№ 1375
гр. Пазарджик, 28.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Административно
наказателно дело № 20245220201038 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Н. И. Я. – редовно уведомен чрез пълномощник адв. С. в
предходното съдебно заседание, не се явява. За него се явява адв. С. С. от АК-
София – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, надлежно
упълномощен отпреди.
Административнонаказващият орган Началник Група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пазарджик – редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Явява се свидетелят Е. В. Т. – редовно призован.
Явяват се двамата свидетели на жалбоподателя, осигурени от последния.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Е. В. Т. – на 45 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с
1
жалбоподателя, в служебни отношения с АНО.
М. Т. К. – на 52 години, от гр.Перник, българка, българска гражданка,
разведена, неосъждана, със средно образование, работеща, без родство и
служебни отношения със страните.
Р. Д. К.-Е. – на 53 години, от гр. Плевен, българка, българска гражданка,
омъжена, неосъждана, с висше образование, работеща, без родство и
служебни отношения със страните.
На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност
разпоредбата на чл.121 от НПК.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелите К. и К. напуснаха съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Т.:
СВИД. Т.: Не си спомням случая с жалбоподателя.
На свидетеля се предяви АУАН на л.23 от делото.
СВИД. Т.: Сетих се за случая. За шофьора на автобуса. Мисля, че имаше
някаква катастрофа и имаше задръстване, това е на АМ „Тракия“ в посока за
София. Не си спомням къде е била катастрофата, но помня, че имаше
задръстване. Беше след отбивката за гр.Пазарджик и сега като гледам в акта е
км.89-ти – това е след отбивката за Пазарджик, в посока София. Ние сме се
движели по АМ „Тракия“ и забелязахме този автобус, че се движи в
аварийната лента, от 89 до 88 км се движеше в аварийната лента в посока
София, в тази посока километрите намаляват. Автобусът превозваше пътници,
в акта е описан – марка „***“. Спряхме го за проверка, попитахме го защо
ползва аварийната лента и той каза, че превозва пътници за летището и
закъснява и няма начин. Не е посочил, че на някой му е лошо. Техническа
неизправност няма как да има, защото той се движеше. Ако беше споменал, че
има някой да му е лошо, това щеше да бъде отразено. Той си каза, че изостава,
закъснява и трябва да хване полет на летището и да се придвижи по-бързо.
Със съгласие на адв. С. съдът освободи свидетеля Т. и същият напусна
съдебната зала.
В залата влиза свидетелката К..
2
Пристъпи се към разпит на свидетелката К.:
СВИД.К.: Тази година, месец май беше, пътувах от Асеновград към
София с микробус – „***“ мисля, че беше. Не разбирам много от марки коли.
Пътувахме, то няма нищо кой знае какво за разказване. То беше тръгни-спри,
тръгни-спри, такова беше движението, имаше ужасно задръстване, всички
бързаха нанякъде си, гледаше разписание и вече почти на бензиностанцията
бяхме стигнали на разклона за гр.Пазарджик пред нас точно една лека кола с
пуснати аварийни светлини. Шофьорът, който беше с авариралия автомобил,
показа с ръка, че не може да тръгне, нашият шофьор просто влезе в
аварийната лента, за да може да заобиколи. Аз бях на предна седалка, защото
ми става лошо. Човекът даде ляв, за да се върне в платното. Карахме няколко
метра по аварийното платно. Така полицаите вече го видяха и ни спряха.
Видях, че шофьорът слезе, видях, че нещо пишат в колата, взимаха документи
и това мога да кажа.
Аз съм от Асеновград, внуците са ми там, иначе живея в Перник. Имаше
хора, които мрънкаха, че ще си изтърват полета от летището. Те бяха няколко
човека за летището, но не помня точно колко, и през целия път бяха
притеснени, защото натоварването беше започнало много преди това. Аз не
съм чула разговор между шофьора и полицаите, аз само видях, че писаха
нещо. Не съм слизала от микробуса. Не съм чула шофьорът да е обяснявал,
просто видях, че пишат. Той обясняваше, но не бях до него, за да чуя, мога
само по негови думи да предам, че това е обяснил.
