Определение по дело №541/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260590
Дата: 26 февруари 2021 г.
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20215300500541
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260590

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                          Председател: Виолета Шипоклиева

                                                  Членове: Фаня Рабчева

                                                                  Костадин И.                                                                   

 след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 541 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, приема следното:

       Производство по чл. 278 вр. чл.274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Жалбоподателят Н.И.Д., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. К.Р.,***, партер, моли да бъде отменено като неправилно Определение № 262714/30.10.2020г. на РС-Пловдив,ХІгр.състав по гр.д.№18926/2017г. , с което съдът оставя без уважението искането му за освобождаване от заплащане на такса за въззивна жалба срещу решението постановено в производството по гр.дело №18926/2017г. по описа на РС-Пловдив,ХІгр. състав. Счита, че Н.И.Д. няма достатъчно средства за заплащане разноските за държавна такса и следва да бъде освободен на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. Моли да бъде отменено обжалваното определение, както и да бъде освободен от внасяне на държавна такса в горепосоченото съдебно производство.

       С писмен отговор ответната на частната жалба страна, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София чрез пълномощник юрисконсулт И.Н. изразява становище, че обжалваното определение е правилно; претендира разноски.

      Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна- ответник в първоинстанционното производство, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.

     Разгледана по същество въззивният състав приема, че частната жалба се явява основателна, поради следното:

     За да постанови обжалваното определение,районният съд приема, че видно от представената от ответника декларация, същият работи, както и притежава недвижим имот, поради което намира, че не са налице основания за освобождаване на ответника от внасяне на такси и разноски по делото, тъй като същият реализира доходи по трудово правоотношение.

     Въззивният съд констатира, че от представената декларация за материално и гражданско състояние на ответника, е видно, че същият притежава недвижим имот, както и че работи на четири часа като продавач-консултант във фирма, като доходът му е от заплата в размер на 280 лева.

     Предвид на данните в декларацията на ответника, за които същият декларира, че му е известно, че за неверни обстоятелства, заявени в тази декларация, носи наказателна отговорност, въззивният съд намира, че реалните доходи, които ответникът притежава към момента, са под минималния праг на доход за едно физическо лице, необходим за нормалното му съществуване, съгласно данни от НСИ. Поради което, както и поради задължението на декларатора да уведоми съда в случай, че декларираните в декларацията обстоятелства се променят, въззивният съд намира, че към настоящия момент може да се приеме, че ответникът няма достатъчно средства за заплащане на държавната такса по подадената от него въззивна жалба, по см. на чл.83 ал.2 от ГПК, като се има предвид и краткия процесуално предвиден срок за подаването й; в случая този извод на съда се подчертава и от условията на стегнация на пазара на работна сила в рамките на понастоящем съществуващо развитие на икономиката на страната ни.

      Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като ответникът се освободи от заплащане на държавна такса за въззивната жалба.

     Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал. 3 от ГПК.

     Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

                                       О П Р Е Д Е Л И :

    ОТМЕНЯ постановеното в закрито заседание на 30.10.2020г. Определение № 262714 на Районен съд – Пловдив, по гр.д. № 18926/2017г. по описа на РС-Пловдив, ХІ гр. състав, с което се оставя без уважение искането на ответника Н.Д. за освобождаване на последния от внасянето на държавна такса за подадената от него въззивна жалба; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

    ОСВОБОЖДАВА ответника Н.И.Д., с ЕГН **********, от внасяне на държавна такса за подадената от него въззивна жалба.

    Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                2/