Решение по дело №257/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ф. М. М., гражданин на Република Франция, чрез пълномощник адв.[населено място] – АК Хасково, против Решение № 21/13.12.2024г., постановено по адм.дело № 107/2024г. описа на Районен съд – Малко Търново, с което е отхвърлена жалбата на касатора против издадената спрямо него Заповед за задържане на лице рег.№ 4069зз-208/10.09.2024г. от началник 01 ГОДГ ГПУ М. Т. към РДГП Елхово.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът възразява, че заповедта е немотивирана, постановена при липса на фактически основания за издаването , в несъответствие с целта на закона. Възразява, че липсва противоправно поведение на задържаното лице, което да осъществява състав на престъпление по чл.281 от НК, а съдът е разширил предмета на спора, коментирайки [жк], ал.1 от НК. Иска се отмяна на решението и на издадената заповед.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - началник 01 ГОДГ ГПУ М. Т. към РДГП Елхово, издал процесната заповед, се явява лично, като моли за отхвърляне на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество съдът счете за основателна.

Установява се по делото, че на 10.09.2024г., касаторът Ф. М. е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ 4069зз-208/10.09.2024г. от началник 01 ГОДГ ГПУ М. Т. към РДГП Елхово. В мотивите на заповедта е посочено, че противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, като е вписана разпоредбата на чл.281, ал.1 от НК. Данните по делото сочат, че срещу касатора е било образувано ДП № 64/10.09.2024г. на РП Бургас, за извършено престъпление по чл.326, ал.1 от НК – подаване по ЕЕН 112 на неверни сигнали за помощ и тревога. Въззивният съд е потвърдил процесната заповед, като е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадена е от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл.74, ал.2 от ЗМВР реквизити. По същество е приел, че за материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за възможно по НК престъпление, които разкриват съпричастност на задържаното лице към извършването, което изискване според съда е налице в случая, предвид образуваното срещу лицето досъдебно производство.

Решението е неправилно.

Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, а възпроизвежда текста на законовата норма на чл.281, ал.1 от НК, с посочване на състава на нормираното там престъпление – пpoтивoзaoннo пoдпoмaгане на чyждeнeц дa пpeбивaвa или пpeминaвa в cтpaнaтa. Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването им, което да обоснове необходимостта от задържането му. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

Същевременно, изготвената за случая докладна записка УРИ 4069р-22090/08.10.2024г. съдържа данни за подаден сигнал чрез ЕЕН 112 от френския гражданин Ф. М., за група туристи, които имат нужда от медицинска помощ. Впоследствие, на посочените координати са установени касаторът и четирима европейски граждани в добро състояние, без необходимост от медицинска помощ. По отношение на Малет е образувано ДП № 64/10.09.2024г. за престъпление по смисъла на чл.326, ал.1 от НК, т.е. деяние различно от това, посочено в заповедта като основание за задържането му. Въззивният съд е изложил мотиви за правомерно задържане на касатора за престъпление в хипотезата на чл.326, ал.1 от НК, която разпоредба предвижда лишаване от свобода за лице, което предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, който състав обаче не е посочен в издадената заповед и в този смисъл мотивите на съда са неотносими към фактическото основание на заповедта. Видно е, че като не са конкретизирани фактите и поведението на лицето, даващи основание за задържане, впоследствие те се интерпретират в контекста на друго възможно извършено престъпление, както неправилно е процедирал и въззивният съд.

Оспорената заповед не отговаря на изискванията за мотивираност и съдържание, регламентирани в чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, липсва описание на релевантните факти, както и време и място на настъпването им, формата на участието на лицето в предполагаемото престъпление. Бидейки по своя характер принудителна административна мярка заповедта за задържане оказва непосредствен ограничителен ефект, поради което следва да се прилага при стриктно спазване на нормативните изисквания за нейното издаване.

Като не е констатирал тези пороци, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като на основание изложените мотиви следва да се отмени и издадената заповед за задържане.

На основание изложеното и чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 21/13.12.2024г., постановено по адм.дело № 107/2024г. описа на Районен съд – Малко Търново.

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№ 4069зз-208/10.09.2024г. издадена от началник 01 ГОДГ ГПУ М. Т. към РДГП Елхово.

Решението е окончателно.