Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 576 19.02.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10392 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Анверс конструкт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“
№ 12, ет. 2, ап. офис 5, представлявано от у. Е.А.И. е предявил против „Ай Хотел“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к.
„Слънчев бряг“, х-л „Ай хотел“, представлявано от и. ч. на СД Х.Р.Г. и Х.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване на установено, че ответниците
дължат солидарно мораторна лихва за забава, в размер на
законната лихва за периода 21.03.2018 г. – 04.04.2019 г., дължима поради
незаплащане в уговорения срок на сумите по спогодба от 19.02.2018 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по частно гр.
дело № 6596/2019 г. на ПдРС, ІІI гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че по
силата на договор за извършване на ремонтни и довършителни работи от 05.06.2017
г., ищцовото дружество извършило ремонт на обект на ответника – „Ай Хотел“ – КК
Слънчев Бряг. Твърди, че изпълнил точно задълженията си по договора, въпреки
това, ответникът „Ай Хотел“ ЕАД не заплатил дължимото се по договора
възнаграждение. Ето защо ищцовото дружество депозирало в съда молба за
обезпечение на бъдещ иск. След допускане на исканото обезпечение и налагане на
допуснатите обезпечителни мерки, между ищцовото дружество, „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г.,
в качеството му на солидарен длъжник на 19.02.2018 г. била сключена Спогодба с
нотариална заверка на подписа с рег. № ***/19.02.2018 г. по описа на ****** на
НК с район на действие РС – Пловдив, по силата на която „Ай Хотел“ ЕАД изцяло и
по основание и по размер признало претенциите на ищеца в общ размер на сумата
от 232906,80 лева – дължимо възнаграждение по договор за извършване на ремонтни
и довършителни работи от 05.06.2017 г. на обект „Ай Хотел“ КК Слънчев Бряг,
натрупаните от неизпълнението лихви и предприетите вследствие на неизпълнението
на длъжника разноски от страна на ищеца по принудителното събиране на
вземанията по договора. По силата на сключената Спогодба – „Ай Хотел“ ЕАД се
задължило да заплати на ищеца дължимата сума на 4 вноски в срок до 25.05.2018
г., както следва: 5000 лева – в деня на подписване на спогодбата; 50 000
лева – в срок до 15.03.2018 г.; 31 000 лева – в срок до 15.04.2018 г. и
146906,80 лева – в срок до 25.05.2018 г. За обезпечаване вземането на ищеца, Х.Г.
встъпил в дълга и поел солидарна отговорност за изпълнение на паричното
задължение на „Ай Хотел“ ЕАД в пълния му размер и в посочения за това срок.
Въпреки постигнатата спогодба длъжникът не заплатил остатъка от дълга в целия
му размер, като заплатил частично уговорените вноски и не в пълния им размер.
От дължимата сума по спогодбата длъжникът заплатил на дата 20.02.2018 г. сума в
размер на 5000 лева, с остатък на дълга от 227906,80 лева и изпада в забава,
тъй като не заплатил следващата вноска с падеж – 15.03.2018 г. Твърди се, че по
силата на т. 5 от Спогодбата при неплащане на някоя от вноските по т. 3 цялото
вземане на кредитора става незабавно изискуемо в пълния му размер, поради което
и с оглед неизпълнението на длъжника да заплати уговорените суми на падеж
15.03.2018 г., остатъкът от вземането на ищеца в размер на 227906,80 лева
станало изискуемо в пълния му дължим размер. Сочи се, че от дължимата главница
в размер на 227906,80 лева длъжникът заплатил на ищеца: на 21.03.2018 г. –
сумата от 40 000 лева, с остатък на вземането 1***06,80 лева; на
05.04.2018 г. – 10000 лева, с остатък на вземането 177906,80 лева; на
25.06.2018 г. – 30000 лева, с остатък на вземането в размер на 147906,80 лева;
на 13.07.2018 г. – 8000 лева, с остатък на вземането в размер на 139906,80
лева. Общо от дължимата по сключената спогодба сума до дата 13.07.2018 г.
