Р Е Ш Е Н И Е
№ 472/9.6.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХIII състав, в открито заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Николай Ингилизов
при секретаря Янка Вукева, като разгледа
административно дело № 760 по описа на
съда за 2019 г., докладвано от съдия Ингилизов, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
Решение № 271 от 14.04.2020 г. на Административен съд гр.Пазарджик обжалваният
ревизионен акт е потвърден изцяло и е отхвърлена жалбата на „Джи Ви Ел 63
Билдинг“ ЕООД.
С
Решение №1985 от 16.02.2020 на Върховен административен съд Решение №271 от
14.04.2020 г. на Административен съд гр.Пазарджик е отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Джи Ви Ел 63 Билдинг" ЕООД срещу
ревизионен акт № Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 347/07.06.2019 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -
Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит
в общ размер на 19 867 лв. по 6 бр. фактури, издадени от „Фоти тех" ЕООД,
3 бр. фактури, издадени от и „Микола" ЕООД и 1 фактура, издаден от „Ман
стой 2009" ЕООД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Джи Ви Ел 63 Билдинг" ЕООД ревизионен акт № Р-16001318005356-091
-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив,
потвърден с Решение № 347/07.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на „Джи Ви Ел 63
Билдинг" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 19 867 лв. по 6 бр. фактури, издадени от „Фоти тех" ЕООД, 3 бр.
фактури, издадени от „Микола" ЕООД и 1 фактура, издаден от „Ман строй
2009" ЕООД, а в останалата си част решението е потвърдено. С решението на
ВАС делото е върнато за ново разглеждане в частта му относно приетите в
ревизионния акт констатации по ЗКПО с оглед липсата на изложени мотиви в
решението на Административен съд гр.Пазарджик.
С оглед
решението на ВАС делото е било насрочено за ново разглеждане по отношение на
указаната част по ЗКПО.
В хода
на съдебното производство, след приемане на заключението на вещото лице
изготвило съдебно-счетоводна експертиза от процесуалния представител на
жалбоподателят е направено оттегляне на жалбата до размер на 5020 лева дължим
корпоративен данък за 2015 година и дължимите лихви в размер на 1503.33 лева.
Със съгласието на ответната страна производството по делото е било частично
прекратено с протоколно определение от 17.05.2021 г. по отношение оспорването
на дължимия корпоративен данък за 2015 г., както и за дължимите лихви за този
период. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 26.05.2021 г.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител
претендира отмяна на ревизионния акт, поддържа жалбата с изключение на частта и
за 2015 година и лихвите от корпоративния данък. Излага съображения за това, че
решението следва да се съобрази с решението на ВАС и следва да се съобрази
последователното прилагане за едни и същи фактически състави и в частта по ЗКПО.
Сочи, че подробни аргументи са изложени във вече предоставени по делото писмени
бележки. Претендира разноски, ако бъде уважена жалбата за 2014 година, с оглед
пълна отмяна на корпоративния данък, както и за 2016 година по същите
съображения, а за 2015 година частично.
Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва жалбата също
чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания в представена
писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на ревизионния
акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за установяване
на задълженията му за корпоративен данък за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. и ДДС за периода от
01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001318005356-020-001 / 05.09.2018 г., издадена от началник
сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена с последващи заповеди за изменение на
ЗВР на същия орган по приходите. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен
доклад № Р-16001318005356-092-001 / 25.02.2019 г., срещу който жалбоподателят
не е подал възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила
с издаването на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното лице е обжалвало
по административен ред. С Решение № 347/07.06.2019 г. директорът на Дирекция
"ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното дирене от ответника е представена
и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния
акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ
справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация,
след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на
преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря
на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт
е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е
издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за възлагането и
изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че
са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи
на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на
закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен
подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП
доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното
прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги,
според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги;
2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3.
списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне
на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите,
когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация
по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В случая от
направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и
в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали
валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния
документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен
подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци,
касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното приложение на
материалноправните норми съдът намира следното:
През ревизираните периоди основната дейност на
жалбоподателя е извършването на услуги, свързани със „строителство на други
съоръжения не класифицирани другаде“. В представени писмени обяснения от представляващия
дружеството е заявено, че предприятието извършва строително-ремонтни дейности
на хидросъоръжения, мостове, детски площадки, пътища. Жалбоподателят е
регистриран в Камарата на строителите в България, за което на основание чл. 23,
ал. 1 от Правилника за реда за вписване и водене на централния професионален
регистър на строителя му е издаден талон, представляващ неразделна част от
удостоверение за вписване. Не разполага със собствени недвижими имоти и няма
регистриран касов апарат, а приходите му от продажби постъпват по банковата му
сметка. От започване на дейността си дружеството е подало общо 127 бр.
уведомления за сключени трудови договори. Регистриран е по ЗДДС, считано от
13.07.2011 г.
На жалбоподателя е извършена проверка по прилагането
на данъчното и осигурително законодателство за периода от 01.01.2012 г. до
30.08.2017 г., в хода на която са събрани доказателства, приобщени към
ревизията.
В ревизионния акт допълнително е
установен корпоративен данък за 2014 г. - 1 651.75 лв., за 2015 г. -
7 271.75 лв., за 2016 г. – 539.65 лв. с прилежащи лихви в общ размер на
2 947.33 лв. Прието е, че счетоводния финансов резултат на дружеството е
преобразуван на основание чл.26, т.2 от ЗКПО за ревизираните периоди по
фактурите, издадени от доставчиците по фактури за СМР, както следва : МАН
СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК *********, „ДФ ГРУП - 70“ ЕООД, с ЕИК *********, „КАЛАДА“
ЕООД с ЕИК *********, ,,МИКОЛА“ ЕООД с ЕИК *********, „ФОТИ ТЕХ“ ЕООД с ЕИК
*********, „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК ********* и „ЛАТОЛА - 91“ ЕООД с ЕИК
*********, а именно:
- през м.
10/2013 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на
13 513.70 лв. по 6 бр. фактури, издадени от „ФОТИ ТЕХ“ ЕООД с предмет
извършени СМР по договор;
- през м.
10/2013 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 5 153.30
лв. по 3 бр. фактури, издадени от „МИКОЛА “ ЕООД, с предмет извършени СМР по
договор;
- през м.
07/2015 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 1 200.00 лв. по фактура № 144/16.07.2015
г., издадена от „МАН СТРОЙ 2009“ ЕООД, с предмет услуга с верижен багер;
- през м.
12/2015 г. жалбоподателят е приспаднал в размер на 3 930.00 лв. по 2 бр.
фактури, издадени от „ДФ ГРУП-70“ ЕООД, с предмет извършени СМР по договор;
- през м.
12/2015 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 3 214.00
лв. по 2 бр. фактури, издадени от „КАЛАДА“ ЕООД, с предмет извършени СМР по
договор;
- през м.
12/2015 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 2 896.00 лв. по 2 бр. фактури, издадени
от „ЛАТОЛА - 91“ ЕООД, с предмет извършени СМР по договор;
- през м.
01/2017 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 1 320.00
лв. по фактура № 174/23.01.2017 г., издадепа от „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД, с
предмет СМР по договор - мост над р. Марица.
Тези фактури са отразени в дневницитс за продажби на
съответните дружества, с изключение на „МАН СТРОЙ 2009“ ЕООД.
Според отразеното от органите на приходите
през месец декември 2013 година ревизираното лице е завело следните активи –
складово помещение на стойност 36 066.17 лева; хале на стойност
41 013.00 лева; офис сграда на стойност 22 892.38 лева и канализация
на стойност 10 144.80 лева. Тези активи са заведени в счетоводна сметка
209 „Други материални активи“ и през 2014, 2015 и 2016 година са осчетоводени
разходи за амортизация в размер на 16 517.52 лева, включени в ОПР и
подадена ГДД за тези периоди. Разходите за СМР за по описаните активи са
свързани с издадени фактури от „Микола“ ЕООД и „Фоти тех“ ЕООД. Въз основа на събраните доказателства, установени при
извършени насрещни проверки на преките доставчици, проверки на трети лица,
както и документите, предоставени от жалбоподателя, органите по приходите са
приели, че фактурите, издадени от съответните дружества – доставчици са
документи, съдържащи обстоятелства, които
не съответстват на обективната действителност и не отразяват реално
извършени доставки на СМР услуги. С оглед на това и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО разходите за амортизация не са признати, тъй като е прието, че не са
документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗСчетоводството
/приложим за 2014 и 2015 г./ и чл.6, ал.6 от Закона за счетоводството /приложим
за 2016 г./, които разпоредби са идентични, документална обоснованост ще е
налице при документирането чрез съдържащите необходимите реквизити по Закона за
счетоводството и отразяващи вярно и
точно всяка стопанска операция документи. Предвид на соченото е завишена
данъчната основа със сумата от 16 517.52 лева за 2014 г. /начислени
амортизации за ДМА/, със сумата от 16 517.51 лева за 2015 г. /начислени
амортизации за ДМА/ и 56 200 лева /разходи за външни услуги/ и за 2016
година със сумата от 16 517.51 лева / за начислени амортизации за ДМА/ и допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г. - 1 651,75 лв.,
за 2015 г. - 7 271,75 лв., за 2016 г. - 539,65 лв. с прилежащи лихви в общ
размер на 2 947,33 лв.
