РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. гр. Хасково, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:И. Ст. Маринов
при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от И. Ст. Маринов Административно наказателно
дело № 20255640200495 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Р. Д. В., ЕГН **********, от **************, е
останал недоволен от наказателно постановление № ************** на
Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- Хасково, с
което за това, че на **************. в 15:15 часа, в гр.Хасково, по
*********** в посока към ************** срещу бензиностанция ***
управлява собствения си мотоциклет *********** модел ******* с рама
номер **************, който не е регистриран по надлежния ред, с което за
виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 10
контролни точки.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че
нарушението не е осъществено от субективна страна, не е преценена и
маловажността на случая. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В с.з. жалбоподателят и упълномощен от него процесуален
представител поддържа становището по жалбата си, излага мотиви за
нарушения на процесуалните правила, за неустановеност на описаното
нарушение и маловажност на същото, представя гласни доказателства чрез
воден свидетел, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН- Началник Сектор
1
„Пътна полиция“- Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Изпраща писмено становище по жалбата, с което моли да не
бъде уважена същата, като евентуално претендира прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
Жалбоподателят Р. В. е на **************, притежаващ СУМПС от
2009г., като има придобити категории А, В М, АМ. До момента има наложени
две наказания с издадени наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДвП, както и няколко издадени електронни фиша.
На **************. заедно с приятеля си Р. Д. М., с лек автомобил и
прикачено към него ремарке отишли до *******, от където жалб.В. закупил
мотоциклет *********** модел ******с рама № **************.
Мотоциклетът бил транспортиран с ремаркето същия ден до ****** като бил
разтоварен в района на КАТ-Хасково, за да бъде регистриран. Жалб.В.
предприел необходимите действия за регистрация, като процесът не могъл да
бъде финализиран поради невъзможност да се сключи задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, необходима, за да се регистрира МПС.
Опасявайки се да остави нерегистриран мотоциклет на открито, жалб.В. се
качил и започнал да го управлява. Движейки се по *********** в *****,
същият бил видян от полицейските служители Д. Г. и И. Б.- служители на ОД-
МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, които със служебния си автомобил
последвали водача В., подали сигнал за спиране, при което мотоциклетистът
отбил вдясно и спрял. Била извършена проверка от полицейските служители,
при която установили, че водач на мотоциклета е настоящия жалбоподател Р.
В., а управляваният от него мотоциклет е ***********, който бил без
поставена регистрационна табела. При проверка на документите установили,
че мотоциклета е с рама № **************, а водачът В. обяснил, че е
закупил мотоциклета, отишъл да го регистрира, но не успял, тъй като поради
срив в системата не можел да сключи задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“.
След проверка в системата на КАТ, контролните органи установили, че
управляваният мотоциклет не е регистриран по надлежния ред.
За констатираното нарушение, на жалб.В. бил съставен АУАН № ******** от
**************., в който били описано, че жалб.В. управлява нерегистриран
по надлежния ред мотоциклет *********, модел ***** а като нарушена била
описана нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя, свидетеля и от нарушителя, който не посочил възражения.
Препис от същия бил връчен на водача В. същия ден.
Преписката била изпратена на Районна прокуратура- Хасково, по който
прокурорът се е произнесъл с Постановление от 08.08.2024г. за отказ да се
образува досъдебно производство, като приел, че случаят не осъществява
състава на престъпление от общ характер и изпратил материалите на адм.-
наказващия орган.
Въз основа на така описаните АУАН и Постановление на прокурора, било
издадено предметното на делото Наказателно постановление
№************** на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“- Хасково, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
2
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на водача В. му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.В. на 04.06.2025г. – видно
от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена в
адм.-наказващия орган на 06.06.2025г.– видно от поставения входящ номер–
т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения, с изключение на присъствието само на един свидетел. Съобразно
съдебната практика по тези въпроси обаче, така описаното нарушение не е
съществено и не влияе върху законосъобразността на проведената адм.-
наказателна процедура и не накърнява правата на нарушителя.
Допуснато е и грешно изписване на модела на управлявания
мотоциклет- видно от представеното свидетелство за регистрация, моделът на
мотоциклета ********* е ********, а в АУАН, впоследствие и в издаденото
наказателно постановление погрешно е описан като *****. Доколкото се касае
за разменени букви при изписването на модела, то следва да се отбележи, че
съществения признак за идентификацията на превозното средство е номера на
рамата, поради което неправилното изписване на модела не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не нарушава
съществено правото на защита на жалбоподателя.
Като цяло при издаването на АУАН и на НП правилно е описано нарушението,
не са допуснати съществени разминавания или допуснати възможности за
объркване или неразбиране на нарушението.
Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя е извършил
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
предвижда "Глоба" в размер от 200лв. до 500лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
административно-наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността
на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по делото,
настоящата съдебна инстанция счита, че описаната в АУАН и в НП деятелност
следва да се квалифицира като маловажен случай на административно
нарушение по чл.28 от ЗАНН. На първо място, деецът и деянието се отличават
с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален
размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. Макар с
действията си водача В. да е осъществил формално състава на адм.нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно - на **************. в ********, по
*********** е управлявал МПС – мотоциклет *********, което не е
регистрирано по надлежния ред, то в случая обществената опасност на
деянието е явно незначителна. Това е така, тъй като се касае за управление на
мотоциклет от водач с дългогодишен опит, почти без нарушения по ЗДвП за
15 години. Наред с това, водачът е направил възможното, за да придвижи по
надлежния ред- чрез друго превозно средство мотоциклета си до пункта за
регистрация, където обаче такава не е била извършена, порази невъзможност
3
за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Практически липсата на такава задължителна отговорност не позволява да
бъде довършен процеса по регистрация на МПС. Бяха представени данни за
налични проблеми същия ден, водещи до невъзможност да бъдат сключвани
задължителните застраховки за МПС. Следва да се отбележат и показанията
на разпитаните като свидетели полицейски служители, които заявяват, че още
на място по време на проверката водачът В. им е споделил, че не е могъл да
регистрира мотоциклета си поради невъзможност да сключи задължителната
застраховка на МПС. Действително, при невъзможност за регистрация,
житейски логично е собственикът на мотоциклет, който не е регистриран, да
не желае да го оставя на открито и без охрана, като за целта е следвало отново
чрез друго транспортно средство да придвижи мотоциклета до дома си. Но
тук следва да се проследят показанията на водения свидетел Р. М., според
когото жалб.В. му е телефонирал, че има проблем с регистрацията поради
срив в системата за сключване на задължителни застраховки, когато св.Митев
е отивал вече да връща взетото от негов познат ремарке и се е намирал след
с.Горски извор. Същият дори заявява, че телефонирал на своя позната, която
сключвала такива застраховки, като също получил отговор, че през този ден не
работят системите.
Т.е. жалб.В. е направил възможното, за да регистрира своя мотоциклет, като
процедурата не е била довършена поради обективни причини, стоящи извън
поведението на жалбоподателя.
Следва да се отбележи също, че жалб.В. е спрял веднага след подаването на
сигнал от служителите на КАТ, а не се е опитвал да избяга или да се скрие,
което предвид превозното средство, което е управлявал, не е представлявало
особена трудност или сложност при съпоставянето му с полицейския
автомобил.
Не на последно място следва да се отбележи, че мотоциклетът е бил надлежно
регистриран в първия работен ден след този инцидент. Наред с това, следва да
се отбележи, че е представен договор за покупко-продажба, видно от който
процесният мотоциклет е закупен същия ден и няма данни да е бил
управляван нерегистриран в продължителен период от време.
Така описаните обстоятелства са показател за по-ниска обществена опасност
на самото нарушение, доколкото всички разпитани по делото свидетели
твърдят, че е имало проблем със системата за сключване на задължителни
застраховки и поради тази причина жалбоподателят не е могъл да завърши
регистрацията на мотоциклета си и да получи регистрационни табели. Следва
да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли
вреди, не са налице данни за подавани жалби и оплаквания срещу водача В. в
тази насока. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява
неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от
ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да
обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не,
включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от
ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007г. по тълк.
4
н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен
случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т. 9 от НК,
съгласно които "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката
дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се
е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на
основания за това, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този
закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий
на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. Посочените по-горе многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен
от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените
отношения – обект на нарушението по ЗДвП в случая не са били засегнати
съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е
имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН– да не
налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на
издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, Съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет
обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение- представен договор за
правна защита и съдействие от адв.Гергана Кръстева, в което е описано, че
процесуалното представителство е безплатно- като е посочена разпоредбата
на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, то в случая липсва описан конкретен размер на
направените разноски. В тази връзка следва да бъде приложена разпоредбата
на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и разпоредбите на Наредба №1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Следва да бъде присъден минималния
размер на направените разноски съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
описаната Наредба №1 от 9 юли 2004г. Видно от горецитираната разпоредба
„Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба,
5
санкция и/или обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от
същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при
интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази
хипотеза- под 1000 лв., поради което и съобразно степента на защита и
процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да
се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния,
определен от наредбата размер. В тази връзка като обективен размер на
конкретно направените разноски по настоящото дело спрямо крайният
резултат, Съдът намира сумата от фиксирания размер от
400(четиристотин)лева, доколкото наказателното постановление е отменено
изцяло.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № ************** на Началник
Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- Хасково, с което на Р. Д.
В., ЕГН **********, от **************, за това, че на **************. в
15:15 часа, в ******, по *********** в посока към ************** срещу
бензиностанция ***** управлява собствения си мотоциклет ***********
модел ******* с рама номер **************, който не е регистриран по
надлежния ред, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на
МВР са му отнети общо 10 контролни точки - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да
заплати на адвГ. С. К. от АК-Хасково, направените разноски по делото (АНД
495/2025г. по описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 400 (четиристотин) лева– произтичащи от адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
/п/ не се чете
Вярно с
Съдия при Районен
оригинала!
съд – Хасково:
Секретар: Г.
Г.
6