длъжникът заплатил със забава и частично с оглед размера на уговорените вноски
сума в размер на 93000 лева. Ищецът депозирал заявления за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 г., съответно за сумата от 123407,26 лева, както и за
сумата от 16449,54 лева на дата 04.04.2019 г. Поради забава плащането на
задълженията си, на основание чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи на ищеца обезщетение
за забава в размер на мораторната лихва в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на падежа на паричното задължение до 04.04.2019
г., когато е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за последната сума от дължимата главница в
размер на 16499,54 лева. С оглед на това дължимата мораторна лихва за забава е
както следва: върху главницата от 1***06,80 лева, се претендира сумата от
835,14 лева за периода 21.03.2018 г. – 05.04.2018 г.; върху главницата от
177906,80 лева, се претендира сумата от 4052,32 лева за периода 05.04.2018 г. –
25.06.2018 г.; върху главницата от 147906,80 лева, се претендира сумата от
780,62 лева за периода 25.06.2018 г. – 13.07.2018 г.; върху главницата от
139906,80 лева, се претендира сумата от 4274,93 лева за периода 13.07.2018 г. –
30.10.2018 г. и върху главницата от 16499,54 лева, се претендира сумата от
719,56 лева за периода 30.10.2018 г. – 04.04.2019 г. или общият размер на мораторната
лихва е 10662,57 лева. За събиране на вземането си ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело №
6596/2019 г. на ПдРС, ІІI гр. с-в, по което била издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, но длъжниците възразили в срок и затова се предявявал
настоящия установителен иск.
С оглед изложеното от съда се иска да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумата от 10662,57 лева – мораторна лихва за забава, в размер
на законната лихва за периода 21.03.2018 г. – 04.04.2019 г., дължима поради
незаплащане в уговорения срок на сумите по спогодба от 19.02.2018 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са
депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват
предявения иск като неоснователен.
Твърдят, че между страните бил сключен
договор за извършване на ремонтни и довършителни работи на 05.06.2017 г., както
и спогодба от 19.02.2018 г. с нотариална заверка на подписи, с рег. № *** от
19.02.2018 г. на ****** с район на действие РС – Пловдив, като за обезпечаване
вземането на кредитора, физическото лице Х.Г. встъпило в дълга и поело
солидарна отговорност за изпълнение на паричното задължение на „Ай Хотел“ ЕАД в
пълния му размер. Със Спогодбата от 19.02.2018 г., страните установили по
основание и размер задължението към ищеца в общ размер на сумата от 232906,80
лева. Ответното дружество правило плащания към ищеца по Спогодба от 19.02.2018
г., като на основание т. 4 от спогодбата „с всяко постъпило плащане от страна
на длъжника, паричните задължения на същия се погасяват в следния ред: 1)
разноски, 2) лихви, 3) главница, до пълното погасяване на задълженията от
съответния ред“. Твърди, че след края на летния сезон през 2018 г. ответното
дружество изпаднало в забава по отношение на сумата в размер на 123407,26 лева.
С оглед забавата ищецът депозирал пред ПдРС заявление за издаване на ЗНИ по
реда на чл. 417 ГПК за оставащата неплатена главница в размер на 123407,26
лева, като съдът издал ЗНИ по ч. гр. д. № 14928/2018 г. и изпълнителен лист №
9254 от 10.10.2018 г. Въз основа на посочения ИЛ било образувано изп. д. № ******.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело, страните подписали
Спогодба от 29.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите на ****** към НК, с
която спогодба се установили и разсрочили всички оставащи задължения по спогодба
с нотариална заверка на подписите от 19.02.2018 г., респ. по изп. д. № ******г.,
като последното било спряно по силата на Спогодба от 29.10.2018 г. Твърди се,
че към днешна дата, дългът по изпълнителното дело, в т.ч. разноски, лихви,
такси, главница, е погасен в цялост, а делото прекратено. С оглед на което
отношенията между страните по договор от 05.06.2017 г., са окончателно
удовлетворени и погасени.
Твърди, че претенцията за сумата от
10662,57 лева – мораторна лихва, в размер на законната лихва, е неоснователна.
Сочи, че сумата се претендира на основание сключена между страните спогодба с
нотариална заверка на подписите от 19.02.2018 г. Впоследствие обаче била
сключена Спогодба от 29.10.2018 г., с която била ревизирана спогодбата от
19.02.2018 г., като били установени оставащите вземания по нея /главница,
лихви, разноски/ с изплащането на които, отношенията по договора от 05.06.2017
г. били окончателно удовлетворени и погасени. Твърди се, че в установителната
част на спогодба от 29.10.2018 г. никъде не фигурирала претенцията за
мораторните лихви в размер на законната лихва от 10662,57 лева, което можело да
се тълкува еднозначно, а именно, че със спогодба от 29.10.2018 г. страните
установили ново фактическо положение помежду си и се съгласили, че такава лихва
не се дължи.