При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за
основателна:
При доставките на услуги, данъчното
събитие съобразно разпоредбата на чл. 12 ППЗДДС, възниква към момента на
извършването им. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на
СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО,
възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени
облагаеми доставки на стоки и услуги. В т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6
декември 2012 г. по дело С-285/11, е прието, че по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в
главното производство
доставки на стоки са реално осъществени и
впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите
облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за
това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на
основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право. В тежест на данъчно задълженото лице е да
установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и
услуги.
Настоящият състав
намира за доказано предоставянето на СМР услугите, фактурирани от „Фоти
тех" ЕООД, „Микола" ЕООД и „Ман стой 2009" ЕООД.
Основен мотив да бъде
отказано право на данъчен кредит на касатора по фактурите, издадени от „Фоти
тех" ЕООД и „Микола" ЕООД, завишаването на финансовия резултат на
дружеството жалбоподател и преобразуването му по ЗКПО е липсата на данни за
работници и техника, с които ремонтните работи да бъдат извършени от
доставчиците, въпреки констатацията на приходните органи за назначени на трудов
договор работници във всяко дружество. В тази насока, липсата на данни кои
точно лица са извършили фактурираните дейности или на данни за командироването
им, престоя им, транспортирането им до обекта на извършване на услугите, не
може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване
правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая.
Необосновано приходните органи са
обсъждали въпроса за кадрова и материална обезпеченост на доставчика да изпълни
процесиите услуги. В решение на СЕС по дело С-324/11, изрично е посочено, че
Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже
правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е
декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя
по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало
правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни,
че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се
обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
Посочено е още, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато
приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на
фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама,
като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като
предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за
упражняване на това право са изпълнени. В същия смисъл е трайната практика на
СЕС, обективирана в решенията по дела С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и С-18/13 и
др. В настоящия случай от приходните органи не са ангажирани доказателства за
наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаните по-горе
доставки.
Във връзка с доказването на факта на
извършване на доставката, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че
лицето, претендиращо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на
предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие
с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички
доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за
да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. Именно в
рамките на тази проверка, касационната инстанция намира, че по делото са
налични достатъчно съответстващи си доказателства, които преценени съвкупно и с
оглед установената фактическа обстановка, позволяват да се направи еднозначен
извод за реално осъществена по фактурите на „Фоти тех" ЕООД, „Микола"
ЕООД и „Ман стой 2009" ЕООД стопанска операция.
И двамата доставчика „Фоти тех" ЕООД
и „Микола" ЕООД са открити при извършените им насрещни проверки,
представили са изисканите им документи във връзка с фактурираните доставки и обяснения
за тях, което с оглед подхода на ревизиращите органи в обратната хипотеза,
следва да бъде разглеждано като допълнителна индиция за действително
осъществена доставка на СМР услуги.
Не се спори, че
получателят по доставките разполага с данъчен документ, съставен според
изискванията на закона, обстоятелство, което се потвърждава и от проведената
съдебно-счетоводна експертиза, като независимо, че предмет на фактурите и на
двамата доставчика е „СМР по договор и Акт образец 19", без да препращат
към конкретен договор или акт 19 от определена дата, посочените документи са
приложени към фактурите, имат
съпоставими с тях дати и конкретизират предмета на доставките, както и обекта,
за който се отнасят услугите.
