№ 13580
***, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110144542 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът *** е предявил срещу ответника *** осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от
380,30 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС, полица № ***, по преписка по щета № ***, за застрахователно
събитие, настъпило на 08.01.2024 г., в ***, на ул. *** с посока на движение от бул. „***“
към ул. „***“, при което л.а. ***, рег. № ***, управляван от К. К., преминал през
несигнализирано препятствие - необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно,
вследствие на което били увредени предна лява гума и джанта, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба – 26.07.2024 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 08.01.2024 г. ПТП е изплатил по
застраховка „Каско”, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 380,30 лева с платежно нареждане на 11.01.2024 г. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка
на платното за движение. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
на стопанин на пътя. Твърди, че до ответника е изпратена покана с писмо с изх. № L-
796/27.03.2024 г., получена на 29.03.2024 г., но до момента претенцията не била
възстановена. Прави искане съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпи от ответника,
който оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за
1
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който не е управлявал
МПС със съобразена скорост. Сочи, че размерът на обезщетението е силно завишен. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, по
който в тежест на ищеца е да установи наличието на застрахователно правоотношение
между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по
договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията
на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран – че вредите са
пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно,
поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност,
съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на
пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и
направените от него възражения, вкл. това, че с конкретно свое поведение пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 26.01.2025 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като
2
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът има качеството на
застраховател по договор за застраховка „КАСКО“ за увредения автомобил, че сумата от
380,30 лв. е платена от ищеца на 11.01.2024 г. по образуваната щета за увредения автомобил,
както и че ищецът е изпратил покана до ответника, получена на 29.03.2024 г.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. В. Д., уведомлението
за щета и показанията на разпитания свидетел К. С. К. и тези на свидетеля Е. Н. К.,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се
установява следният механизъм на ПТП: на 08.01.2024 г., в ***, на ул. *** при движение в
посока от бул. „** ***“ към ул. „***“, водачът на л.а. „***“ модел „*“, рег. № ***, преминал
през несигнализирано препятствие - необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно,
вследствие на което били увредени предна лява гума и джанта.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в
необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника
да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на
пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл.
19 от Закона за пътищата. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.1 от ЗП на *** е възложено
задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските
пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ППЗП, ответникът следва да осъществява
поддръжката на общинските пътища като извършва дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, което
задължение ответникът не е изпълнил.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „***“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
№ 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава
твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с несъобразена скорост.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
3
изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията
на разпитания свидетел – водач на автомобила, увредена вследствие на ПТП е предна лява
гума и джанта, която вреда е в причинна връзка с механизма на ПТП. От събраните по
делото доказателства не се установява техническото състояние на автомобила, да са
допринесли за настъпване на ПТП.
Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 386,39 лева, като обичайният разход за
ликвидация на щета като процесна е в размер между 15,00 и 25,00 лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „***“ до ищеца е образувана
преписка по щета, изготвен е опис на щетите и стойността им е платена по сметка на
застрахованото лице с платежно нареждане, което обстоятелство не е спорно между
страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните
повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че
застрахователят е заплатил на сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли,
което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на
вредата. Тъй като стойността на вредата, която съдът следва да определи по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, но се
установява сума в по-голям размер от платения по фактурата и претендиран от ищеца,
цялата търсена сума му се дължи.
С писмо от 27.03.2024 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатена
сума ведно с ликвидационните разноски в общ размер на 380,30 лева, тъй както съгласно чл.
411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разноски за определяне на щетата, но между страните не е спорно, че плащане не е
постъпило, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 26.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както законна последица от предявяване на иска в
съда.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева (лист 4 по делото),
300 лева – депозит за вещо лице (л. 46), 140 лева – депозити за призоваване на свидетели.
Ищецът е сторил и разноски за адвокат в размер на 400 лева, плащането на които е не е
оспорено, а и се установява съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г.
4
на ОСГТК на ВКС.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
890 лева - разноски и производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ****, с адрес в: ***, *** да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, ***, на основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр.
чл. 49 от ЗЗД, сумата от 380,30 лева, представляваща изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, полица № ***, по преписка по щета № ***, за
застрахователно събитие, настъпило на 08.01.2024 г., в ***, на ул. ***, с посока на движение
от бул. „***“ към ул. „***“, при което л.а. „***“ *, рег. № ***, преминал през
несигнализирано препятствие - необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно,
вследствие на което били увредени предна лява гума и джанта, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба – 26.07.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ****, с адрес в: ***, ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 890
лева - разноски в производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5