Твърди, че погрешни и без никакво
правно основание са всички изчисления относно претендираните мораторни лихви в
размер на законна лихва в размер на 10662,57 лева. Ищецът едностранно дерогира
и неглижира т. 4 от спогодба от 19.02.2018 г., съгласно която: „с всяко
постъпило плащане от страна на длъжника, паричните задължения на същия се
погасяват в следния ред: 1) разноски, 2) лихви, 3) главница, до пълното
погасяване на задълженията от съответния ред“. Съгласно посоченото в исковата молба,
с всяко постъпило плащане от страна на ответника се погасява само главницата, в
абсолютно противоречие на т. 4 от спогодбата, чл. 76, ал. 2 ЗЗД и ТР № 3 от
27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2017 г. Твърди, че с всяка вноска се погасяват
първо разноски и лихва, съответно няма как към момента ищецът да претендира
вземане за лихва. Сочи, че доколкото ищецът твърди, че от страна на „Ай Хотел“
ЕАД по спогодба от 19.02.2018 г. е погасена сума от 93000 лева, която сума е
предостатъчна да покрие всички разноски и лихви, ведно с претендираната сума от
10662,57 лева, то всеки иск с предмет лихви и/или разноски въз основа на
спогодба от 19.02.2018 г., е абсолютно неоснователен.
Моли се за отхвърляне на предявения
иск.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХVIІІ гр.състав, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 6596/ 2019 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 09,05,2019 г. по чл. 410 ГПК срещу ответниците солидарно
да заплатят следните суми: 10662,57 лева – мораторна лихва за забава, в размер
на законната лихва за периода 21.03.2018 г. – 04.04.2019 г., дължима поради
незаплащане в уговорения срок на сумите по спогодба от 19.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 23.04.2019 г. до изплащане на вземането. Срещу така издадената заповед за
изпълнение са постъпили възражения от длъжниците в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства между ищцовото дружество, „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г., в качеството
му на солидарен длъжник на 19.02.2018 г. била сключена Спогодба с нотариална
заверка на подписа с рег. № ***/19.02.2018 г. по описа на ****** на НК с район
на действие РС – Пловдив, по силата на която „Ай Хотел“ ЕАД се задължил да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 232906,80 лева – дължимо възнаграждение
по договор за извършване на ремонтни и довършителни работи от 05.06.2017 г. на
обект „Ай Хотел“ КК Слънчев Бряг, натрупаните от неизпълнението лихви и
предприетите вследствие на неизпълнението на длъжника разноски от страна на
ищеца по принудителното събиране на вземанията по договора. По силата на сключената
Спогодба – „Ай Хотел“ ЕАД се задължило да заплати на ищеца дължимата сума на 4
вноски в срок до 25.05.2018 г., както следва: 5000 лева – в деня на подписване
на спогодбата; 50 000 лева – в срок до 15.03.2018 г.; 31 000 лева – в
срок до 15.04.2018 г. и 146906,80 лева – в срок до 25.05.2018 г. За
обезпечаване вземането на ищеца, Х.Г. встъпил в дълга и поел солидарна
отговорност за изпълнение на паричното задължение на „Ай Хотел“ ЕАД в пълния му
размер и в посочения за това срок. В т. 5 от Спогодбата страните били
постигнали съгласие, че при неплащане на някоя от вноските по т. 3 цялото
вземане на кредитора става незабавно изискуемо в пълния му размер.
На 10,10,2018 г. в полза на ищеца бил издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 14928/2018 г. на ПРС за сумата от 123407,26 лева – главница, ведно
със законна лихва от 18,09,2018 г. и 5000 лв. неустойка дължими по спогодба с
нотариална заверка на подписа с рег. № ***/19.02.2018 г.
На 29,10,2018 г. била сключена
спогодба между страните по делото и трето за спора лице – Страл Холидейз
Интернешънъл АД, с нотариална заверка на подписите на ****** към НК, с която
спогодба страните са предоговорили отношенията си във връзка с издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14928/2018 г. на ПРС.
На 23,04,2019 г. в полза на ищеца бил
издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5364/2019 г. на ПРС за сумата от 16499,54
лева – главница, ведно със законна лихва от 04,04,2019 г. дължими по спогодба с
нотариална заверка на подписа с рег. № ***/19.02.2018 г.
От заключението на съдебно- счетоводна
експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че задълженията на ответниците за
мораторна лихва върху главницата с оглед на забавата и частичните плащания е
10 481 лв. за периода от 21,03,2018 г. до 04,04,2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните по
делото са възникнали разнообразни облигационни
правоотношения.