Установено е, че
фактурираните от „Фоти тех" ЕООД и „Микола" ЕООД СМР услуги са
извършени на обект на ревизираното лице, в с. Сетримо, м. „Свети Георги".
Неоснователно приходните органи приемат за недоказано реалното извършване на
доставките, като сочат, че обясненията на лицето, че СМР услугите представляват
ремонт на съществуващи сгради, противоречат на представените доказателства
-Договор за ползване на имота и извършените съгласно фактурите СМР, които по
същината си представляват строителна, а не ремонтна дейност. В тази насока
касационната инстанция съобрази, че съгласно Договор за ползване от 01.10.2011
г., на ревизираното дружество е предоставено за временно и възмездно ползване
имот, в землището на с. Сетримо, м. „Свети Георги",
срещу което дружеството се е задължило да направи подобрения в имота, изразяващи
се в строителство на полумасивни стопански сгради - ремонтна работилница, офис
и навеси. Съгласно констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, наличието на посочените сгради е констатирано от тричленна комисия
от Община Белово, при проверка на място на 03.06.2013 г., при която от
компетентните органи е дадено предписание сградите да се ремонтират и укрепят,
да се монтират улуци и водосточни тръби. Настоящият съдебен състав намира за
съответни на горните констатации обясненията на ревизираното лице, че
фактурираните през месец октомври на същата година услуги се отнасят до ремонт
на съществуващи сгради, като се подкрепят и от показанията на разпитания по
делото свидетел - В.Г.С.. Свидетелят сочи, че една от съществуващите сгради
-офис - е изградена наново „от нула", като е изливан бетон и изграждан
фундамент, характерно за новопостроена сграда, в какъвто смисъл са изводите на
приходните органи. Останалите две сгради, свидетелят сочи, че са ремонтирани
напълно, като са използвани старите основи, но са изграждани с тухли, зидане и
мазане. Сочи, че е правена канализация, а съгласно обясненията на ревизираното
лице /л.75/, фактурираната „канализация" всъщност се отнася до отводняване
на района. Следва да бъде отбелязано, че съгласно трайната практика на СЕС,
невъзможността на ревизираното дружество да представи строителни разрешения и
книжа, е правно ирелевантно за настоящия спор, касаещ право на признаване на
данъчен кредит по доставки за строителни услуги. Законосъобразността на
извършеното в наетия имот строителство не е предмет на разглеждане в случая,
нито е елемент от фактическия състав, обосноваващ право на приспадане на
данъчен кредит.
Не съответства на
установеното в РД от официални справки, приетата от приходните органи и съда,
липса на кадрова обезпеченост за извършване на спорните услуги. В РД се
съдържат изрични констатации / л.106, стр.2 и л.108, стр. 2 /, че във всяко от
дружествата „Микола" ЕООД и „Фоти тех" ЕООД има назначени по трудови
правоотношения по три лица на длъжност „работник строителство" през
периода на издаване на процесиите фактури, което напълно съответства на
свидетелските показания на разпитания В.Г.С., който сочи, че на обекта в с.
Сестримо са работили общо около 10 човека от двете дружества доставчици и
работници на ревизираното лице. В подкрепа на тези показания и събраните
доказателства е и изложеното при разпита на свидетеля Огнян Я. /л.602-603/,
строителен техник, служител на ревизираното лице, който сочи, че СМР, конкретно
халето и ламаринената част, са извършени с помощта на мобилни групи -
монтажисти, служители на „Микола" ЕООД и „Фоти тех" ЕООД, които са
имали свои подбор ръчни инструменти, но са ползвали и техниката на ревизираното
лице. Свидетеля Я. подробно описва извършените дейности на обекта на
ревизираното лице в местност „Св. Георги", съответни на описаните в
приложените към фактурите протоколи. Посредством свидетелските показания се
преодоляват възраженията на приходните органи и за неяснотата как са се
придвижвали работниците до обекта и са какви технически средства са изпълнили
услугите. Относно възражението на приходните органи за фактурирани „услуги с
кран", за който няма яснота по делото, се установява, че е налична
фактура, издадена от „Видис тех" ЕООД към „Микола" ЕООД за наем на
кран, за 6 машиносмени. Изпълнението на фактурираните услуги се потвърждава
еднозначно и от подробните свидетелски показания на Георги П. - собственик на
наетия имот, както и чрез писмена декларация /л.492/, в които се сочи, че на
терена при придобиването му е имало само полуразрушени сгради -хале, а навес и
канализация са изградени впоследствие, съгласно договореното с ревизираното
лице. Същевременно, както беше изложено по-горе липсата на кадрова и техническа
обезпеченост на доставчика за изпълнение на фактурираната стопанска операция,
на което се позовават неправилно приходните органи и съда, не съответства на
доказателствата по делото, а и само по себе си не може да е основание за отказ
от право на приспадане на данъчен кредит на получателя по фактурите, без
приходните органи да твърдят наличие на данъчна измама.
Реално изпълнение на
услугата се установява и по фактурата, издадена от „Ман строй 2009" ЕООД.
Съгласно обясненията на ревизираното дружество, доставчикът е подизпълнител на
обект -изграждане на водовземане на река Марица, вертикална планировка и
електрическа топлоцентрала с възложител „Родопи" АД. За изпълнените услуги
от „Ман строй 2009" ЕООД по делото са налични фактура с предмет „услуга с
верижен багер" с дата 16.07.2015 г., протокол за „услуга с
механизация" със същата дата, договор от 01.07.2015 г., в който е
конкретизиран предмет - „услуги с механизация (услуга с верижен багер)" и
приложение № 1 към договора, в който е договорена цена за наем на верижен багер
на машиносмяна. Представени са и протоколи за отчитане на дейност от 22.06.2015
г. до 08.07.2015 г. и от 08.07.2015 г. до 29.07.2015 г. към възложителя
„Родопи" АД, с който е предадена услуга с багер 10 мсм. и 2,5 мсм.
Съответни с представените доказателства са и показанията на свидетеля Огнян Я.
/л.603/, който разпитан във връзка с извършените СМР в обекта на ревизираното
лице в с. Сестримо, местност „Св. Георги", сочи, че през 2015 г. във
връзка с обект за водовземане на „Родопи" АД в Белово, се е търсел голям
верижен багер, който е бил необходим за работа предвид спецификата на
местността и извършваната дейност. Свидетелят сочи, че не е работил на обекта
за водовземане, напуснал е „Джи Ви Ел 63 Билдинг" ЕООД през 2013 г., но
като строителен техник е потърсен за съвет през 2015 г., давал е по чертежи
коти на нива за там и е посещавал 2-3 пъти обекта, като при второто посещение е
имало вече верижен багер.
С оглед изложеното,
съдът намира, че съвкупната преценка на събраните в ревизионното и съдебното
производство доказателства обосновава извод, че, по фактурите, издадени от
„Микола" ЕООД, „Фоти тех" ЕООД и „Ман строй 2009" ЕООД се
установява действителното извършване на доставките на услуги по смисъла на чл.
9 ЗДДС.
От страна на доставчика „ДФ ГРУП - 70“ ЕООД не са
представени никакви доказателства.
От представените протоколи от доставчика „КАЛАДА“ ЕООД
във връзка с договор от 10.11.2015 г., с предмет СМР по поръчка на възложителя
не става ясно какъв е обектът, на който са извършвани СМР - жилищна сграда,
административна сграда или др. и конкретните работници, извършили услугите. Не
са представени заповеди за командировка, пътни листове за извършен превоз на
работниците до обекта, заповедна книга, книги за инструктаж или други
документа. Не са представени данни относно вида на използваните инструмента на
възложителя за извършване на услугите. Видно от представените протоколи за
установяване на действително извършени СМР, изпълнителят „КАЛАДА“ ЕООД е
ползвал валяк.
Аналогично на останалите доставчици, от страна на
доставчика „ЛАТОЛА - 91“ ЕООД също не са представени безспорни доказателства по
отношение процесните доставки. Не е посочен точния обект. на който са извършени
СМР. По отношение лицето Крум Виолетов Събев /посочен като изпълнител съгласно
представен граждански договор/ в същия период, е установено, че работи на пълен
работен ден в „КАЛАДА" ЕООД. „ЛАТОЛА- 91" ЕООД не е декларирало
изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2015 г. Не са представени
заповеди за командировка, пътни листове за извършен превоз на работниците,
книги за инструктаж. Не е представена информация с какви инструменти и техника
на възложителя са извършени услугите. Видно от представените протоколи за установяване
на действително извършени СМР са ползвани пътни превозни средства и строителна
механизация, но не са представени пътни листове, заповеди за командировки и др.