Ние много бавно се движехме, не мога да кажа на какво разстояние от
авариралия автомобил ни спряха полицаите - 20-30-40 метра, на мен поне така
ми се стори, доколкото мога да преценя в движение. Шофьорът на авариралия
автомобил каза, че за момента не може да мести колата. От другата страна
имаше ремонтни дейности, затова заобиколихме през аварийната. Преди нас
нямаше други автомобили, след нас имаше други автомобили да заобиколят.
Преди нас аварира автомобилът. Имаше някаква катастрофа и от това още
повече беше натоварено движението. Всичко събрано в едно същия ден беше.
Имаше майки с деца в микробуса, имаше и бебе, което постоянно плачеше.
След като го освободиха полицаите шофьора, продължихме движението си по
магистралата, то си продължаваше задръстването. Хората мрънкаха, че ще си
изтърват самолета. Не сме минали по друг път. Не съм продължила с тях и не
3
знам дали са го изпуснали полета. Аз имах влак за Перник и си го изтървах.
Със съгласие на адв. С. съдът освободи свидетеля К. и същата напусна
съдебната зала.
В залата влиза свидетелката К..
Пристъпи се към разпит на свидетеля К.:
СВИД.К.: Помня много добре - едно пътуване до София по АМ
„Тракия“, редовно пътувам по тази линия. Аз се прибирах от почивка, почти
всеки медец ходя на Златоград на спа, единственото помня, че имаше
страхотно задръстване. Аз бях от 19:30ч на работа, попитах водача дали ще
стигнем навреме. Имаше някакво задръстване, не се движеше и всичко беше
спряло на магистралата. Имаше някаква аварирала спряла кола, доколкото си
спомням, в крайна лента даже имаше две коли се бяха блъснали и нямаше
вариант как да се придвижваме. Просто заобиколи микробусът авариралата
кола и навлезе в аварийната лента, но се движехме с 20 км/ч. Нямаше вариант
да се върне в другата лента, защото целият трафик беше спрял, никой не му
даваше предимство да се върне. Дясната лента имаше аварирала кола,
абсолютно нищо не се движеше. Всичко беше задръстено, нямаше
изпреварваща лента. Нямаше от къде да се придвижва който и да е. Не знам
каква е идеята да заобикаля, аз съм пътник. Предполагам, че човек, когато
изпълнява обществен транспорт, е длъжен да изпълнява някакви графици,
така разсъждавам аз. Трябва и правилата за движение да спазва. Виждаме
нарушения ежедневно от всякакъв ранг и затова не ги приемам. Аз не казвам,
че е правилно, просто такава е била ситуацията и според мен не смятам, че
когато има извънредни ситуации и случаи, аз ръководя международен
транспорт и съм специалист логистика във „***“, когато има такава ситуация
аварийната лента се отваря за движение от полицията и го казвам като
специалист в това отношение. Нарушение е, съгласна съм, но има ситуации, а
и не смятам, че е имало някакво нарушение, защото бусът се движеше много
бавно. Никой не даваше предимство, движил се е не повече от 50-60 метра в
аварийната лента. Ние видяхме, че е задръстено, че има катастрофа, че има
спрял аварирал автомобил. Спряха ни полицаи, доколкото помня, защото
стоях до самата врата, беше подаден сигнал от полицията да спре бусът. Аз не
4
мога да видя отзад, предполагам светлинен сигнал е подаден, полицията се
движеше зад нас. Господинът спря, слезе, после се качи, даже не разбрахме
какво е станало и продължихме.
Със съгласие на адв. С. съдът освободи свидетеля К. и същата напусна
съдебната зала.
АДВ. С.: Да се приключи делото.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.С.: Моля да отмените наложеното наказание в частта с лишаване от
право за управление на МПС за срок от 3 месеца. Ако може да завишите
глобата на водача, който е допуснал това нарушение, тъй като все пак смятам,
че случаят е маловажен. Той е автобусен шофьор, от транспорта, и така си
изкарва хляба. Моля да завишите глобата и да отмените НП в частта за
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Не претендираме
разноски.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законовия срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 10:49 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5