Със спогодба от 19.02.2018 г. сключено с нотариална
заверка на подписа с рег. № ***/19.02.2018 г. по описа на ****** на НК с район
на действие РС – Пловдив, „Ай Хотел“ ЕАД се задължил да заплати на ищеца сумата
в общ размер от 232906,80 лева – дължимо възнаграждение по договор за
извършване на ремонтни и довършителни работи от 05.06.2017 г. на обект „Ай
Хотел“ КК Слънчев Бряг, натрупаните от неизпълнението лихви и предприетите
вследствие на неизпълнението на длъжника разноски от страна на ищеца по
принудителното събиране на вземанията по договора. По силата на сключената
Спогодба – „Ай Хотел“ ЕАД се задължило да заплати на ищеца дължимата сума на 4
вноски в срок до 25.05.2018 г., както следва: 5000 лева – в деня на подписване
на спогодбата; 50 000 лева – в срок до 15.03.2018 г.; 31 000 лева – в
срок до 15.04.2018 г. и 146906,80 лева – в срок до 25.05.2018 г. За
обезпечаване вземането на ищеца, Х.Г. встъпил в дълга и поел солидарна
отговорност за изпълнение на паричното задължение на „Ай Хотел“ ЕАД в пълния му
размер и в посочения за това срок. В т. 5 от Спогодбата страните били
постигнали съгласие, че при неплащане на някоя от вноските по т. 3 цялото
вземане на кредитора става незабавно изискуемо в пълния му размер.
От приетото по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в. л. К., която настоящата
съдебна инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено, от
лице с необходимата квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставените
въпроси и неоспорено от страните, се установява, че ответното дружество не е
изпълнило задълженията си на посочените в спогодбата дати.
По своята правна същност спогодбата от
19,02,2018 г. има многостранен характер , тъй като чрез него се уреждат спорни правоотношения между три
лица, обединени по своя предмет „Ай Хотел“ ЕАД дължи на ищеца 232906,80 лв., а Х.Г.
се е задължил да отговора солидарно. В потвърждение на това, че спогодбата от
19,02,2018 г. представлява многостранен договор е и факта, че споразумението
включва паралелните волеизявления на три самостоятелни правни субекта, насочени
към установяването на определеност и яснота в съществуващите между тях
правоотношения, по силата на който ответното дружество се е задължило да
заплати 232,906,80 лв. на ищеца, на определени в т.3,1,3,2, 3,3 и 3,4 дати.
Вземането за лихва има самостоятелен
характер и макар да е пряко обусловено от съществуването на главното вземане,
то представлява отделна претенция, която подлежи на самостоятелно разглеждане и
именно такава се претендира с настоящото дело. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава,
когато няма определен ден за изпълнение, той изпада в забава от момента на
поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В разглеждания казус ответното дружество е
изпаднало в забава на посочените в споразумението дата. В т. 5 от спогодбата страните са постигнали съгласие, че при
неплащане на някоя от вноските по т. 3 цялото вземане на кредитора става
незабавно изискуемо в пълния му размер.
В полза на ищеца е възникнало парично вземане, което не е изпълнено и
длъжникът дължи и съответното обезщетение за забава.
Така претендираната лихва за забава е
в размер на 10481 лв., представляващо
законна лихва за периода от 21.03.2018 г. до 04.04.2019 г. върху неизплатените
части от главница.
С оглед на това предявения иск е
основателен за сумата от 10481 лв., като до пълния предявен размер следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 217,25 лв., депозит за вещо лице в размер на 152,20 лв. и 1230 лв.
–адвокатско възнагарждение. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство
възлизат на 1599,45 лева, като по
съразмерност следва да му бъдат присъдени 1572,21 лева. За заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 933,25 лева, като
следва да му се присъдят по съразмерност 917,36
лева. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива
не са направени и претендирани.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Ай Хотел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, х-л „Ай хотел“, представлявано от изп. ч. на СД Х.Р.Г.
и Х.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат солидарно на „Анверс конструкт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, ет. 2, ап. офис 5,
представлявано от у. Е.А.И. сумата от 10481 лева – мораторна лихва за
забава, в размер на законната лихва за периода 21.03.2018 г. – 04.04.2019 г.,
дължима поради незаплащане в уговорения срок на сумите по спогодба от
19.02.2018 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 10 662,57 лв., за които
суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 6596/2019 г. на ПдРС,
ІІI гр. с-в.
ОСЪЖДА „Ай Хотел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, х-л „Ай хотел“, представлявано
от изпълнителния член на СД Х.Р.Г. и Х.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „Анверс
конструкт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, ет. 2, ап. офис 5, представлявано от у. Е.А.И.
сумата от 1572,21 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за
исковото производство и сумата от 917,36
лева, представляващи съдебно
деловодни разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