От протоколите не става ясно какъв е обектът - жилищна сграда, административна
сграда или др. на който са извършени фактурираните СМР. Не е посочен точен
адрес на обекта. Съгласно представени писмени обяснения от управителя, за
извършените услуги не са ползвани подизпълнители. От проверяваното дружество не
са представени разрешителни, лицензи и др. документи, необходими за извършване
на дейността.
При проверка в НАП е установено, че през м. 12.2015
г., когато са издадени процесните 2 бр. фактури, „ЛАТОЛА-91" ЕООД има
назначени по трудови правоотношения 2 лица, едното работник в строителството, а
другото снабдител-доставчик, за които ЗОВ не са платени. Няма изплатени суми за
положен труд по извънтрудови правоотношения. Липсват доказателства кой е поел
разходите за пътуването и командировките на работниците до обекта на
възложителя. Видно е, че по документи свършената работа е в значителни обеми и
за реалното й изпълнение е била необходима транспортна техника и квалифициран
персонал. Безспорни доказателства за това не са представени.
В случая следва да бъде съобразено, че относими
доказателства, касаещи процесните доставки не са представени и от страна на
жалбоподателя. В представеното от страна на последния писмено обяснение
дружествата ,ДФ ГРУП-70" ЕООД, „ЛАТОЛА-9Г ЕООД и „КАЛАДА" ЕООД са
подизпълнители на обект: Изграждане на водовземане на река Марица, вертикална
планировка и електрическа топлоцентрала", с възложител „РОДОПИ" АД.
В представените от жалбоподателя протоколи за
извършени СМР дейности за периода от 15.11.2015 г. до 06.12.2015 г. и
07.12.2015 г. - 16.12.2015 г. с изпълнител „ДФ ГРУП 70“ ЕООД, от 08.11.2015 г.
до 02.12.2015 г. и 03.11.2015 г. - 21.12.2015 г. с изпълнител „КАЛАДА“ ЕООД и
от 17.11.2015 г. до 13.12.2015 г. и 14.12. до 22.12.2015 г. с изпълнител
,ЛАТОЛА-91“ ЕООД, е вписан обект „Белово“, без да е уточнен видът на обекта и
точното му местонахождение в землището на гр. Белово. Съгласно данните от
протоколите отчетените дейности СМР изискват наличие на транспортна техника, но
от ревизираното дружество не са представени документи, удостоверяващи вида на
използваната транспортна техника при извършените СМР и чия собственост е
същата.
Констатирано е, че протоколите, с които жалбоподателя
отчита извършените дейности на възложителя „РОДОПИ" АД, са без вписани
дати, поради което не може да се установи фактурираните услуги от „ДФ ГРУП-70“
ЕООД, „КАЛАДА" ЕООД и „ЛАТОЛА-91" ЕООД отчетени ли са и за какъв
период от време.
При съпоставката на данните от изготвената от
жалбоподателя справка по фактури, органите по приходите са констатирали, че по
издадените от доставчиците фактури на база протоколи за приемане на извършени
СМР, от жалбоподателя са издадени фактури с предмет СМР с получател „РОДОПИ“
АД, които са с по-ранна дата от фактурите, издадени от доставчиците, т.е. от
документите се установява, че жалбоподателя е предал на възложителя СМР месеци
по-рано, от датите на които са получени от доставчиците. което на практика не е
възможно да се случи.
Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по
отношение на фактурите с доставчик „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД, с предмет СМР по
договор - мост над р. Марица.
Извършената услуга е отчетена с протокол за периода от
07.01. 2017 г. до 22. 01.2017 г., през който период изпълнителят не разполага с
назначени лица по трудови правоотношения. От представената оборотна ведомост за
м. януари 2017 г., видно от която дружеството не притежава ДМА.
По отношение този доставчик от жалбоподателя не са
представени обяснения кой осигурява достьпа до строителните обекти на
възложителя „Родопи“ АД, кой инструктира работниците, извършвали СМР, къде са
били настанени работниците и за чия сметка, кой е извършвал превоза на
работниците и строителната техника до строителните обекти на жалбоподателя.
