размера на вземането си. С оглед уважаване на иска с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД съдът не следва да се произнася по предявения
при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
При
този изход на делото съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят
направените съдебни разноски, тъй като същият е направил искане в тази насока и
е представил списък по чл. 80 от ГПК. Последните са в размер на 2065.00 лв.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за недействителен по отношение на „Б.“ АД, ЕИК 1********, със седалище и адрес
на управление гр. София 1324, район Л., бул. „С.“ № 9, представлявано от Я.С.М.,
по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Б.“ АД, ЕИК 1********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1324, район Л., бул. „С.“ № 9,
представлявано от Я.С.М., против „И. – 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „Б.“ № **, вх. Д, представлявано
от Г.Н.Н., и С.Н.Н. с ЕГН ********** *** ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, оформен с НА № ***,
том I, рег. № ***, дело № ***/**** г. на
нотариус Й.Ц.с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Елена, съгласно който „И. – 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „Б.“ № **, вх. Д,
представлявано от Г.Н.Н., е дарила на С.Н.Н. с ЕГН ********** *** следния
недвижим имот, находящ се в землището на гр. З., а именно: Поземлен имот с
идентификатор № *****.**.*съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. З., одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София, с площ 17248
кв. м., в местността „К.О.“, с трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – III, номер по предходен
план - ******, при граници и съседи: имот № *****.**.*, имот № *****.**.*, имот
№ *****.**.*, имот № *****.**.**и имот № *****.**.*.
ОСЪЖДА
„И. – 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, бул. „Б.“ № **, вх. Д, представлявано от Г.Н.Н., и С.Н.Н. с ЕГН **********
*** да заплатят на „Б.“ АД, ЕИК 1********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1324, район Л., бул. „С.“ № 9, представлявано от Я.С.М., направените
разноски по делото в размер на 2065.00 лв. (две хиляди шестдесет и пет лв. 00
ст.).
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: