Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.06.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
С. Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов в.гр.дело №4344 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20219513 от 08.10.2020г., постановено по гр.дело №48128/2019г.
по описа на СРС, ГО, 140 с-в, ответникът С.М.А.-Т. с ЕГН:********** е осъдена да
заплати на всеки от ищците В.В.А. с ЕГН********** и В.Г.П.
с ЕГН:**********, на основание чл.31, ал.2 от ЗС по 1279лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.08.2019г. до окончателното
плащане- обезщетение за лишаване от ползване за периода от 20.03.2017г. до
28.05.2019г. на 1/8 идеална част от недвижим имот в гр.Нови Искър, ул.„*****,
представляващ двуетажна жилищна сграда, ведно е прилежащите идеални части от
дворно място с площ от 620 кв.м. - УПИ IV-699 от кв. 265 по плана на гр. Нови
Искър, м.„Славовци“, като иск овете
са отхвърлени за сумите от уважените размери до пълните предявени размери от по
3250лв. ответницата е осъдена да заплати на В.Г.П. 326,64лв. разноски съобразно
уважената част от иска, а на В.В.А.- 301,06 лв. разноски
съобразно уважената част от иска. Ищците са осъдени да заплатят на процесуалния
представител на ответницата 397,23лв. адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗАдв съобразно отхвърлената част от
исковете.
С решение 20277806
от 16,12,2020г. постановено по реда на чл.250 от ГПК е допълнено решение
№20219513 от 08.10.2020г., като ответникът С.М.А.-Т. е осъдена да заплати на
всеки от ищците В.В.А. и В.Г.П., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 131,67лв.- мораторна лихва за
периода от 01.04.2017г. до 28.05.2019г. върху главниците в размер на 1279лв., както
и по 9,12лв. разноски за държавна такса по иска за мораторна
лихва съобразно уважената част от него, като исковете за мораторна
лихва са отхвърлени до пълния предявен размер от 722 лв. и за периода от 20.03.2017г.
до 31.03.2017г. Допълнителното решение е влязло в сила на 03.02.2021г. като
необжалвано.
Срещу решение
№20219513 от 08.10.2020г. в частта му с която исковете са уважени, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника С.М.А.-Т.. Жалбоподателят
поддържа, че ползването на съсобствения имот е
разпределено между страните и никой от съсобствениците не е правил възражение
за това и не е искал новоразпределяне. Дворното място
било разделено на две равни части, а сградите следвали разделението на дворното
място. На това основание ищците ползвали ½ част от дворното място с лице
към улицата, заедно с намиращите се в него сгради (едноетажна жилищна сграда с
площ от 60,40 кв.м., пристройка с площ от 20,50 кв.м., стопанска масивна
постройка на уличната регулационна линия с площ от 34 кв.м.), а ответницата-
другата ½ част в дъното на парцела, заедно с намиращата се в него
еднофамилна двуетажна къща. Позовава се на мотивите към решението в делбено производство. Оспорва и размера на присъденото
обезщетение като твърди, че неправилно съдът се е позовал изцяло на повторната
СТЕ. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а исковете-
отхвърлени. Алтернативно претендира намаляване размера на присъденото
обезщетение. Претендира и разноски.
В подадените
в срок отговори на въззивната жалба ищците оспорват
същата като неоснователна и излагат съображения за правилност на обжалваното
решение, включително относно размера на определеното обезщетение. Претендират разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД
за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е
необходимо да се добави и следното:
Предмет на предявените искове е
следният недвижим имот: двуетажна жилищна сграда в гр.Нови Искър, ул.„*****, ведно
е прилежащите идеални части от дворно място с площ от 620 кв.м. - УПИ IV-699 от
кв. 265 по плана на гр. Нови Искър, м.„Славовци“.
Следователно наведените във въззивната жалба доводи,
касаещи ползване на други съсобствени между страните
недвижими имоти, са ирелевантни за спора.
С определение №6099 от 09.01.2020г.,
постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е съобщил на страните проекта си за
доклад, който е обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание
на 26,02,2020г. и съгласно който на основание чл.153 от ГПК за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните факти и
обстоятелства: че процесният имот е бил съсобствен между страните през процесния
период, като всяка от ищците е притежавала по 1/8 идеална част; че за периода
от 20.03.2017г. до 28.05.2019г. само ответницата е ползвала имота, както и че последната
на 20.03.2017г. е получила писмена покана от ищците за заплащане на обезщетение
за лишаването им от ползване на имота.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Лично ползване на
общата вещ е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или
ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата си. Без правно
значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът
ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица
да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание. На практика всички
необходими за уважаване на иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС елементи
от фактическия състав на тази законова разпоредба са обявени за безспорни между
страните. Ответницата не е установила твърдяното от нея разпределяне на
ползването във връзка с други съсобствени между
страните имоти. Безспорно е установена и датата на получаване на писмената
покана- 20.03.2017г., която е и началната дата на периода, за който се
претендира обезщетение.
По отношение на размера на
определеното обезщетение съдът намира, че следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице по повторната експертиза. Първата оценителна
експертиза се базира само и единствено на сравнителен (пазарен) метод, като
самото вещо лице е отбелязало в заключението, че предлагането на подобни имоти
в района е силно ограничено. При изготвянето на повторното заключение вещото
лице е използвало два различни подхода- метод на възстановителната стойност и
приходен подход за определяне на пазарната наемна цена, което според съда дава
много по-точна оценка за реалния пазарен наем.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като
правилно в обжалваната му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20219513 от
08.10.2020г., постановено по
гр.дело №48128/2019г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/