Съгласно приложения протокол за извършени СМР дейности за периода от 07.01.2017
г. до 22.01.2017 г. с изпълнител „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД свършената работа
/направа на кофраж/ е в значителни обеми, като за реалното й изпълнение са били
нужни персонал и строителна техника, с каквито „НИКОЛИНА ТРЕЙД“ ЕООД не
разполага към датата на издадената към жалбоподателя фактура № **********/23.01.2017
г.
Предвид на соченото дотук се установява, че по
отношение на част от дружествата - „Микола"
ЕООД, „Фоти тех" ЕООД и „Ман строй 2009" ЕООД се установява
действителното извършване на доставките на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, а
по отношение на останалите такова действително извършване на доставките не се
установява.
Предвид на това и съдът счита, че за доставките осъществени от
„Микола" ЕООД, „Фоти тех" ЕООД и „Ман строй 2009" ЕООД липсва
основание за преобразуване на финансовия резултат на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД по ЗКПО и увеличаване на
данъчната основа в тази връзка, а по отношение на доставките от останалите
дружества е налице такова основание, доколкото не е доказано по категоричен
начин, че са осъществени действителни доставки.
Установява се, че изградените обекти, зачислени като
ДМА от „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД са изградени във връзка с осъществени
доставки на услуги от „Микола" ЕООД, „Фоти тех" ЕООД и
„Ман строй 2009" ЕООД, поради което и е налице основание да се приеме, че
осчетоводените разходи за амортизация в
сочения размер 16 517.52
лева, включени в ОПР и подадена ГДД за тези периоди действително са извършени.
Тези изводи се подкрепят от заключението на вещото
лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза касателно допълнително
установения и начислен данък по ЗКПО. Предвид на приемането за осъществени
доставките от сочените по-горе дружества, се кредитира заключението на вещото
лице в цялост. С оглед на това се установява, че неправомерно приходните органи
не са признали амортизацията в размер на 16 517.52 лева и получените от
дружествата Микола" ЕООД, „Фоти тех" ЕООД и
„Ман строй 2009" ЕООД доставки на
услуги. Ако ги бяха признали щяха да достигнат до извод, че за годините 2014 и
2016 няма незаплатен от „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД дължим корпоративен данък
по ЗКПО, а за 2015 г. този данък следва да бъде установен в размер на 5020
лева, а не установения в Ревизионния доклад и Ревизионния акт 7 271.75 лева. При законосъобразно тълкуване на събраните в хода
на ревизията доказателства би се установило, че дължимите лихви са в размер на
1503.33 лева, а не приетия размер в ревизионния акт от 2 947.33 лв.
Предвид гореизложеното, обжалваният административен
акт е незаконосъобразен в частта му по ЗКПО за годините 2014 и 2016 г., за
които е установен и начислен недължим корпоративен данък и съответните за тези
периоди лихви, а по отношение на 2015 година се установява, че приетият в
административния акт размер на данъка е завишен и не следва да е в размер на
7 271.75 лева, а в размер на 5020 лева, а размерът на дължимата лихва е в
размер на 1503.33 лева, което също
води до незаконосъобразност на приетите констатации в обжалвания
административен акт за разликата над установените задължения – 2251.75 лева
корпоративен данък и дължима лихва в размер на 1444 лева. С оглед на това
жалбата против него е основателна.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за
разноски на ищеца. Следва да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева и направените разноски по внесен депозит за
вещо лице в размер на 250 лева или разноски в общ размер на 950.00 лева, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
УВАЖАВА жалбата на „Джи Ви Ел 63 Билдинг“ ЕООД
против Ревизионен акт №
Р-16001318005356-091-001/14.03.2019 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както
и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 347/07.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за
приходите в частта по ЗКПО, като ОТМЕНЯ ревизионния акт в частта му, с която на жалбоподателя е допълнително е
установен корпоративен данък за 2014 г. – 1 651,75 лв. и за 2016 г. – 539,65
лв. и е установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 7 271.75 лева и
прилежащи лихви в общ размер на 2 947,33 лв., като отменя приетия за дължим
корпоративен данък за 2015 година в размер на 2251.75 лева и дължима лихва в
размер на 1444 лева.
Осъжда Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на „Джи
Ви Ел 63 Билдинг" ЕООД разноски
по делото в размер на 950.00 /деветстотин
и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/п/